Продуктова специализация на туристическия район Родопи

Дисциплина: Планиране и управление на
туристическите дестинации
Курсова задача
на тема:
Продуктова специализация на
туристическия район Родопи

Съдържание:
1.Туризмът и неговото значение.
2.Особености на туристическия район.
3.Природни ресурси.
4.Антропогенни ресурси.
5.Видове туризъм, осъществявани в района.
6.Перспективни видове туризъм.
7.Планове и мерки за развитието им.
8.Туристическа леглова база.
9.Изявени туристически фирми в района.
10.Създаване на туристически продукт, подходящ за района.
11.Представяне на туристическия район.

1.Туризмът и неговото значение
Понятието "туризъм" в най-тесния смисъл на думата означава вид
спорт, при който се преодоляват известни разстояния. А в смисъл това е
"обиколка", "разходка". Но под думата "туризъм" се разбира и самата дейност,
свързана с пътувания и организиране на престоите, обслужването,
осигуряване на необходимите съоръжения и т.н. В този смисъл туризмът се
превърна в стопански отрасъл. Той поражда необходимост от създаването на
някои производствени отрасли, които имат за цел да задоволят туристите с
необходимите средства - транспорт, продукти, изделия на хранителната
промишленост, производство на сувенири и др. Поради това туризмът има
икономическа същност и в много страни, включително и България, туризмът е
стопански отрасъл.
Туризмът има и социално значение. То се изразява в: осигуряването на
доходи, трудова заетост за около 2,4% от всички заети лица в страната,
пълноценно използване на свободното време ; съдействане за опазване
здравето на хората и повишаване на трудоспособността им; задоволяване
културно-познавателни потребности и др.
Туризмът съдейства и за подобряване на междудържавните отношения,
с което нараства политическото му значение.
Той дава възможност за обогатяване културата на българското
население чрез общуването му с представители на различни народи и за
придобиване на чуждоезикови знания.
Туризмът влияе и върху демографското развитие на селища и региони
чрез привличането в туристическия бизнес на млади хора.
Отрасълът има и екологично значение, тъй като оказва влияние върху
екологичната обстановка в страната в 2 аспекта:
- Западните туристи изискват екологично чиста обстановка. В тази връзка
развитието на туризма е немислимо без строги мерки за опазване на
природната среда и подобряване чистотата на селищата. Тези мерки са
функция на общата култура на българското население и в частност - на
екологичната му култура.
- Туристическите пътувания обикновено са свързани със замърсяване на
селища, паркове и други туристически обекти. Това налага към

туристическите услуги да се включват разяснения по “режимите на ползване”
на определени територии.
България е разделена на осем големи туристически района, покриващи
територията на цялата страна. Целта е представянето на всеки от тях като
лесно разпознаваема, атрактивна и уникална туристическа дестинация.
Държавната агенция по туризъм определи осемте туристически района да са
Софийски, Рило-Пирински, Родопски, Тракия, Черноморие, Стари български
столици, Стара планина и Дунавски.
2.Особености на туристическия район
Родопите са огромен планински масив на Балканския п-в. Потъналата
във вековни гори планина е нарязана от сложна, наподобяваща лабиринт,
долинна система. Дължината на тази огромна планинска верига е 240 км от
запад на изток, а от север на юг - 100 км. Най-високият връх на Родопите е
Голям Перелик - 2191 м, а средната надморска височина - 785 м. Климатът се
формира под влиянието на Средиземно море. Средната годишна температура
в Западните Родопи е 5 - 90 С, а в Източните е значително по-висока. Зимата е
мека и снежна. В Западните Родопи дебелата снежна покривка се задържа
около пет месеца.
Родопите са били населени още от зората на европейската цивилизация и
са прочути с легендите и митовете си, с богатите си културни и фолклорни
традиции. Омир е нарекъл тази обширна земя “Снежните планини на
траките”. С Родопите е свързана древната легенда за митичния тракийски
певец Орфей, който се оттеглил в горите на Тракия (вековните родопски
лесове), сломен от скръб след смъртта на съпругата си Евридика.
В района на Родопите се срещат уникални архитектурни паметници,
най-значими от които са къщите в национален стил, красиво хармониращи с
планинския пейзаж. Живописната планина е местообитание на редки
животински видове и птици, а мекият климат обуславя изключително
богатство на ендемични растителни видове.

