Памет и мисъл

ЕНЧО ГЕРГАНОВ
ПАМЕТ И СМИСЪЛ
ИЗДАТЕЛСТВО НАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ,.Л987
В книгата се разглеждат последните посГйжения в областта на теоретичните и експерименталните изследвания на паметта. Специално внимание се отделя на ролята на осмислянето за трайното запомняне на думи, изрази, текстове, формули и др. Представя се оригинално теоретично обобщение на широко разпространени съвременни теории за свойствата на смисловата памет. От предложената теория се извеждат множество следствия хипотези, които се проверяват чрез повече от десет експеримента, планирани и проведени в съответствие с изискванията на съвременната теория на научния експеримент. Установена е важната роля, която играят естествените езикови посредници при заучаването на чужди думи в условията на чуждоезиково обучение. Показано е как човек може да повиши многократно възможностите на паметта си и с минимални усилия да запомни много повече неща, отколкото обикновено.
© Енчо Недялков Герганов, 1987 г. с/о Jusaiitor. Sofia
ПРЕДГОВОР
В историята на експерименталната психология изследванията на паметта заемат централно място както по своята интензивност, така и по разнообразието на теоретичните концептуални схеми, в рамките на които се интерпретират получаваните резултати. Всяка психологическа научна школа отделя голямо внимание на паметовите механизми независимо от различните страни на психичното, към които са насочени основните интереси на нейните представители. Подходът към изучаването на паметта е едно от най-отговорните изпитания на която и да е по-мащабна психологическа теория.
Въпреки голямото разнообразие на теоретични постановки и експериментални процедури изследователският процес в тази област се подчинява на законите, по които се развива психологическата наука, на вътрешноприсъщите й двигатели на съзряване. Той зависи от развитието и на други науки, от това, в каква степен може да се получат от тях продуктивни идеи за функционирането на сходни системи, ефективни изследователски технологии и метаезикови средства за представяне на добитите знания. В по-далечното минало такова влияние е оказвала физиологията на висшата нервна дейност. През последните три-четири десетилетия силно изразените интегративни тенденции в развитието на науката засягат и паметовите изследвания, които се извършват в условията на взаимодействие и взаимосъдействие между науки и научни направления, като кибернетика, информатика, изкуствен интелект, лингвистика, психолингвистика, невропсихология,елек- трофизиология, неврохимия, културология и др.
Съвременните изследвания на паметта се провеждат в парадигмата на когнитивната психология и се отличават с ярко подчертан интерес на учените към ролята на смисловите фактори в работата на паметовата система, към проблема за представяне на знанията в паметта на човека и оперирането с тях в процеса на мисленето, към същността на различни когнитивни стратегии за учене.
В книгата са представени най-съществените резултати от теоретичните и експерименталните изследвания в областта на семантичната памет, които съм извършил през последните десет години заедно със свои сътрудници, студенти и дипломанти. Водеща в тези изследвания е идеята, че процесите на преработка и съхраняване на информация в човешката памет имат смислов характер. По отношение на логиката и методологията на изследването съм се старал да използвам хипотетико-дедуктивния метод, като съм обръщал особено внимание на връзката между теоретични построения и операционални процедури, чрез които се подлагат на експериментална проверка различни хипотези следствия, изведени от теорията по дедуктивен път. Повечето от операционалните процедури са описани във вид на алгоритми, така че да могат да се прилагат и от други изследователи.
Наред със съвременното когнитивно направление в книгата са разгледани и някои класически схеми за изследване на паметта, но в оня контекст, от който проличава естественият преход от по-старите към по-новите теории за паметовите структури и процеси.
Изказвам дълбока признателност и благодарност на Красимира Тасева-Рангелова. Катерина Караджова, Марин Котаров, Борис Минчев и моите дипломанти, които в различно време и по различен начин са ми помагали в събирането и обработката на експерименталните данни. Голяма помощ ми е оказвал и Ваклин Николов, чиято ранна смърт му попречи да види завършен този труд.
Благодаря па Андриака Матеега и Цветанка Николова за помощта им при подготовката па ръкописа за печат.
Авторът
б
Глава 1
ОСНОВНА ПАРАДИГМА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПАМЕТТА
1.1
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Началото на системни изследвания на паметта чрез експерименти, които се планират и провеждат в условията на строг контрол на параметрите, поставя големият немски психолог Ебинг- хауз (1850 — 1904) със своя капитален труд «За паметта» (Ebbing- haus, 1885). Още в негово време се формира парадигма за експериментално изследване на паметовите механизми, която без съществени промени се използува до наши дни. Употребата на термина «парадигма» налага някои разяснения.
След като през 1962 г. се появи забележителната книга на Кун «Структура на научните революции» (Кун, 1975), терминът парадигма придоби широка известност сред научните кръгове. Навлизането му в различни научни области беше съпътствувано с разширяване на неговото значение. Нещо повече, според някои критици (Masterman, 1970) дори в труда на Кун терминът парадигма се употребява поне в двайсет и два различни смисъла. Наред с понятието «нормална наука» понятието «парадигма» заема централно място в теорията на Кун за научните революции. Парадигма е и общоприет образец на фактическата научноизследователска практика, и списък от предписания за научната група, и средство за професионална комуникация между членовете на научната общност (Кун, 1975). В развитието си по пътя към нормалната наука всяка научна дисциплина достига до формиране ца парадигма, която получава общо признание от представителите на дадено научно общество. Като резултат от усвояването на тази парадигма то се попълва с нови членове. Кун говори за по-тясно и по-широко разбиране на термина «парадигма».
В съвременната психология понятието парадигма се среща с. повишена честота, но почти във всички случаи съответният термин се употребява в по-тесен смисъл — като общоприета и задължителна схема на провеждане на експерименти за изследване на конкретни явления и обекти. Понякога към схемата се включва и теоретичната рамка, в която се обясняват резултатите от експерименталните изследвания. Когато говорим за парадигма на паметови изследвания, ще използваме термина в по-тесния му смисъл.
И така каква е парадигмата за изследване на паметта?
Нека да вземем оста на времето t (фиг. 1.1). Първият отрязък t0 t, съответствува на процедура, чрез която в паметовата система се въЕежда_някакъв вербален или невербален материал. Тази

