Реферат на тема: Внимание

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

"Паисий Хиляндарски"

Реферат

На тема : "Внимание"

Изготвил:

Специалност : Начална училищна педагогика
Проверил :

2007 год.

Вниманието е способността да се насочва и задържа съзнанието върху определени предмети и дейности , които са значими за индивида. То изразява активността в даден момент и при конкретни условия , без да е познавателен процес . Вниманието е регулиращ механизъм , който организира човешката психика . То дава възможност за правилното отсяване на лавината от информация , която буквално ни залива всяка една секунда . Вниманието е много важна способност , която има значение във всички области на човешката дейност . Благодарение на нея човек постига по-големи успехи и в науката , и в техниката , и в изкуството , и във всекидневната си трудова дейност.

Редица автори се занимават с изследване на вниманието. Примерно Н.Ф.Добринин изследва видовете внимание а, И.В.Страхов разглежда вниманието във връзка с типологическите особености на висшата нервна дейност. В.Г.Ананиев се занимава с проблема за възпитанието на вниманието и др. Н.Ф.Добринин разглежда вниманието като насоченост и съсредоточеност на психическата дейност на човека, като под насоченост се разбира избирателният характер на психическата дейност върху определен обект или дейност, а съсредоточаването намира израз при вглъбяването в дадена дейност. М.В.Гамезо и И.А.Домашенко посочват, че вниманието има социална природа. То е породено в трудовата дейност и се явява една от основните психологически характеристики на трудовия процес.

ФИЗИОЛОГИЧНАТА ОСНОВА НА ВНИМАНИЕТО

Вниманието има рефлекторен характер, съгласно възгледите на И.М. Сеченов. Принципът на взаимната индукция и центровете на оптималната възбуда в учението на И.П. Павлов и учението на А.А. Ухтомски за принципа на доминантата в мозъчната кора внасят още по-голяма яснота в разкриването на физиологичния механизъм на вниманието. Съгласно принципа на взаимната индукция и центровете на оптимална възбуда, наличното огнище на възбуда в определени зони на мозъчната кора индуцира отрицателно и потиска останалите зони. Благодарение на това е възможно съсредоточаването на нашето съзнание върху определен обект или дейност. Участъкът с оптимална възбуда не е постоянен, а се мени непрекъснато, благодарение на което обектите на вниманието не са едни и същи.
Важен дял в разкриването на физиологичния механизъм на вниманието има А.А. Ухтомски, който открива и изследва принципа на доминантата и го разглежда като основа на акта на вниманието. А.А. Ухтомски обръща внимание на това, че не силата на външните дразнители прави даден център доминантен, а способността на тоя център да сумира в себе си вълните от страничните импулси и да усилва своята възбуда.

КОЛЕБАНИЕ НА ВНИМАНИЕТО

Следващата характеристика на вниманието е неговото колебание, т.е. периодичното засилване и отслабване на вниманието, насочено към един обект за единица време установено е, че няма закономерна ритмичност на засилване и отслабване на вниманието.
И все пак, при продължителна работа, поради умора и други дразнители, се наблюдават периоди на отслабване на вниманието. Затова, в урочната работа трябва да се внася разнообразие и да има почивки.
Вниманието не остава непроменено то е извънредно подвижно, динамично. Подвижността се изразява в закономерната, периодична смяна на обектите, към които е насочено. Подвижността може да се дължи на съзнателно преместване на вниманието от един обект на друг. Тук говорим за превключване на вниманието (положително качество). Може да се дължи и на слабата устойчивост. Тогава имаме отвличане на вниманието (отрицателно качество).
Подвижността (динамичността) добре се илюстрира и се констатира при двойствените изображения.

МЕТОДИКИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВНИМАНИЕТО

1. Една от методиките за изследване на превключването на вниманието е тази на Шулте. На изследваното лице се показва квадрат, разделен на определен брой малки квадратчета, в които могат да бъдат разположени в случаен ред различни знаци: например арабски или римски цифри. Изследваното лице трябва последователно да търси арабската и римската цифра, при което търсенето на арабските цифри може да се осъществява в възходящ ред, а на римските в низходящ. По такъв начин се превключва вниманието от една дейност на друга. По времето за изпълнение и по характер на търсенето се съди за скоростта на превключване на вниманието.
2. Една от новите методики за изследване на подвижността на вниманието е тестът със събиране на числа с прехвърляне, създаден от К. Платонов. Състои се от няколко двойки едноцифрени числа, написани едно под друго. Използват се два способа за събиране на числата, сменящи се от експериментатора всяка минута, един след друг. При първия- се събират числата и единиците се пишат на горния ред, а горната цифра от предишната двойка на долният ред. Новополучената двойка отново се събира и записва и т.н. При втория начин- единицата на сумата се записва на долния ред, а долното число от първата двойка на горни ред. Опитът трае от 4 до 14 минути. Изходните числа се записват за всички серии опити. Отчита се , че общият брой на грешките (К) е равен на общият брой на изпълнените чифтове (N).

