Програмна система “РЪКА ЗА РЪКА”

"Ръка за ръка"

образователна програмна система за обща и специална подготовка на детето за училище в условията на подготвителна група в детската градина
<Object: word/embeddings/oleObject1.bin>

авторски колектив:
ДИМИТЪР ГЮРОВ, ИРИНА КОЛЕВА, ВЕСЕЛА ЮРОВА

София, 2002 г.

Въведение

Настоящата програмна система “РЪКА ЗА РЪКА”е опит да се отговори на новата образователна политика на обществото – образованието на поколението в 21 век в хуманно-демократичните традиции на обществото ни, което въвежда всички деца в необходимата за постъпването им в училище подготвена педагогическа среда в периода на предучилищното детство.
“РЪКА ЗА РЪКА” е педагогическа система за постигането на сигурност на детето - бъдещ ученик, изградена върху компетенции, които му гарантират успех както в общата, така и в специалната подготовка. Тя е създадена с мисията да се регулира и управлява на прехода от семеен към български език при интегриране на деца от различен етнически произход, чрез който да се ориентират комуникативно в света и да утвърждават своята индивидуалност. Овладяването на българския език в предназначението му на инструмент за опознаване на света, за разширяването на познанието и систематизирането на опита надхвърля ролята му на образователно направление или учебен предмет и го превръща в способност за изграждането на собствената езиково-културна инедтичност. Значението на българския език като семеен или втори се оценява при гарантирането на взаимовръзки с останалите образователни направления в подготвителната група и с учебните предмети в първи клас.
Стимулирането на позитивно отношение към училището, като образователна институция се осъществява чрeз мотивирани нагласи към образователните прироритети – системата от представи и понятия, от умения и навици, от отношения и ценности, които синтезират личният опит на детето и променят неговата индивидуална насоченост към света чрез езиковата му компетнтност. Преживяването на положителни мотивировки към спазването на определени норми за учене, отговорността при решаване на учебно-позанавателни задачи се осмислят чрез собствената активност и творчество във вербален и невербален план.
“РЪКА ЗА РЪКА” е програмна система, в която процесите на взаимодействие предполагат не просто предаване и приемане на информация, а са процеси на въвеждане, на ориентиране, на преобразуване, чрез които се осъществява междучовешка връзка. Социалноориентираното поведение както в познавателен план, така и в план на специалната подготовка е самата същност на предучилищния подготвителен етап – негова цел и резултат. Детето управлява взаимодействието си в зависимост от изискванията на обществото чрез посредничеството на педагагога, отчита своите и тези на другите потребности, сътрудничи си с тях и координира действията си.
“РЪКА ЗА РЪКА” гарантира обучаемостта в три основни надграждащи се степени: социалната, познавателната и специалната готовност. Формират се умения за работа в група в междуетническа среда, чрез компенсаторни педагогически технологии.Стимулира се процесът на социализация и самоутвърждаване на децата. Това изисква те да бъде окуражавани да се стремят към успех и към самоутвърждаване на индивидуален стил на дейност и поведение в условията на екипната работа, а не само “пасивно” да възприемат предалагана от педагога информация. Това е свързано с ориентация на професионалната дейност на учителя към индивидуални и групови форми на работа, при която се извършва обмен на опит и идеи между децата с цел вземане на решение и поемане на отговорност. Осигуряват се възможности за прояви: на искреност и откритост към другия, на емпатийност и съпричастност към намеренията му, на свободно изразяване на реакции и емоции, вълнуващи децата и заставане с “лице” към очакванията и проблемите на другите. Важен акцент е и оценяването на работата на децата в различни сфери и създаване на позитивна атмосфера за ориентация в училищното обучение, в чиято основа са признанията от успехите на другия, а не негативизма и етикирането. Чрез всички организирани дейности се създават условия за изразяване на личната позиция, за фокусиране върху силните страни в действията на детето, което позволява изграждането на атмосфера на добронамереност в подготовката му за училището. Възможността всяко дете да успее в дейността си и да изживее радост от успеха естествено поражда стремеж към изявяване на възможности пред другите, но и към коопериране с тях.
“РЪКА ЗА РЪКА” изразява еднакъв шанс за образование на етноси и културни общности. То е образованието на 21 век, ориентирано към глобализираното общество - подрастващата личност да бъде подготвена в субективен план така, че да има готовност за срещи с възрастни и връстници, на които да изяви общочовешкото като степен на реагиране на тяхната чужда култура и при това свободно да демонстрира своята собствена. Това ядро от умения и способности се определя като компетентост на детето за ориентация в междуетническа среда при съчетаване на традиции и новаторство в подготовката за училище. То има за цел да подготви и реализира личностни и делови срещи с т.н. “чужди на привичната общност” субекти. Не е само опозанаване или познаване на другите, а предполага “среща, разбиране, взаимодействие с тях”.Тези процеси имат феноменологичен характер, тъй като става въпрос за очакване, реакции и преживяване на тази среща; също за степнен на емпатия, интелект и не на последно място – за отвореност, сърдечност и пр. Но най-вече – за съвършено различаващи се или пък приобщени по определен признак хора. Когато тези граници са многоаспектни става въпрос за взаимно разбиране в междукултурното пространство и за образователен междуетнически модел на “ръка за ръка” на подготовката за училище в подготвителната група.
“РЪКА ЗА РЪКА” е гаранция за легитимирането на образованието пред света. За реализацията му още в периода на детството има социални и педагогически основания: широко реализираните миграционни процеси в Европа и света, стопанските и културни програми за сътрудничество и обмен на опит, разширяващите се сфери на междуетническо и междукултурно съвместно поле за действие в различни области, прогресивните институционални и надиституционални социално-педагогически структури в Общобалкански и Общоевропейски план – всичко това превръща партнирането и работата в екип в ключови квалификации на бъдещето, включително и в системата на педагогическата теория и практика.