Фиг. 1.1. Парадигма за изследване на паметта

процедура се нарича зауча ване. Отрязъкът tjtj се нарича ретен- ционен интервал, или интервал на задържане. През този времеви интервал в паметта повече не постъпва тестов материал (това, което ще се проверява по-късно), а тя се намира в скрита активност или получава друга информация, различна от тестовата. Тъкмо през този период въведеният тестов материал е изложен на неиаблюдаеми въздействия, които причиняват по-силното или по-слабото му забравяне. Много паметови експерименти се планират с цел да се разкрият характерът и посоката на тези въздействия.
Отрязъкът t2t3 съответствува па ретенционния тест — опе- рационалната процедура, чрез която се проверява колко и какъв тестов материал се е запазил до този момент в паметта и каква част от него е забравена.
Ретенционният тест е два вида: узнаване, когато сред множество заучавани и незаучавани вербални или невербални единици изследваното лице (по-нататък и. л.) трябва да посочи ония, които според него са били подавани в процеса на заучаването, и активно възпроизвеждане, когато и. л. трябва да запише на бял лист или да каже това, което може да си спомни. Активното възпроизвеждане от своя страна се разделя на серийно и свободпо. В първия случай от и. л. се иска да си припомни тестовите единици в реда на заучаването. Във втория — и. л. е свободно да ги съобщава така, както си ги спомня, без оглед па реда, в който са му подавани.
Сега ще разгледаме по-подробно отделните компоненти на парадигмата за изследване на паметта така, както са представени в няколко класически труда за памет (Смирнов, 1966; Зинченко, 1961; Соколов, 1969; Лурия, 1974а; Adams, 1967; Underwood and Schulz, 1960) или в ръководства по експериментална психология (Пирьов и Цанев, 197.3; Стивенс, 1960; Фрес и Пиаже 1978; Underwood, 1966).
1.2
ЗАУЧАВАНЕ
Терминът «заучаване» донякъде подвежда, защото съдържа семантичен компонент «съзнателност», желание да с? заучи нещо като предварително поставена цел. В парадигмата па паметта обаче тази процедура има много по-широк смисъл В условията на паметов експеримент всяко еднократно подаване на информация в сетивната система, макар и за много кратко време, се разглежда като акт на заучаване. Нещо повече, в редица случаи изключването тъкмо на съзнателността при заучаването представлява специален изследователски интерес. Известни са забележителните резултати на съветските психолози от проучванията на волевата и неволевата памет (Зинченко, 1961; Смирнов, 1966), в които участието или изключването па волята (съзнателността) при заучаването се подлага па строг контрол.
Като синоним на заучаване понякога се използва терминът «научаване», по и той съдържа посочения компонент на «съзнателност* и не отразява съвсем точно смисъла н съдържанието на съответната операционална процедура. За казовавапето й се използва и терминът «запомняне». Неточността при него пък произтича от семантичния компонент «вече е влязло в паметта и е на разположение», т. е. запомнено е нещо, което може да се припомни, когато е необходимо. В парадигмалпото му разбираме обаче заучаването (научаването, запомнянето) не включва непременно такъв компонент. Наличието или липсата на заучаване не се определя от това, дали в ретенционния тест има или няма правилно н точно припомняне, а от това, дали са осигурени условия в сетивата да постъпи съответната информация. И все пак в различни случаи терминът «заучаване» може да се появи във всяко едно от посочените значения, но контекстът обикновено подсказга точно с кое от тях е употребен.
В зависимост от задачите па паметовото изследване се използва и съответен вид материал, които най-общо се дели па Iербален (езиково-символеп) пневербален(картини, схеми, образни, предмети п т. п.). Да се изключи участието на езика при зауча- ването и задържането в паметта па невербален материал се е оказало много трудка и дори невъзможна задача. Съществува постянна тенденции паметовата система да кодира в езиков код невербалния материал независимо от какъв вид е той. Дори при заучаване па двигателни програми се наблюдава опора па езиково-символен код (Adams, 1967). Може би тази е причината да преобладава вербалният материал в огромиото количество експериментално-психологпчески изследвания на паметта.
Кгм вербалния материал се отнасят: букви и буквосъчетания, говорни звукове и звукосъчстанпя, написани или изговорени д\мн и 1\к)1.'(Л'ЪЧсиии1и, изречения, текетогл; и лр. За подаването му се използват такива аудиовизуални технически средства, чрез които могат, да се контролират много точно експерименталните условия.

Параметри на заучаването
Степента на заучаване е зависимата променлива, която обикновено се измерва чрез броя на правилните отговори в незабавната проверка на задържаното. За да има основа за сравнение между резултатите от различни експерименти, броят на верните отговори се нормира спрямо оЗщня брой подадени вербални единици, т. е. отчита се процентът па верните отговори.
Процентът на верните отговори се разглежда като функция па много променливи. Засега добре изучено е влиянието върху заучаването на следните независими фактори.
Скорост (темп) на подаване на вербалния материал. Измерва се с броя па вербалните единици, подадени за определ