Понятие за образование на възрастни

1


ПОНЯТИЕ
ЗА
ОБРАЗОВАНИЕ НА ВЪЗРАСТНИТЕ

Съвременни измерения


1. Понятие за образование на възрастните
Няма единомислие по сборното понятие „образование на възрастни". И до днес
няма една обща дефиниция, която да обединява всички специалисти. Според М.
Ноулис усложненията идват от факта, че терминът „образование на възрастните" се
използва поне в три различни значения:
•
в най-широкия му смисъл това е процесът на учене на възрастните - в който
учащите влизат с определен учебен опит, знания и умения, отношения (нагласи),
интереси, ценности и чрез който ги обогатяват, т.е. в случая процесът на учене на
възрастните е синоним на процеса на развитие и саморазвитие, често свързан с
влиянието на различни фактори като общуване, работа, политически процеси или
предлагани услуги в обществото;
•
в „по-технически смисъл" това е мрежа от организирани дейности, предлагани
от различни институции и свързани с постигането на специфични образователни
цели (най-често става въпрос за институционалната система на образование на
възрастни);
•
на трето място съчетаването на двата смисъла (представени по-горе) води до
идеята за образованието на възрастните като движение или област от социалната
практика, която обединява в отделна социална система всички индивиди,
институции и асоциации, занимаващи се с образование на възрастните, работещи за
общи цели като подобряване на методите и материалите за обучение на
възрастните, разширяване на възможностите на възрастните да учат и повишаване
на общото културно ниво на обществото.
Най-тясно е съдържанието, което се влага в понятието „образование на
възрастни" във Великобритания в края на XX век - курсове с неформален характер,
предлагани на възрастни според различните им интереси: обикновено се провеждат
в институции, различни от колежите и университетите, посещавани от завършилите
училище. Тези курсове варират от занимания за свободното време до висши
степени на квалификация. В друг английски педагогически речник, се уточнява, че
образованието за възрастни „се отнася преди всичко за непрофесионални курсове
(
т,е. които не се отнасят до професионалното образование и квалификация.
Курсовете обикновено са развлекателни, но има и някои, завършващи с изпит или
водещи до усвояване на умения. Това тълкуване изключва квалификационните (и
свързаните с усъвършенстване в професията) курсове от сферата на образованието
на възрастните и да ги причислят към самостоятелната сфера на професионалното

2
образование и обучение. В този случай терминът „обучение" се отнася преди всичко
до „професионално обучение" и се разграничава и противопоставя на термина
„
образование".
Друго разграничение (а често противопоставяне) се прави между термините
„
образование" и „обучение” - в смисъл по-близък до „трениране" или формиране на
умения чрез практическа работа и упражнения. Когато става въпрос за
„
образование" се разбира знание, усвоявано в по-голяма ширина и дълбочина (а
значи и по-теоретично), докато обучението предполага по-конкретни,
специализирани умения, насочени към прякото им прилагане в практиката.
"
Обучението" в този контекст се свързва с усвояване на професионално поведение,
което трябва да бъде усъвършенствано чрез упражняване (чрез повтаряне на
определени действия или операции) с цел постигане на майсторство. Залага се на
механичното повтаряне, което не изисква особена степен на разбиране и
рационалност. Това „обучение" не е синоним на понятието „обучение" като
дидактическа категория. Според дидактиката образованието е резултат от ученето,
от учебния процес (от обучението), а според някои автори - от обучението + възпита-
нието, т.е. обучението е средство за постигане на целта, която е образование или
образованост. Затова в дидактически план понятията „обучение" и „образование" не
бива да се противопоставят.
През последните десетилетия все по-често акцентът в терминологичната сфера
на образованието на възрастните се измества от „образование на възрастните" към
„учене на възрастните". Промяната е желание да се обхванат всички възможности
за достъп на възрастните до знанието, в т.ч. самостоятелното (информално) и
инцидентно учене, резултат от личния опит и инициатива. Би следвало да се
внимава с механичното заменяне на понятието „образование" с понятието „учене".
Споровете относно различните понятия, използвани по отношение на об-
разованието, обучението и ученето на възрастните намират отражение и в „по-
официални" дефиниции, отразени в специализирани речници или решения на
международни организации. Съществуват по-конкретни (с по-тясно съдържание) и
по-общи (с по-широко до неопределено съдържание) дефиниции.
Предвид казаното дотук, образованието на възрастните би следвало да
обхваща всички:
-
образователни дейности;
-
форми;
-
видове образование,

