Пламен Митев Недопрочетени страници

ZIEH МИТЕВ
НЕДОПРОЧЕТЕНИ

ПЛАМЕН МИТЕВ
НЕДОПРОЧЕТЕНИ СТРАНИЦИ
ИЗ ПОЛИТИЧЕСКОТО НИ ВЪЗРАЖДАНЕ
т

© Пламен Димитров Митев
Недопрочетени страници из политическото ни Възраждане
© Издателство “Стандарт”, 2012 г.
ISBN 978-954-8976-57-2

ПЛАМЕН МИТЕВ
НЕДОПРОЧЕТЕНИ СТРАНИЦИ
ИЗ ПОЛИТИЧЕСКОТО НИ
ВЪЗРАЖДАНЕ
Стандарт, 2012.

СЪДЪРЖАНИЕ
Встъпителни думи
...................................................................................7
I. НОВИ ПРОЧИТИ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДЕЛО
1. Дискусионни и нерешени въпроси около въстанието
от 1850 г.
.................................................................................................8
2. Средоточното българско попечителство в Букурещ
(предистория и същност)
..............................................................25
3. Американският политически модел в идейните платформи на
българското националнореволюционно движение
..................32
4. „Да се върви на бой без да губим ни минута!“
(размисли върху отколешния спор „за “ и „ против “ идеята
на Любен Каравелов от есента на 1872 г. за вдигане на
въстание в Българско)
.....................................................................43
5. Организационното и идейно състояние на БРЦК
през първата половина на 1873 г .
.................................................60
6. План на Атанас Узунов от 1873 г. за организиране на
въстанието в българските земи
......................................................71
7. Комитетска жалба до Великите сили от 1873 г .
........................82
8. Събранието на БРЦК от 26 декември 1874 г .
............................93
9. Априлското въстание 1876 г.
(историографски предизвикателства на времето) 106
10. Браилското събрание от 6 март 1876 г.
....................................123
II. В ТЪРСЕНЕ НА ЗАБРАВЕНИТЕ ГЕРОИ
1. Николай Палаузов и българските политически въжделения
от средата на XIX в
.........................................................................140
2. Политическата дейност на Тодор Ковачов
в периода 1867 - 1870 г.
.................................................................153

3. Ангел Кънчев като помощник на Васил Левски
.....................168
4. Опит за групов портрет на сподвижниците на
Васил Левски (историографски проблеми)
.............................177
5. Любен Каравелов (опит за преценка на неговия
жизнен път )
.....................................................................................188
6. Обиколката на Панайот Хитов из Влашко и Русия
през пролетта на 1873 г.
(дискусионни и недоизяснени въпроси)
.....................................197
7. Идейното израстване на Христо Б отев
.....................................210
8. Обществено-политическата дейност на
Стоян Заимов до Освобождението
(дискусионни и недоизяснени въпроси)
....................................223
9. Триптих за възрожденския даскал Мирчо П опов
..................238
10. Георги Бенковски и българското национално-
революционно движение през 1875 г.
.....................................251
11. Павел Бобеков - хилядникът на панагюрци
..........................261
12. Дончо Фесчията - един от участниците в
Новоселското въстание през 1876 г.
...................................271
13. Ботевият четник Юрдан Кършовски
.......................................283
14. Трифон Панов - един позабравен участник в
освободителните борби на българския народ.......................291

Встъпителни думи
Политическото Възраждане е сред най-проучвапите об­
ласти на доосвобожденската ни история. В резултат на усили­
ят а на няколко поколения изследователи е натрупана огромна
по обем книжнина, в която се осветляват различни аспекти на
борбите на българския н ародза отхвърляне на чуждото господ­
ство. В научно обръщение са включени значително количество
документални свидетелства, а популярните издания, посветени
на отделни личности или събития, свързани с подготовката и
практическото осъществяване на различните проекти за р е ­
шаване на българския политически въпрос, нарастват лавино-
образно с всяка следваща година. Очевидно постигнатото за
изучаването на освободителните изяви на българите през вто­
рат а и третата четвърт на X IX в. не е малко. Но дали заради
героично-романтичната патетика, с която продължаваме да
препрочитаме тези страници от възрожденската ни история,
дали заради някакви си нашенски комплекси за назавършеност
на националното ни Възраждане, ш и поради някакви други при­
чини от идеологическо естество, точно политическото ни Въз­
раж дане е изпълнено от устойчиви митологеми, които не ни
позволяват да погледнем на миналото си от дистанцията на
времето по-трезво, по-обективно, по-премерено. В опит да се
излезе извън общоналожените през годините калъпи, по които
родната историопис реконструира по-ярките изяви и дейци на
освободителното дело, в настоящия сборник се предлагат тек­
стове, които вече са били публикувани по страниците на науч-
ната периодика ш и в различни тематични и ю бш ейни издания,
но които са останали достъпни само до по-ограничен кръг от
читатели.
От автора
7

