Пиер Шоню - История на Латинска Америка

Знаем ли...
Ns 18
История
на Латинска Америка
П И ЕР ШОНЮ
Член на Института
Почетен професор в Сорбоната
Превод от френски:
Емилия Иванова
2002

C e t ou vrag e, pu b lié d a n s le ca d re du program m e d e participation à la
p u b lica tio n V IT O C H A , b én éficie d u so utien du M in istère F ra n ç a is d e s
A ffa ire s E tran g ères, de IA m b a ssa d e de F ra n ce en B u lg arie
e t de l'Institut F ran çais.
Това заглавие, публикувано в р а м к и т е на п р о г р а м а т а з а у ч а с т и е в
к н и го и зд а в а н е то «В и т о ш а », с е ползва о т п о д к р е п а т а
на М и н и с т е р с т в о на в ъ нш ни те р а б о т и на Франция, на Ф р е н с к о т с
п о с о л с т в о в България и на Ф ренския ку л ту р е н и н с т и т у т .
Pierre Chaunu
Histoire de l’Amérique latine
1™ édition: 1949; 14® édition corrigée: 1999, avril
© Presses Universitaires de France
© ИК «КАМА», 2002
ISBN 954-9890-11-2
Всички права запазени. Н и т о една ч а с т о т т а з и книга не м ож е д а
бъде размнож авана или възпроизвеждана п о к а к ъ в то и д а било начин
б ез и з р и ч н о т о съгласие на и з д а т е л с т в о «КАМА».

ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
Латинска Америка продължава да бъде магнит за въо
бражението на съвременния българин, въпреки предимс
твата на ЕС и НАТО като стремеж и национално усилие за
принадлежност. Южната от двете Америки привлича с ин
дианската си непроницаемост и древни империи, с дръз
ката завоевател ноет на конкистадорите, с боливарския
устрем към независимост и морални скрижали, с призи
вите за постигане на единство на новоосвободените ис
пански колонии в противопоставянето им срещу посега
телствата на новите завоеватели - янките. След студена
та война Латинска Америка излезе от орбитата на сблъ
съците на две могъщи идеологически доктрини, от разкъ
сването между дясната репресия на горилоподобните и
по-модернизирани диктатури и левия отговор на градски
те и планинските партизани, между милитаризираните
олигарси и потръгналите опити за демократизация от пър
вата половина на осемдесетте години.
От края на миналия век отношенията между латиноа
мериканските държави и могъщия им северен съсед, чия-
то близост винаги ги е плашела, постепенно навлязоха а
дипломатическата нормалност, според която дори съсед
ските интервенции с морски пехотинци се смятат за не
допустими. САЩ се стараят вече да задържат своето вли
яние на юг от Рио Гранде не с дебаркиране на военни ча
сти и продължителни окупации, а чрез изграждане на ре
гионални икономически групировки като Североамерикан
ската асоциация за свободна търговия (НАФТА), в която
те да бъдат водещата сила, чрез доларизация на финан
сите и икономиките на страните, чрез ограничаване на
3

силите на левицата с по-приемливи средства от ескадро-
ните на смъртта.
Днешна Латинска Америка не би могла да бъде разб
рана с нейната етническа и социална пъстрота без онова
драматично, екзотично и страдалческо минало; без при
ливите на революционна енергия и милитаристични пог
роми; без покоряването на индианските и мулатските ду
ши от завоебателния католицизъм, за да се превърне то
зи регион в най-многолюдната и компактна католическа
част на света; без бдителните съседски старания да бъ
дат задушавани държавите с леви управления и прогон
вани от латиноамериканската общност (като в лявото се
включва дори национализацията на чуждестранната соб
ственост). Към това минало ни води авторът на книгата
И ст о р и я на Л а ти н ск а Америка, Пиер Шоню, член на френ
ския институт и заслужил професор в Сорбоната, в чети
ринадесетото й преработено издание. Тя ни помага по-
добре да осмислим съвременността на този интересен ре
гион както в историята, така и в днешния му ден, да про
никнем по-дълбоко в процесите, които го обновяват и го
правят съвместим с постмодерния свят. Ако търсим поу
ки и изводи около популярната днес тема за възможните
резултати от сблъсъка на различни цивилизации, Латинс
ка Америка ще ни ги покаже най-добре - като предупреж
дение срещу окървавената асимилация и в полза на пре
димствата на по-хуманния културен и етнически синтез.
Тази малка по брой на страници книга е тематично раз-
графена в три периода и представлява сгъстен разказ за
реализирането на дръзката цел на конкистадорите да по
корят доколумбовою Елдорадо през няколкото века на
колониалната му подчиненост, за подкопаването и рухва
нето на системата на независимост, за провала на обеди
нителните опити на предводителя Симон Боливар, над-
делени от триумфа на разпокъсването. Особен интерес
предизвиква паралелът, който прави авторът, между ибе
рийската колонизация и тази на янките, накарал го да по
4