Граници и разположение
Родопите са планински масив в областта на Балканския полуостров,
част от Тракийско - Македонския масив. Планината представлява огромен
наклонен на изток планински блок с овални очертания, дълбоко нарязан от
сложна долинна система. По-голямата част от нея е разположена на
територията на България. На северозапад Родопите се свързват с планината
Рила - границата между тях се очертава от широка и лесно проходима система
от седловини и долини. Тук влиза долината на река Дрещенец (ляв приток на
река Черна Места), Аврамовата седловина (1295 метра), седловинната поляна
Юндола (1375 метра) и долината на река Яденица. На югозапад границата на
Родопите следи долината на река Места. На север и изток Родопите се
ограничават от стръмни склонове към Горнотракийската низина (между
устието на река Яденица и село Тополово - Асеновградско) и от ниските
тераси по десния бряг на река Марица.
Към Родопите се отнасят Бесапарските ридове и Хасковската хълмиста
област. На юг Родопите достигат Беломорската низина. По южните склонове
на планинския масив преминава държавната граница между България и
Гърция; в пределите на България Родопите заемат площ от 14 735 квадратни
километра, а средната им надморска височина е 785 метра. По
морфохидрографски белези планината се дели на Източни и Западни Родопи.
Границата между тези две части следва долината на река Каялийка (десен
приток на Марица), седловината Китка (735 метра), долините на река
Боровица и Върбица, след което границата достига до седловината Три
камъка (550 м.) на граничното било югоизточно от Златоград. Западните
Родопи имат планински облик с дълбоко вкопани долини, между които се
издигат високи планински дялове. Долината на река Въча ги разделя на два
поддяла - западен (по-висок) и източен (по-нисък). В морфохидрографско
отношение западната част показва асиметрично устройство. Главното
вододелно било между басейните на Марица и Места е изтласкано на юг.
Меридионалните речни долини с посока юг - север очертават обширни
планински дялове: Алабак с връх Черновец (1834 метра), Баташка планина
(връх Голяма Сютка, 2186 метра), Каркария. Велийшко - Виденишкият дял
заема (връх Каинчал, 1815 метра), заема главното вододелно било. На
югоизток от него е ридът Дъбраш, чиито най-висок връх е Беслет, 1938 метра.
В източната част на Западните Родопи, източно от връх Каинчал, главното
хидрографско било променя посоката си. То се разклонява на няколко клона:

североизточен - високо и плоско Переликско - Преспанско било с връх Голям
Перелик - 2191 метра;мощния рид Чернатица с връх Голям Персенк - 2091
метра; плоския карстов рид Добростан.
Югоизточният клон на източната част на Западните Родопи започва от
изворните области на река Черна. Обхваща Ардинския дял, който продължава
до връх Циганско градище (1827 м.), а на изток билото се понижава и достига
до седловината Три камъка. Крайните източни разклонения на Западните
Родопи се обезлесените Жълти дял и (вр. Аладаг, 1241 м.) и Устренският дял.
В плоските му ридове западно от град Кърджали се всичат красивите менадри
на река Арда. Средната височина на Западните Родопи е 1100 метра. Речната
система е сложно устроена - оттокът се извършва в две посоки, на север текат
река Въча и Чепеларска река, а на изток - река Арда. По-големи реки са Въча,
Арда, Малка Арда, Черна Арда, Стара река и т.н.
3.Природни ресурси на район Родопи
Още от най-дълбока древност са били познати и използвани природните
богатства на Родопите. Траките, а по-късно и римляните са дълбали недрата й,
за да извлекат от тях ценни руди - железни, оловни, медни. През османското
иго по примитивен начин се е добивало желязо, сребро, злато. По време на
буржоазната власт малкото разкрити рудни находища са били нерационално
експлоатирани. През социализма по цялата обширна площ на планината бяха
извършени обстойни проучвания и бяха разкрити богати запаси от полезни
изкопаеми - оловни и цинкови руди, хром, мед, дистен, барит, азбест, слюда,
флуорит, перлит, трае, каменни въглища и др.
Огромно природно богатство представляват и неизбродните гори на
Родопите. От иглолистните гори в страната 83% се намират в тази планина.
Годишно се добиват хиляди кубически метра дървесина.
По обширните денудационни заравнености на Родопите се простират едни от
най-хубавите планински пасища. Ето защо от най-ранни времена тези места
са едни от най-големите скотовъдни области в страната.
Родопите са обилно надарени с минерални извори, произходът на които е
тясно свързан с разседите и дълбоките тектонски пукнатини. Край тях са
изградени модерни курорти, в които хиляди трудещи се ежегодно
възстановяват своето здраве.

Реките се използват най-рационално за добив на електроенергия, за
напояване, зарибяване, спорт и др. Най-после планината изобилства с
лекарствени растения, гъби, дивеч, риби.
На базата на полезните изкопаеми в Родопите са развити рудодобивът и
цветната металургия, а горските масиви на Западните Родопи са предпоставка
за развитието на дърводобива и дървообработването. Около 65% от площта на
Западните Родопи е заета от горски фонд. Дървесните запаси възлизат на 75
980 хил.м3, от които 80% са иглолистни.
Общо в Родопите се формират 4,5млрд.м3 водни ресурси. Поради
благоприятните условия за хидротехническо строителство в Родопите са
изградени много хидротехнически съоръжения. Те се използват както за
регулиране на неравномерния през годината речен отток, така и за
производство на електроенергия - Баташки водносилов път, ВЕЦ “Асеница I и
II”, ВЕЦ “Кърджали”, ВЕЦ “Студен кладенец”.
Агро-климатичните условия в Източните Родопи са благоприятни за
развитието на разнообразни селскостопански култури. Това е един от най-
слънчевите и топли райони на страната. Продължителността на
вегетационният период е 200 - 210 дни, температурната сума около 3800–
4000оС. Единствено овлажнението в района не е достатъчно и се налага
изкуствено напояване. Много благоприятни са почвено-климатичните условия
за отглеждане на ориенталски тютюн.
Природно-рекреационният потенциал