Предмет и исторически корени на психологията

Въпрос № 1

Предмет и исторически корени на психологията

През 1890 год. Уилям Джеимс определя психологията като наука за психичния живот. Наука, която изучава чувства, желания, разсъждения, решения и други психични феномени.
Съвременните определения представят психологията като наука за поведението и психичните процеси.
Под поведение се има предвид всяка дейност на човека и животните, коята може да бъде наблюдавана и измервана, то бива просто или сложно. Следователно психологията се занимава не само с това, което става в душите на хората, а също така с поведението и външният му израз, както и връзките ни с вътрешния субективен свят. Психологията изучава целият спектър на човешкото поведение, от всички вариации на нормата до абнормеността, изучава взаимоотношенията между хората. Психолозите използват различни методи – лабораторни експерименти, изследвания, наблюдения в естествена среда и др. Обекти могат да бъдат хора от всички възрасти, като база за сравнение.
За основатели на психологията се считат Уилям Джеймс, Вилхелм Вунд, Зигмунд Фройд и Херман фон Хелмхолц – физиолог, който изучава взаимовръзката между физическата енергия и психическите преживявания, например как вибрациите на въздуха се превръщат в звуци от човешка реч.
През 1873 год. Вунд написва „Принципи на физиологичната психология”. Вунд е завършил медицина, но се занимава с психология и през 1879 год. създава в Лайпциг първата лаболатория по експериментална психология, къдет изучава връзката между физиологията и психичните преживявания.
През 1896 год. в Мюнхен се провежда 3 международен конгрес по психология. Водещи са Вунд и Джеймс, които поддържат теорията на Дарвин за произхода на човека и според тях човешката психика се усъвършенства поради необходимостта от приспособяване към околната среда.

Въпрос № 2

Основни теоретични перспективи в психологията – биопсихологична и еволюционна.

Основните теоретични перспективи са големи групи теории, които обясняват психиката от различен ъгъл и различни методи.

Еволюционната перспектива – Уйлям Джеймс прилага теорията на Дарвин и защитава тезата, че психичните процеси са се развили поради необходимостта от оцеляване и възпроизводство. Човешкият мозък е стигнал до тази сложност, съзнанието дава предимство в борбата за оцеляване и запазване на вида. Много учени смятат, че човекът е несъвършено същество и ако не е било развито съзнанието човешкият вид е щял да изчезна. В наше време тази теория се развива от учени, които изследват различни животни, което е ценен източник за изследване и на човешкото поведение.

Биопсихологична перспектива- неврописхологията изучава как поведението и психичните процеси са свързани с промените в мозъка и нервната система. Най-често невропсихолозите изучават промените в мозъка и неговите увреждания в резултат на травма, заболяване и др., както и промяната на поведението чрез функциите на мозъка.

Въпрос № 3

Основни теоретични перспективи в психологията – психодинамична.

Привържениците на тази перспектива считат, че голяма част от поведението на хората се мотивира от мисли, които са извън сферата на съзнанието, т.е. са в подсъзнанието. Според тази перспектива емоционалните спомени влияят върху това как човек се чувства, въздействието на спомените върху настоящето е много силно. Тази перспектива е създадена и развита от Зигмунд Фройд. Той е от еврейски произход, завършил медицина, специализирал неврология. Работи във френска психиатрия при проф. Шарко, където овладява хипнозата. През 1902 год. създава метода психоанализа, чрез който интерпретира сънищата. Според Фройд в човешката психика има 1 дял, който е недостъпен за него, но влияе върху поведението, а именно подсъзнанието.
Фройд вярва, че естествения подбор е довел до формиране на егоистични биологични инстинкти у човека – сексуалният и агресивният, които са помогнали за възпроизводството и оцеляването на вида. Човек се ражда с тези инстинкти, но те са несъвместими с живота в обществото, защото пречат на нормалното съжителство. Поради това се изтласкват извън полето на съзнанието на човека, т. е. в подсъзнанието. Това е дял от човешката психика, който е недостъпен за човека, но влияе върху неговото поведение.
Тази теория се е развила в резултат на усилията да се разработи метод за лечение на хора с емоционални разтройства.

Въпрос № 4

Основни теоретични перспективи в психологията – когнитивна и хуманистична.

Когнитивна перспектива- тази перспектива разглежда човешката психика като система преработваща информация и изучаваща онези процеси - възприятие, памет, мислене, чрез които хората възприемат и преработват тази информация.

Хуманистична перспектива – развива се в средата на 20 век – акцентира върху субиктивните преживявания и опит на всеки човек. Основателите й са Карл Роджърс, Голдън Олтроп и Маслоу. Според тази теория субективните преживявания са единствената реалност за човека. Всеки човек е уникален, различен, в състояние да мисли и разсъждава за себе си и притежава набор както от отрицателни, така и положителни черти. Друг въпрос е колко ще се развият и дали ще се развият те? Хуманистичната перспектива е в основата на съвременната посихотерапия.

Въпрос № 5

Основни теоретични перспективи в психологията – бихевиористична и интеракционистична.

