Психометрични методи за проверка и оценка на знания по български език

ЕНЧО ГЕРГАНОВ
*
психо-
МЕТРИЧНИ МЕТОДИ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА
ЗНАНИЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Теоретико—
методологически подход
София 1976
НАРОДИ А ПРОСВЕТА
Книгата е посветена на въпроса за надеждно и валидно измерване на знания, умения и навици.
В първа част са вписани теоретични и експериментални изследвания на механизмите на оценяване чрез шестобалната система. Разкрит е вероятностннят характер на оценяването. Доказва се, че шестобалната система е метод на скалиране н се отнася към метода на последователните интервали. Описани са два математически модела на психологическо скалиране — законът на сравнителото съждение и законът на категориалното съждение. Разгледани са основните принципи на планиране и провеждане на психопедагогически експеримент.
Втора част е посветена на въпроса за тестовата проверка и оценка на знания. Изяснени са основни понятия от теорията на тестовете. Показано е как се изследват качествата валидност и надеждност на теста. Описани са процедури за анализ на тестовите въпроси.
Аналитичните процедури на разгледаните психометричнн методи са описани във вид на алгоритми. Това ще улесни читателите, които желаят да въведат измерването в образованието не само на теория,но и на практика.
Книгата е предназначена както за преподавателите по български език и литература, така и за преподавателите по останалите учебни дисциплини. Освен това тя ще представлява интерес за психолози, педагози, социолози, лингвисти, математици и за всички, които се занимават с проблемите на измерването в обществените науки.
Предговор
В практиката на обучението по български език и по останали те учебни дисциплини у нас се отделя голямо внимание на про-" верката на знанията. Резултатът от конкретната проверка на знания обикновено се отразява с число, което учениците най- често наричат бележка, а учителите — оценка. Това число е една от петте оценки на шестобалната система, които в официалните документи се записват заедно със съответните прилагателни — слаб (2), среден (3), добър (4), мн. добър (5) и отличен (6). Разбира се, в някои случаи при проверката на знанията преподавателят само изслушва устния отговор или прочита писменото съчинение на ученика, без да съобщава някаква оценка. Това обаче не означава, че преподавателят не е оценил устния отговор или писменото съчинение. Той е поставил оценка «за себе си» и винаги би могъл да я съобщи «за другите», ако някой поиска това от него. Следователно всяка проверка на знания е съпроводена с приписване на числа на писмените или устните отговори на изпитваните. Процедурата за приписване на числа на обектите по определени правила се нарича измерване (Сти- венс, I960). За означаване на тази процедура в педагогическата и психологическата литература често вместо термица измерване използват термина оценяване. С това обаче не се изменя характерът на процедурата за приписване на числа при проверката на знания. Нещо повече, в нашата образователна система с числата,, получени в резултат на оценяването, се оперира така, както с числата, получени например при приборните измервания във физиката. ТоЕа псказва, че оценяването в образователната си- стсма го стшестЕО е измерване итрябва да се изучава в рамките на сСшата тесрия на психологическите измервания, която в последните десетилетия достигна висока степен на развитие* (Суппес и Зиннес, 1967; Torgerson, 1958; Coombs, 1964 и др.). Проучването на свойствата на съществуващите у нас процедури за измерване на количеството знания, степента на развитие на уменията и силата на навиците на учащите се ще даде възможност да се разбере дали тези процедури са теоретично обосновани и дали чрез тях се получават надеждни измервания (оценки).
Въпросите за използуване на обосновани и надеждни процедури за измерване в психологията и образованието привличат вниманието на вее повече специалисти. В Съветския съюз тези въпроси се разработват в специално организирани звена към различни институти. Например лаборатория по педагогическа квалиметрия е организирана към Московския държавен педагогически институт «В. И. Ленин». Изследванията на тази лаборатория се публикуват в сборника «Проблемьь педагогической квалиметрии», който излиза периодически. В Чехословакия има институт за тестове в психологията и образованието, конто координира изследванията по тези въпроси в страните членки на СИВ. По проблемите на теста се рдботи и в останалите социалистически страни —Унгария, Полша, ГДР и др. В САЩ излизат няколко списания, посветени изцяло на въпросите за измерването в психологията и образованието — Psychometrika (Пси- хометрия), Journal of Educational Measurement (Списание за измерване в образованието), Educational and Psychological Measurement (Измерване в образованието и психологията) и др. Във Франция с тези въпроси се занимават специалистите в областта на доцимологията (Андреев, 1970).
В книгата са обобщени резултатите от изследванията ми по въпроса за проверката и оценката на знания по български език. Тези изследвания бяха проведени в Института за чуждестранни студенти през последните три години. Основната задача беше да се проучи съществуващата процедура за проверка на знания, при която отговорите се оценяват с помощта на шестобалната система. Резултатите от изследванията имат пряко отношение към усъвършенствуване на процедурите за проверка и оценка на знания по български език и литература в нашите средни политехнически училища, гимназии и техникуми.
Книгата е предназначена както за преподавателите по български език и литература, така и за преподавателите по останалите учебни дисциплини. Освен това тя ще представлява интерес за всички лянгвисти, психолози, педагози, социолози, математици и др., които се занимават с проблемите на измерването и скалирането в обществените науки.
Да се пише книга за психометрични методи без математически апарат е невъзможно. Ето защо в книгата има и формули, и изчислителни процедури. Обаче формализацията е сведена до минимум, като е дадена преднина на съдържателната страна. Разбира се, в някои случаи се налага по-строго изложение. В този смисъл материалът в книгата е разгледан на различни равнища на експликация. Авторът се надява, че книгата ще удовлетвори както читателите с по-слаба математическа подготовка, конто при четенето ще пропускат формулите и изчислителните процедури, и читателите с по-добра математическа подготовка, които ще пропускат елементарните обяснения на математическите изрази и елементарните изчисления, така и читателите, които ще се стремят да преминават от по-ниски към по-високи равнища на експликация. Разбирането на книгата не изисква от читателя специална математическа подготовка. Достатъчно е да се знае материалът по математика от гимназиалния курс. Обаче читателят трябва да има нагласа твърде различна от нагласата, с която пристъпва към четенето на художествена литература.Той трябва да чете тази книга с повишена активност,с лист и молив в ръка, за да извлече колкото може повече информация както от текста и фигурите, така и от формулите и изчислителни те процедури. Авторът се е старал да не пропуска звена в изложе ннето на материала, което би затруднило разбирането и се надява, че читателят ще намери в книгата информационна база, необходима и достатъчна за разбирането на преобладаващата част от разглежданите въпроси. Експерименталните изследвания са описани така, че читателят не би се затруднил да ги повтори и да стигне до аналогични резултати. Аналитичните процедури на разглежданите психометрични методи са представени във вид на алгоритми. Това ще улесни онези читатели, които желаят да въведат в образованието принцип ите на измерването не само като теория, но и като практика.
За проявения интерес към описаните в настоящата книга изследвания и за ценните съвети и препоръки изказвам най-сърдечна благодарност на доктора на филологическите науки P. М. Фрумкина и кандидата на филологическите науки А. П. Василевич от Института за езикознание при АН на СССР в Москва, а така също и на кандидата на физико-математическите науки П. Ф. Андрукович от Лабораторията по статистически методи при Московския държавен университет, с които учени ме свързва дълго- годишна творческа дружба и съвместна работа по използването на психометрични и експериментални методи в лингвистичните и психолингвистичните изследвания.
При подготовката и провеждането на експериментите и при обработката на експерименталните резултати ми беше оказана неоценима помощ от колегите Андриана Матеева и Ваклин Николов, за което им изказвам най-сърдечна благодарност.
Написването на тази книга щеше да бъде невъзможно без непрекъснатото внимание към моята работа и постоянната подръж- ка от страна на ръководителя на катедрата по български език в ИЧС старши преподавател Боримир Кръстев и на ректора на
(
Института за чуждестранни студенти проф. Борис Митев, за което им изказвам своята признателност.
Доц. Мирослав Янакиев и старши преподавател Розалина Но- вачкова прочетоха ръкописа и със своите критични забележки допринесоха твърде много за неговото подобряване. Благодаря им от сърце.
София, януари, 1975 г. Авторът

