Разпространението на исляма в българските земи 15 -17 век

Разпространението на исляма в българското село 15 -17 век

Писмени източници за насилственото помюсюлманчване на Родопските християни.
Разпространението на исляма в Родопите се базира на основни три исторически разказа:
Хрониката на поп Методи Драгинов от с. Корова, в долината на Чепино, в Централните Родопи.
Разказът “Второто разорение на България” на известния руски учен Ламански, което свидетелства за насилственото помюсюлманчвани земи от егейското крайбрежие до Неврокопол ( дн. град Гоце Делчев), както и големи части от Дунавска България. Специално се споменава района на Чепино и Старото митрополитско седалище Крупник.
“Исторически бележник”, за който е доказано, че не е автентичен исторически източник още през 1977 г. от П. Маринов.
Характерни четри за всеки от трите източници е, че имената на владетелите, при които са станали събитията и посочениет дати не си съотвестват. Възникават съмненинея отностно тяханат автентичност, но повечето историци заключват, че те съдържат и много историческа истиност.
Четвъртия източник от които черпим информация са стотиците милиони документи - регистри, запазени в Османския архив на Инстанбул и в Генералната дирекция на кадастъра в Анкара.
Те свидетелстват за преброяванията на населението и данъчното облагане, по домакинства, броят на неженени мъже християни и мюсюлмани. Османците предприемали редовни преброявания и регистрация на цялата империя, провинция по провинция, село по село, домакинство по домакинство, включително и земеделско производство. Тази административна практика на преброявания на населението се извършвала от централната добре обучена бюрюкрация на всеки 20-30 години или при всяка смяна на владетелит. Националната библиотека притежава една малка част от тях. Със споразумние между Турция и България в Инстанбул са разменени 10 хиляди фотокопия за данъчни преброявания. Те са използавни основно при проучването на процеса на колонизация, демографска история и религозни промени в България.

2. Сведениятаза ислямизацията според "Исторически бележник".
Той е най-старият запазен регистър на Егейската низина по южните склонове на Родопите, в които се установява че ¾ от населението на низината се състои от мюсюлмани с турски имена, които живеели в села с турски имена. Голяма част от селата са били български и християнски преди насилственто им помюсюлманчване. Лебовидово, Бял извор, Перуново и Нижнец. Според “Исторически бележник” след събитията от 1705 г. Лебовидово станало изветно като Даръдере (дн. Златоград), Перуново станал Елмаль; Нижец било променено в Шахин, а Бял извор в Акън Пънар.
В регистърът от 1516 г., обхващат тези села се съдъжа само и единствено името на Дадьрдаре е с 12 мюсюлмански и 28 християнски домакинства. От селата Перуново и Нижец, както и много други, споменати в Историческия бележник няма и следа в османските регистри от началото на 16 век. За сметка на това се появяват имената насело Шахин, както и Елмаль и двете с мюсюлманско население.