стави въпросителен знак след определението свободна?
Латинска Америка. Поведението на новия грабител от ан
глосаксонска Америка и жестоката конкурентна борба с
европейските държави, които не искат да му отстъпят та
зи богата и привлекателна територия за подчинен «заден
двор», продължават историческите перипетии в развити
ето на латиноамериканския регион и до днешния ден, кой
то носи трайните белези на онези форми на присъствие,
въпреки опитите за модернизирането им.
Съвременното регионално лице на Латинска Америка
с неговите обществени структури, разграбено икономи
ческо богатство, политически революции, етническа мо-
заечност и духовни натрупвания е ваяно столетия наред,
за да достигне днешните си измерения. Само премина
вайки през това минало, ще»разберем мястото й в разви
ващия се свят и по-голямата й близост до развития.
Проф. Пенка Караиванова
5

Увод
СРЕЩА НА ДВА СВЯТА
От тридесет и втория градус северна ширина до петде
сет и четвъртия градус южна ширина Латинска Америка
обхваща 21 173 000 кв. километра или 15,9% от земите над
морската повърхност. Обикновено с този термин се обо
значава огромния къс от американския континент, открит,
населен и колонизиран от иберийския - испанския и пор
тугалския народ.
Да се говори за Латинска Америка означава, противо
поставяйки се на англосаксонска Америка, да се утвърж
дава единството на този свят и на 215-те милиона души,
огромната част от които говорят кастилския и португалс
кия езици, повече или по-малко деформирани в устата на
чужденци. Могат да се напишат истории на Латинските
Америки, но ние искаме да напишем историята на Латин
ска Америка, защото трябва да се избере, а също и защо-
то считаме, че в крайна сметка единството надделява над
различието.
Латинска Америка участва в изумителната поява на но
вия континент между двете водни маси на Атлантическия
и Тихия океан. Най-големият от всичк острови, казват
американските историци. Изградени по една и съща оро-
графска схема Север-Юг, двете Америки предлагат и съ
щата подредба от запад на изток: голяма планинска тер-
циерна маса, голяма, неотдавна възникнала равнина, ста
ринни стълбове. Също и необятност. Но тук свършва ана
логията между двете Америки.
За разлика от англосаксонска Америка Латинска Аме
рика е тропически континент, с всички ограничения, кое
то това определение налага: ограничение на използвае
мата повърхност, ограничение на плодородието на поч
6

