Памет-същност, видове, механизми

СЪДЪРЖАНИЕ:
стр. 2стр. 2стр. 2стр. 3стр. 3стр. 4стр. 5стр. 5стр. 5стр. 6стр. 9стр. 9стр. 9стр. 9стр. 10стр. 11стр. 13стр. 14
ВЪВЕДЕНИЕ…………………………………………
СЪЩНОСТ НА ПАМЕТТА………………………….
1. Различия при паметта на животните и паметта на хората…………..………………………..
2. Определение за понятието памет…………….
3. Основни характеристики на паметта………...
4. Индивидуални различия в паметта…………..
ВИДОВА СТРУКТУРА НА ПАМЕТТА…………….
1. Класификация според участието на волята в процеса на запомняне…………………………............
2. Класификация според характера на умствената дейност.......................................................
3. Според продължителността на съхраняване на информацията………………………..
МЕХАНИЗЪМ НА ПРОТИЧАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА ПАМЕТТА…………………………
1. Запомняне…………………………………………..
2. Съхраняване.......................................................
3. Възпроизвеждане…………………………………
4. Забравяне…………………………………………...
ЗАКОНОМЕРНОСТИ, НАБЛЮДАВАНИ В ПРОЦЕСИТЕ НА ПАМЕТТА…………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ……………………………………….

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА…………………………….

ВЪВЕДЕНИЕ

В своята хилядолетна история, човекът винаги се е стремял към развитие и към придобиване на нови знания и умения. В този смисъл, паметта се явява това абсолютно необходимо условие, без което процеса на учене и възприемане на новото би бил немислим. Без паметта е невъзможно да се натрупва и съхранява човешкия опит, а оттук и нормално функциониране на човека в обществото, ето защо изследването на механизмите на паметта е от особено важно значение за области като педагогиката и възпитанието. Както казва психолога С.Л.Рубинщайн: ,,Без памет, ние бихме били същества за един момент. Нашето минало би било мъртво за нашето бъдещето, а настоящето… безвъзвратно би изчезнало в миналото’’.
Стремежът да се разбере как функционира човека е необходим, особено за специалисти работещи с много хора. Всеки човек е уникален, но е възможно да се намерят някакви закономерности, които много биха помогнали в работата с хората и най-вече в процеса на тяхното обучение. Паметта е продукт на обучението и същевременно една от първостепенните му психологически предпоставки. Тя в най-голяма степен придава своеобразие на учебния процес като специфична форма на познание. Без памет няма учене. Не случайно термините запаметяване и заучаване не се употребяват като синоними.

СЪЩНОСТ НА ПАМЕТТА

1. Различия при паметта на животните и паметта на хората
Преди всичко трябва да се отбележи, че памет в някаква форма притежават всички живи същества, но човекът стои в това отношение на много по-високо ниво от всички други твари. В човешката памет се съхраняват около 1010 степен бита информация. При животните има два вида памет: генетична и механична.
- генетична памет - тази, която се съхранява в генотипа, предава се и се възпроизвежда чрез наследствения материал. Ние няма да се задълбочаваме в този вид памет, тъй като тя е единствената, върху която не може да се влияе, която не подлежи на обучение и възпитание.
- механична памет – това е механическата способност да се учи, да се придобива опит. Тази памет е ограничена, придобива се, но не се съхранява, а изчезва със самия организъм. Понятието ,,механична памет’’ означава памет, основана на повторенията, без осмисляне на действията.
Тези два вида памет съществува у всички живи организми, макар и в различна степен на развитие. Но човекът е много по-сложно същество: преди всичко, той притежава реч, която се явява силен инструмент за запомняне; също така човек притежава произволна, логическа и косвена памет, която не съществува при животните. С други думи, за да запомня и съхранява информация, човек използва своята воля, логика, както и средства като записи, текст, изображения и т.н. В този смисъл човекът е ноеграничен и пред човешката памет се откриват невероятни възможности.

2. Определение за понятието памет
Във връзка с изясняването на същността на паметта са се оформили различни теории, които датират още от времето на Аристотел, който слага началото на т.нар. асоциативна теория. Асоциационизмът като психологическа теория за паметта намира широко приложение и доминира в схващанията по въпроса за възникването и протичането на психичните паметови процеси. Специално за паметта асоциационизмът не е в състояние да изясни процесите запомняне и съхранение. Асоциационизмът се ограничава само до възпроизвеждането. Макар, че именно психологическите теории би следвало да дадат отговор на паметовите процеси, това все още не е напълно осъществило. Паметта се оказа сложен процес и съществуват безброй загадки свързани с нея.
От гледна точка на медицината, физиологичните обяснение за паметта се състоят в последователност от временни връзки, които възникват в кората на мозъчни полукълба (кортекса).
Паметта е психическо свойство на човека, способност на запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на опит и информация. Според друго опрделение, паметта е способността да си спомняме отделни преживявания от миналото, осъзнавайки не толкова самото преживяване, а неговото място в живота ни, неговото разположение във времето и пространството. Паметта е “перспективно мислене”. Тя не е просто “следа” на мисълта, а своеобразно нейно продължение и предпоставка за по-нататъшно движение. Паметта е отражение на индивидуален и родов минал опит, който активно се проявява в човешките способности, характер и поведение. От гледна точка на теория на информацията паметта е съхранение на информация за даден сигнал и след прекратяване на действието му. Трудно е да се открои еднозначно определение на понятието памет, но трябва да подчератем, че то е съвкупност от процеси и функции, които разширяват познавателните възможности на човека. Паметта обхваща всички впечатления от обкръжаващия свят, които възникват у човека.
Още един важен факт: паметта съхранява и възстановява много различни аспекти на опита: интелектуален опит, емоционален и моторно-двигателенопит. Спомените на чувствата и емоциите могат да се съхраняват даже по-дълго отколкото интелектуалната памет за конкретни събития. И така, паметта се превръща в един сложен механизъм, зависещ от много на брой и различни фактори.

