Пазар на търговски ценни книжа. Индивидуални ценни книжа. Запис на заповед

ВВ зависимост от юридическата принадлежност на издателите на търговските ценни книжа и на причините, довели до емитирането на тези документи в света се различават два вида – индивидуални и масови търговски ценни книжа. Индивидуалните търговски ценни книжа
са широко разпространени и се издават, когато в сделката участват конкретни лица, като поводът за тяхното емитиране е уникален. В европейската практика и в България те намират широко приложение като се отъждествяват с
полиците в техните две разновидности – запис на заповед и менителница.
По своята същност записът на заповед е платежно-кредитен документ по силата на който длъжникът се самозадължава да плати на кредитора или на негова заповед посочената в документа сума в определено време и на конкретно място.
Много често запис на заповед се издава поради наличието на стоков кредит. Освен това с него може да се означи и всяко друго кредитно задължение между две лица, в които се посо
чва ясно кой е кредитор, кой е длъжник и при какви обстоятелства трябв
а
да стане издължаването.
В
Търговският закон ясно се посочват кои са задължителните реквизити на една запис на заповед. Отсъствието само на един от тях прави документа невалиден. Тези реквизити са: наименованието „запис на з
аповед” в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.
По своята същност менителницата представлява платежно-кр
едитен документ по силата на който едно лице (изд
ател, наредител или трасант) нарежда на второ лице (длъжник или трасат) да заплати вместо него на трето лице (получател, ремитиент) или на негова заповед записаната сума пари в определен срок и на конкретно място.
Удобството при менителницата е явно. С този документ се прехвърля правото на вземане и вместо да се правят две операции, а именно първо трасатът да се из
дължи на трасантът, и след това да има втора операция в която трасантът да плати на ремитиента, то направо трасантът поръчва на трасата да заплати на ремитиента. Възможно е ремитиентът да посочи друг нПо своята същност записът на заповед е платежно-кредитен документ по силата на който длъжникът се самозадължава да пла
ти на кредитора или на негова заповед посочената в документа сума в определено време и на конкретно място.
Много често запис на заповед се издава поради наличието на стоков кредит. Освен това с него може да се означи и всяко друго кредитно задължение между две лица, в които се посочва ясно кой е кредитор, кой е длъжник и при какви обстоятелства трябва да стане издължаването.
В Търговският закон ясно се посочват кои са задължителните реквизити на една запис на заповед.
Отсъствиет
о
само на един от тях прави документа невалиден. Тези реквизити са: наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан; безус
ловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; мя
PPV-сумата, която се изплаща след сконтирането, тоест величината на сконтовия кредит
N- номинална стойност
R-договореният лихвен процент по полицата
T-целият срок на полицата в дни
r- сконтов процент
t- оставащ брой дни от сконтирането до падежа
uation.3 
-бъдеща стойност (стойността която би се получила в края на срока,N- номинална стойност
R-договореният лихвен процент по полицата
T-целият срок на полицR-договореният лихвен процент по полицата
T-целият с
рок на полицата в дни
r- сконтов процент
t- оставащ брой дни от сконтирането до падежа
r- сконтов процент
t- оставащ брой дни от сконтирането до падежа
t- оставащ брой дни от сконтирането до падежа
няма сконтиране)

Втори EMBED Equation.3 
-бъдеща стойност (стойно
с
тта която би се получила в
края на срока, ако се изчака падежа и няма сконтиране)

Вторият метод, който също се нарича математически е по-често прилаганият и се използва тогава, когато в стойността на номинала се включват ка
кто стойността на стоките, така и лихвата за съответния период. При него полицата е платима на конкретна дата или има фиксиран срок. Тогава дори да има написан лихвен процент по полицата, то той се счита за нищожен.
В този случай формулата по коя
ВВторият метод, който също се нарича математически е по-често прилаган
ият и се използва тогава, когато в стойността на
номинала се включват както стойността на стоките, така и лихвата за съответния период. При него полицата е платима на конкретна дата или има фиксиран срок. Тогава дори да има написан лихвен процент по полицата, то той се счита за нищожен.
В този случай формулата по която се изчислява сконтовия кредит е опростен вариант на предходната формула, като в числителя остав
а само номиналната стойност, тъй като тя въплащава в себе си и сума и лихва.

Третият метод, който се използва за изчисляване на сконтото и съответно на сконтовия кредит се нарича банков. Той се прилага много често от банките, тъй като при него се работи с антиципативна лихва, която се удържа п
редварително. Така при изчисляване на сконтото, удържано от банките като печалба от операцията сконтиране, се получава по-голяма сума, отколкото това се случва при математическия метод.
Формулата по която се изчислява сконтовия кредит е:
Е- ефективна сума, изплащана като сконтов кредит

В този случай формулата по която се изчислява сконтовия кредит е опростен вариант на предходната формула, като в числителя остава само номиналната стойност, тъй
като тя въ
п
лащава в себе си и сума и лихва.

Третият метод, който се използва за изчисляване на сконтото и съответно на сконтовия кредит се нарич
а банков. Той се прилага много често от банките, тъй като