С преставянето на информацията от регистрите в таблица, може изцяло да се отхвърлим разказът за ужасите за помюсюлманчването на българското население от Исторически бележник. Според някои изледвания, той е продукт на политически цели от началото на 20 век.
3. Друг източник за помюсюлманчването на българите - Хрониката на Ламански. Тя описва султан Селим I като жесток подтисник на християните, а в кратките византийски хроники се срещат абсолютни противоположни описание на неговия характери и отношение към християните. Във виз. Хроники той е описан като способен, мъдър и справедлив, много обичаш християните и най-вече църкавата. Че по негово време много от християнските църкви бли възобновени и основани. Докато в хрониката на Ламански тези сведения си противоречат. Използвани много от сведенията, противополжни на събититяа. Пример за това е обръщането на старата софийска църкав "св. Георги" в джамия през 1492г. Всъщност това не станало при Селим I, като част от неговата предполагаема антихристиянска кампания, а в резултат на масовата реакция на мюсюлманското население в София. През тази година и други стари и известни църкви, все още владение на християните били обърнати в джамии.Никъде в богатите османски хроники няма и намек, че султан Селим е предприел такава акция за ислямизирането на България и разоряването на цели райони.
Наистина районът на Крупник е изцяло мюсюлмански пред 1912г. През Средновековието Крупник е епископия. А според Хрониката на Ламански, Крупник е бил помюсюлманчен от ужастния Селим I още пред 1515 -1516 г. Но фактите, посочени в регистъра на Кюстендилския санджак от 1572 г. все още споменават, че Крупник има 46 християнски домакинства и 23 мюсюлмански. А Крупник има жители християни и в средата на 17 век, както може да се види от регистъра на поголовния данък на християните- джизие. С други думи помюсюлманчването на населението на Крупник, ставало бавно.
4. Най- важния от всики извори за ислямизацията на България е хрониката на поп Методи от село Корова. Поп Методи Драгинов пише, че жителите на Чепино са войнуци, помощни войска в османската армия. По време на насилствената ислямизационна кампания на 16 век, те загубили своя статут и станали обикновенна рая. Вера Мутафчиева публикува документ, от които става ястно, че Чепино по това време е част от вакъф на султан Сюлейман, което е изключително важно за неговия икономически и юридически статус, което поп Методи не е знаел.
Още по-откровенна атака срещу автетичността на източника идва от старна на българския езиковед Илия Тодорв, успорил изказът на документа и стигнал до извода, че той е продук на началто на 19 век. По отношения е на изследвания на разказа на поп Методи, се твърди че изказът може да е от средата на 19 век, но разказът съдържа историческа истина. Въпреки всички научни изледвания разказът все още се радва на широка популярност.
5. Архивни източници за ислямизацията на Чепино.
Най-стария запазен османски регистър, обхваща значителни части от Родопите е TD, изготвен през 1519 г., но описанието от 1516/17. Състои се от 855 страници и включва всички селища и казите Диметока, Ипсала, Фереджик, Стара Загора, Чирпан, Пловдив и Татар Пазарджик, султански хасове и вакъфите.
Следващия източник е TD 370 от 1528 г., базиращ се на информацията от първите години на управлението на султан Сюлейман Великолепни, която не е достигнала до нас. Той не е обикновен описне регистър. Той е част от серия от поне 7 големи тома, в която е обединена цялата съществуваща информация по систематичен статистически начин. За разилка от обикновенните дефтери, където е вписано имената на бащините имена на всики домакинства село по село, в него са вписани само общия брой на домакинсва и имената на неженени млади мъже, с посока дали са християни или мюсюлмани.
В годините между регистъра от 1528 г. и следващия запазен от 1570/71 г. е настъпила важна промяна в административния сатут на чепинските села. Те са станали вакъфски имот на Сюлеймане. Този огромен социалнорелигиозен и образователен комплекс бил посторен между 1550г. и 1557г
През успешния и мирен 16 век. населението на османските Балкани нараства бързо. Това налага на централна администрация да промени своите регстири. От средата на 16 век, селищата които принадлежът кам вакъфи вече се описвали в отделни регистри.
За 17 век не се разполга с регистри от типа, използвани до тук. Единствените сведения идват от четири джизие регистъра. Първите три от тях са на градове и села , спадащи към вакъфа на Сюлеймане. В него се включват градовете Асеновград, Калофер, селата Разлог, Гнидобърско, Годлево, Горно и Долно Драглище, Бачево, Голяма и Млака Белица. Трите джизие регистъра се пазят под номерата 1529, 14917, и 14982 в архива на Истанбул. Четвъртия джизие регистър е от 1696 г. Той е датиран от периода след предполагаемото голямо помюсюлманчване от 1666 г.
Поредицата от източници приключва с източник от 1842 г., които след периода на известното занемаряване на централната власт от 18 век. се опитва да възтанови традицията и да опише имотите и продукцията на ниво село, отново домакинство по домакинство.
Икономическия сатута на селата, трябва да се приеме с резерва за фактор на ислямизирането. Той не обяснява защо едно село в чепинската долина преминва към исляма, а дурго живеещо при същите условия, данъчно облагане и закони -не. Във всеки случай налице са били други фактори. Един, от които е високия престиж на Османската империя, след падането на Унгарското кралство през 1526 г. Бавното преминаване на Чепинската долина към исляма продължило своя ход с наближаването на края на 16 век.
6. Джизие регистъри от 1595 г.
Съхраняват се в Генералната Дирекция на кадастъра на в Анкара и това са предимно, регстири от големи вакъфи в Източните Балкани от 1595г. Те осветяват продължението на ислямизация. В същото време те показват стагнация на населението. Мюсюлманите са се увеличили от 193 на 216 домакинства, докато християните са намалели от 641 на 472 домакинства. Може би причинет са в резулатат на миграция към низините в същия регион, епидемия или целенасочено намаляване на броя на членовете на докакинствата. Или пък друга причина - нарастването на иконмическите трудности в империята към края на 16 век. Дават информация за увеличение на броя на мюсюлманите, което сочи че процесът на ислямизация продължава. През 1595г. 31 % от цялото населене на Чепино били мюсюлмани. Костандово и Ракитово били наполовина мюсюлмани. Баня, която през 1569 г. била 24% , сега е вече 38 % мюсюлманска. През 16 в. ислямизацията била отразена като бавен, стабилен и доброволен процес в цифрите от регистрите.

