Психологични основи на управлението -Реферат

Психологични основи на управлението

Рефератор:
Д ГЕкзаминатор:
Веселин Василев
За психологията на управлението овладяването на качества по когнитивна и емоционална интелигентностот страна на мениджъра е първостепенно активно усилие от негова страна и това са способностите, убежденията и ценностите, които му помагат да реализира визията и целите си. Тези способностите, убежденията и ценностите могат да бъдат групирани в 4 направления:
самоосъзнаване- способността да се разбират собствените емоции, силни и слаби страни;
самоуправление - управлението на собственото поведение;
социално осъзнаване - разбиране на чувствата и поведението на други хора (защо те постъпват по определен начин);
управление на отношенията - способностите да се получават резултати от други хора и да се постигат лични цели.

Вземането на решение е волеви акт, който се характеризира със свободата на избора. Сложното волево действие има няколко фази:
избор на цел;
борба на мотивите;
обмисляне и вземане на решение;
съставяне на план за действие;
изпълнение на действието;
анализ и оценка на изпълнението.
В обобщения модел на процеса за вземане на решения се разграничават четири етапа:
1. Изходна ситуация - нейното изясняване се отнася до субекта на управленско решение, обстоятелствата, условията при които ще се решава проблемът, сроковете, задачите и целите на решението, формата му. Изходната ситуация не е неизменна, мениджърът трябва да отчита това, да се опита я да промени, така че да я подобри и да улесни вземането на решението.
Относно субекта трябва да се вземат под внимание неговата професионална квалификация и опит, психичните му качества. Колкото по-добре мениджърът отчита всички обстоятелства и фактори, толкова по-добре би се справил в дадена ситуация. Когато проблема е сложен, многопланов, подхода е той да се раздели на части, но трябва да се запази представата за цялостното явление. В някои ситуации вземането на решение допълнително се затруднява от ограниченото време. Понякога за секунди може да се промени ситуацията и да възникнат нови фактори, които трябва да отчетем. Друга особеност, която би затруднила процеса на вземане на решение, е например липсата на достатъчно информация, или на надеждна информация. Всяко решение, водещо до промяна на текущото състояние, трябва да е обосновано и да има ясен смисъл, да цели допринасянето на определена полза - пряка или косвена.
2. Възможни вариантина решението - печеливш механизъм е записването на всички възможни решения, за които се досещаме. По този начин дори и след известно време те могат да ни стимулират да измисляме нови варианти или да ни бъдат от полза по друг повод. Друг печеливш метод за откриването на нови варианти и за решаване на текущи проблеми е организирането в йерархически вид на вариантите - т. нар. "дърво на решенията". Колкото повече клоновете на "дървото" се придвижват надолу, толкова повече вариантите стават все по-конкретни.
Груповите решения са по-качествени от индивидуалните. Като предимства се отчитат: наличието на повече хора в обмислянето на решенията, обработката на по-голямо количество информация, предотвратяването на рутинни решения, мотивираността на участващите в обсъждането на действията им за неговото осъществяване и чувството им за обвързаност с резултата. Груповите решения изискват повече време от индивидуалните и това ги прави приложими, когото проблемите не са спешни и не се появят неочаквано.
3. Последствияот вариантите, които трябва да бъдат анализирани, прогнозирани и оценени. Последиците могат да са социални и психологически - отнасящи се до хората в организацията; екологични - желани и нежелани; последици за развитието на организацията.
4. Избор на вариант(и) и формулиране на решението- мениджърът и неговият екип трябва да изберат най-сполучливия вариант, като преценката трябва да се осъществи въз основа на критериите, които са значими за постигане на креативност на решението. Мениджърът е този, който носи морална и стопанска за последиците от взетото решение. В сегашната ситуация на икономическа нестабилност допълнително се усложняват ежедневните усилия на мениджърите и вземането на някои решения се осъществява в момент на голям икономически риск. В такъв момент интелектът и управленският нюх се оказват особено полезни предимства. Интелектът се проявява в правилното използване на информацията, в точното оценяване на рисковете. Та нали целта все пак е, проблемът да да бъде решен най-ефективно, т. е. с най-малък разход на време и ресурси. Ефективността е мярка за интелекта и се основава върху способността на човека да открива във всяка дадена ситуация нейните съществени за дейността свойства, връзки и отношения и да съобразява поведението си с тях.
Мисленето на мениджъра е насочено към практиката, понеже се стреми да открие най-точните решения в конкретната ситуация, да намери най-печелившия вариант от всички възможни такива. Освен това мисленето трябва да е гъвкаво, за да отговаря на ежедневните изисквания. Необходимо е опитът, натрупан в предишни ситуации да се прилага на практика и в следващите, но е изключително важно един мениджър да умее да мисли конкретно и в същото време мащабно във всяка нова ситуация и да прилага нови подходи. Мениджърът трябва да се стреми да си създаде ясна и разгърната картина на проблема и неговото развитие. Често обаче той си служи и със своята интуиция. Изключително предимство не веднъж се е оказвала изострената проницателност при вземането на конкретно решение.
