ПОМНИ ВОЙНАТА!СЪВЕТИ 3А СТРОЕВИ ОФИЦЕРИ

1



ПОЛКОВНИК БОРИС ДРАНГОВ


ПОМНИ ВОЙНАТА!

СЪВЕТИ 3А СТРОЕВИ ОФИЦЕРИ




„БЪДИ ВЪЗТОРЖЕН ИДЕАЛИСТ:
СМЕЛ ДО БЕЗУМСТВО, ВЛЮБЕН
В БЪЛГАРИЯ ДО ФАНА ТИЗЪМ,
ЧЕСТЕН ДО САМОПОЖЕРТВУВА НЕ"

2


СЪДЪРЖАНИЕ

I. Естеството на войната …………………………………………………. 2 стр.
II. Свойства на тълпата…………………………………………………… 15 стр.
III. Подготовка на войската……………………………………………….17 стр.
IV. Основи на тактиката………………………………………………….. 30 стр.
V. Как да се учи тактика………………………………………………….. 41 стр.
VI. Стара дума място хваща .Черти на българина, Избрани мисли…… 42 стр.

Предговор

Възпитавайки и обучавайки офицерите, усърдно залагахме : да изтъкнем сърцето на
нещата ; да вкореним главните основи на работата; да възбудим охота към възвишената
дейност на възпитателя, учителя, водача.
Изходни точки на всички беседи, поуки, бележки : забрави себе си; пристрасти се към
идеал; вгледай се в делата си; веднага сам ги поправяй: строго над себе заповядвай ;
усърдно изучавай сърцеведение; разбери великото значение на победата на духовната
мощ ; движението ; силата на навика върху човека .
В работата влагай здрав смисл и особено сърце ; пази, почитай и здраво дръж воина в
ръце ; отхранвай честни, самодейни, безгранично смели и упорити мъже; решавай
бързо, безвратно; действувай самоотвержено и упорито.
Развивайки ТЕЗИ основи, съставихме „Помни войната", сборник от светли и дълбоки
истини, заети от бьлгарските сърцеводци и възпитатели, изтъкнати кратко и често
подкрепени с мъдри народни думи и поговорки.
Убеден, че да се повтарят тези ИСТИНИ често, да се обсебят твърдо и да се прилагат
честно ще бъде много полезно. „Помни войната!" посвещавам на всички родолюбиви
труженици, за които дълг и чест стоят по-високо ог живота и радостите му, а „все по-
нагоре", „все по-напред" е насъщна потреба на огнените им сърца, на благородната и
самоотвержената им душа.

18. IV. 1916. Скопие.
Б. Дрангов

I. Естество на войната

1. Войната е неизбежна. Докато един не тегли, други не добрува. За да може един да
крепне, потребно е други да слабее. Сгази за да не бъдеш сгазен - върховен закон на
земята.
Помни войната! Значи: помни, че си обречена кървава жертва за благо на родината.
Помни и се ръководи от тази основа: отречи се от себе си. Помни и учи тая добродетел:
самоотверженост!
Само тази основа е възвишена. Само тая добродетел е всесилна. Всичко друго е
лицемерно, безнравствено, недостойно, пагубно.
Помни войната, значи бъди силен, много силен, по-силен отколкото трябва. Прави са
силните. Живеят достойните. Господствуват победителите.

3

Помни войната, честно работи, усърдно готви се, непрестанно възвишавай сърцето,
изостряй ума, закалявай тялото, за да посрещнеш със спокойна съвест ония страшни
изпитания, за която си предназначен.
Помни войната, облегнат на бляскаво заточен меч, будно следи: Дните са лукави.
Времето не чака човека, човек чака времето. — Който слуша, спасена му душа.

