Последователи на Фройд - Адлер, Юнг. Моделът на Вилхелм Райх

5. Последователи на Фройд - Адлер, Юнг. Моделът на Вилхелм Райх.

Основните научни постижения на Адлер са свързани със:
създаване на ново направление в психологията – т.нар. Индивидуална психология. Тя се основава на схващането, че човекът е единно неделимо самосъгласуващо се цяло.
човешкият живот, а и културата изобщо са телеологично, а не причинно обусловени. Те се разглеждат като целенасочен стремеж към постигане на съвършенство;
човекът притежава чувството за общност с другите;
концепцията за творческия Аз;
изтъква ролята на семейството за детското развитие;
Алфред адлер и създадената от него индивидуална психология изграждат една оптимистична теория за човешката същност. Според негу у човека по рождение е вложен стремеж към развитие и съвършенство. Стремежът към съвършенство има социална природа – това е друг важен акцент в концепцията за личностното развитие на Адлер. Тези идеи правят особено впечатление, особено произнесени от един сподвижник на Фройд. Като се има предвид базовото виждане на Фройд за непрекъснатата борба, вражда, несъвместимостта между личността и обществото.
Адлер обвързва стремежа към съвършенство със способността за целеполагане. Концепцията за необходимост от основна цел в човешкия живот, която да осмисля жизнения път, придава единство и цялостност на личността. Това е важно теоретично постижение на Адлер. Адлер изказва идея, че чеовешкият живот се детерминира по-скоро от бъдещето, отколкото от миналото. Целите, които очакваме да реализираме в бъдеще, влияят върху организацията на живота ни днес.
Това, към което се насочва Адлер е свързано с извеждане и формулиране на основната цел на човешкото съществуване, цел, определяца цялото поведение, мисли чувства, желания на личността. Двигателят на човешкото развитие всъщност се крие в стремежа за компенсиране на чувството за малоценност.За Адлер човекът е социален по своята природа. Общностното чувство дава живот на любовта към ближния, приятелството, любовта изобщо. Адлер включва в теорията си т. нар. – стил на живот. Важна е и теорията му за творческия аз – човекът е творец на своя живот.

Друг последовател на Фройд – това е Карл Густав Юнг. Неговото име се свързва със;
изграждане на разгърната концепция за структурата на личността, включваща три основни равнища – его, лично несъзнавано и колективно несъзнавано, както и инстинктивно несъзнавано;
Юнг обосновава виждане, че хилядолетният човешки опит се предава и присъства автоматично в мозъка на всяко новородено дете, чрез онзи пласт в психиката, наречен от него колективното несъзнавано.
Разработва теория на личността - индивидуация и трансцеденция; основател на аналитичната психология;
Открива и описва два основни типа нагласи, или жизнени насочености на личността – екстровертна и интровертна.
Върху основата на психологическите функции – мислене, усещане, чувство и интуиция, както и на интроверсия и екстроверсия, Юнг разработва типология на личността, състояща се от осем основни типа.
Теорията за архетипивете. Чрез тази теза се представя един механизъм и конструкт на човешкото развитие. Съществуват многобройни архетипове, включително енергията,героя, майката-земя, смъртта, раждането и прераждането, единството, детето, Бог и пр. Някои от тях са идентифициране като отделни системи в личността
В концепцията на Юнг личностното развитие е вътрешно детерминирано. Тласъкът за развитие идва отвътре. Човек е свободен да се развива в желаната посока – архетиповите модели задават само формата. Цел на индивидуализацията е самоопознаването, разширяване на Аза, балансиране на личностните структури.
Егото според юнг, е онази част от психиката, която актуално се съзнава - мисли чувства поведение. Тук се включва и съзнателното формулиране на цели. Следващият пласт на психиката се разполага в несъзнаваната част на психиката – спомени за събития, емоции, факти, които сме забравили; изтласкани от съзнанието конфликти и конфликтни ситуации и пр.
Структурата на колективното несъзнавано включва компактни, сложни образувания – т. нар. коплекси. Те оказват силно влияние върху личностното развитие и са трудно преодолими дори, ако са съзнателни. Резултат е от еволюцията на човешката психика.

Вилхелм Райх е преди всичко известен като ученик на Фройд. Неговите усилия в разнообразни области са свързани с т.нар. оргономия. Изследва способността – оргономична потентност. Според него не само симптомите са доказателство за невроза, но и самият характер е невротичен. Райх нарича този свой метод анализа на характера. Неговата теза е, че освен психична броня на характера съществува и соматична мускулна броня.