Пропедевтика на хирургичната стоматология

ЕЛЕ ВТИКА
ХИРУРГИЧНАТА
СТОМАТОЛОГИЯ

ПРОПЕДЕВТИКА
НА
ХИРУРГИЧНАТА
СТОМАТОЛОГИЯ
ТРЕТО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ
Под редакцията на проф. К. ГЕОРГИЕВА
МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА
СОФИЯ • 1991

зща
Г r
o Апостол Петров Стратиев, Кнчка Георгиева Танчева, Стоян ЙЛневХИванов, Негър Геор­
гиев Ка влаков, Никола Илиев Полихронов, Радомир Любомиров Угри\юв, Господни Дичев
Коларов, Михаил Желязков Деветаков, 1901
с/о J-usautor, Sofia
616.31

АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ
АПОСТОЛ ПЕТРОВ СТРАТНЕВ
КИЧКА ГЕОРГИЕВА ТАНЧЕВА
СТОЯН ИЛИЕВ ИВАНОВ
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ КАВЛАКОВ
НИКОЛА ИЛИЕВ ПОЛИХРОНОВ
— проф., д. м. н.. Катедра по хирургична сто­
матология и лицево-челюстна хирургия. Сто­
матологичен факултет, МА — София
— проф., к. м. н.. Катедра по хирургична сто­
матология и лицево-челюстна хирургия. Сто­
матологичен факултет, МА — София
— доц., к. м. и.. Катедра по хирургична сто­
матология и лицево-челюстна хирургия. Сто»
м атол or и че н факултет, МА — София
— доц. к. м. н.. Катедра по хирургична стомато­
логия и лицево-челюстна хирургия, Стоматоло­
гичен факултет, МА — Пловдив
— доц., к. м. и., Катедра по хирургична стома­
тология и лицево-челюстна хирургия, Сто­
матологичен факултет, МА — С>фия
РАДОМИР ЛЮБОМИРОВ УГРПНОВ — доц., к. м. н.. Катедра по хирургична стома­
тология н лицево-челюстна хирургия, Сто­
матологичен факултет, МА — София
ГОСПОДИН ДИЧЕВ КОЛАРОВ — доц., к. м. н.
МИХАИЛ ЖЕЛЯЗКОВ ДЕВЕТАКОВ —доц., к. м н.

ВЪЗНИКВАМЕ И РАЗВИТИЕ МА ХИРУРГИЧНАТА
СТОМАТОЛОГИЯ
Възникване на хирургич . пе стоматология. Първите запазени н нсмени
веденнн, открити близо до гевния град Мемфне, свидете игззг, че египтя-
ите са имали специалисти, конто са извършвали екстракция на зъби още
0 00 г. пр. и. е. Подобни сведения сесъдъожат и в папируса на Еберс от 1560 г.
пр. п. е. В папируса, открит от Смит, който съдържа сведения от 1700 —1600 г.
пр. н. е. са описани различни травми на главата, включително н фрактури на
челюстите. Според Херодот египтяните са познавали н лекували абсцесите от
зъбен произход. Хппократ (460—377 г. пр. н. е.) описва някои заболявалия на
челюстите (остеомнелнт, фрактури, луксацин) и предлага методи п средства
за тяхното лечение. Целзиус (30 г. пр. н. е. — 50 г. след н. е.) заедно с класи­
ческите симптоми на възпалението описва и някои от усложненията при ек­
стракция на зъби като следекстракционни кръвоизливи, фрактури на челю­
стите и тяхното лечение. Гален (130—201) съобщава за операции на заешка
устна, а Авицена (980 — 1037) описва гипсовите превръзки, зашиването на
нерви, трахеостомнята.
Пиер Фошар създава първата зъболекарска школа. Неговата книга «Зъ­
болекарят», излязла през 1728 г., е един от основните трудове, конто слагат на­
чалото на стоматологията и ма хирургичната стоматология като наука. Пър­
вите зъболекари били наричани хирурзи-зъболекари, което показва, че в осно­
вата на стоматологията още при нейното зараждаме е стояла хирургичната
стоматология.
Особен тласък в развитието на хирургичната стоматология представля­
ват успехите във фундаменталните медицински дисциплини (топографска
анатомия, патология, бактериология), успехите на анестезиологията и общата
хирургия. В 1840 г. англичанинът Джон Томс конструира зъбни клещи и ин­
струменти, съобразени с анатомичната форма на зъбите. В 1844 г. американ­
ският зъболекар Хорас Уелс за пръв път прилага на самия себе си наркоза
с райски газ, за да му бъде изваден зъб. В 1846 г. друг американски зъболекар
Томас Мор тъй прилага за първи път етерната наркоза при операцията на ту­
мор на подчелюетната слюнчена жлеза, извършена от общия хирург Дж. Уорън.
Въвеждането на антисептиката от Листър, на общата анестезия и нейното
все по-разширено приложение, на местната мнфилтративна терминална и про-
водна анестезия от Халщедт (1885) дават нов тласък в развитието на хирургич­
ната стоматология. Епохално се оказва откриването на новокаина от Айнхорн.
Разработват се основните принципи и методи за оперативно лечение на забо-
ляванията на устната кухина и лицево-челюстната област.
В 1892 г. Парч разработва и описва оперативните методи цнетектомия и
цистотомяя за операции на одонтогеннн кисти на челюстите. В 18% г. тон опис­
ва апикалната остеотомня. В 1848 г. Хулнхен извършва първата реконстр^к-
5