2. Войната е безгранично насилство. Война — смърт : убивай колкото можеш повече.
Убивай, не щади; умри, но победи!
Тя иска краен напън на духовни и телесни сили, проява на всички свойства човешки, от
най-възвишените, до най-низки, защото основната цел е на всека цена да победим, а не
да победим по определен начин.
Дето сила владее, там се закон люлее. Да бъдем честни, ако ни понася и измамници, ако
не ни понася. Да бъдем честни:
“Низост! Голяма работа! Да не бих се замислил да прибегна до нея, ако би била
полезна”. „Ако бихме вършили за себе си онова що правихме за родната земя, бихме
били големи негодници".
Тя е работа важна и опасна- най-пагубни грешки са ония, що произтичат от
добродушност. Дотогава, докато не повалим врага, сами сме в опасност, че той ще ни
повали.
Не бъди милостив, за да бъдеш жив. — Затова е крив, защото е жив. — С вълците вълк
бъди. Кой става овца, изяжда го вълка. — Който падне е всякога виновен!
Войната е толкова по-лека, колкото е по-къса, сиреч по-кръвожадна, по-безпощадна.
Подчини се, наведи врат: ще те изтребим до крак!
Царю и роду служи и за себе си не мисли ! Работейки не за себе, а за народа, нямаш
право, чрез проява на лична добродетел, да облекчаваш участта на врага и да усилваш
теглилата на своята войска. Колкото за врага е по-зъл, толкова за нас е по-добър!
3. Войната е област на непрекъснати, неминуеми, грозни опасности: човек излага и
жертвува живота си. Тоя подвиг е най-труден,най-висок, най-свят.
Главното сечиво на войната е човека с добродетели, слабости, страсти. Военното
изкуство ни учи, как да побeждаваме човеци : най-силните началници са човеководци.
Човек не иска да мре. Той се ужасява от смъртта. Той се изхитрява да убива,
избягвайки да бъде сам убит. Той отива на бой не за борба, а за победа. Той се бие до
тогава, докато вярва, че ще победи- Много малко са ония, що са готови да се бият за
дело, изгубено безвъзвратно.
Вековете не измениха човешкото сърце — изходна точка за всички военни работи; за
да знаеш тях изучи него. Побеждава врага не оръжието и даже не ръката, що го държи,
а сърцето, що тупа в юначни гърди. Господството на човека възраства: по-съвършените
сечива искат и по-съвършени човеци.
На бойното поле човeк се показва такъв, какъвто може да бъде. Бойните дни са дни на
истината. В бой човек има само един истински враг—страха. Не числото на убитите, а
ужасът, що овладва останалите живи, води към загуба на битките.
Работата е не толкова да изтребим неприятелските войници, колкото да унищожим
тяхното мъжество. Изплашеният е полуразбит.
Страх възниква, когато човек мисли или очаква някакво зло. Колкото неизвестността е
по-голяма, толкова страхът е по-силен.
Причинява страх: внезапна, неминуема опасност, която човек узнава по необясним
силен шум; неочаквана вест за опасност, която го заплашва.

