Психология и логика - лекционен курс

1
ПСИХОЛОГИЯ И ЛОГИКА

ТЕМА 1.
ПСИХОЛОГИЯТА – НАУКА И ПРАКТИКА: ПРЕДМЕТ, ОБЕКТ И СТРУКТУРА НА
ПСИХОЛОГИЯТА; ОСНОВНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ КОНЦЕПЦИИ; МЕТОДИ И
ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА
І. ПСИХОЛОГИЯТА – НАУКА И ПРАКТИКА: ПРЕДМЕТ, ОБЕКТ И
СТРУКТУРА НА ПСИХОЛОГИЯТА .
За рождена година на науката психология се приема 1879 г., когато в Лайпциг
немският учен Вилхелм Вунд открива първата в света лаборатория по
експериментална психология. Обект на психологията е човекът и по-точно неговата
психика и съзнание. Предмет на психологията са взаимоотношенията на хората с
реалния свят. Основните понятия в психологията са:
 психика – качество на животните и хората, които притежават нервна система,
чрез която могат да отразяват взаимодействията на дразнителите от външната среда и
организма с цел оцеляване и приспособяване;
 съзнание /разум/ - възможността на човека да опознава света, дистанцирайки
се от него. Това е най-високото равнище на психиката на човека, което се
характеризира с владеене на езика, с висши психически процеси /мислене,
въображение/, воля и творчески прояви;
 самосъзнание – това е способността на човека да отличава себе си от другите
хора, да опознава собствените си физически и психически особености;
 поведение - всяко действие на организма, което може да се наблюдава и
регистрира – усмихване, разговаряне, четене, рисуване и др.
Структурата на съвременната психология е следната:
1. Теоретична – сравнителна, социална , зоопсихология, генетическа,
възрастова, психология на личността и др.
2. Приложна – педагогическа, юридическа, клинична, спортна, трудова,
военна, инженерна и др.
ІІ. ОСНОВНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ КОНЦЕПЦИИ
1. Функционализъм - учените от тази школа считат, че психологията трябва да
изучава ролята на всички психични прояви от гледна точка на това, доколко помагат
за приспособяване на организма към обкръжаващата го среда, / т.е. доколко са
функционални/.
2. Гещалтпсихология – според гещалтистите човешката психика е изградена от
елементарни и неделими структури /подобни на атомите/, наречени гещалти. В
центъра на техните изследвания се поставя въпросът за съотношението между цялото
и елементите, които го съставляват.
3. Бихевиоризъм – бихевиористите смятат, че психологията е наука за
поведението, което свеждат до комплекс от реакции на външни дразнители по
формулата: S – R, където S е стимул, а R – реакция.
4. Системен подход – систематиците смятат, че промяната на човека е най -
ефективна с промяната на системата, в която той е включен /семейна, приятелска,
професионална и др./
5. Психоанализа – в основата на психиката създателят на психоанализата
Зигмунд Фройд поставя несъзнаваното, определяно най-вече от сексуалното влечение.
Фройд създава първата структурна теория за личността, основана на трите основни
„инстанции”: ID /ТО/ -то включва всички първични инстинктивни влечения, които
са напълно неосъзнати от човека , EGO /Аз-инстанция, опосредстваща връзката с
външния свят/ и SUPER-EGO /Свръх Аз, социалните забрани и закони/. Според тази
концепция човекът е изначално невротична личност, защото неговото EGO е под
постоянен натиск от ID от една страна и от SUPER-EGO , от друга.
6. Хуманистична психология – в центъра на този подход се намира човешката
личност, правото на човека да бъде „себе си”, да съхрани своята цялост и уникалност,

2
да бъде свободен при вземането на решения, да изгражда своя живот и да бъде
отговорен за него.
ІІІ. МЕТОДИ И ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА
1. Научно-изследователски методи
1.1. експеримент – естествен и лабораторен;
1.2. наблюдение.
2. Психодиагностични методи:
2.1. анкетен метод;
2.2. психологическо интервю;
2.3. психологически тестове – личностни, проективни, за общи способности.
3. Корекционни методи:
3.1. психотерапия – лечение без лекарства;
3.2. психологическо интервю.

ТЕМА 2.
ПРОЦЕСЪТ НА ОПОЗНАВАНЕ НА СЕБЕ СИ . ЗАЩИТИ НА АЗ-А. ПРИЯТЕЛИТЕ.
І. ПРОЦЕСЪТ НА ОПОЗНАВАНЕ НА СЕБЕ СИ.
Аз-образът обединява в себе си съзнанието и самосъзнанието, представата за
собствената ни индивидуалност и самооценка, включва нашия опит. Аз -образът е
относително постоянна представа за себе си, която имат хората. Видовете Аз-образ са:
 реално Аз – показва как човек възприема своите истински съществуващи
способности и роли, включва представите му за това, какъв е в действителност;
 огледално /социално/ Аз – включва представите на човека за това, как смята,
че изглежда в очите на другите, как те го възприемат и оценяват в процеса на
общуването;
 идеално Аз- съвкупността от представите и оценките за това, какви бихме
искали да бъдем.
Отношението между реалното и идеалното Аз е самооценката на човека, която
може да бъде изчислена по формулата:

