Питър Шугър - Югоизточна Европа под османско владичество 1354-1804

Югоизточна Европа
под османско владичество
1354-1804

This édition was published within the Open Society Institute project
for translations on Balkan history supported by U.S. State Department
in the ffamework of the Stability Pact for Southeastem Europe.
Това издание е част от проекта на института "Отворено обще
ство" за преводи на трудове по балканска история, поддържан
от Държавния департамент на САЩ в рамките на Пакта за
стабилност в Югоизточна Европа.
За корицата е използвана картина на Й. Обербауер
Peter F. Sugar
Southeastem Europe under Ottoman Rule, 1354-1804
Copyright © 1971 by the University of Washington Press
Third Printing, 1996
© Превод Николай Аретов
Редактор Росица Градева
© Издателство "Кралица Маб" 2003
ISBN 954-533-055 4

Питър Шугър
Югоизточна Европа
под османско владичество
1354-1804
Превод Николай Аретов
Издателство "Кралица Маб"

Предговор към изданието от 1993
Систематичното изследване на историята на Източна Цен
трална Европа извън самия регион започва едва през послед
ните едно-две поколения. Голямата част от местните историци
предпочитат да пишат единствено за миналото на собствените
си страни. До този момент на никой език не се е появила из
черпателна история на района като цяло.
Тази поредица бе замислена като въведение към предмета
и обобщение на известното от предишни публикации, насоче
но към изследователя, който не е специалист по история на
Източна Централна Европа, както и към студентите, които
възнамеряват да се посветят на този регион. В някои случаи се
наложи да бъдат проведени нови проучвания, за да се разгледа
даден проблем или период. Авторите на отделните томове и
редакторите предварително обсъдиха общите цели и пътища
та за тяхното постигане. Те се надяват, че са постигнали изве
стна съизмеримост, така че десетте тома да образуват едно цяло,
а не механичен сбор от текстове. От друга страна отделните
автори носят цялата отговорност за изказаните мнения и пред
ложената интерпретация.
Нито един том не е посветен само на една страна. Целта
бе да се идентифицират географски или политически едини
ци, които са важни за разглеждания период, а не да се разглеж
да миналото в духа на чувства и претенции, идващи от по-ново
време.
За целите на поредицата границите на Източна Централна
Европа са очертани на запад от източната езикова граница на
германо- и итало- говорещите народи, а на изток - от полити
ческите граници на Русия / бившия Съветски съюз. Това очер
тание не е точно дори за конкретните периоди, разгледани в
отделните томове. Обсъдено бе доколко би било уместно да
бъдат включени и финландците, естонците, латвийците, литов-
5

ците, белорусите и украинците и бе решено да не се прави опит
те да бъдат представяни системно, въпреки че се появяват в
отделните книги. Задълбочено са разгледани поляците, чехи
те, словаците, унгарците, румънците, народите от бивша Юго
славия, албанците, българите и гърците.
Бе направен опит да се постигне равновесие между регио
ните и периодите. Три тома са посветени на областите северно
от линията Дунав-Сава, три - на областите южно от нея и три
- на целия регион. Три разглеждат историята на предмодерни-
те времена и шест - на Новото време. Първият том представ
лява исторически атлас. Всеки том съдържа библиографски
преглед, като сме се стремили да използваме минимален на
учен апарат, за да направим текста на томовете по-четивен и
достъпен по-широката публика.
Редакторите изказват благодарност на Фондация Форд за
финансовата подкрепа на това начинание, както и на Институ
та за международни проучвания Хенри Джаксън (бившия Ин
ститут за Далечния Изток и Русия) и на петимата му последни
директори Джордж Е. Тейлър, Джордж М. Бекмън, Хърбърт
Дж. Елисън, Кенет Пайл и Никълас Ларди. Насърчението, кое
то получавахме от тях, ускори реализирането на проекта.
Осъществяването на цялото начинание погълна повече
време, отколкото бе предвидено. Двама от първоначално пока
нените автори починаха, преди да успеят да завършат своите
томове, и бяха заместени от други. Отделните томове бяха пуб
ликувани в реда, в който се получаваха ръкописите. Надяваме
се, че ползата от поредицата компенсира дългата агония на
нейното зачеване и раждане, че поредицата ще увеличи знани
ето за и интереса към богатото минало и многостранното на
стояще на Източна Централна Европа у читателите по света и
ще подтикне към понататъшни проучвания по различни аспекти
от историята на този регион, които още чакат своите изследо
ватели.
6
Питьр Ф. Шугър
Доналд У. Тредголд