4

Предразполагат към страх : непрогледният мрак, черните предмети, странните на вид
лица и особено тъмните места; усамотеността; зловещата тишина, прекомерната умора;
дългия глад; телесната слабост.
Страхът сковава ум и воля, преувеличава и даже създава опасност там, дето я няма.
А въображаемата опасност действува също тъй, както истинската:
От страх и умния изгубва ума си.—На страха очите са четири. — От страх, та не
паднах. — Страх лозе пази.— Кой види вълка и вика и не, кой го не види, гърлото си
дере.
Да усещаш страх, не е срамно, защото е естествено: срамно е да не го надделееш.
Страхливец е, който показва страх; юнак е, който го надвива!
„Скелето! ти трепериш, но аз ще те закарам на още по-опасно място!"
Мнозинството трепери, защото не може да се унищожи плътта. И тоя трепет слагай в
основа, на всяко устройство, дисциплина, тактика — във всичко що има за цел да
отслаби това чувство, да го залъже, да го отклони от себе и да го усили у неприятеля.
Човек е крайно променлив: грижите за челядта, състоянието на здравето, силния студ и
пек, умората, глада, жаждата непреодолимо влиаят върху настроението, с което влиза в
бой : днес юнак, утре се колебай. И никой не може да твърди, че е юначен, а може да
каже само, че е бил юначен. Скромността е първа добродетел на война.
Кой се хвали, той не пали; Сама хвала — добра хула.
С всички сили залягай да овладееш себе си в първите мигове на боя.
Съзнанието, че стотина войнишки очи следят първите ни стъпки, ще ни подържа силно.
Издържим ли първата проба, сетне е все по-леко и по-леко.
Честолюбието подържа простите смъртни в опасност. „Не от смърт, а от позор се боят".
“За срам глава гине”.
Само човeк, който се почита, може да бъде действително юначен. „Без честолюбие,
послушание, благонравие няма надежен войник".
В опасност човек добре изпълнява само крайно прости работи, които умее да върши по
навик сиреч без да мисли, безочетно. Всичко сложно е неуместно и опасно.
Под огъня закритията, даже като са несгодни и лежат на страни от посоката,
непреодолимо привличат хората.
Залегналата зад прикритие част никога не се повдига без външна подбуда на
началниците си. Понякога трябва не само личен примр, но и сурова разправа.
Мнозинството е равнодушно. То не действува по своя вътршна потреба, а се нуждае от
външна подбуда. Който не забравя това той ще воюва най-добре, когато е необходимо,
ще прибегне към верни средства.
Но не забравяйки да въздействаш върху лошите страни на човека, основи успеха на
добрите. Побeждават не ония, що трбва да подкарваш, а ония що е необходимо да
удържаш. Не всeкиму на сърцето по един лев лежи: властелин е, който умее да го
събуди.
Войник, който, наблюдаван, държи се добре, няма да изпълни дълга си, ако бъде
изгубен из вид. Офицер, който чувствува окото на началника върху себе, върши чудеса.
Групата от хора има притегателна сила: човек не обича да се бие сам; иска да има
зрители на подвига му :
Един юнак не е юнак. — Без дружина няма юначина. — Пред очите на света красна е и
смърта.
Силата на самосъхраната е, безспорно, най-мощна и най-постоянно действа във всяко
живо същество: ако не беше тя, живот нямаше да има. Но жизнените условия са тъй
сложени от векове, че за да запазим живота си, сиреч за да удовлетворим

5

самосъхраната, необходима е самоотверженост. Само оня е достоен да живее, който
всякога е готов да умре.
За да запази себе си, народът отделя своите честни и здрави синове в особено воинско
братство, от което иска самоотверженост до смърт, сиреч безгранична.
Самоотвержеността на единиците е необходима за запазване на народите.
Отечество се създава само чрез себеотричане. Спасението на личността е в спасението
на обществото. Ако умре целия свят, ти за какво си?
Военното дело се издига изцяло на самоотверженост, себезабрава. Който не може да
отмести своята личност в името на делото, той никога няма да бъде честен войник,
достоен и полезен офицер.
Единствена и всемощна добродетел е самоотвержеността, сиреч способноста спокойно
да умираме ; търпеливо да страдаме; никога и от нищо да не се отчайваме; истината
открито да изповядваме; грешките си първи да признаваме; смело сами да се решаваме
; отговорност за подчинените и за себе радостно да поемаме; личноста си в службата да
не месиме; без гордост да началствуваме; без раболепство да се подчиняваме; всякога
усърдно да работим ; всички закони честно и безукорно да изпълняваме; каквито сме
такива да се показваме; за всичко способни да не се смятаме; ако е полезно за делото и
младшия да слушаме.
Самоотверженост всякога и във всичко! Нищо за себе, всичко в име на дълга. Личното
аз е най-омразно. Аз е нищожно; ние — всемощно.
„Искам безмълвно да вървите напред, а не да ламтите за личн