тивна операция па долната челюст по повод на прогения, съчетана с отворена
захапка, като по същество се отнася за предна сегментна субапнкална манди-
Оуларна сстеотомия. В 1898 г. Крайл предлага шийна дисекция при злока­
чествени тумори в лицево-челюстната област, а в 1897 г. Блер въвежда първите
варианти на хоризонтална и вертикална остеотомия на клона на долната че-
туморите в лицево-челюстната област — А. И. Пачес, Н. Redon, J.
J. Conley; * •
— заболяванията на долночелюстната става — A. Lindeman, G. .Gine-
stet;
— заболяванията на максиларния синус — J. Caldwell, Luck, Denker,
Rehrmann.
Съществени са приносите в развитието на: хейлопластиката и уранопла-
стиката — А. А. Лимберг, Langenbeck, Veau, Millard, Rosenthal; на пластич­
но-възстановителната хирургия при придобити дефекти в лицево-челюстната
област — А. А. Лимберг, Ф. М. Хитров, Bruns, D. Diffenbach, Estlander, a
специално в костната пластика — Н. А. Плотников, Н. Obwegeser.
Съществени приноси в оперативното лечение на челюстно-лицевите дег
формации имат R. Trauner, Н. Obwegeser, J. Caldwell, К. Schuchardt, W. Bell,
B. Epker, P. Tessier.
Развитие на хирургичната стоматология и лицево-челюстната хирургия
у нас. Хирургичната стоматологична помощ у нас датира не много от отдавна
след освобождението от турско робство, и то в много ограничен обем. С пла*-
люст при деформации.
В края на XIX и началото на X X в.
се отделя като самостоятелна дисцип­
лина хирургията на устната кухина и
лицево-челюстната област. За около 1 в!
се развиват на високо;ниво всичкуте й
раздели.
Възпалителните процеси, туморите,
травмите, вродените и придобитите де­
фекти и деформации в лицево-челюст­
ната област засягат зъбите и около-
зъбните тъкани, челюстите и лицевите
кости, слюнчените жлези, максилар-
ните синуси, долночелюстните стави;
устните, небцето, езика, лицевите нервщ
лимфните възли. Това изисква висока
професионална подготовка, за да бъдат
овладени правилната и прецизната диаг­
ностика на патологичните процеси и
до съвършенство многобройните оп-ера-
тивни методи. • »
Съществени са приносите на раз­
лични автори в диагностиката и лече­
нието на:
Фиг. 1. Сл. А\. Дчвидов (1905—1981)
— възпалителните процеси в ли­
цево-челюстната област — А. И. Евдо-
кимов, И. Г. Лукомски, G. Axhausen,
Н. Pichler, М. Wassmund;
— травмите в лицево-челюстната
област — А. А. Знтин, А.- 3. Раузр,
Le Fort, Adams, К. Schuchardt, Н. Luhr;
6

