Развитие и търговска дейност на архитектурно-музеен резерват Арбанаси (XV – XIX)

Курсова работа

Учебнадисциплина: Стопанска история
Тема: Развитие и търговска дейност на архитектурно-музеен резерват Арбанаси (XV – XIX в.)

СЪДЪРЖАНИЕ

Възникване на Арбанаси ...……………………………………………………………………..2
Икономическо развитие (XVI – XVIII в.)……………………..………………………………..3
Търговска дейност и занаяти .…………………………………………………………………3
Икономически упадък (XVIII - XIX в.)….……..……………………………………………….5
Съвременен облик на селището ……………………………………………………………...5
Използвани източници ………………………………………………………………………….7

Арбанаси е село в централната част Северна България. Намира се на 5 км североизточно от Велико Търново, на високо плато, разделящо старопрестолния град от Горна Оряховица.
Възникване на Арбанаси
Сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
Има различни хипотези за възникването на Арбанаси. Според една от тях селището е създадено в края на ХV в. от християни, идващи от югозападните български краища. Едни от историците твърдят, че Арбанаси получава името си от заселниците, които идват по тези земи след епохалната победа на цар Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 година. В каменната колона, поставена в църквата “Свети Четиридесет мъченици”, издигната в чест на победата, се пише, че българският цар “завзе и Арбанашката земя”. Предполага, че българските боляри са се преместили от западните краища на страната заедно със своите слуги и покъщнина, като са се заселили близо до столицата, на „високо, прохладно, място, хладно и проветливо, покрито с вековни гори и хубава вода“, което наричали Загорие. Понеже идват от Арбанашките планини, дали и наименованието на селището - Арбанаси. Пришълците в селището построили и първите големи къщи по тези места, а по-късно започнали и да извършват търговия.
Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В споменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя. В годините след 1541 г. селището става собственост на великия везир на империята. Възползвайки се от властта си той осигурява на Арбанаси изгоден статут, обявявайки го за дервенджийско селище. Срещу задължението да охраняват близкия проход, жителите му са освободени от доставки за армията и редица данъци. Преди смъртта на собственика му през 1569 г., Арбанаси и три близки селища са регистрирани като вакъф на Рустем паша. С приходите от вакъфираните селища, са изградени джамии, медресета, тюрбета и други богоугодни обществени сгради в Цариград и Русе. Значими парични суми се изпращат в Мека и Медина. От друга страна, живеещи в селищата от вакъфа християни имат редица привилегии, като най-осезаемо от тях се възползват жителите на Арбанаси.
Сведенията за придобития статут на селището и жителите му се съдържат в един ферман от 1810 г., издаден от султан Махмуд II (1808–1839 г.). Този документ потвърждава правата и привилегиите, отразени в десет фермана, издадени преди това. Най-ранният от тях е от времето на султан Селим II (1568–1574 г.).Съгласно текста на тези документи животът, честта и имотът на жителите на селището са гарантирани от законите на страната. Те са освободени от правителствени данъци и налози, управлението им е автономно като на свободни граждани. Отговорност за спазаването на правата и задълженията носи управителят на вакъфа.
Икономическо развитие (XVI – XVIII в.)
Узаконените привилегии превръщат Арбанаси в примамливо място за живеене. Наличните официални документи илюстрират тенденция към постоянно нарастване на броя на жителите на селището. През 1540–1541 г. облагаемите данъчни единици са 150, през XVII в. – 547, през XVIII в. – 700. В селището живее население с албански, български, гръцки и влашки произход, а обединяващия го фактор е източноправославното му вероизповедание. Важна роля за интеграцията на това пъстро по своя етнически произход население играят използвания гръцки език и писменост. В селището живеят представители на фамилии, чийто корени са от средите на балканската и византийска средновековна аристокрация. Сред тях се открояват имената на Трендафил Кантакузин, Братияно, Гьоргяки Филипеско, Бранковани и др. От рода на изселилия се от Арбанаси Полихрон произхождат народните благодетели Евлоги и Христо Георгиеви. Оттук водят началото си фамилиите Паница и Тафрили, родовете Хаджикостови, Ламбринови, Кандиларови, Русевич, Чокан, Чамурови, Лечеви, Брешови. Двама видни революционни дейци от епохата на Възраждането са родени в Арбанаси – Тома Кърджиев и Иларион Драгостинов.
Статутът на селището, данъчните облекчения, гаранциите за собствеността, обстоятелството, че е населено само с християни са предпоставките, обусловили бурния му икономически просперитет.
Богат документален материал (приписки и летописни бележки върху църковни книги) е останал от 17 век и 18 век. Той показва, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на 17 век и до края на 18 век. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището.
Търговска дейност и занаяти
Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Арбанашките търговци-джелепи закупуват и угояват по пасищата едър и дребен рогат добитък. Клането му е извършвано в кланниците на селището през късните есенни месеци. Месото е обработвано във вид на пастърми, суджуци, наденици, сушени и пушени езици. От лойта са произвеждани свещи и сапун. Кожите са обработвани и по този начин е осигурявана суровина за кожарските работилници. Основен потребител на месните продукти и кожарските произведения е столицата на империята – Цариград. Мнозина от търговците продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.
Развити били и занаятите, свързани с , както и медникарството и златарството.Медникарството (Бакърджийството) било древен занаят с традиции още от времената на древните траки, които са били прочути майстори на медта. Медни произведения били домашните съдове.
Златарството, наричано още куюмджийство, се считало за много престижен занаят. Златарите били почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността.
Бубарство: Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Арбанасчани са сред най-големите производители и износители на обработена коприна.
Лозарството е също характерно за този край , което към XVII в. бележи значителен подем. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката.
Бъчварство: Бъчварството е една от традициите в българския бит. Професията се практикувала преди всичко от мъже. Необходими били бързи и точни движения на ръцете и пръстите, издръжливост и наблюдателност.
Приоритетно място в икономическия живот заема търговията. В началото на XVII в. арбанасчани активно са вплетени в международната търговска дейност. Особено интензивни са контактите с Трансилвания, благодарение на привилегиите, предоставени на търговците от трансилванския княз Георг I Ракоци. В продължение на десетилетия арбанасчани председателстват и участват в управителните тела на конституираните в Сибиу и Брашов търговски компании. Сведения с кои държави осъществяват търговска дейност жителите на селището дава католическия епископ Антонио Стефани. В доклад от 1685 г. той отбелязва, че “…арбанасчани търгуват с Италия, Полша, Унгария, Русия”. Известно е имено на арбанашки търговец осъществил контакти с Индия и Персия – Димитър Хинтинлията. Търговците от Арбанаси са имали специални граждански и съдебни привилегии, за които са издавани султански фермани и берати.
Наред с търговията арбанасчани се включват в монетните спекулации извършвани между Брашов, Свидов и Цариград. В резултат на това в селището е образуват големи парични депозити. В търговско-лихварските операции наред с мъжете са въвлечени и жени – арбанасчанките Махи и Елена.
Запазените данъчни регистри дават сведения какви други занаяти са били практикувани в селището – казанджийство, шивачество, бояджийство, обущарство, чехларство и др.
Чести били и разбойническите нападения над търговските кервани – това била основна причина за възпрепятстване на търговската дейност. Но по заповед на султана управлението на селото било поверено на войвода с независима власт и никой от султанските хора, независимо от чинът и положението му, не може да нахлува със сила. По този начин имотът на арбанасите бил защитен от похищения.
Съществен фактор, даващ отражение върху общия просперитет на Арбанаси е образованието и организацията на учебното дело. През XVII в. към храмовете в селището функционират килийни училища. Известни са имената на някои учители от това време – даскалите Йорго, Коста, Стою и др. Част от авторите на приписките в старопечатните книги са светски лица и това указание за високата степен на грамотност . През XVIII в. грижи за учебното дело и образованието полагат влашките и молдовските воеводи. През 1779 г. Александър Ипсиланти Бранковияну издава грамота, че създаването и издръжката на гръцкото класно училище в Арбанаси е за сметка на хазната на влашкия воевода. Такова училище в селището е имало още по времето на владетеля Константин Николае през 1732 г. Икономическият просперитет на Арбанаси дава отражение върху териториалния му обхват. В доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан отбелязва за селището: “Даже горе на планината има един град, отгдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи…”. По градоустройствения си вид Арбанаси е селище, съставено от отделни къщи крепости, оградени с високи каменни зидове. Архитектурният облик на арбанашката къща е резултат на преплитане на балкански строителни традици, специфична битова култура, начин на живот и разнородни естетически влияния. Най-забележителните паметници на жилищната архитектура в селището издигнати през XVII – XVIII в. са: Констанцалиева, Хаджиилиева, Кандиларова, Бранковани, Нику Култукли, Ламбринова, баба Кали, хаджи поп Панайот и др.
Изключително важна рола в живота на селището играе Църквата. От средата на XVI в. до края на XVIII в. в Арбанаси са издигнати, многократно разширявани и стинописани 7 храма: “Рождество Христово”, “С