ПОЛИВЕН РЕЖИМ НА ТРАЙНИТЕ НАСАЖДЕНИЯ

(ябълка, круша, праскова, ягода), Евапотранспирация, време и брой на поливките, поливни и напоителни норми. Начини за напояване, и особености при отглеждане на културите. Влияние на напояването върху количеството и качеството на добива.

Изискванията на овощните култури към почвената влага
с
а различни пре
з отделните периоди от развитието си, като изразходват най-големи количества вода през периода на пълно плододаване.
Независимо от възрастта, необходимостта на растенията от вода през вегетацията е също променлива. В началот
о на вегетационния период тя е сравнително ниска, поради недостатъчното развитие на леторастите и листата, и поради по-слабото напрежение на метеорологичните фактори. Основните овощни култури изразходват най-големи количеста вода от края на цъфтежа до узряването на плодовете. Взискателни към почвената влага са и по време на цъфтеж и интензивен растеж на леторастите и листата.
Ако се напоява по време на цъфтеж се

ИИзискванията на овощните култури към почвената влага са различни през отделните периоди от развитието си, като изразходват най-големи количества вода през периода на пълно плододаване.
Независимо от възрастта, необходимостта на растенията от вода през вегетацията е също променлива. В началото на вегетационния период тя е сравнително ниска, поради недостатъчното развитие на леторастите и листата, и поради по-слабото напрежение на метеорологичните фактори. Основните овощни култури изразходват най-големи количеста вода от края на цъфтежа до узряването на плодовете. Взискателни към почвената влага са и по време на цъфтеж и интензивен растеж на леторастите и листата.
Ако се напоява по време на цъфтеж се смята, че през този период полНезависимо от възрастта, необходимостта на растенията от вода през вегетацията е също променлива. В началото на вегетационния период тя е сравнително ниска, поради недостатъчното развитие на леторастите и листата, и поради по-слабото напрежение на метеорологичните фактори. Основните овощни култури изразходват най-големи количеста вода от края на цъфтежа до узряването на плодовете. Взискателни към почвената влага са и по време на цъфтеж и интензивен растеж на леторастите и листата.
Ако се напоява по време на цъфтеж се смята, че през този период поливките благоприятстват окапването
на завърза. Изследван
ията показват обаче, че този отрицателен ефект се проявява когато растенията са изпитали силен недос
тиг на вода в периода преди цъфтежа, т.е. кога
то почвената влага преди поливката е спаднала значително под необходимата предполивна влажност за съответната култура. Напояването през последния етап от развитието на плодовете е успешно, само когато растенията до този срок не са изпитвали силен недостиг на влага. В противен случай голяма част от плодовете окапват. Поради тази биологична реакция на овощните растения предберитбените поливки трябва да се дават при по-висока предполивна влажност и да се преустановят 2 – 3 седмици преди узряването на плодовете.
За разлика от едногодишните растения, овощните култури изискват поддържането на подходяща влага в почвата не само през периода на вегетативния растеж, но и през периода н
а
относителен покой. Това в условията на недостиг
н
а есенно-зимни валежи се осъществява чрез влагозапасяващи поливки.

