Пшеница

Пшеница
А. МЕТОДИ И СХЕМИ
І. Ускорено размножаване
на перспективни сортове
със строг негативен отбор.
ІІ. Индивидуален отбор с
едно и/или двугодишно
проследяване качествата
на потомствата с или без
ПР (предварително
размножение)
ІІІ. Масов отбор.

Б. ОСНОВНИ МОМЕНТИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА И
ТЕХНИКАТА НА СОРТОПОДДЪРЖАНЕТО
І. УСКОРЕНО РАЗМОЖАВАНЕ НА ПЕРСПЕКТИВНИ
СОРТОВЕ СЪС СТРОГ НЕГАТИВЕН ОТБОР
Перспективните сортове от пшеница, ръж, ечемик и овес
се определят ежегодно, с протоколно решение на
пленума на Експертна комисия, към ИАСАС след едно
или двугодишно предварително сортоизпитване.
На основание на това решение се изготвя план за ускорено
размножаване и семепроизводство на тези сортове.
Планът се одобрява от Министъра на земеделието и
храните..

ОСНОВНИ МОМЕНТИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА И ТЕХНИКАТА
НА СОРТОПОДДЪРЖАНЕТО.
Предварително размножаване (ПР)
Предварителното размножаване се засява със семена от
селекционера или семена от интродуцирани сортове
репродуцирани при сортоизпитването.
Засяването се извършва механизирано.
По време на вегетацията в посева се извършва строг негативен
отбор, като се отстраняват всички нетипични за сорта и болни
растения.
Посевът се контролира от органите на ИАСАС, като за състоянието
му се съставя акт за предварителен преглед.
След райониране на сорта, посевът се апробира по показателите на
предбазова категория и се одобрява за предбазова или за
категория, на чиито показатели отговаря при апробацията, до
получаване на базови семена чрез индивидуален отбор.
Прибирането на посева се извършва от восъчна до пълна зрелост
механизирано

ІІ. ИНДИВИДУАЛЕН ОТБОР
1. Питомник на отбора (ПО)
Да не се счита задължително звено
За изходен материал за засяване на ПО се използват класове или
семена.
Класовете се набират в посев контролиран от ИАСАС, или се
получават от селекционера – автор на сорта.
Семената се отбират ръчно от предбазови или базови семена чрез
пресяване с едро сито или чрез ръчен отбор по едрина и
типичност за сорта. При новорайонирани сортове се използват
семена от селекционера или от внос.
Може да се използва изходен материал от няколко реколтни години.
Засяването става пунктирано-ръчно, на лехи широки 2 метра при
разстояние 20/5 см или машинно с намалена посевна норма –
100-200 кълняеми семена на квадратен метър, като между лехите
се оставят пътеки от 80 см.

2. Отбор на изходни растения (ОИР) или отбор на
класове.
ОИР на перспективни сортове да се извърши след утвърждаването
им от пленума на Експертна комисия към ИАСАС.
Отборът на изходни растения или класове се извършва в питомник
на отбора или контролиран от ИАСАС посев от восъчна до пълна
зрелост по морфологични признаци и продуктивност, характерни
за сорта, установени окомерно. Отбират се цели растения или
класове, а при твърдата пшеница се откъсва класът от централния
брат.
Семената от всяко растение се оронват механизирано или ръчно,
почистват се, пресяват се през сито 2,5 mm или 2,8 mm и се
претеглят или преброяват според възможностите, след което се
поставят в отделно неномерирано пликче с обозначението на:
сорта, реколтната година, теглото на семената или броя.
Одобряват се онези растения, които осигуряват минимум 200
броя нормално развити семена.
При метода на индивидуалния отбор семената на всяко растение
или клас се запазват поотделно и се засяват за сравнително
изпитване на потомствата първа година.

3. Сравнително изпитване на потомствата (СИП) първа година.
Засяването става механизирано или ръчно в лехи, като семената от
всяко растение се засяват в не по-малко от 2 реда за отделното
потомство при подходяща дължина на реда, а при работа с
класове в 1 ред, при разстояние 20/5 см.
Между лехите се оставят пътеки 50-60 см, а между потомствата 40
см.
При работа с класове пътеки между потомствата не се оставят. След
всеки 10 потомства се засява стандарт с базови семена от
последната реколтна година, а при новорайонирани сортове се
засяват със семена от селекционера или от внос.
Номерирането на потомствата се извършва при засяването, като
колчета се поставят на стандартите.
Последната полска оценка на потомствата се извършва във восъчна
зрелост, като се вземат под внимание морфологичната им
изравненост и нападението от болести и неприятели, установени
окомерно и резултатите от извършените до този момент
наблюдения и измервания.