етично възстановителна и лицево-челюстна хирургия са се занимавали пре­
димно някои общи хирурзи. Основоположник на хирургичната стоматология
и лицево-чепостна хирургия у нас е проф. д-р Сл. М. Давидов (фиг. 1) (1905—
1981). Завършил зъболекарство и обща медицина в Германия и работил като
асистент в Лайпциг, той се връща в България през 1940 г. и разкрива Отде­
ление по одонтостоматология и лицево-челюстна хирургия при Университет»
ската хирургична клиника към Медицинския факултет на Софийския уннвер-
систет, което оглавява като доцент. С това се поставя на здрави научни основи
развитието на тази дисциплина. През 1942 г. с указ на Народното събрание се
учредява Зъболекарски отдел към Медицинския факултет на Софийския дър­
жавен университет. Първата разкрита катедра е по оперативцо зъболечение у
ортодонтня. Неин ръководител става д-р Сл. Давидов, който през 1946 г. е
вече редовен професор. През 1950 г. зъболекарският отдел на Медицинския
факултет прераства в Стоматологичен факултет, в рамките на който е Катед­
рата по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия с пластично-
възстановителна хирургия. През същата година е разкрит и научноизследо­
вателският стоматологичен институт (НИСИ) със секция, а по-късно клиника
и катедра по лицево-челюстна хирургия, чийто пръв и за кратко време ръко­
водител е д-р Васил Сираков. По-късно тя се ръководи за няколко години от
доц. д-р Делчо Настев, бивш асистент на проф. Сл. Давидов, който след това
става професор, ръководител на Катедра по лицево-челюсти а хирургия в Бер­
лин (ГДР), а до интеграцията (през 1972 г.) —-от проф. д-р К. Анастасов.
з През същата година е разкрито и Отделение, а по-късно Клиника по ли­
цево-челюстна хирургия при В В МИ, което се ръководи от д-р В. Кавракиров,
по-късно доцент и професор.
През 1970 г. се разкрива Стоматологичен факултет в гр. Пловдив с Ка­
тедра по хирургична стоматология и лицево-челюстна: хирургия, която се
ръководи от доц. 11. Пенев (по-късно професор).
• През 1972 г. се извърши интеграция и се създаде .Медицинска академия,
като в София двете едноименни катедри от ВМИ и ИСУЛ се обединиха в обща
Катедра по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия с ръково­
дител проф. д-р К. Анастасов, а от 1977 до 1990 г. — проф. д-р К. Георгиева.
Понастоящем у нас има три едноименни катедри. Първата е към Стомато­
логичен факултет в София и се ръководи от проф. д-р А. Стратиев, втората е
към Стоматологичен факултет в Пловдив и се ръководи от доц. д-р П.. Кавла-
ков, и третата е към ВВМИ и се ръководи от проф. д-р Н. Георгиев. Освен
стационарите в тях съществуват и стационари по лицево-челюсти а хирургия
в градовете Варна, Плевен и Бургас и са изградени хирургични отделения към
бившите окръжни стоматологични поликлиники и към някои районни поликли­
ники, в които се извършва значителна по обем хирургична работа.

ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ХИРУРГИЧНАТА
СТОМАТОЛОГИЯ
Хирургичната стоматология, както и лицево-челюстната хирургия, е
клинична дисциплина. Тя има за задача да:
изучава хирургичните заболявания в лицево-челюстната област, тях­
ната етиология, натогенеза и клиника;
разработва въпросите на профилактиката на тези заболявания;
усвоява и разработва методите на лечение на хирургичните заболявания
в лицево-челюстната област в унисон с развитието на медицинската наука н
практика.
Хирургичната стоматология и лицево-челюстната хирургия се офор­
миха като специалност в началото на XX в. Те се развиха на основата на но­
вите постижения на медицината, хирургията и стоматологията.
Хирургичната стоматология е оформена като самостоятелна дисциплина.
Тя има солидна материална база за научна и практическа дейност и система
за подготовка на кадри.
Значителното натрупване на знания по методите на изследвания в диагно­
стиката и лечението доведе до необходимостта да се разделят хирургичната
стоматология и лицево-челюстната хирургия на раздели, които станаха вече
относително самостоятелни, а именно:
1. Обезболяване при операциите в устната