Права, задължения и отговорности на областния управител

Великотърновски университет „ Св. Св. Кирил и Методий “

Курсов проект
На тема:
Права, задължения и отговорности на областния управител

Изготвил: Полина Цанева
Публична администрация
ПА-422
Фигурата на областния управител е традиционна за българската правна система. Нейните исторически корени се крият още в периода на XVIII - XIX век по време на османското присъствие по българските земи. В резултат на икономическите, социални и политически реформи и под натиска на външни сили османското правителство е принудено да признае определени политически правомощия на църковните български общини. След Освобождението фигурата на областния управител е предвидена по действието на Търновската конституция и специалните закони: Закон за окръжните управители и околийските началници (ДВ, бр. 116 от 9.X.1882 г.), Закон за градските общини (ДВ, бр. 69 от 19.VII.1886 г.), Наредба - закон за градските общини (ДВ, бр. 114 от 20.VIII.1934 г.) и др. Правното положение на областния управител в следосвобожденска България е изградено въз основа на възприетия от Търновската конституция принцип за разделение на властите и в съответствие с новото административно - териториално деление на страната на окръзи, околии и общини. Областният управител е замислен и правно уреден като местен държавен орган и по -специално като административен орган с обща компетентност на територията на съответния окръг.
Областния управител е териториален едноличен орган на изпълнителната власт на Република България с обща компетентност. Той е представител на правителството и държавната власт в някой от неговите областни региони. Той провежда политиката на кабинета в поверената му територия. Назначава се от Министерски съвет. Областният управител не е мандатен орган – т.е. може да бъде сменен във всеки един момент. Той се подпомага от областна администрация, която той ръководи и заместник- областни управители, назначени от министър- председателя.
Той е конституционно предвиден орган, като статутът му се урежда основно от Закон за администрацията ( ЗА). Областния управител осъществява административен контрол, като следи за законосъобразността на актовете на органите на местно самоуправление ( Общински съвет) и местна администрация ( Кметовете). Той има право да оспорва пред административните съдилища незаконосъобразните решения на Общинските съвети, като по този начин спира тяхното изпълнение, когато се отнася за индивидуални или общи административни актове, и тяхното действие, когато става въпрос за нормативните административни актове ( Наредбите на Общински съвети). Освен това областния управител има право да връща незаконосъобразните актове на Общинските съвети за повторно обсъждане, като те преодоля ват своеобразното му отлагателно вето с абсолютно мнозинство ( 50% + 1 от всички общински съветници). Областния управител осъществява контрол и върху кметовете на общини, като има право да отменя техни незаконосъобразни актове. В изпълнение на своите задължения областните управители издават заповеди. Важно правомощие на областния управител е контролът, който той осъществява върху териториалните звена на централните органи на изпълнителната власт (областни инспекции, регионални инспекции и т.н.).
Компетенциите на областния управител не са тясно свързани с икономическите дейности, а с цялостната дейност на държавната администрация в областта. Той е преди всичко високопоставен, опитен професионалист в администрацията и неговата главна задача е да осигури организация и ефективност в дейността на всички държавни и общински органи и учреждения на изпълнителната власт, което е гаранция за успешното провеждане на правителствената политика и за развитието на местното самоуправление.
Областният управител осъществява два вида функции.1. Публичноправни функции - в качеството си на орган на държавната администрация. До областния управител се подават молби и заявления за административните услуги, осъществявани в областната администрация на основание Закона за административното обслужване на физически и юридически лица, както и жалби срещу актове и действия на кметовете на общини, общинските съвети и на ръководителите на териториалните звена на изпълнителната власт.2. Частноправни функции - в качеството си на законен представител на държавата в имуществените отношения. Към областния управител гражданите могат да се обръщат по въпроси, касаещи недвижимите имоти, намиращи се на територията на областта. Такива са случаите на разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, а именно: продажбата и замяната им, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти, учредяването на ограничени вещни права върху тях, както и безвъзмездното им прехвърляне в собственост или учредяване. Наред с това държавните имоти, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител. Към областния управител гражданите или юридическите лица могат да се обръщат при небходимост от справки, удостоверения и преписи от актове относно държавни имоти. При осъществяване на сделки (продажби, замени, отдаване под наем, учредяване на ограничени вещни права) областният управител действа като равностоен субект на гражданското право и сключва договори, спогодби и др.