Поява на психиката в индивидуалното развитие

Поява на психиката в индивидуалното развитие

Бихме могли да опишем психиката като реалност, компонентите на която са няколко вида психични образи:
-Образи на обекти, постъпващи от сетивата в момента на тяхното възприемане;
- Образи, изградени в резултат от преобразуването /обработката/ на образите, постъпили от сетивата /това са образите, изградени в резултат на процесите на мисленето и паметта/;
-Образи, отразяващи състоянието на индивида /това е специфичен вид психични образи, които наричаме с думата емоции/.

Като момент на поява на психиката бихме могли да приемем момента, в който в нея се появи първият психичен образ.
Психиката не е материален обект и не може да бъде наблюдавана със сетива и уреди, регистриращи материалната структура на обектите.
За наличието на психичен образ в психиката е прието да се съди по това дали появата на определен обект в околната среда е свързано с промяна в поведението на индивида.
Нервната тъкан започва да се забелязва от 18-ия ден след началото на бременността, едновременно със сърдечната тъкан.
Към края на първия месец от началото на бременността започва да функционира сърдечната тъкан. Смята се, че към този момент започва да функционира и нервната система. Дължината на човешкия индивид на тази възраст е 4 милиметра.
За началото на функционирането на нервната система съдим по появата на поведение /промени в индивида, очевидно осъществявани от нервната система/.
Първото поведение на индивида се забелязва към 50-тия ден от началото на бременността. Това са малки бавни движения на цялото тяло.Това означава, че нервната система вече изгражда и управлява поведението на индивида.
На възраст 55 дена се появяват потрепвания: бързо движение за не повече от 1 секунда, което започва от главата и понякога се предава към шията и тялото.
На възраст 56-60 дена се появяват глобални движения на цялото тяло без определена последователност. Тези движения понякога променят положението на тялото.
Между 60-тия и 120-тия ден от началото на бременността човешкият индивид извършва до 20000 движения дневно, които не се възприемат от майката.

Поява на психиката.
Първото поведение, причинено от появата на обект в околната среда, се регистрира на възраст 60 дена след началото на бременността.
Индивидът отваря устата си след леко докосване с косъм в областта около устата. Едновременно той движи ръцете, краката и тялото си. Дължината на човешкия индивид на тази възраст е 2,5 см.
Бихме могли да допуснем, че това поведение е настъпило в резултат на възприемане на обект от околната среда, т.е. като причинено от психичен образ.
Изхождайки от такова предположение, бихме могли да приемем този факт като поява на психиката.

След 65-ия ден индивидът започва да извършва:
1. Отделни движения с ръцете и краката: бързи или бавни движения на свиване или изправяне на ръцете или краката, които понякога са съчетани със завъртане на главата.
2. Движения, приличащи на хълцане: рязко движение на диафрагмата на тласъци. Това движение продължава около една секунда и бързо се повтаря няколко пъти.

След 70-тия ден се появяват:
1. Дихателни движения: движение на диафрагмата, гръдния кош и корема, съчетано с отваряне на устата и гълтане на околоплодна вода.
2. Движения на главата назад и напред, съчетано с отваряне на устата и изваждане на езика. Наклоняването на главата напред понякога се придружава с докосване на лицето с ръка и смучене.
3. Докосване на лицето с ръка: ръката бавно докосва лицето, а пръстите бързо се свиват и разпускат.
4. Пълзящи движения: преобръщане /бърза промяна положението на тялото в пространството чрез сложно движение на главата, приличащо на търкаляне/, последователни циклични /”пълзящи”/ движения на краката в продължение на няколко секунди.
5. Протягане и “прозяване”: изправяне на гърба, бавно вдигане, завъртане и сгъване на ръката, продължително широко отваряне на устата и след това бързото й затваряне.

След 85-ия ден се появяват едновременни отделни самостоятелни движения на пръстите на ръката.

След 100-ия ден се появява самостоятелно завъртане на китката на ръката.

След 110-ия ден плодът започва да извършва макродвижения, които се усещат от майката. Появяват се:
1. Общо протягане: изпъване на тялото и допиране с главата и краката в срещуположните стени.
2. Движения на хващане с ръката.
3. Много нови фини движения, сред които движения на лицевите мускули. Лицето започва да променя изражението си /появява се експресивна мимика/.
4. След докосване ембрионът реагира с движение на докоснатата част от тялото.

След 125-ия ден се появяват движения с очите.

Към 170-ия ден вече съществуват всички нервни клетки на главния мозък. Започва да се регистрира биоелектричната активност на мозъка. След тази възраст:
1. Индивидът реагира на светлина и звук: клепачите на очите се отварят и затварят, извършва движения след силен звук /т.е. вече функционират зрението и слухът/.
2. Функционират кожната чувствителност, обонянието, и вестибуларният апарат.
3. Появява се смучене на палеца: плодът слага ръка в устата и многократно движи челюстите си.
4. Поведението става периодично: появява се период на активно поведение и период на относителна пасивност - сън. Активният цикъл е 40 минути и се запазва след раждането. Пасивният цикъл е 96 минути и се променя след раждането.
Децата, родени след 170-ия ден от началото на бременността /6 месеца/, са жизнеспособни /т.е. могат да продължат да живеят при полагане на съответните грижи/.