Взаимоотношенията на мениджъра с неговите подчинениопределят и това как ще протича работния процес.. Да създадеш уют и приятна атмосфера на служителите си е също толкова важно, колкото да го направиш за клиентите си. Очарователното и весело работно място мотивира всички служители да бъдат всеотдайни, смятам аз.
Когато мениджърът на компанията не пести похвалите си и цени заслугите на служителите си, това създава една среда, в която хората забелязват предимствата и заслугите на другите и се стремят да достигнат тяхното ниво ниво.Много мениджъри и лидери в бизнеса не говорят на служителите си за значението на печалбите. Сякаш печалба е мръсна дума или пък няма значение за обикновения служител. Полезно би било да се създаде пряка връзка между финансовото състояние на фирмата и благоденствието на служителите, да се положат усилия да им се разясни, че печалбата е кръвоносната система на бизнеса.
Всеки мениджър трябва реално да си дава сметка, да осъзнае, че персоналът е жизненоважен източник на информация за това какво се случва вътре и извън бизнеса. Това са хората, които ще видят възможности за неговото подобряване и първите, които ще забележат, че нещо не е наред. Ако не слуша какво мислят те, се пропускат огромни възможности. В моменти на бързо разрастване общуването със служителите не бива да се смята за лукс. Хората трябва да знаят какво се опитва да прави компанията - какви са нейните цели (краткосрочни и дългосрочни), какви са нейните стремежи.
Един мениджър трябва да поддържа такъв тон и стил на взаимоотношения и общуване с подчинените и сътрудниците си, с който да постигне тонизиране на психиката и активизиране на дейността. Мениджър, който още с появата си всява смут, напрежение и смразява всички, то незабавно блокира дейността и ефективността на своите служители.
В процеса на общуване с останалите добрия мениджър трябва да намери "златната среда", т.е. не трябва да бъде нито прекалено затворен, нито свръх общителен. И двете крайности пречат на нормалната комуникация. Общителността може да се оцени по няколко показатели:
брой на контактите, който се осъществява за определен период от време;
емоционалният тон на тези контакти - може да бъде положителен, неутрален или отрицателен;
дълбочина на контактите, която се проявява в ефекта от взаимодействието - какво са постигнали партньорите, доколко са си повлияли и подпомогнали.
Около 80% от работния ден отиват за разговори и междуперсонални комуникации, ала малцина от нас ги оползотво­ряват както трябва, защото в обществото ни нерядко срещаме лоши слушатели. Такива има както сред подчинените, така и сред мениджърите. Да слушаш и да изслушваш е нещо много повече от това само да чуваш. Защото, когато чуеш нещо, ти получаваш някакво съобщение, което е необходимо да изследваш, да преработиш и анализираш. Слушането е активен процес, който освен сетивно възприемане, включва и сложни умствени процеси и личностна и волева ангажираност.
Общуването протича по пътя както на вербалната (речта), така и на невербалната (жестове, мимики, пози, интонация, дистанции) комуникация. Хората не изразяват мнението си само с думи. Затова е добре по време на преговори да следим внимателно всяка промяна в поведението на събеседника ни. Например дали ни гледа право в очите или не, прави ли някакви мимики, отпуснат ли изглежда или напрегнат.
От личен опит в ежедневната ми работа с клиенти на организацията, в която работя от 3 години, установих, че всичко това подсказва как се чувства човекът срещу нас и издава неговия интерес, отегчение, благоразположеност или нетърпение. А това не веднъж ми е помагало да намеря правилния подход към конкретния клиент, така че и двете страни да получим удовлетворение от комуникацията по между ни.
Мярка за ефективността на общуването е степента на съответствие между това, което единия от партньорите иска да съобщи и това, което другия е разбрал. Това означава че, ефективното общуване е това, при което има минимален брой деформации. Такъв тип общуване води до засилване на взаимното разбирателство между партньорите. За да се достигне до такъв начин на общуване трябва да се знае какво мисли и какво иска да ни предаде партньора срещу нас. Умението да се подбира най-подходящия набор от думи, с които максимално точно да се изрази комуникативния замисъл, да се предаде най-точно и въздействащо съобщение, е може би най-ярката проява на речевата култура на един човек.
Деловото общуване е процес, при който страните трябва да достигнат до "да" - до съгласие, до сделка, до общи намерения и планове или поне да избягнат конфронтацията. При него дистанцията, в която общуват ръководители с подчинени, но и между колеги, е в доста широки граници - от 120-200 см до около 365 см., като тя зависи от характера на участниците, от повода на общуването и културната им принадлежност.
За да завладеем събеседника си и да привлечем вниманието му, е необходимо да използваме всички възможности на гласа и интонацията. Те са инструменти и майсторите на преговорите знаят как да ги използват, за да предизвикат желания емоционален ефект. Ако говорим твърде бързо или монотонно, слушащият се разсейва. Дълбокият тембър внушава доверие, острите нотки държат слушащия в напрежение. Успешният мениджър знае това и го използва.
Дейността на мениджъра винаги протича в група. От уменията му да разбира, регулира и насочва взаимоотно