Прибирането се извършва във восъчна зрелост ръчно по потомства.
Вършитбата се извършва с парцелна вършачка или ръчно.
Семената се почистват с веялка и се претеглят. Определя се ломът
(за пшеницата) – окомерно, като за добрите по лом се пише (+), а
за незадоволителните (-).
Семената от отделните потомства се поставят в платнени торбички
или пликове с външен и вътрешен етикет, с обозначение на сорта,
реколтната година и номера им.
Следващата преценка се извършва на основа и на резултатите за
теглото след превяването и лома (за пшеницата), като се сравняват
със стандарта +5%.
Семената от одобрените и при тази оценка потомства се пресяват
през сито – съобразно едрината на зърното за културата с оглед в
едрата фракция, която ще се използва по-нататък да остава около
70-80% от общото им количество.
При работа с едногодишно сравнително изпитване на потомствата
семената от одобрените потомства се обединяват и засявят в
предбазов посев, а при двегодишно изпитване на потомствата
одобрените потомства се съхраняват поотделно и се засяват за
сравнително изпитване втора година.

4. Сравнително изпитване на потомствата ІІ година
Това звено на сортоподдържане не е задължително.
Засяването се извършва с редосеялка при нормални междуредови
разстояния с посевна норма 350-400 сем./м2.
Засяват се 5-6 реда, а при твърдата пшеница – 2 реда от потомство
с дължина 10-30 м.
Между потомствата се оставят пътеки до 55 см. При твърдата
пшеница пътеки между потомства не се оставят. След всеки 10
потомства се зясява стандарт с базови семена от последната
реколтна година, а при ново районирани сортове със семена от
селекционера или от внос. Номерирането на потомствата се
извършва с колчета, които се поставят на стандартите.
Последната полска оценка на потомствата се извършва във
восъчна зрелост, като се вземат под внимание морфологичната
им изравненост, установена окомерно, нападението от болести
и неприятели и резултатите от извършените до дози момент
наблюдения и измервания.
Прибирането и вършитбата се извършват механизирано или ръчно
по потомства.

Семената се почистват с веялка и претеглят. Определя се
абсолютното им тегло – на 2 проби по 250 семена. Определя се
ломът окомерно, като за добрите потомства по лом се пише (+),
а за незадоволителните (-). При твърдата пшеница ломът се
определя с фаринотом на 100 семена от потомство.
Семената на отделните потомства се поставят в платнени торбички
с външен и вътрешен етикет, с обозначение на сорта, реколтната
година и номера им.
Следващата оценка се извършва въз основа и на резултатите за
теглото след превяването, абсолютното тегло и лома.
Семената от одобрените потомства се обединяват, при меката
пшеница и ечемика се третират против праховита главня. Със
семената от одобрените потомства се засява предбазов посев.

ІІІ. МАСОВ ОТБОР
Масовият отбор се прилага при сортове, които са с по-
ограничено стопанско значение и при много добре изравнени
сортове.
Масовият отбор се извършва по комплексна, визуална оценка на
растенията, след което същите се овършават общо и семената
се обединяват за засяване на предбазов посев.

Предбазови и базови посеви
Засяването на предбазовите посеви се извършва с редосеялка
при нормални междуредови разстояния и посевна норма
400-500 броя семена на m
2
. На всеки 3 м се оставя един
празен ред за пътека. Базовите посеви се засяват с посевна
норма 400-500 сем./ m
2
.
По време на вегетацията се извършва строг негативен отбор,
като се отстраняват всички нетипични за сорта или
заболели растения.
Прибирането се извършва разделно. Предбазовите и базови
семена от ечемика и меката пшеница се третират против
праховита главня.
На предбазовите семена от мека пшеница ежегодно се
определят хлебопекарните качества. На предбазовите и
базови посеви се извършва апробация.

Фенологични наблюдения.
Поникване.
Братене.
Изкласяване.
Восъчна зрелост.