След 190-ия ден плодът обръща глава по посока на появила се светлина, преминала през организма на майката.

200 дена след началото на бременността се появява шийно-тоничният рефлекс: ръката и кракът от страната на тялото, към която е обърната главата, са изпънати, а ръката и кракът от другата страна на тялото са сгънати. Индивидът заема често тази поза на тялото до 240-ия ден и се предполага, че по този начин ръката и кракът попадат в полезрението му.

210 дена след началото на бременността се появяват бързите движения на очите по време на сън /фаза на “парадоксален сън”/.
След 220-ия ден 70-80% от времето на сън индивидът се намира в състояние на сън с бързи движения на очите /“парадоксален сън”/, съчетан с дихателни движения.

Във функционирането на нервната система и психиката на човека ясно се забелязват поне две устойчиви състояния: бодърстване и сън.
По време на съня в нервната система настъпват промени, подготвящи индивида за извършване на приспособително поведение през периода на бодърстване.
Тези промени стават на 3-4 етапа /фази/ на съня, които последователно неколкократно се сменят по време на сън. Тяхната последователност е изследвана и регистрирана, макар че физиологичният и психичният им смисъл не е изяснен.
Една от промените, които настъпват по време на сън, е обработката на психичните образи /трансформирането им, оперирането с тях/, постъпвали в психиката по време на бодърстването.
Една от ключовите фази на съня, през които става тази обработка, е наречена “парадоксален сън” /”фаза на бързи движения на очите”/, който винаги е съчетан с движения на очите, които са същите, извършвани по време на будно състояние. Възрастният човек прекарва в състояние на “парадоксален сън” 20% от времето, през което спи. Ако човек бъде събуден по време на “парадоксален сън”, той си спомня свои сънища /80% от хората/. Ако човек бъде събуден в друг период от съня, той не си спомня никакви сънища /93% от хората/.
Оттук би могло да се предположи, че през 70% от времето на сън /или през 50% от цялото време/ след седмия месец нервната система е заета с обработка на вече съществуващи психични образи.

След 210-ия ден плодът започва да се плаши от силни звуци /извършва резки движения/.

След този момент /7-мия месец/ се появява научаване. Научаването е осъществяване на устойчиво /сходно, повтарящо се/ поведение при възприемането на определен обект от околната среда, което не е съществувало при първоначалното възприемане на обекта.
Научаването означава, че образите на обектите са разделени от нервната система на две групи: 1/ образи на обекти, които вече са били възприемани; и 2/ други образи.
Една от формите на научаване е изграждането на условни рефлекси.
От седмия месец /след началото на бременността/ човешкият индивид е в състояние да си изгражда условни рефлекси.

Илюстрация 1. При силен рязък звук /например силен звънец/ детето на тази възраст извършва движения. Ако резкият звук се съчетае с не много силен звук /например не много силен звънец /”зумер”/, който сам по себе си не предизвиква движения на плода/, след няколко такива съчетавания зумерът започва сам по себе си да предизвиква движенията, които преди това плодът е извършвал след възприемането на силния звънец.

Илюстрация 2. Английският изследовател Питър Хипър е направил следния експеримент за това научава ли нещо човек преди да се роди.
Наблюдавайки голям брой бременни жени, изследователят регистрирал кои от тях гледат популярен телевизионен сериал, и кои не.
Няколко часа след раждането на децата, когато те започвали да плачат, била включвана записаната предварително музика от телевизионния филм.
Децата на майки, които не са гледали филма, не показвали промени в поведението си след възпроизвеждане на музиката.
Децата на майки, които са гледали филма, след включване на музиката преставали да плачат и се вслушвали в музиката.

През последните 3 месеца от бременността плодът започва да различава гласа на майката.

Илюстрация 3. Всеки ден през последните три месеца от бременността майката чете на глас един и същи разказ. През първия ден след раждането на детето се дава да чуе със слушалки същия разказ, прочетен от майката, и прочетен от непознат за него глас.
По време на четенето на разказа на детето се дава да смуче биберон и се регистрира динамиката на смученето.
Оказва се, че когато слуша разказа, прочетен с гласа на майката, ритъмът на смучене на биберона се нагажда много по-бързо към гласа на майката, отколкото към непознатия глас.
Очевидно гласът на майката не е непознат за детето, а е бил възприеман от него още преди раждането.

След 240-ия ден /от началото на 9-ия месец/ се появява денонощен цикъл на сън и бодърстване.

Всички тези факти насочват към мисълта, че психиката на човека не се появява след раждането, нито по време на самото раждане, а съществува още преди човек да се роди.