Бихевиористична перспектива – поведенческа, започва да се развива след Първата световна война, неин основател е Джон Уотсън, а негов последовател е Боби Скинар. Те не приемат идеите на Фройд и смятат, че трабва да се изучава външното поведение, тъй като нагоните не могта да се наблюдават и измерват. Според тази перспектива околната среда изцяло определя поведението на човека. Тази перспектива изучава теории и модели на детското възпитание, според които основно място в поведенческите корективни методи заемат наградите и наказанията.

Интеракционистична перспектива – този подход се разива в най-ново време и е комбинация от всички перспективи. Според тази перспектива са важни следните неща:
Важно е да се разбере как различните психични процеси се комбинират и взаимодействат
Психичните процеси в човека взаимодействат със събитията в неговата среда
Психологическото настояще може да се разбере напълно в светлината на миналото, т.е. реакциите на човек зависят от емоционалното му наследство и спомени.

Въпрос № 6

Усещане

Усещането е най-простия психичен процес, образ на отделни свойства на предметите и явленията от околната среда. То е резултат от дейността на сензорните рецептори, като те са ограничени както спрямо вида информация, така и спрямо силата на дразнение. Във връзка със силата на дразнене има прагове:
Абсолютен праг – най-слабото усещане или дразнене, което може да се усети
Диференциален или различителен праг – най-малката промяна в интензитета на стимула, която може да бъде открита. За него има Закон на Вебер от 1834 год., който гласи че: „Всяка едва забележима разлика между два дразнителя е постоянен процент от тяхната интензивност”

Усещането е активност на рецепторите в сетивните органи. Всички сетивни рецептори преобразуват физическата енергия в нервни импулси, които се предават в мозъка и това е процес на трансдукция.
Различните сетива използват различен вид енергия, която се изпраща до мозъка под форма на кодове. Според Аристотел сетивата са - зрение, слух, вкус, обоняние, допир. Сега знаем, че са повече – чувство за равновесие – рецептори, разположени във Вестибуларния апарат, за движение на тялото – рецептори в мускули, стави, сухожилия.
Подпрагово усещане – то е под равнището на осъзнатото възприемане, не е досткатъчно силно за да предизвика осъзнаване на човека.
Подпрагова перцепция – процес, при който подпраговите стимули действат върху подсъзнанието и влияят върху поведението.
Привикване и сензорна адаптация – привикването е тенденция на мозъка да пренасочва вниманието от постоянни, непроменащи се стимули. Сензорната адаптация – тенденция на рецепторните клетки да са по-малко чувствителни към стимули, които не се променят. Чувствителността не зависи от интензитета на стимулите, а то това, което човек е изпитал в предходен момент.

Въпрос № 7

Зрение, теории на зрението.

Зрението е процес на трансформиране на светлинната енергия в нервни импулси, които в последствие се трансформират в мозъка. Светлинните лъчи се характеризират с интензивност и дължина на вълните. Промените в интезитета обуславят яркостта – по-голямата амплитуда прави светлината по-ярка. Промените в дължината на вълната е свързана с цветовете – дългите се възприемат в нюансите на червеното, късите в синьо и виолетово, а честотата с наситеността – смесването на черно или сиво понижава наситеността.
Дължините, които изграждат видимия спектър обхващат периметъра от 390 до 750 нанометра. Трансформирането на светлинната енергия е свързано със структурата на окото. Склерата е най-външният слой, представляващ бяла гуменоподобна плътност. Светлина навлиза в окото през прозрачната част на външната обвивка наречена роговица и преминава през зеницата – отворът, през който навлиза светлината. Зеницата е заобиколена от мускулни влакна – ириси, които се свиват и отпускат и променят размера на зеницата, като по този начин коригират количеството светлина. Последно светлината навлиза в лещата – прозрачен оптичен механизъм, в който светлината се фокусира. Вътрешния слой върху който се фокусира светлината е ретината. Тя се състои от 3 слоя – фоторецептори – пръчици и колбички за цветно зрение, биполярни клетки – второрангови неврони и ганглийни клетки –треторангови неврони.
Зрителното възприятие с осмисляне е сложен процес, все още неизучен напълно. Цветното зрение позволява на човека да разграничава поне една дължина за разлика от бялата светлина.
Според трихроматичната теория за зрението има три вида колбички – за червено, зелено и синьо.
Според теорията за опонетните процеси има 4 основни цвята колбички, подредени по двойки – червено и зелено, синьо и жълто. Нормалното зрение на човека е трихроматично – човек вижда всички цветови нюанси. При дихроматичното зрение е увредена едната двойка колбички и хората с такива увреждания виждат напр. синьо, но не различават червено и зелено или обратно.
При монохроматичното зрение липсват колбички или те не функционират.

Въпрос № 8
Възприятие.
Психологически характеристики на звука:
Тон – честотата на звуковите вълни
Гръмкост – амплитудата на звуковите вълни
Тембър – честотата на звуковите вълни
Вкус – химичен процес, чрез който храните и напитките се определят като сладки, горчиви, кисели и солени. Това е свързано с рецепторни клетки, разположени в устата, наречени вкусови пъпки.
Мирис – дължи се на откриването на носещите се във въздуха молекули от обонятелните луковици - части от мозъка, разположени над синусите и под фронталния лоб.
Усещания на тялото са кожни – допир, натиск, кинестатични – локализира