Психотерапия

корица

Този текст е въведение в теорията и практиката на психотерапията. Целта му е да осигури
както преглед на основните теории в областта, така и демонстрация на съвременните прак-
тики. Имайки предвид тази цел, книгата включва по две глави за всяка от най-важните шко-
ли: едната описва историческия фон и теоретичното развитие, а другата се фокусира върху
приложението и техниката. Тази гъвкавост, чието намерение е да прехвърля мост над про-
пастта между теорията и практиката, представлява уникалната стойност на текста като ин-
формативно и занимателно въведение в областта на психотерапията, подходящо за студенти
от бакалавърската и магистърската степен на обучение. Трудът съдържа актуални глави
върху важни специални въпроси, например етиката в психотерапията и културната и етни-
ческата чувствителност. Редакторите и авторите са изключителна група от международно
признати авторитети.

ЗА РЕДАКТОРИТЕ

Брус Бонгар е професор по психология в „Пасифик Греджуит Скул“ и доцент по клинична
психиатрия в Медицинския факултет на Стенфордския университет. Той е автор на Suicide
(„Самоубийството“) (Oxford, 1993) и The Suicidal Patient („Суицидният пациент“). Редактор
е на поредицата Oxford Textbooks in Clinical Psychology (Оксфордски учебници по клинична
психология). Д-р Бонгар е член на Американския борд по професионална психология, на
Британското психологическо общество, на Американската психологическа асоциация и на
Академията по психосоматична медицина.

Лари Е. Бютлър е професор и директор на програмата по консултативна/клинична/учи-
лищна психология в университета на Калифорния в Санта Барбара. Д-р Бютлър е редактор
на няколко книги, включително Systematic Treatment Selection („Системен подбор на лече-
ние“) (заедно с Дж. Кларкин), Psychotherapy Research („Изследвания в психотерапията“)
(заедно с М. Краго) и Comprehensive Handbook of Cognitive Therapy („Пълен наръчник по
когнитивна терапия“) (с А. Фрийман, К.Е. Саймън и Х. Аркоуиц). Редактор е на Journal of
Consulting and Clinical Psychology. Той също е в редколегията на Oxford Textbooks in Clinical
Psychology (Оксфордски учебници по клинична психология), член е на Американското пси-
хологическо общество, бил е президент на Обществото за изследвания в психотерапията,
член е на Отдела по психотерапия, Американска психологическа асоциация.

Учебник по психотерапия

УЧЕБНИК ПО
ПСИХОТЕРАПИЯ:
теория и практика




Под редакцията на
БРУС БОНГАР
Факултет по медицина, Стенфордски университет
ЛАРИ Е. БЮТЛЪР
Университет на Калифорния, Санта Барбара




Превод от английски език
ЛЮДМИЛА АНДРЕЕВА

Редактор на българското издание
КАМЕЛИЯ ХАНЧЕВА

Консултант
Д-Р БИЛЯНА МЕЧКУНОВА






Лик
2001

ALL RIGHTS RESERVED. No part of this book may be reproduced or transmitted in any form or
by any means, electronic or mechanical, including photocopying, recording or any information
storage and retrieval system, without the prior permission of Oxford University Press.

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. Никаква част от тази книга не
може да се възпроизвежда в каквато и да е форма и по какъвто и да е начин – електронен
или механичен, включително фотокопиране, аудиозаписване или използване на каквито и
да било системи за съхранение или извличане на данни, без предварителното съгласие на
Oxford University Press.






















Comprehensive Textbook of Psychotherapy: Theory and Practice
Edited by Bruce Bongar and Larry E. Beutler
Copyright © 1995 Oxford University Press, Inc.
© Людмила Маринова Андреева, превод, 2002
© Издателство „Лик“, 2002

ISBN 9576075078

На сина ми,
Брандън Форчън Бонгар.
Dum, Vivimos, Vivamos! – Б.Б.
С благодарност
и признателност
на Маргарет – Л.Е.Б.