достъпни за хора, определяни като възрастни съгласно законодателството на
дадената страна.
„
Терминът образование на възрастните означава съвкупност от организирани
образователни процеси с каквото и да е съдържание, ниво и метод, било то
формално или друг вид, независимо дали продължава или замества първоначално
образование, получено в училище, колеж или университет, както и свързано с него,
чрез което хората, смятани за възрастни от обществото, към което принадлежат,
развиват способностите си, обогатяват знанията си, усъвършенстват своята
техническа или професионална квалификация или я насочват в ново направление и
осъществяват промени в отношението или поведението си в двустранната

3
перспектива на пълно личностно развитие и участие в едно балансирано и
независимо социално, икономическо и културно развитие”. (Генерална препоръка за
развитието на образованието на възрастните, 1976)
В съвременния им вариант „услугите за образование на възрастни са път за
продължаване на образованието, за национално признати квалификации и
обучение", както и възможност „за образование за занимания през свободното
време, удовлетворяване на специални интереси, развиване на умения,
организирано общокултурно обучение и дейности за възстановяване на знания и
умения. Под „образование на възрастните" се разбират „всички форми на
образование, които третират участващите учащи като възрастни. От съдържанието,
което се влага в понятието „образование на възрастните" се определя и
политиката и системата за предлагане на образователни услуги на възрастните.

2. Цели на образованието на възрастните
•
Постигане на мир и международно сътрудничество;
•
Формиране на активна гражданска позиция и поведение към съвременните
проблеми и участие в преодоляването им:
-
социални
-
екологични
-
икономически
-
културни
-
етнически и др.
•
Постигане на етническа търпимост
и толерантност;
•
Постигане на готовност и стремеж за повишаване на квалификацията,
включително и професионална;

•
Постигане на готовност и стремеж за личностно усъвършенстване;
•
Стимулиране на интерес и потребност от образование и култура;
• Адекватно справяне с проблемите, свързани с отглеждането и възпитанието
на децата;
• Формиране на нагласи за полезно използване на свободното време и
придобиването на необходими и желани познания и др.

3. Принципи на образованието на възрастните
Принципи на образованието на възрастните са съобразени с целите на
образованието на възрастните и с очакванията на обществото от него. Основни
принципи в този контекст са:
•
Да допринася за икономическото и социално развитие на обществото;
•
Приоритет да бъдат рисковите и най-малко привилегированите групи в
обществото в перспективата на общия напредък;
•
Да бъде гъвкаво и да се адаптира към съвременните условия на ежедневието
и трудовата дейност на хората като отчита социалните, икономически и институцио-
нални фактори;
•
Да се основава на потребностите и да отчита личностните характеристики
на възрастните участници;
•
Да използва в обучението опита на учащите;

4
• Да стимулира интерес и потребност от образование и култура;
•
Широко участие на различни субекти при планиране на образованието и
обучението на възрастните;
•
Да се развива и адаптира към социалните и индивидуални характеристики.

4. Функции на образованието на възрастните
Няма единство по въпроса кои са функциите на образованието на възрастните.
Независимо от различията в класификациите на функциите на образованието на
възрастните, безспорно е, че образованието и ученето на възрастните е обществен
и индивидуален инструмент, който дава възможност на хората да живеят по-добре,
да участват в процеса на социални промени и да се развиват като личности.
Образованието на възрастните има икономическа стойност. В контекста на ефекта
от образованието на възрастните може да се обобщи, че то има следните функции:
• компенсаторна - дава възможност на възрастните да компенсират недостига на
базови знания и умения, които са важни за тях, но не са били придобити в миналото;
(напр. грамотност, смятане и др. значими за личността образователни дефицити);
• адаптираща - помага на хората да се адаптират по-лесно към промените, чрез
усвояване на нови актуални знания и умения, приспособяване към новите изисквания
на живота и динамичните обществени промени;
• развиваща - подпомага професионалното и личностното усъвършенстване на
хората чрез развиване на техните способности;
-
професионално - подпомага дейността на възрастните на работното място;
- личностно - обогатяване на творческите способности на човека и неговия
духовен свят, придава смисъл на свободното време на хората и на живота им в по-
широк смисъл;

• социална/ социализираща - образованието на възрастните дава възможност
на възрастните да се образоват, усъвършенстват и развиват, подпомага
укрепването и развитието на социалната система и взаимоотношения, допринася за
справяне със сериозни социални проблеми като застаряване на населението, без-
работицата, социалната изолация и самоизолация, преструктурирането (много-
образието) на обществото на национално, европейско и глобално равнища.
• културна - образованието на възрастните дава възможност за по-добро
разбиране на културните ценности и включване в културния живот на общността и
обществото, като по този начин подпомага развитието и разпространението на
културата от едно поколение к