Въведение
Редакторите на поредицата "Историята на Източна Цент
рална Европа" изискват от своите сътрудници "да се стремят
да подготвят томове, които разглеждат всички важни аспекти
на историята. Трябва да бъдат разгледани политическите, со
циалните, икономическите, институционалните и религиозните
аспекти ... и всеки автор трябва да се стреми да не придава
прекадено голяма тежест на някой от тях." Същата инструк
ция от 23 март 1963 г. поставя и условието "научният апарат да
бъде сведен до минимум" с изключение на специалната глава,
посветена на библиографията.
Като един от двамата редактори, поставили тези изисква
ния, аз ги следвах възможно най-усърдно, докато пишех този
том. Да вместя близо петстотин години албанска, българска,
гръцка, румънска и сърбохърватска история в ограничения раз
мер, като в същото време разгледам някои аспекти и периоди
от живота на унгарците и турците, и да напиша книга, която да
отговаря на възприетите норми на историографията, надхвърля
моите възможности. В дадените хронологически рамки мате
риалът е организиран географски или по проблеми в глави,
които разказват специфични истории. Намерението ми бе да
представя хронологически организирана поредица от описа
телни картини, които в своята цялост рисуват живота в Юго
източна Европа под османско владичество. Ако резултатът за
доволява тези изисквания, то аз съм постигнал целта си. Цяла
та поредица, включително и този том, е насочена към изследо
ватели, които не са специалисти, но проявява интерес към ре
гиона на Югоизточна Европа. Стори ми се по-важно да се от
говори на очакванията на тези читатели, отколкото да се след
ват приетите композиционни норми. Изложените обстоятел
ства и пояснения определят структурирането на този том.
На следващите страници се появяват имена и изрази на
7

множество различни езици. Освен в случаите, когато на анг
лийски [и български] съществува тяхна форма, която на прак
тика е станала част от езика (например везир, султан), или вече
са известни под някоя форма (например Виена, Белград) [при
българския превод този принцип е приложен и към популярни
при нас имена като Солун, Одрин и др.], тези имена и изрази
са дадени според съвременния правопис на езика, от който са
взети. Градовете са наричани с имената, с които са били изве
стни в разглеждания период (например Константинопол пре
ди 1453 и Истанбул след това), но при първото им споменава
не всички варианти са дадени в скоби. Речниците на чужди
изрази и географски названия, приложени в края на тома, ще
помогнат на читателя лесно да ги идентифицира.
С голямо удоволствие преминавам от техническите уточ
нения към много по-приятната задача да благодаря за помощ
та на мнозина, без която не бих могъл да подготвя това изслед
ване. Фондация Гугенхайм и Институтът за сравнителни и чуж
дестранни проучвания към Вашингтонския университет ми
предоставиха щедра финансова подкрепа за изследването. Сти
пендията на Американския съвет на научните дружества ми
осигури необходимото време да подготвя първия вариант на
тази книга. Изказвам най-сърдечна благодарност на тези орга
низации.
Списъкът на лицата, които ми помагаха в архиви и библи
отеки е прекалено дълъг и не ми позволява да спомена кон
кретните хора. Бих искал да благодаря на всички, които щедро
ми предложиха своето време и знания в следните места: Бри
танския музей и библиотеката на Училището за славянски и
източноевропейски изследвания към Лондонския университет;
Националната библиотека в Париж; Националната библиоте
ка, Университетската библиотека, Държавните архиви, Исто
рическия институт и Института за източно- и югоизточно ев
ропейски изследвания във Виена; Националния архив, Нацио
налната библиотека "Сечени" и Историческия институт към
Академията на науките в Будапеща; Националния архив, На
ционалната библиотека и Историческия институт "Н. Йорга"
8