УводПроблемата за проверка и оценка на знания, умения и навициПроверката и оценката на езиковите знания, умения и навици на учащите се е съществен момент от обучението по български -език. Резултатите от тази проверка са нужни на всички,които са свързани с учебния процес: на учителя по български език, който иска да знае ефекта от преподавателската си работа; на ученика, който живо се интересува от постиженията си; на специалиста по методика, който изучава ефективността на един или друг метод на обучение по български език.: 3а да може да се измери ефектът от преподавателската работа на учителя, постиженията на ученика, ефективността на един или друг метод на обучение, проверката и оценката на езиковите знания, умения и навици трябва да се осъществява с помощта на надеждни и обосновани процедури. Това означава, че трябва да имаме еднозначни отговори на следните въпроси: Какво проверяваме?, Как го проверяваме? и В каква форма представяме резултатите от проверката?.Както вече отбелязахме в предговора, в повечето случаи процедурите за проверка на знания, умения и навици в същност са процедури на измерване. Следователно приведените по-горе въпроси могат да се формулират и в термините на измерването, а именно: Какво измерваме?, Как го измерваме? и В каква форма представяме резултатите от измерването?Ще започнем обсъждането на тези въпроси с пример, койтоАБВАБВЮ сек.11 сек.1 Г"' 12 сск.J3 сек.

голяма
бързян*
MWM.16i.pj.-wia

J. Континуум на бързините при 100 м гладко бягане и мястото на младежите А, Б и В на континуума в началото на обучението (единичните стрел ) н в края на обучението (двойните стрелки).
е твърде далече от практиката на обучението по български език, но затова пък дава възможността се покажат всички важни аспекти на поставените проблеми. Примерът е из областта на спорта.
Трима здрави и с добра физическа подготовка младежи А, Б и В, които бягат добре, желаят да тренират 100 м гладко бягане. Те отиват при опитен треньор по лека атлетика, който се заема да ги обучава по тази 'спортна дисциплина. Всеки един от тях има техника на бягане, бързина на рефлексите, физическа подготовка и т. н. в такава степен, че те му осигуряват определена бързина на 100 м гладко бягане. Това означава, че на бързината на всеки от младежите съответствува точка на к о н т и н у у м а* на бързините при 100 м гладко бягане.
Нека в началото на обучението младежите А, Б и В да са разположени на този континуум така, както е показано на фиг. 1 (единичните стрелки), т. е. най-бърз е младежът В, след него— Б и най-бавен от тримата е младежът А.
Напълно очевидно е, че треньорът има задача в края на обучението младежите да бъдат по-бързи, отколкото са били в началото. С други думи, задачата на обучението е да премести младежите в посока към по-големите бързини на континуума на бързините. Да приемем, че задачата е изпълнена. В края на обучението младежите са станали по-бързи, т. е. тяхното място на конти- нуума на бързините (двойнит