Предговор








Над сто години са изминали, откакто
„лекуването чрез говорене“ на Фройд дра-
матично е променило формата на нашия
свят. Миналият век е станал свидетел на
развитието на многобройни модификации
на психоанализата на Фройд заедно със
стотици нови теории и клинични модели –
и поне още толкова книги, които описват
тези теории и модели. Различията често са
били фундаментални и са създали област,
която е изпълнена както с жизненост, така и
с противоречия. За съжаление проклятието
на психотерапията се е оказал фактът, че
богатството на теоретичното разнообразие
никога не е намерило практическото си съ-
ответствие. Макар че теоретичните конст-
рукти са разнообразни и непрекъснато се
усъвършенстват, карайки човек да смята, че
приемането на определена теоретична рам-
ка ще доведе до проницателен метод на
практикуване, в повечето случаи наблюде-
нието е, че терапевтите от различни школи
правят подобни неща с подобни резултати.
Днес разнообразието на нашата кли-
нична практика, изглежда, зависи повече от
нивото на опит на всеки терапевт и от сре-
дата, в която се прилага интервенцията,
отколкото от конкретния теоретичен модел,
който предполагаемо ръководи процеса.
Във времето на групи за защита на потре-
бителите, икономически управлявано здра-
веопазване и цял спектър от национални
програми за здравни грижи това е довело до
популярното допускане, че психотерапията
си е психотерапия – че теоретичните моде-
ли, практикуващите и популацията, върху
която се прилага всеки модел, са взаимно-
заменяеми.
Сякаш за да увековечават такова убеж-
дение, учебниците по теории в психотера-
пията традиционно посвещават само малка
част от всяка глава на прегледа на изследо-
вателските резултати и практическите при-
ложения. Затова практическите насоки не
се извличат нито лесно, нито директно от
теоретичните обзори. Ако искаме богатст-
вото на теоретичното развитие да има влия-
ние върху живота на нашите пациенти и да
налага мисията на здравните грижи, тези
въпроси трябва да се преведат в практичес-
ки приложения, които са ясно изразени и
фокусирани. Стойността на обучаването на
практикуващите в различни теории трябва
да се докаже с доказателства с отчетливи
равнища на полза или диференциални ре-
зултати, когато се прилагат към различни
популации и проблеми. Този факт е признат
в съвременните наръчници или помагала и
отразява развитие, което е произтекло ди-
ректно от еволюцията в изследванията в
сферата на психотерапията.
Нещо повече: когато се сравняват с
психотерапевтичната практика, психотера-
певтичните изследвания са относително
ново явление. Приложенията на научните
методи за валидизиране на ефективността и
за разбиране на процесите на психотерапия
днес навлизат едва в петото си десетилетие.
През по-голямата част от това време изс-
ледванията са имали важната, но сравни-
телно нестимулираща задача да проверяват
убеждението, че психотерапията е ефекти-
вен начин да се променят емоционалният

ПР Е Д Г О В О Р 10
дистрес и разстройства. През последните
две десетилетия обаче все по-голямо изсле-
дователско внимание се отделя на превеж-
дането на теоретичните различия на отчет-
ливи психотерапевтични практики. Резул-
татът е разработването на психотерапев-
тични наръчници заедно с инструменти,
чрез които да се оценява съблюдаването на
определена теория и уменията на конкрет-
ните терапевти да я прилагат. Тези наръч-
ници осигуряват насоки за практиката и
ръководят терапевта в подбора на съответс-
тващи на теорията процедури, които целят
да въведат подобрение в живота на пациен-
та. Макар че експлицитните цели на такива
наръчници са да подпомагат изследванията,
които проверяват относителната ефикас-
ност на различните теории и да разширяват
познанията ни за това, кои пациенти могат
най-ефективно да се лекуват с всеки модел,
те са съживили и обучението по психотера-
пия. Тези наръчници са изпълнили поставе-
ната задача чрез налагането на ясни цели,
методи на приложение и стандарти, чрез
които човек може да определи и да сравня-
ва нивото на познания и умения на терапев-
тите. С предстоящото развитие на нацио-
нално здравеопазване и предизвикателства-
та, отправяни от групите за защита на пот-
ребителите, никога по-рано не е съществу-
вала толкова голяма необходимост от ин-
тегриране на теорията, практиката и наука-
та за психотерапията, колкото днес.
Тази книга не е просто преглед на тео-
рии. Тя е книга за теориите и психотерапев-
тичните наръчници. Нейната цел е да обс-
лужва потребностите на широка аудитория:
от колежаните, които слушат първия си
курс по психотерапия, до студентите в ма-
гистърски програми, които се опитват да
прилагат тези принципи на практика. Пър-
вата глава, написана от Орлински и Хауард,
подготвя сцената за обхвата на следващите
глави, като поставя психотерапията, психо-
терапевтичните изследвания и психотера-
певтичната практика в исторически кон-
текст. Главите в Първата част представят
основните теоретични подходи, в които са
били разработени или се разработват стан-
дартните наръчници. Психодинамичната
психотерапия, поведенческата терапия,
преживелищната терапия и екзистенциал-
ната терапия, когнитивната терапия, групо-
вата терапия, системният подход и интегра-
тивно-еклектичната терапия са подбрани, за
да представят основните теми и модели в
областта. Всеки от тези теоретични подхо-
ди е представен в тази книга в две глави.
Първата глава за всяка теория представя
историческото развитие, вариациите на мо-
дела и основните теоретични понятия. Тази
историческа глава осигурява и селективен
преглед на изследванията, правени върху
ефективността на терапевтичния модел.
Историческите и теоретичните глави ще
представляват най-голям интерес за начи-
наещите студенти или практикуващи, които
желаят да опреснят паметта си за някаква
алтернативна на тяхната гледна точка.
Втората глава върху всяка теория слу-
жи като мининаръчник за прилагане на
един от общите модели на практика. Тя де-
финира допусканията, извлечени от широ-
ката теоретична рамка, и очертава разгра-
ничаващите характеристики на използвани-
те форма, дължина и терапевтични проце-
дури. Тук се дефинира при кого приложе-
нието на подхода се смята за най-полезно,
ограниченията му и изискванията на модела
към обучението и изследванията. Тази гру-
па от глави ще представлява най-голям ин-
терес за студентите от магистърски програ-
ми и практикуващите, които искат да при-
лагат теориите, да усвояват нови умения и
да постигат напредък в професията.
Авторите на главите в Първата част са
изавени в развитието на теорията и изслед-
ванията и всеки от тях е бил избран заради
приноса си към познанията в конкретна
теоретична област или терапе