вите, ограничение на човешката дейност, най-вече що се
отнася до европееца, лишен от редуването на сезоните,
необходимо за неговия организъм - извън п ам п аси те' Ла
тинска Америка е Америка на платата. Двете големи ци
вилизации, с които се сблъскват испанците, също са били
цивилизации на платата. Майте и ацтеките в Мексико, чи-
бчите в Колумбия, инките в Андите - противопоставени
на света на равнините - са единствените, достигнали до
напреднало културно ниво.
При досега с испанците, пионери на завоевателката
Европа, целият този свят рухва. Най-блестящите индиан
ски цивилизации отстъпват пред европейската култура с
необичайна бързина. Вродена слабост на индианското чо
вечество? Може би у него е имало надежда за различни,
ако не и за също толкова богати възможности, колкото
тези на Стария свят. Времето се оказва недостатъчно,
именно то е отговорно за преждевременния край, който
Колумбовият успех донася.
Какъвто и да е произходът на индианската раса, неза
висимо дали е дошла от Азия през Алеутите и Аляска или
е прекосила Тихия океан, «прескачайки от един остров на
друг» с пирогите си с балансьор, остава един въпрос, по
който всички компетентни мнения съвпадат: относител
ната младост на индианското човечество. Първото завла
дяване на Америка от дошли от Азия хора датира от са-'
мия край на палеолита и зората на неолита, между 15 000
и 10 000 години преди новата ера. Островният характер
на Новия свят, отдалечен от евроазиатския пъп на човеш
кия род, обяснява младостта на предколумбовото чове
чество и оттам неговата слабост.
В края на XV и началото на XVI век индианците от пла
тата са майстори в обработката на медта, златото и среб
рото, но не познават използването на желязото. Приро-
1 пампаси - обширни латиноамерикански равнини, покрити със
степна растителност (бел. ред.)
7

дата не е предоставила на тяхно разположение мускул
ната сила на вола и коня, както е направила това за чове
чеството от Стария свят. Никакво единство между отдел
ните народи, никакво вътрешно социално единство (ин
дивидуалната собственост не е прикрепила човека към
земята), цивилизация, която в случая с ацтеките дори не
вярва сама в себе си и не може да противопостави на
християнския оптимизъм друго, освен фундаменталния пе
симизъм на жестокг(та си митология. Борбата между ин
дианеца и испанеца, представител на европейската циви
лизация в разгара на технологична революция, е.борба
на железния срещу глинения съд.
На другия бряг на Атлантика, Европа излиза от това,
което наричаме Средновековие. На крайната западна то
чка Иберия, разположена на подстъпите на християнст
вото, на границата с арабския свят, който й е влиял цели 8
века, току-що приключва р е к о н к и с т а т а с превземането
на Гренада (1 януари 1492 г.). С брака си кралете католици
Исабел Кастилска и Фердинанд Арагонски полагат пър
вите основи на испанското единство.
Тези два неравностойни къса на човечеството се раз
виват успоредно, без да си влияят. Те се срещат в края на
XV век чрез иберийския посредник. Очевидно западният
християнски свят носи отговорността за тази среща, впро
чем случайна.
Още от XII век демографският растеж принуждава за
падното християнство да бъде разумно. Мюсюлманското
предизвикателство на юг, а по-късно на изток, управлява
- заедно с нарастването на броя на хората - Дълбоките
психологически механизми на експанзията. Постепенно
градове по крайбрежието изковават инструментите на да
лечното плаване: каравелата, станала маневрена благо
дарение възможностите на кормилото с греда за подпи
рано, компасът и първите наченки на това, което по-къс
но, много по-късно, ще бъде астрономическа навигация.
Подемът на голямата търговия развива страстта към под
8

правките и нуждата от монетарен метал. Иберийският по
луостров- Португалия повече, отколкото Кастилия - дава
морски отговор на това колективно предизвикателство.
Колонизация на островите, където роби произвеждат за
хар - Канарските, Мадейра, Азорските. Проучване на аф
риканския бряг с оглед на пряка връзка със Судан заради
златото и хората. Именно по време на това проучване на
бреговете на Африка, в периода около 1460 и 1470 г. се
ражда идеята за директно плаване до Индиите, което ще
спести арабското посредничество.
З а да се набавят подправките по по-сигурен и не тол
кова скъп начин, за да се достави златото, необходимо за
плащане на подправките и за кръстоносните походи, за
да се помогне на християнските светове, които според ле
гендата са далече на изток, трябва да се отиде в Индиите,
където въображението на едно болно християнство изди
га планините от злато на Сипангу.
За да се стигне до Индиите - панацеята на всички бол
ки, има две възможности. Португалското решение на про
блема е пътят на мъдреците, които се насочват на юг, за
да преодолеят носа. Това, което Васко да Гама осъщест
вява през 1498 г. За да се отиде до Индиите съществува и
пътят на един луд - на запад, след като земята е кръгла.
Това