3. Основни характеристики на паметта
Най-важните черти характеризиращи същността на паметта са: времетраене, скорост (на запомняне и възпроизвеждане), точност, готовност, обем. От всички тях зависи колко полезна ще бъде човешката памет.
3.1. Обем - представлява способността едновременно да се съхранява значително количество информация. Средният обем памет е 7 елемента(единици) информация.
3.2. Скорост на запомняне – различна е при различните хора. Тя може да се увеличава с помощта на специални тренировки на паметта.
3.3. Точност – представлява припомняне на факти и събития, с които се е сблъскал човек, а също така и на съдържанието на информация, която той е получил. Тази черта е много важна в обучението
3.4. Времетраене – способността в течение на дълго време да се съхранява превивяния опит и получената информация. То също е индивидуално качество: някои хора могат да си спомнят лица и имена на съученици много години след завършването, а други ги забравят само след няколко години.
3.5. Готовност за възпроизвеждане - способност на човешкото съзнание за бързо възпроизвеждане на информацията. Именно благодарение на този способ, ние можем ефективно да използваме придобития по-рано опит.

4. Индивидуални различия в паметта
Трябва да се отбележи, че когато става въпрос за психически явления е доста трудно да се въведе единен шаблон за поведение. В същата степен това важи и за паметта. Тя зависи от особеностите и свойствата на човека. Ето защо е важно да се знае, че при различните хора, различните функции на паметта са развити различно. Различието може да бъде количествено, например: в различна скорост на запомняне; в качеството на съхраняване; в лекотата на възпроизвеждане, точност и обем на запомняне. Така например някои хора чудесно запомнят предоставен им материал за прочит, но много трудно го възпроизвеждат след това. Други напротив, трудно запомнят , но след това дълго съхраняват в паметта си информацията.
В зависимост от това кои вид памет доминира, човека може да притежава по-добра зрителна, слухова, двигателна или емоционална памет. На някои хора е необходимо да прочетат материала, при други е по-развито слуховото възприятие, за трети е необходим зрителен образ. Известно е, че ,,чист’’ вид на паметта съществува рядко, а в човешкия живот се срещат и комбинират различни видове памет: зрително-двигателната, зрително-слуховата и двигателно-слуховата памет се явяват най-типичните. При по-голямата част от хората най-често срещана е зрителната памет.
Съществува дори такова феноменално индивидуално свойство, което се нарича ,,фотографска памет’’. Човек, който притежава такава памет може, след еднократен поглед на материала и много малко умствени усилия, да продължава да ,,вижда’’ материала и напълно да го възстановява дори след дълго време. Този вид памет в различна степен притежават почти всички деца, но в последствие поради недостатъчно упражняване изчезват у възрастните. Такъв тип памет е необходимо да се развива при художниците и музикантите, тъй като е необходимо точно да се възпроизвежда видяното. Всеки човек развива този вид памет, който най-често използва и тренира.
Паметта също така зависи от такива индивидуални особености на личността като:
- от интереси и склонности на човека (това, от което човек се интересува най-много се запомня без трудности)
- от отношението на човека към определена дейност; от емоционалното настроение (доказано е, че приятните преживявания се помнят по-дълго отколкото неприятните. Паметта изобщо е оптимистична по природа: човек винаги се стреми да забрави неприятностите, а спомените за страшни трагедии, с течение на времето бързо се притъпяват)
- от физическото състояние
- от желанието и от много други фактори.

ВИДОВА СТРУКТУРА НА ПАМЕТТА

Съществуват различни класификации на видовете човешка памет:
1. Класификация според участието на волята в процеса на запомняне:
1.1. Непроизволна памет – В този случай запомнянето се осъществява автоматически, без усилие. Запомнянето на едни или други обекти от действителността, се осъществява в резултат на непосредственото им възприемане и без личността да си е поставила за цел тяхното запомняне. Като основни недостатъци на този вид запомняне могат да се посочат: информацията запомнена непроизволно не се запазва, има неточности в запомнянето, и се възпроизвежда с неточности.
1.2. Произволна памет – проявява се в случаите, когато е налице конкретна задача и за запомнянето се използват волеви усилия. Тя е продукт на специални мнемотехники, т.е. такива техники, чиято основна цел е запомнянето на информация. Важно условие за произволното запомняне е нагласата за това какво точно трябва да се запомни. Според Хетелсон, първият паметов процес се нари