Работната заплата като мотивиращ фактор

Работната заплата като мотивиращ фактор
Цена на труда – разходите, които правят или са склонни да направят
работодателите, за да си осигурят необходимия им труд, и доходите ,
които получават или срещу които са склонни да предоставят работната си
сила работниците и служителите, определят цената на труда.
Работната заплата е същинската цена на труда, т.е. това което
работодателят възмездява за положения труд от работещите и от
служителите.
 Преди всичко работната заплата е номинална цена на труда, т.е. тя е
определена парична сума;
 Различна е от реалната цена на труда – количаството продукти и
услуги, които могат да бъдат купени с нея;
 В цената на труда може да има елементи, които да бъдат доходи в
натура ( безплатна храна, облекло, почивка и т.н.)
Колко струва трудът на персонала?
Не е лесно да се установи сложността и тежестта на положения труд.
Трудно е да се прецени кое трябва да се оцени по – високо:
 Образованието и квалификацията, необходими за извършване
на работа;
 Психическото натоварване;
 Физическото натоварване;
 Отговорността за успеха на предприятието;
 Условията на труд.


Задача. Въз основа на посочените критерии се опитайте да
коментирате възнагражденията на следните видове труд в България
по отрасли - 2005 година Статистически справочник
Отрасъл Средно месечно възнаграждение
Транспорт 4486 лв.
Образование 3873 лв.
Здравеопазване и социални дейности 4044 лв.
Строителство 2983 лв.

Производство на хранителни продукти 3248 лв.
Производство на текстил и облекло 2294 лв.
Производство на химически вещества 4744 лв.
Финансово посредничество, кредит 8186 лв.
Селко, ловно и горско стопанство 2675 лв.

Извадете сегашните трудови възнаграждения на тези
отрасли.
В практиката съществуват два парадокса: „ парите се плащат“ и „ парите се
изработват“.
Първото противоречие в целите на ръководството и очакванията на
съдружницитее, че персоналът иска да му се плати, а ръководството иска
персоналът да си изработи възнаграждението.
Второто противоречие е, че ръководството се стреми да плати колкото се
може по- малко, а сътрудниците да работят колкото се може по – добре, а
от своя страна сътрудниците искат ръководството да им плати повече, но
да изисква по –малко от тях.

Работната заплата не може да се приема като единствен мотивиращ
фактор – за един съдружник повишение със 100 лв. означава много, а за
друг е без значение. Трети се интересува от кариерното развитие и
увеличението на заплатата няма да го удоволетвори или задържи за дълго
във фирмата.
Пример:
През последните години много фирми предлагат на служителите си
разнообразни по състав и с структура компенсационни пакети, които могат
да бъдат различни за всеки отделен служител. Идеята на този тип
заплащане е да посрещне в максимална степен индивидуалните
потребности на служителя. Фирмата предлага на служителя си „ меню“
или това е така наречената пирамина на заплащането. В зависимост от
конкретните си потребности и в рамките на предварително договореното
годишно възнаграждение служителят може да избира своето

индивидуално „меню“. „Менюто“, което може да предложи всяка фирма е
различно в зависимост от много фактори: тип дейност, стил на управление,
корпоративна култура, степен на мотивираност на персонала и други.
Компонентите на това „меню“ трябва да бъдат остойностени.

Задача: В едно предприятие има голямо те кучество на кадри.
Ръководството на предприятието констатира, че трудовото
възнаграждение и социалните мероприятия са на по- високо равнище
отколкото при другите предприятия в бранша. Взема се решение да бъдат
проведени следните мероприятия:
 Въвеждане на плаващо работно време;
 Възможност за участие на работниците в управлението;
 Въвеждане на работа в екип.
Отбележете какви потребности се стреми да задоволи предприятието с
мерките, които взема.