„Планиране на човешките ресурси във фирма „Х“ “

Специалност : Публична администрация - II курс
Велико Търново,2015

Съдържание

I. Теоритически аспекти на управлението на трудовите ресурси.
1.1. Същност и значение на понятието трудови ресурси и на тяхното управление.
1.2. Показатели за изследване на трудовите ресурси във фирмата.
1.3. Фактори, оказващи влияние върху трудовите ресурси и тяхното управление.
II. Тенденции в планирането и управлението на трудовите ресурси и препоръки за по-нататъшно развитие и усъвършенстване на управлението на персонала.

Днес фирмите в България са изправени пред множество трудности и предизвикателства. От една страна е продължилата години депресия, а от друга страна действителността на усилващата се конкуренция в условията на глобализация на световното икономическо пространство. Самата глобализация стана възможна благодарение на невероятното развитие на информационната технология. Съвременният пазар трябва да бъде разбиран не като място за сравнение на продукти, колкото като възможност за конкуренция на потенциали. Всичко това поставя огромни изисквания пред управлението на всяка организация като цяло. Досегашните условия фокусираха върху въпроса за количествения растеж, разбиран като нарастване на обема на продукцията. Сега успехът се решава преди всичко от това доколко е успяла фирмата да отговори на изискванията на потребителите и техните потребности.
Поради това с все по-нарастваща сила се оформя необходимостта от нов модел на развитие и управление на микроравнище, т.е. на равнище на отделната стопанска единица. В съвсем недалечно бъдеще този нов модел вероятно ще стане и единствената възможна алтернатива за осъществяването на стопанска дейност. Това е модел, където печалбата ще трябва да идва не толкова от обема на произведената и продадена продукция, колкото от понижаване на себестойността на продукцията и услугите, високото качество и новаторските решения. А всичко това в още по-голяма степен поставя въпроса за активизацията на човешкия и трудовия фактор в организацията като ключов носител на иновацията и ядро на това, което наричаме интелектуален капитал.
Целта на курсовата работа е да определи как и по какъв начин неефективността на управлението на трудовите ресурси може да повлияе в негативен план върху цялата организация и обратно, използването на ефективни трудови ресурси, до какво степен допринасят за успеха на дадена фирма. На базата на практически и теоретични постановки се разглеждат основните аспекти в управлението на трудовите ресурси като стратегия на управление, фирмена политика, мотивация и цялостен процес на внедряване на определена управленческа философия, свързана със спецификите на всяка отделена фирма. Проблем е самата философия на управление. Днешният свят е свят на организациите По своята същност организацията не е нищо друго от обединение на хора, поставили си обща цел и координиращи усилията си за нейното осъществяване. Със съжаление трябва да се каже, че у нас не е преодоляно и продължава да доминира виждането за организацията като материален феномен, т.е. сбор от машини, съоръжения, сгради и технологии. Докато нещата са точно обратните. Цялата техника и технология са само средството, като в центъра стои човешкия фактор. Но става дума за мотивирания, активния и инициативния трудов ресурс.
Именно това е целта на човешките ресурси. Да мотивира сътрудника на организацията, да създаде възможности за разкриване на физическия, умствения и творческия му потенциал и т.н. Но за да постигне това е нужна съвременна философия на управлението, която все още не е осъзната от хората на практиката у нас. актуалността на проблема с управлението на трудовите ресурси се свързва и с дългосрочната перспектива в това управление. Стратегическото мислене и действие са ключов елемент в цялостната организация на управление на човешкия фактор в организацията. Без активното присъствие на стратегическата перспектива, конкретните оперативни аспекти на управление във всяка една функционална област – качество, себестойност, човешки ресурси, материали и т.н., в крайна сметка се свеждат до едно несистемно присъствие на управленската роля. Това поставя под съмнение способността на тази воля да максимизира ефективността на организационните взаимодействия. Проблемът произтича от дългия период на възприемане на организационните и управленски стратегии, като присъщи само на крупните стопански формации. При това те се свеждаха единствено да вземане на решение в план “продукт-пазар”. В този случай ролята на човешкия фактор се ограничава до тесния кръг на висшето ръководство на съответната фирма. Проблеми в управлението на трудовите ресурси във фирмата трябва да се свързват и с икономическия преход от планово към пазарно стопанство и същността и особеностите на този преход; степента на развитие на частния сектор и вида управленски структура изградена в него, специфика и особености, с оглед най-пълно обхващане на проблемите, свързани с възможността да се прилага правилна управленческа стратегия в синхрон с изискванията на Европейския съюз относно трудовото и осигурително законодателство на държавите-членки на ЕС.
Целта на курсовата работа е да се разгледат и определят съвременните аспекти на управлението на трудовите ресурси във фирмата, трудностите и предизвикателствата пред служителите, самото планиране и мотивация на трудовия персонал, както и да се разгледат отрицателните аспекти на цялостния процес на управление на трудовите ресурси в търговските фирми. На базата на така разгледаните и анализирани проблеми да се търсят възможни алтернативи и решения с оглед развитие в максимална степен на ефективен търговски персонал и удовлетворяване изискванията на клиентите. Това става възможно чрез развитието и усъвършенстването на цялостна интегрирана, съобразена с икономическата обстановка и положение в страната, цялостна стратегическа и оперативна система за управление на трудовите ресурси в търговските предприятия с оглед превръщането им в организации от хора, а не в стопански, машинен и сграден фонд.

