Психоанализа, психично развитие

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ФАКУЛТЕТ “ЦЕНТЪР ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ”
СПЕЦИАЛНОСТ “СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ”

Тема:

ПСИХОАНАЛИЗА.ПСИХИЧНО РАЗВИТИЕ

Психоанализата изучава влиянието на преживяванията от ранното детство върху поведението на човека.Психоаналитичният метод е създаден специално за изследване на несъзнавани психични процеси а несъзнаваната част на психиката е наследство от най–ранния период в човешкия живот. Сферата на несъзнаваното е самата дълбока и значима област на човешкия разум.Но не може да се говори за единна теория в психоанализата.Исторически в нея се оформят 4 основни теоретични направления: теориите за нагоните‚егото‚обектните отношения и аза. Фред Пайн (Pine 1990) ги нарича “четирите психоаналитични психологии”.Психоанализата е наука за психичната реалност тоест за субективният свят на човека.Тя се занимава с процеси и явления които не са достъпни за директно наблюдение и за чието съществуване може да се съди само по определени правила.Тя изследва вътрешният свят на човека‚в такъв смисъл тя е и метод за изследване на индивидуалната памет тоест на миналото на отделния човек–такова каквото е регистрирано в паметта му.Според Фройд целта му по–конкретно е да се изследва несъзнаваното‚което е най–старата‚най–дълбоката част от психиката.Паметовите съдържания участващи в несъзнаваната психична дейност се натрупват през първите 6–7 години от живота и биват отделени от предсъзнаваната и съзнаваната част от психиката с бариерата на изтласкването в резултат на процесите които довеждат до преодоляването на Едиповия комплекс.Така наречената “генетична гледна точка” в психоанализата се стреми да обясни всеки психичен процес чрез неговия генезис тоест произход в ранното детство‚като с това помага да се разбере влиянието което архаичните психични съдържания оказват върху поведението в настоящето.Наслагването на паметови следи от най–ранните онтогенетични периоди в несъзнаваното прави възможни процесите на фиксация и регрес.Фиксация се нарича “тенденцията в психичното развитие остатъци от по–раншни фази да получават и запазват значителни количества психична енергия и да играят значителна роля в по нататъшното психично функциониране.Фиксации има в развитието както на нагонште‚така и на егото и на суперегото;в различна степен запазват съществуването си примитивни начини на задоволяване‚на общуване с хората и на защитни реакции към стари отживели времето си опасности”(Moore&Fine 1978).Регрес е връщане на либидото към инфантилните фиксации или на егото към инфантилни форми на функциониране.От тази гледна точка психоанализата чрез своя метод може да изследва регресивните явления от което до голяма степен се заключава спецификата й като наука.Голяма част от човешкото поведение може да се обясни с това че хората запазват инфантилни начини на поведение дори тогава когато са престанали да бъдат адаптивни или се връщат към такива в определени ситуации.Генетичната гледна точка е свързана с психоаналитичния метод:нейна цел е да се изяснят тези преживявания в детството‚които създават трудностите и проблемите‚накарали пациента да потърси терапия.Тя е един от аспектите на психоаналитичната метапсихология и насочва към изследване на вътрешно психичните конфликти(конфликтите между нагоните и защитите‚между ид и его;Brenner‚1982)‚допринесли за пораждането на детската невроза като основа за неврозата на възрастния.В днешно време се говори за друг подход за изследване на психичното развитие в психоанализата наричан “перспектива на развитието”.Според Тайсън и Тайсън тя включва “не само изследване на вътрешните конфликти и на детската невроза но също взема предвид произхода и развитието на психичните структури‚допринасящи за адаптацията”.Авторите посочват че перспективата на развитието е обогатена с данни получавани чрез методи които са били непознати по времето когато Фройд предлага своята първа тория на развитието(теорията за фазите на либидото):такива методи с “детската анализа‚директните наблюдения върху деца в предучилищни заведения‚ясли или болници;лонгитюдни изследвания;лабораторни експерименти и данни от близки области като психология на детското развитие‚когнитивна психология и изследване на развитието на централната нервна система”Според Тайсън и Тайсън между генетичната перспектива и перспектива на развитието съществуват отношения на допълване‚те представляват две гледни точки към един и същ обект.”Генетичната гледна точка гледа от настоящето към миналото и се интересува предимно от патологията‚а перспектива на развитието гледа напред фокусирайки се върху процеса на формиране на психичните структури”(Тайсън и Тайсън).Има различни теоретични позиции в психоанализата ‚на които се опират генетичната перспектива и перспективата на развитието става въпрос за четирите психоаналитични направления които според израза на Пайн “заемат централно място в психоанализата(Pine 1990 c 3);всяка от тях “разглежда човешкото функциониране от малко по–различна перспектива”–(Pine 1990 c 32) и съответно хвърля светлина върху по–различни аспекти на това функциониране.Тези четири психоаналитични психологии са:психологията на нагоните‚психология на егото‚психология на обектните отношения и психология на аза.