Напояване на ябълката
Тя е основна о
во
щна култура в нашата страна и заема най-голям дял от площта на овощните насаждения.
Изисквания на ябълковите растения към водата.
Изследванията показват, че най-високи добиви се получават при поддържане на предполивна влажност в диапазона 70 – 80 % от ППВ. Потреблението на вода през вегетационн
ия
период нараства от началото на вегетацията и достАко се напоява по време на ц
ъфтеж се смята, че през този период поливките благ
оприятстват окапването
н
а
завърза. Изс
л
е
m6 m7 m8 ХХІХІІІІІІІІІVVVІVХ
ХХІХХІХІІІІХІІІІІІІІІІІІІІІІІІІVІІІІVVVІVІІVVVІVІVVІVVІVІІVІІVІІVІІІІХНVІІІІХНай-малкоІХНай-маННай-малко 20 дни преди пролетните резитбипри високостъбленитепри нискостобленитеm1 – предцъфтежна поливка (ако няма валежи)
m2 – след юнското окапване на з
а
върппри в
исокостъбленитепри нискостобленитеm1 – предцъфтежна поливка (ако няма валепри нискостобленитеm1 – предцъфтежна поливка (ако няма валежи)
m2 – след юнс
m2 – след юнското окапване на завързите (ако няма валежи)
След тази поливка се извършват следващите поливки m3 m4 и m5 през юли и
m2 – след юнското окапване на завързите (ако няма валежи)
След тази поливка се извършват следващите поливки m3 m4 и m5 през юли и август при междуполивен период 15 – 20 дни. m5 се извършва 20 дни преди беритбата. Размерът на полиСлед тази поливка се извършват следващите поливки m3 m4 и m5
п
рез юли и авгу
ст при междуполивен период 15 – 20 дни. m5 се извършва 20 дни преди беритбата. Размерът на поливните норми e 60 – 80 mm, в зависимост от почвения тип.
При нискостъблените (интензивни) насаждения се извършват освен тези, още
3 поливки през втората половина на вегетацията. При тях броят на поливките е по-голям, но поливните норми са по.малки (50 – 60 mm). Ако има продължително есенно засушаване, се извършва една следберитбена поливка.
Начини за напояване на ябълката:
1) Напояване по бразди.
Те могат да бъдат дълги от 50 до 300 m и дълбоки 20 – 30 cm. Отстоянието им от редовете е около 40 cm. Препоръчва се водно количаство 2 – 3 l/s.
2) Дъждуване.
Надкоронно – с обикновени дъждовални апарати. Този вид напояване не се препоръчва поради това, че стимулира появата на болести;
Подкоронно – извършва се с дефлекторни микродъждовалниПри нискостъблените (интензивни) насаждения се извършват освен тези, още 3 поливки през втората половина на вегетацията. При тях броят на поливките е по-голям, но поливните норми са по.малки (50 – 60 mm). Ако има продължително есенно засушаване, се извършва една следберитбена поливка.
Начини за напояване на ябълката:
1) Напояване по бразди.
Те могат да бъдат дълги от 50 до 300 m и дълбоки 20 – 30 cm. Отстоянието им от редовете е около 40 cm. Препоръчва се водно количаство 2 – 3 l/s.
2) Дъждуване.
Надкоронно – с обикновени дъждовални апарати. Този вид напояване не се препоръчва поради това, че стимулира появата на болести;
Подкоронно – извършва се с дефлекторни микродъждовални апарати. Те позволяват механизация и автоматизация на поливния процес;
Капково напояване – чрез използване на капкови инсталации. Този начин за напояване има съществени предимства пред предходните два и намира все по-широко приложение.

Напояване на крушата.
Поливният режим на крушата е подобен на този при ябълката с тази разлика, че крушата е по-сухоустойчива. Поради тази биологична особеност броят на поливките е обикновено с 1 – 2 по-
малко от тозНачини за
напояване на ябълката:
1) Напояване по бразди.
Те могат да бъдат дълги от 50 до 300 m и дълбоки 20
– 30 cm. Отстоянието1) Напояване по бразди.
Те
могат да бъдат дълги от 50 до 300 m и дълбоки 20 – 30 cm. ОтстояниТе могат да бъдат дълги от 50 до 300 m и дълбоки 20 – 30 cm. Отстоянието им от редовете е около 40 cm. Препоръчва се водно количаство 2 – 3 l/s.
2) Дъждуване.
Надкоронно – с обикновени дъждовални апарати. Този вид напояване не се препоръчва поради това, че стимулира появата на болести;
Подкоронно – извършва се с дефлекторни микродъждовални апарати. Те позволяват механизация и автоматизация на поливния процес;
Капково напояване – чрез използване на капкови инсталации. Този начин за напояване има съществени предимства пред предходните два и намира все по-широко приложение.

2) Дъждуване.
Надкоронно – с обикн
ов
ени дъждовални апаНадкоронно – с обикновени дъж
до
вални апарати. Този вид напояване не се препоръчва поради това, че стимулира появата на болести;
Подкоро
нн
о – извършва се с дефлекторни микродъждовални апарати. Те позволяват механизация и автоматизация на поливния процес;
Капково напояване – чрез използване на капкови инсталации. Този начин за напояване има съществени предимства пред предходните два и намира все по-широко приложение.