Успех /постижения/
САМООЦЕНКА = -----------------------------
Претенциите

- успех/постижения/ - действителният успех на личността
- претенции – т.е. стремеж да се признаят заслугите на личността,
способностите и постиженията.
ІІ. ЗАЩИТИ НА АЗ-А.
Защитите на Аз-а /психичните защитни механизми/ са нормални механизми, с
които разполага човек, за да намали тревожността, породена от вътрешни конфликти.
Защитните механизми са:
1. Отричане на реалността – човек изопачава действителните факти, които са
мъчителни или пораждат тревожност, като отказва да ги признае или ги заменя с
противоположни въображаеми факти.
2. Изтласкване – проявява се като избирателно забравяне на случка или
събитие, свързано с конфликт, стрес и травмиращи състояния.
3. Проекция – човек несъзнателно пренася върху други лица собствени
чувства, желания и влечения, защото не иска да признае, че притежава, разбирайки, че
обществото не ги приема.
4. Рационализация – процес на търсене и намиране на извинения за
прегрешения и недостатъци с цел избягване на обвинения към себе си, разочарование
и критика от страна на другите.
5. Регресия – тя се характеризира с връщане към по-ранни начини на действия
или чувства; връщане към модели на поведение, които не отговарят на възрастта.
6. Сублимация - процес, при който потиснатите влечения придобиват друга

3
социална форма на изразяване. Човек освобождава сексуалната и агресивната си
енергия по начин, който е приемлив за обществото.
ІІІ. ПРИЯТЕЛИТЕ.
Едно от най-важните неща, които се случват във възрастта на юношеството е
преориентацията от възрастните /родители, учители и др./ към връстниците.
Общуването с връстниците става в група, т.нар. група на връстниците. Основните
функции на тази група са: тя е канал за информация, източник на опит, носител и
източник на емоционални преживявания. Групата дава възможност за общуване без
намесата на възрастните. Както и при възрастните, групите на връстниците бива два
основни вида: формални /или групи сформирани по външен критерий/ - училищен
клас, кръжоци, спортен клуб, любителски трупи; неформални /или групи сформирани
спонтанно/. Неформалните групи могат да се сформират по интереси /музикални,
спортни предпочитания/; по териториален принцип – от блока, улицата, квартала,
училището. Нерядко тези два вида групи се преливат една в друга. Например
съученици от формалния училищен клас често стават неформална група след
училище.


ТЕМА 3.
СЕКСУАЛНОСТТА – СТРУКТУРА НА ПОЛА. ЕМОЦИОНАЛНО ПРИВЛИЧАНЕ,
ЛЮБОВ И СЕКС. КОНТРАЦЕПЦИЯ. СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ.
І. СТРУКТУРА НА ПОЛА.
На латински думата sexus означава пол. Полът е йерархична система от взаимно
свързани структури, които обединяват биологически, поведенчески и социални
признаци, определящи даден човек като мъж или жена. Йерархията на пола е
изградена от 4 нива. Те са:
 генетичен пол – това е базисното ниво. Полът на човека се определя от 23
хромозомна двойка – половите хромозоми;
 ендокринен пол – ендокринната система представлява съвкупността от жлезите
с вътрешна секреция, а половите жлези са съществена част от нея. През пубертета
половите жлези се активизират, като отделянето на половите хормони се увеличава 2-3
пъти. Признаците за половото съзряване са:
- при момичетата – между 9 и 17 години се получава първият менструален
цикъл;
- при момчетата – между 13-15 години се появява първата ерекция; 70 %
от момчетата по това време получават и първата си полюция.
 церебрален пол – вроденото сексуално поведение се намира в междинния мозък,
а кората на главния мозък е мястото, където записваме индивидуалния си опит.
Моделите на сексуално поведение са: хетеросексуален модел, хомосексуален и
бисексуален;
 психологически пол – той представлява система от представи за света, мотиви,
поведенчески нагласи и ценност, през които се пречупва възприемането на всичко
около нас. В основата на психологическия пол са ролите и чертите, които хората
приписват на мъжкото и женското поведение.

ІІ. ЕМОЦИОНАЛНО ПРИВЛИЧАНЕ, ЛЮБОВ, СЕКС .
Важно условие за първия сексуален контакт на младите хора е те да са
постигнали психо-сексуална зрялост, а това означава: наличие на физиологическа
възможност за извършване на полово сношение, зрялост на психичния живот,
сексуална мотивация, чувство за отговорност. Поведението на партньорите по време
на секс се свежда до два важни етапа:
 любовна игра – това са взаимните ласки и нежности, които обикновено
предхождат половия акт и имат за цел да предразположат и двамата партньори за
него. В нея се включват:

4
- докосване /тачинг/ по различните части на тялото, по основните ерогенни
зони;
- галене /петинг/ - включва както галене през дрехите, така и мастурбация
и взаимна мастурбация;
- целуване /кисинг/ - по различни части на тялото, включително и
половите органи /т.нар. френска любов/.
 проникване /коитус, полов акт, полово сношение/ - вкарване на мъжкия полов
член /пениса/ във влагалището на жената. Съществува и анално проникване, което е
алтернативна форма на полов акт с вкарване на пениса в ануса.
ІІІ. КОНТРАЦЕПЦИЯ.
Контрацепция е предпазване от нежелана бременност и от болести, предавани
по полов път. Контрацептивите се делят на четири големи групи:
 физиологични – т.нар. прекъснат полов акт, календарен метод /т.нар. безопасни
дни/, температурен метод;
 химически – пасти /противозачатъчни кремове и гелове/, които се поставят във
влагалището преди половия акт; хапчета – профилактични и хапчета „за след това”;
инжекционни контрацептиви – поставят се от специалист и имат продължителност на
действие 2-3 месеца;
 механични – спирали; диафрагми /подвижно гумено средство, което се поставя
във влагалището няколко часа преди половия акт, заедно с противозачатъчн