Онтогенетичната гледна точка навлиза в психоанализата с теорията за фазите на либидото‚които Фройд представя и по късно разширява и е представена и от Карл Абрахам‚като в окончателният си вариант съдържа хипотезата‚че вродените нагони‚които мотивират човешкото поведение ‚преминават през едно последователно фазово развитие в онтогенезата‚което завършва с намирането на сексуалния обект на изхода на пубертета.Теорията на нагоните е свързана с хипотезата за психичната енергия.Според нея за действието си психичният апарат използва енергия‚източник на която са нагоните.Основният принцип на който се подчинява действието на апарата е принципът на удоволствието/неудоволствието наричан най често съкратено”принципът на удоволствието”.Според него целта на психичният апарат е да избягва неудоволствието‚което се поражда от натрупването на психична енергия‚тоест да снижава пораждането от това натрупване напрежение до минимум.Затова психичният апарат се стреми да осигури оттичането на енергията.Принципът на удоволствието обаче не е съобразен с външния свят‚който не позволява неограниченото търсене на удоволствие.Според теорията за структурата на психичния апарат‚нагоните се съдържат в идентичността а посредничеството между тях и външния свят се осъществява от егото.Егото може да задържа оттичането на енергия(задоволяването на нагона) ако това задоволяване не е съобразено с външния свят.Под “външен свят” в психоанализата се разбира предимно социалната действителност тоест другите хора и техните желания.Задачата на егото е да се научи да намира социално желателни форми за задоволяване на нагоните.При неуспех тоест когато стремежът да се получи задоволяване на всяка цена без оглед на външната ситуация‚той се запазва‚околните реагират гневно което предизвиква тревожност у детето.Фройд (Freud S‚1926) определя тревожността като вродена реакция на опасност‚която след раждането се свързва с обектите тоест с обгрижващите го лица или с майчината фигура.Първата сериозна опасност от външния свят която детето възприема е изоставянето от майката.Тя се появява приблизително през първите осемнадесет месеца от живота когато в паметта на детето липсва постоянна представа за майката и отсъствието й се възприема като изоставяне.Втората по–късно появяваща се опасност е че майката може да престане да обича детето;тази опасност става актуална когато то започне да възприема своите агресивни импулси насочени към нея.Следващата опасност е свързана с възприемането на анатомичната разлика между половете:откривайки че при някои хора пенисът липсва децата изпитват страх че този орган може да бъде загубен като наказание за непозволени намерения или действия.Четвъртият вид тревожност се появява след интернализирането на забраняващите и контролиращите функции на родителите‚тоест след образуването на третата психична инстанция–суперегото‚като резултат от разрешаването на Едиповия конфликт(Freud S 1924 d):това е страхът от наказанието на суперегото‚който е продължение на страха от наказание от родителите и се изживява като чувство на вина.Според психологията на нагоните Едиповия комплекс е кулминацията на инфантилното сексуално развитие.Детето насочва автоеротично задоволяваните нагонни желания към други хора:то желае сексуално родителя от другия пол и иска да заеме спрямо него мястото на родителя от същия пол.Тези сексуални и агресивни желания пораждат непоносимо чувство за вина‚както и страхове от загуба на любовта на родителите и от наказание чрез кастрация.Непоносимите конфликти между желанията‚вината и страха се преодоляват като детето изоставя желанията и ги изтласква от съзнанието.С изтласкването на едиповите желания и формирането на суперегото детето започва да изживява вътрешно психични конфликти които са учение на психоанализата.В ранното детство детето започва да свързва задоволяването на нагоните с определени опасности;постепенно с натрупването на паметови следи за тези опасности то се научава да предугажда възможността за възникването им.Тогава тревожността породена от активирането на нагона‚служи на егото като сигнал за опасността от повторение на нежеланата травматична ситуация и под натиска на принципа на удоволствието егото включва защитни механизми‚които предотвратяват осъзнаването на опасните желания.Всички тези процеси:желание‚тревожност‚конфликт‚защита се извършват извън обсега на съзнанието.Елементите на вътрешно психичния конфликт са следните:желанията производни на нагоните–свързаната с тях тревожност поради възможността задоволяването им да предизвика повторение на някоя от ранно детски ситуации на опасност–защитата срещу желанието–компромисното образувание(появяващо се в преживяванията‚например като фантазия или в поведението–например като невротичен симптом‚наклонност или привичка).Осъзнаването на импулсите дава възможност на егото да открие подходящите социално желателни канали за оттичането на тяхната енергия.От психологията на нагоните психоаналитичната терапия се свежда до освобождаването и контролираното оттичане на блокираната от защитните механизми нагонна енергия.С помощта на интерпретациите на аналитика пациента открива в производните им желания импулсите срещу които неговото его несъзнавано го защитава‚а също така и факта че се защитава.За психоанализата познаването на психичните функции които са свързани с външния свят‚и неговото интернализиране в индивидуалната психика‚са също толкова важни‚колкото и превръщанията на нагоните‚а също така‚че разграничаването между съзнавани и несъзнавани психични процеси(Фройд‚ З‚ 1993‚ седма глава) не е достатъчно за обяснение на к