7. Църквата „Успение Богородично“ е в село , . Тя е най-голямата селска църква в България. Първоначално сградата е построена като християнски храм, унищожен през година от турските нашественици.
Впоследствие на същото място е издигната джамия. Строежът на наречена „Гяурджамиси“ започва след унищожението на българската църква през . След Освобождението, джамията е преустроена в църква през година, след като преотстъпва сградата на . и част от орнаментите, характерни за , са изградени през същата година.

8. Джизие регистри от 1633, 1639,1641 г.
В първата половина на 17век., много части от империята са в дълбок демографски упадък. За причините на упадъка няма единосъщно мнение, най- вероятно причината е т.нар малка ледникова епоха, в резултат ня която имало малки климатични промени по цял свят. Джизие регистрите от 17 век. показват, че районът на Чепино частично се е възтановил от стагнацията в годините 1595 г. Християнското население е нараснало към 1633 г., остава стабилно до 1639 г. , но отново намалява към 1641г. - от 593 домакинства на 479. Това доказва, че значителна част от населението е приело исляма и повечето от половината са станали мюсюлмани.
9. Джизие регистър от 1669г.
Според останалите източници, това е годината на масовото помюсюлманчване. Сведенията в регистърът от Чепинсикя регион виждаме, че във всики 7 чепински села броя на населението е общо 207 души, което е около 150 домакинства и в тях все още има христинянски жители. В село Дорково, в което все още ми 63 възръстни мъже християни около 46 домакинства, има двама синове на поп. В село Каменица от 120 домакинствата намяляват на 50, в село Корова, предполагемето родно място на поп Методи Драгинов все още 1/3 от населението е християнско.
10. Регитър от 1712 г на вакъфските села и градове в Сюлейманово.
Отново ни показва мюсюйлмани и християни заедно. Населението на Чепинската област отново се увеличило слабо, на 895 домакинства. В същотто време той сочи, че процесът на ислямизация продължава без отслабване. Вместо близо 150 домакинства, в района сега има 96 от тях. Така за изминалите 16 години 50 от домакинствата са приели исляма или са напуснали района, което не може да се установи. В село Каменица са останали 55 от домакинствата християни, мюсюлманските домакинства не са останали, вероятна са напуснали в другите околни близки села, които напълно са мюсюлмански. Регистърът показва, че в 7 те чепински села още