и Института за югоизточно европейски изследвания в Буку
рещ; Института за история към БАН, Народната библиотека
"Кирил и Методий" и библиотеката на БАН в София; библио
теката на Историческия институт към Сръбската академия на
науките, Обществената библиотека и Архива на Република
Сърбия в Белград; библиотеката на Югославската академия на
науките в Загреб; Обществената библиотека, Архива на Репуб
лика Босна и Херцеговина и библиотеките на Университета и
на Музея в Сараево.
Бих искал този списък да бъде продължен, но за съжале
ние неспособността ми да чета гръцки и отказа на турските
власти да ми позволят да работя в Истанбул възпрепятстваха
продължаването на моите изследвания.
Накрая, но не на последно място по значение, бих искал
да благодаря на двама души, без чиято помощ и разбиране този
том никога нямаше да бъде написан. Жена ми Сали прояви го
лямо разбиране към неизброимите ми отсъствия и за дългите
часове, прекарани у дома, които биха могли да преминат някъ
де на стотици мили, ако трябваше да бъдат взети предвид ней
ните нужди. Моят колега и приятел проф. Доналд У. Тредголд
ми помогна много със своето разбиране, внимание и с вдъхно
вение, което поражда сътрудничеството с него.
Питър Ф. Шугър
9

Част първа
Османците
Глава 1
Ранна история и установяване
на османците в Европа
1. Мюсюлмански и турски основи на османската държава
В средата на XIV в. Балканският полуостров е обхванат от
размирици. Второто сръбско царство се разпада, а Византий
ската империя, която в предишните векове винаги е успявала
да запълни вакуума след подобни катастрофи, е твърде слаба,
за да поеме тази роля. Политическият хаос е съпътстван от
социални и религиозни противоречия. Нисшите класи се опит
ват да разклатят властта на традиционната аристокрация,
разцъфтяват ереси, зад които често се крият прояви на социал
ни различия. Представителите на управляващите славянски
династии воюват помежду си, подобни борби за трона
разтърсват Византия. Тези борби довеждат на Балканите една
нова сила - османците.
Между 1341 и 1355 императорите Йоан V Палеолог и Йоан
VI Кантакузин, които управляват заедно, си съперничат за пре
стола. Поради липса на подкрепа и войска последният се обръ
ща за помощ към Орхан, владетелят на налагащото се турско
княжество на източния бряг на Мраморно море. През 1345 г.
първите воини на османците пресичат Дарданелите и така се
поставя началото на нова глава в историята на Югоизточна
Европа.
След малко повече от сто години, през 1453 г. османците
завладяват Бизантиум, за който двамата Йоановци толкова от
чаяно спорят, и го превръщат в столица на обширна държава,
която се простира, грубо казано от днешна централна Югосла
10

вия до източна Мада Азия. Тази държава, известна на Запад
като Османска империя, е наречена "Закриляното от Бога
процъфтяващо абсолютно владение на дома на Осман"
(Memalik-i mahruseh-i ma’ mureh-i ‘osmaniyeh). В това любо
питно название присъстват двата основни елемента на импе
рията - ислямският и турският. Въпреки че не може да бъде
разгледана изчерпателно в този том, все пак ще бъдат споме
нати някои важни аспекти на системата, която определя съдба
та на европейците под османско владичество. Династията на
Осман се появява сравнително късно в Близкия Изток и създа
ва държава на основата на вече съществуващи принципи, кои
то дават основание на властта й. По време на шестте века на
своето управление османците остават верни на тези принци
пи, за които вярват, че представляват божественото и светско
оправдание на всичко, което те и империята предприемат. По
тази причина разбирането на тези принципи е изключително
важно