Друго качество, което трябва да се възпитава, е широта на обема. Това е количеството обекти, които можем да обхванем едновременно, с достатъчна яснота, с един акт на вниманието. Физиологична основа са размерите на полетата в мозъчната

кора, които са оптимално възбудени. Обемът на вниманието е индивидуална и възрастова характеристика. Зависи от характера на обектите, системата, в която за подредени, от индивидуалните особености на паметта, волята и др.
Обемът се изследва със специален уред- тахистоскоп, чрез които се представят за възприемане определен брой фигури, цифри, думи за дадено време. При обикновени условия може да се използва показаната за кратко време (секунди) картина или табло с рисунки. Колкото повече предмети забелязва детето, толкова по-голям е обемът на неговото внимание.

Ценно качество е и разпределеността, изразена в способността на човека да държи в центъра на вниманието си няколко неща или действия едновременно. Изследванията на Н. Добринин показват, че едновременно извършване на две действия е възможно, но при условие че те са познати на човека и едната от тях в известна степен е автоматизирана. Физиологична основа се явяват нервните процеси, едновременно протичащи във функционално различни участъци на кората на главния мозък. Разпределеността на вниманието изисква от човека значително големи усилия и разход на нервна енергия.
Тези положителни качества на вниманието трябва да се възпитават, като се имат предвид техните взаимни връзки.
Към отрицателните характеристики на вниманието спада разсеяността. Проявява се в две форми: истинска и мнима (отрицателна и положителна по Тр. Трифонов). Физиологична основа на истинската разсеяност е недостатъчната сила на задържането, вследствие на което възбудата в мозъчната кора лесно ирадиира и в кората на главния мозък непрекъснато възникват възбудни огнища. А мнимата разсеяност се дължи на прекалената съсредоточеност върху даден обект или дейност, при което човек не забелязва нищо друго, т.нар. професорска разсеяност. Физиологична основа е наличието на огнище на оптимална възбуда, което доминира над останалите участъци от кората на главния мозък.

Да се характеризира вниманието това ще рече да се охарактеризира психиката в действие съобразно потребностите на личността, които я насочват в определена област, затова вниманието е своеобразен механизъм на психичната дейност, механизъм, който притежава редица общи и специфични особености.
Устойчивостта се измерва с продължителността на времето, през което даден участък от кората на главният мозък се намира в оптимална възбуда.
Факторите, от които зависи устойчивостта, са: правилното дозиране на задачите; оптималният режим на работа; разнообразяването на дейностите; възрастта; особеностите на предмета, върху който трябва да се привлече вниманието; дейността, в която е включен ученикът (ако е пасивен слушател- устойчивостта е малка, ако участва активно в урока- устойчивостта се повишава); борбата с умората.
Надежден метод за изследване устойчивостта на децата от предучилищна и ранна училищна възраст е разглеждането на картина, оставена на 1,5-2 метра пред детето. Времетраенето на задържането на погледа върху картината е показател за устойчивостта на вниманието.
Разпространен метод се явява и коректурната проба на Бурдон-Анфимов (зачеркване на зададени букви на бланка).

РОЛЯТА НА ВНИМАНИЕТО В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС

Вниманието има съществена роля в учебния процес , но същевременно е качество на личността . Наблюдателността е важна способност , която улеснява човешките дейности . Тазе способност се изгражда още в ранна детска възраст , затова началното училище и семейството развивят това качество чрез различни подходи.
Тази роля на вниманието се корени преди всичко във влиянието му върху възприятната дейност на ученика. По време на урока върху рецепторните органи на ученика въздействат най- разнообразни слухови, зрителни и други дразнители. Ученикът може да следи урока, доколкото може да насочи вниманието си именно към тези дразнения, които са организирани от учителя, а не възприема онези, които са странични и несъществени. Именно благодарение на вниманието възприятието добива онзи избирателен характер, който го прави първа степен на познавателния процес.
Вниманието има голяма роля не само за възприемането на учебното съдържание, но и за неговото осмисляне и запомняне.Невнимателният ученик запомня много по-бавно, отколкото внимателният.
Между вниманието и отделни психически процеси съществува взаимно връзка. От една страна, с развитието на възприятието, паметта, мисленето се подобрява вниманието, а от друга страна, колкото повече се подобрява вниманието, толкова повече се усъвършенствуват и отделните процеси. Тази взаимна зависимост се вижда особено ясно при развитието на волята.

ВИДОВЕ ВНИМАНИЕ

В психологията се разграничават два основни вида внимание, в зависимост от участието на съзнанието и волята, в зависимост от активността на човека в организацията на вниманието: непреднамерено (неволево) и преднамерено (волево). Някои психолози, като Н.Ф. Добринин, говорят и за трети вид- послеволево (послепреднамерено) внимание. Неговото предложение е целесъобразно да се приеме, за да може по-пълно да се разбере въпросът за участието и възпитанието на вниманието при обучението.
1. При неволевото внимание, като първична степен на вниманието, целенасочеността и съсредоточеността на съзнанието възникват без всякакво усилие от страна на човека. В основата му е ориентировъчният рефлекс. Дразнители като сила, яркост, внезапност и действие отклоняват вниманието от една към друга сфера и то остава извън волята на човека. Възниква и