I. НОВИ ПРОЧИТИ ЗА
ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДЕЛО
Дискусионни и нереш ени въпроси
около въстанието от 1850 г.1
Преди 160 години, на 19 април 1850 г., през нощта, Ца­
риград е разтърсен от земетресение. Паника и страх сковават
столичния град, но властите вземат нужните спешни мерки,
овладяват ситуацията и бързо успяват да възстановят нормалния
ритъм на живот край Босфора.2 За пореден път правителството на
Абдул Меджид показва и на свои, и на чужди, че поетият курс на
модернизация на имперската администрация дава добри резултати,
и че Турция уверено върви напред в своето развитие. Само месец
по-късно Високата порта е изправена пред нови, още по-сериоз­
ни изпитания, като този път обаче причината не са природните
стихии, а поредният бунт на българите от Видинския санджак,
заплашващ не само да дискредитира реформаторските усилия
на султана пред Великите сили, но и да промени политическото
статукво на Балканите.
Събитията в Белоградчишко, Кулско, Ломско и Видинско
от пролетта и лятото на 1850 г., приковали неочаквано вниманието
както на Портата, така и на европейската дипломация, са влезли
отдавна в полезрението на българските историци. Достатъчно е
да се отбележат само имената на Димитър Маринов, Владимир
Тодоров-Хиндалов, Димитър Цухлев, Димитър Косев, Симеон
Дамянов, Страшимир Димитров, Петър Кузманов, за да се покаже,
1 Текстът е публикуван в: Българско Възраждане. Идеи, личности, съби­
тия. Т. 12, С., 2010, 216 - 228.
2 C onstantia К . The Missionary Herald on Earthquakes. - In: Natural Disasters
in the Ottoman Empire. Rethymnon, 1999, p. 131.

че родната историопис разполага със солидни изследвания, пос­
ветени на една от най-ярките прояви на освободителните борби
на българите през първата половина на XIX в. Да не забравяме
и документалните публикации по темата, които оформят богато
градиво за проучване на предисторията, избухването и хода на
въстанието, както и за изясняване на неговото реално място и
значение в развитието на българското възрожденско общество.3
Както се вижда, постигнатото за осветляване на въстани­
ето от 1850 г. не е малко и заслужава признание. Разбира се, при
един по-критичен анализ на натрупаната вече книжнина ще се
открият редица нерешени все още въпроси, а за отделни факти
и събития ще се установи дори и разночетие на включената в
научно обръщение информация. В този смисъл, ако искаме да
реконструираме максимално точно и пълно случилото се преди
160 години, тези дискусионни или недоизяснени аспекти от ис­
торията на въстанието не могат повече да се игнорират. Искрено
се надявам следващите страници да бъдат възприети като стъпка
в тази именно посока.
1. За ролята на сръбския фактор
Причините за честите и масови надигания на населението
в Северозападна България през втората четвърт на XIX в. са сред
най-обстойно коментираните въпроси в досегашните изследвания,
посветени на събитията от пролетта на 1850 г. Още първият летопи­
сец на въстанието Димитър Маринов откроява нерешения поземлен
въпрос, вълната от насилие и сръбската пропаганда като най-важните
предпоставки за всеобщото недоволство сред българите от Видин­
3 Тодоров- Хиндалов, Вл. Принос към българската история. Видинското
въстание през 1850 г. Новооткрити документи. - В : Год. Соф. нар. Библио­
тека за 1 9 2 4 -1 9 2 5 . C., 1926, 1 - 64; същ. Народни движения и възстания
от предосвободителната епоха според новооткрити турски официални
документи. C., 1929; Стоянова, Р. Документи за селското антифеодално
възстание в Северозападна България през 1850 г. (Из Държавния архив
във Виена). - В: ИИИ, т. 11, C., 1 9 6 2 ,2 0 9 -2 3 9 ; Райкова, А. Нови данни
за националноосвободителното движение в Северозападна България. - В:
ИДА, т. 12, C., 1966, 107 - 123; Малкочев, Ангел. Към документалното
наследство на въстанието в България през 1850 г. - В: Изв. на музеите в
Северозападна България. Т. 24, Враца, 1996,211 - 222; Сб. Въстанието в
Северозападна България от 1850 година. T. 1. Документи. C., 2005 и др.
9

ския санджак.4 Любопитен щрих в интерпретацията на подбудите
на местното население да се противопостави открито на властите
внася краеведът Киро Панов. Според него, през 1848 г., трима от
първенците на Белоградчик (Вълчо Бочов, Влах Недялко и Лило
Панов) посетили Атон и там случайно се срещнали с високопоста­
вена руска делегация, водена лично от по-малкия син на император
Николай I Константин Николаевич. Българите се възползвали от
ситуацията и се оплакали от насилията, на които били подлага­
ни. „Това дошло до ушите на престолонаследника - отбелязва
К. Панов, който чрез хората от свитата си обадил на казаните
българи, че Русия ще им помогне да се отърват от робство, но
за да се застъпи тя за тях, те трябва да се провикнат, че искат
свобода и човешки права, като въстанат против угнетителите
си ...“5. Обнадеждени, Вълчо Бочов, Влах Недялко и Лило Панов
се върнали от Света гора и веднага се заели да търсят съмишле­
ници, с които да изпълнят дадените им съвети.
Разказът на Киро Панов не е потвърден документално, а
и никой впоследствие не го е коментирал сериозно, но само по
себе си предложеното тълкувание е показателно за усилията на
няколко поколения изследователи да разкрият реалните причини за
политическото активизиране на българите от Видинския санджак.
Най-аргументирано, поне засега, това прави проф. Страшимир Ди­
митров, който разглежда подробно ролята на различните фактори,
обединявайки ги в няколко по-важни групи: 1) запазване в преде­
лите на Видинския санджак на системата на т.нар. господарлъци
и нежеланието на местните власти да предприемат нужните мерки
за прилагането на започналата през 1833/34 г. аграрна реформа в
Османската империя; 2) осезаемо нарастване на насилието, безза­
конието и корупцията в отделните кази на санджака; 3) засилване
на напрежението и недоверието между българи и мюсюлмани
на етнорелигиозна основа вследствие на предходните бунтове в
Нишко, Пиротско, Берковско; 4) сръбската пропаганда; 5) воде­
4 Маринов, Д. Политически движения и възстания в Западна България. -
В: СбНУНК,