Правомощията на обласния управител са примерно изброени в чл. 31, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на областните администрации. Те могат да бъдат групирани в следните основни групи:1. Правомощия по общо ръководство, организация на държавната дейност и политика на територията на областта.Тук бихме посочили, че областният управител отговаря за провеждането на държавната политика в областта; координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местните власти. Областният управител отговаря за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси – в този план задачата на областния управител е да не допуска интересите на отделни териториални общности (общини) и групи (етнически, религиозни и др.) да вземат връх над националните и да се внася напрежение, което води до деформации в обществото и държавата. Областният управител организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие; осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация. Той осъществява и международните контакти на областта на регионално ниво.2. Правомощия от контролно естество по отношение актовете на органите на местното самоуправление и по отношение изпълнение на актовете на ръководителите на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта.Тук бихме могли да подчертаем обстоятелството, че съгласно чл. 31, т. 4 от Закона за администрацията областният управител осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове. Нещо повече, той е оторизиран да контролира законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация (т. 5). Областният управител осъществява връзка с териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта и координира и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите им. Той координира и контролира дейността на териториалните звена на министерствата и на други административни структури, които осъществяват административно обслужване на територията на областта, независимо от тяхната йерархическа подчиненост.Като изрично възложени на него, но в пределите на общата му компетентност се очертават правомощията на групата, свързани с държавната собственост. Областният управител отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта, като в съответствие с това може да издава и административни актове.3. Специално място сред правомощията на областния управител заемат тези, отнасящи се до организацията и ръководството на дейностите по защитата на населението, културните и материалните ценности, околната среда, както и по овладяването и преодоляването на последиците от кризи в областта. Той председателства съвета по сигурност и управление при кризи.В съвременните разпоредби, уреждащи правното положение на областния управител, не се посочват изрично никакви изисквания спрямо лицата, заемащи тази длъжност. Заслужава отбелязване, че законодателството ни при действието на Търновската конституция поставя твърде високи изисквания пред лицата, назначавани за областни управители (тогава окръжни управители). Съгласно чл. 3 от Закона за окръжните управители и околийските началници (отм.) лицето, назначавано за областен управител, трябва да притежава висше образование, а съгласно чл. 5 от Закона за общата администрация - висше юридическо образование и обществена известност; да е прослужило две години на правителствена служба; да не е навършило 27 години. Не се говори за имуществен ценз, а само за образователен. В това отношение днешното законодателство е твърде либерално. Това според нас е неправилно и би могло да се коригира при бъдещото усъвършенстване на законодателството ни. Това е необходимо с оглед големите права, задължения и отговорности, които се възлагат на областния управител. При разгръщане на своята работа областните управители издават юридически и неюридически актове. Неюридическите актове като декларации, изявления, обръщения не пораждат правни последици. Сред юридическите актове областният управител издава индивидуални административни актове под формата на заповеди в границите на предоставените му правомощия. Със своите заповеди областният управител спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване. Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общините в едномесечен срок от узнаването или сезирането му. Заповедите на областния управител могат да се обжалват пред съответния административен съд.

ЛИТЕРАТУРА1. Конституция на Република България (ДВ, бр. 56 от 13.VII.1991 г.)2. Закон за администрацията (ДВ, бр. 130 от 5.XI.1998 г.)3. Устройствен правилник на областните администрации (ДВ, бр. 57 от 14.VII.2000 г.)4. Миланов, Ж., „Местното самоуправление”, С., 1996 г.