I. Теорeтически аспекти на управлението на
трудовите ресурси

Същност и значение на понятието трудови ресурси и на тяхното управление

Трудът е условие за съществуването и развитието както на всяко човешко същество, така и на всяка стопанска организация, защото бизнесът в крайна сметка се гради на човешките взаимоотношения. Основната насока на трудът е да задоволява основните жизнени потребности на хората. Освен това той трябва да се организира така, че да се реализират основните цели и задачи на фирмата. На съвременен етап все повече се налага схващането, че доминиращи фактори за обективно необходимата ефективна дейност са не организационната структура или стратегическите концепции, а елементи като фирмената култура, качествена работна сила, професионални знания и опит. Хората, работещи във фирмата се превръщат във водещ фактор за нейния просперитет, а инвестирането в тях става най-ценната инвестиция, защото по този начин те повишават своята потребителна стойност. Работната сила притежава уникалното свойство да повишава знанията, уменията и професионалния опит на новопостъпилите работници и по този начин да повишава потребителната стойност на всички категории персонал във фирмата. Човешките ресурси на предприятието са резултат от наемането на необходимите работници и специалисти от съответния работодател. Според действащото трудово законодателство у нас работодател е: “Всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово-правови отношения. От друга страна, всеки който предоставя работната си сила за извършване на определена работа, като се подчинява на установената трудова дисциплина, се определя като наемен работник. В икономическата литература за персонал се използват различни термини – работна сила,трудови ресурси, човешки ресурси, кадри, персонал и др. “Работната сила” в предприятието отразява съвкупността от умения, знания, способности, талант и др. “Трудовите ресурси” като понятие съответстват на тази част от населението, която е в трудоспособна възраст и притежава определени възможности за труд. “Кадрите” (персоналът) отразяват броя на заетите в предприятието, техния състав и структура. При съвременните условия персоналът в дадено предприятие може да се раздели на работещи по трудов и по граждански договор, но това е само една от класификациите.
С цел по-доброто управление, изпълняване на функциите и регулиране на трудовите отношения, заетият персонал се разделя на: работници, които оказват пряко въздействие върху предмета на труда, към тях се числят и лицата, които обслужват производствените процеси, и се разделят на основни, които се занимават с технологични дейности и спомагателни, занимаващи се със спомагателни дейности; специалисти,изпълняващи разработващи функции – юристи, икономисти, инженери; ръководни кадри, които осъществяват общото оперативно управление на предприятието и неговите звена, и се разделят на висши, средни и нисши мениджъри; обслужващ персонал. Основните задачи, които трябва да бъдат решени в едно предприятие, свързани с персонала, са определяне на потребност от персонал, осигуряване с персонал, използване на персонал, заплащане на труда. Определянето на броя на персонала се осъществява отделно за производствените работници и отделно за ръководните кадри. Броят на производствените работници може да се определи чрез норми на изработка и време, или чрез норми на обслужване. Изборът на единия или другия метод е в зависимост от формите на организация на труда и от изградените норми на труд. Осигуряването с персонал включва подбор и наемане на персонал. Един от най-популярните начини е чрез конкретно предложение за работа. Използват се и обяви във вестници, списания, телевизия. При набирането на ръководни кадри могат да се използват и консултантски фирми. Етапите, чрез които минава подбора за наемане на персонала са следните:
предварителни интервюта
оценяване на информацията
препоръчителни писма
чрез конкурси
Използването на персонала обхваща :
наблюдаване на работниците по време на изпитателния срок
подобряване професионалните качества на работниците, ако се установят промени в техните качества
кариера в службата- системното изучаване и сравняване на работниците е едно от най-важните средства за отделяне на тези, които са подходящи за кариера
даване на социални добавки към основната заплата
освобождаване от работа при свиване на производството
Заплащане на персонала: възнагражденията и стимулите, използвани в предприятието са цената на вложения труд. Изходно начало във всяка система за стимулиране е определянето на степените за сложност и трудност за всички дейности.
Управлението на човешките ресурси се характеризира като дейност на ръководителите на съответните равнища по управлението на хората в трудовия процес. То се третира като стратегическа дейност,която подчинява управлението на хората на бизнес стратегията на организацията. Тази дейност трябва да се интегрира по такъв начин с управлението на всички останали ресурси,че да се постигнат стратегическите цели на фирмата. Управлението на човешките ресурси изисква висока квалификация и подготовка на ръководителите. Те трябва да познават не само хората в трудовия процес,но и да имат познания по всички останали видове управление,защото управлението на човешките ресурси включва:
Мотивация.
Комуникации.
Лидерство.
Ръководство на групи.
Решаване на конфликти.
Управлението на човешките ресурси се разбира и като вътрешно присъща част и характерна черта на бизнеса, също така е и проблем на по-високо организационно равнище. Поради това е функция на висшия управленски ешелон на фирмата.
От всичко казано до тук управлението на човешките ресурси може да се определи като система от принципи, методи, средства, правни норми, правила, критерии, изисквания, стандарти, процедури, политика, планове и програми за формиране и използване на човешките ресурси в организацията в съответствие с нейните непо