<Object: word/embeddings/oleObject2.bin>
НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В ПРЕДУЧИЛИЩНАТА ПОДГОТОВКА

Какво налага разработването на новия образователен модел за програмна система за предучилищна подготовка в подготвителната група в междуетническото пространство?
Първият маркер е свързан с нарастващата демографска криза в последните десет години у нас. Намалял е броят на населението в детска и работоспособна възраст.
Вторият маркер е свързан с мултиетническия характер на населението у нас - наличието на три етнически общности ( българи, турци и роми) и множество етнически групи и подгрупови деления.
Третият маркер се подкрепя от неприлагането на билингвални технологии за изучаването на втори – български език от деца с различен етнически произход, неотчитане спецификата на техния семеен език и психосементичните и психолингвистични особености в процеса на педагогическо взаимодействие.
Четъртият маркер е свързан с факта, че най- голям е процентът на децата от ромски произход, които не посещават детска градина и училище. Причините за това са от: социално- икономически, социокултурен, етнопсихологически и образователен характер.
Необходимо е прилагането на нова стратегия за образованието в междуетническа среда, която да се подчинява на прилагането и разработването на педагогически технологии, структурно подчинени на рефлексивния подход, като психологически.
Публикуваните държавни образователни изисквания и промени в Закона за народната просвета (бр. 90 на Д.В..) са ново предизвикателство за демонстриране на професионализъм пред педагогическата ни общност – реализирането на образователните приоритети в подготвителните групи в детската градина. При това в съзвучие с държавните образователни изисквания обнародвани в “Държавен вестник” бр.80 Наредба № 4 от 18. октомври 2000 г.за предучилищно възпитание и подготовка и действащите национални учебни програми за първи клас, които определят знанията, уменията и отношения, които трябва да имат учениците в първи клас.
Настоящата програмна система се основава на осигуряването на:
Задължително участие на всички деца в подготвителните групи;
Ясни и точни ориентири от ДОИ за възпитание и предучилищна подготовка и от учебните програми в подготвителните групи;
Възможност за рационално, творческо и самостоятелно планиране и организиране на подготовката за училище в зависимост от условията на функционирането на групата ( в детската градина или в училище).
Свидетели сме на голямо разнообразие от методики и подходи, които се стремят да покажат различни дидактически технологии за постигане на тези резултати както в детската градина, така и в началното училище. Това създава условия за разнообразие при организирането и провеждането на предучилищното образование, което е един голям шанс за ефективна подготовката на деца с различни култури за началното училище. Това усъвършенстване трябва да отговаряна новата образователна политика за равен старт на всяка детска индивидуалност, която по своя път ще се приобщи към училищната общност и ще се развива социално и интелектуално в нея като пълноценен гражданин на демократичното общество.
Всичко това налага един нов интеркултурен модел за предучилищно образование и подготовката на децата за училище в мултиетническите условия на подготвителните групи в детските градини.
В подготвителните групи ще постъпват деца, непосещавали до този момент детска градина или те ще се социализират “ръка за ръка” с тези деца, които вече са израсли от ранно детство в нея. В селищата, където няма детски градини (целодневни, полудневни, оздравителни, сезонни и др. видове ), децата ще се приемат в подготвителни класове, в условията на началното училище, но ще се обучават по програмните системи, визирани от програмата за работа ва подготвителната група, утвърдена от МОН.
Педагогическите екипи, социализиращи тези деца се представят от учители със специалност предучилищна педагогика или интегрираната специалност: “Предучилищна и началнаучилищна педагогика”. Желателно е там където преобладава броят на децата - билингви (т.е. от различен етнически произход с различен “семеен език” от българския) да се назначава помощник на учителя, владеещ съответния диалект на семеен език или представител на преобладаващата етническа общност с педагогическа правоспособност.
Приемът и разкриването на нови подготвителни групи се осъществява по установения ред в предстояща Наредба № ….. на