Напояван
е
на крушата.
Поливният режим на крушата е подобен на този при ябълката с тазиПо
дкоронно – извършва се с дефлекторни микродъждовал
ни апарати. Те позволяв
а
т
механизация
и

ІІІ подпериод – времето на интензивно увеличаване на теглото и резмера на плодовете, т.нар. наливане и обхваща периода един месец преди узряването.
Най-голямо значение има влагата в почвата през последните два подпериода от развитието на плодовете.
Изискванията на растенията към водата през
в
егетацията са
неравномерни и са в зависимост от фазата на развитие. От началото на вегетационния период денонощният водоразход постепенно нараства, като достига максимум през втория подпериод от развитието на плодовете. През последния под
период той е все още висок, но след прибирането на реколтатНай-голямо значение има влагата в почвата през последните два подпериода от развитието на плодовете.
Изискванията на растенията към водата през вегетацията са неравномерни и са в зависимост от фазата на развитие. От началото на вегетационния период денонощният водоразход постепенно нараства, като достига максимум през втория подпериод от развитието на плодовете. През последния подпериод той е все ощИзискванията на растенията към водата през вегетацията са неравномерни и са в зависимост от фазата на развитие. От началото на вегетационния период денонощният водоразход постепенно нараства, като достига максимум през втория подпериод от развитието на плодовете. През последния подпериод той е все още висок, но след прибирането на реколтата рязко намалява. Общият водоразход е вграниците 600 – 700 mm. Поливките трябва да се изчисляват за навлажняване на почвения слой 0 – 60 cm, като се поддържа предполивна влажност не по-ниска от 710 % от ППВ.
Напоителната норма в зависимост от влажността на годината се движи в границите от 200 до 400 mm, като се реализира с помощта на 4 – 5 поливки, разпределени както следва:
предцъфтежна – март;
1. следцъфтежна – април;
3. през първите два етапа от развитиято на плодовете (май и юни);
2. през третия етап (юли и август);
1. слеберитбена (септември – октомври);
Размерът на поливните норми е в диапазона 50 – 60 mm.
Високата влажност в почвата през първите три години след засаждането въздейства по-силно върху растежа на леторастите, отколкото върху общия брой на клончетата в короната.

Напояване на лозата
Лозата има широк ареал на разпространение и се среща в райони различни по отношение на почвената и въздушната влажност. Има
силно развита коренова
система, с която обхваща голям обем почва и достига до 2 – 3 метра дълбочина. При това обстоятелств
о повърхностните засушавания не се отразяват м
ного неблагоприятно върху растежа и развитието й.
Най-подходяща предполивна влажност при силно песъкливи почви е 50 – 60 % от ППВ, а при почвите с по-тежък механичен състав поливките трябва да се извършват при влажност 70 – 75 % от ППВ.
Растенията имат най-голяма нужда от вода през периода на напъпването и растежа, както и при наедряването на плодовете.
Общият водоразход за вегетационния период е 400 – 500 mm, като средноденонощните му стойности се движат в границите от 2 до 7 mm, с максимум в края на юли. Големината на напоителната норма в зависимост от характера на годината и броя на поливките е 180 – 240 mm.
Основен източник за задоволяване на нуждите на лозовите растения
от
вода са естествените валежи, които падат през
ве
гетационнНапоителната норма в зависимост от влажността на годината се движи в границите от 200 до 400 mm
,
като се реализира с помощта на 4 – 5 поливки, разпределени както следва:
предцъфтежна – март;
1. следцъфтежна – април;
3. през първите два етапа от развитиято на плодовете (май и юни);
2. през третия етап (юли и август);
1. слеберитбена (септември – октомври);
Размерът на поливните норми е
в
диапазона 50 – 60 mm.
Високата влажност в почвата през първите три години след
засаждането въздейства по-силно върху растежа на
леторастите, отколкото
в
ъ
рху общия бро
й

Ягодата е многогодишно растение, което заема междинно място между храстови