Предмет и задачи на микробиологията

Предмет и задачи на Микробиологията. Историческо развитие. Развитие на Микробиологията в България. Таксономия на микроорганизмите
Микробиологията е наука за живота, развитието и значението на най-малките, невидими с невъоръжено око микроорганизми (микроби). Наименованието произхожда от гръцки – micros – малък, bios – живот, logos - наука. Микробиологията изучава морфологията, структурата и физиологията на свободно живеещите в условията на външната среда микроорганизми и на тези, които паразитират в многоклетъчните организми и причиняват инфекциозни заболявания. Медицинската микробиология изучава микроорганизмите, които предизвикват болестни промени в човешкия организъм.
Пръв Хипократ изказва мисълта, че епидемиите са резултат от болестотворни изпарения (миазми), получени от почвата, въздуха и водата. Бокачо предполага че чумата идва чрез хората от изток и се пренася чрез тях и животните.
Историята на микробиологията може да се раздели условно на три етапа:
Морфологичен (описателен) – свързан е с конструирането на първите микроскопи и наблюдението и описанието на редица микроорганизми. Открити са и първите патогенни микроорганизми.
Физиологичен – неговото начало поставя Луи Пастьор, който посвещава първите свои научни изследвания на физиологията на микроорганизмите, предизвикващи ферментационните процеси. Той създава пастьоризацията, която и до днес се използва широко например при съхраняване на млякото, хранителните среди за бактериите и др. през този етап е открито и спорообразуването на бактериите и методът за стерилизация чрез автоклавиране (убиване на бактериите и на техните спори при температура 121℃ под 1,5 атмосфери налягане на водни пари за 20 минути). Поставени са основите и на медицинската микробиология – отново от Луи Пастьор. Той е основоположникът и на приложната имунология – създава първите ваксини. Робърт Кох въвежда за употреба първите твърди хранителни среди при изолирането и култивирането на микроорганизмите.
Етиологичен – открити са причинителите на основните инфекциозни заболявания – холера, чума, дифтерия, туберкулоза, коремен тиф и др. Създават се клетъчната и хуморалната теория за обясняване на имунитета. Откриват се токсините на няколко вида бактерии. Създава се нов раздел от имунологията – серотерапията и серопрофилактиката. Откриват се вирусите и се поставя началото на един самостоятелен раздел от микробиологията – вирусологията. Паул Ерлих поставя основите на химиотерапията. Александър Флеминг открива пеницилина. Откриват се нови болести и техните причинители – СПИН и HIV 1 и 2, хепатитните вируси A, B, C, D, E; лаймската болест с причинител Borrelia burgdorferi и др.
Развитието на микробиологията в България започва с основаването на първата лаборатория за производство на противовариолна ваксина през 1882 в Разград. Впоследствие тя продължава своето съществуване под наименованието Център по заразни и паразитни заболявания. В момента Националният център по заразни и паразитни заболявания се намира в град София. Постепенно се откриват и катедри по Микробиология в медицинските университети, като първата е в Медицински университет в град София.
Съвременното развитие на Микробиологията продължава своето развитие в две основни направления – откриване на нови причинители на заболявания и отриване на нови средства и методи за тяхното лечение.

Таксономия на микроорганизмите:
Таксономията е наука за класификацията и номенклатурата на микроорганизмите. Под класификация се разбира подреждането на живите организми по групи въз основата на определени признаци и критерии и обясняването на това подреждане. Всяка група, която е получена от приложението на определен метод, се нарича таксономична. Основна такономична единица (таксон) е видът. Определя се като биологична група организми с общи отличителни свойства, проявяващи близка прилика помежду си. В съвременната систематика на микроорганизмите е приета следната йерархия на таксоните: царство, тип, клас, семейство, род, вид. Освен тези основни таксони, се използват и допълнителни като група, подтип и др.