Реферат - Памет

Пловдивски университет “ Пайсий Хилендарски “Факултет по икономически и социални наукиМагистърска програма “ Приложна психология “

Реферат

Тема : Памет

Пловдив
2006г.

1. Предмет и задачи на когнитивната психология .
Изследването на проблемите на познанието е област в психологията, която навлиза от философските учения. Създават се редица теории , отнасящи се до изследване на същността на познанието.
Значимостта на тези проблеми провокират провеждането на много психологически експериментални проучвания. Създава се ново направление в психологията, в което учените обобщават резултатите от изследването на познанието, създават нови хипотези, които се проверяват и днес.
Основен предмет на когнитивната психология е познанието като процес на обработка на информацията постъпваща в съзнанието, нейното съхраняване и адекватно възпроизвеждане. В този смисъл основните психични процеси, които се изследват в рамките на когнитивната психология са : усещане, възприятие, мислене и интелект, въображение, внимание, памет, реч.
Познавателните процеси се характеризират със следните особености – всеки от тях е разпрострян във времето, има динамика, търпи качествени промени.
2. Паметта като познавателен процес.
Паметта е висш познавателен психически процес, който се състои в запомняне, запазване и последващо възпроизвеждане на съдържанието на индивидуалния и обобщен социален опит. При човека, за разлика от животните, в паметта се закрепва не само личния, но и чуждият опит в систематизиран и обобщен вид.
Паметта е всепроникваща психична функция.Без памет човекът би останал без личностна идентичност.
Чрез паметта ние имаме възможността да пренасяме минали събития в настоящето. Без памет ние не бихме могли да учим, да мислим , да водим смислен разговор.
Всепроникващото участие на паметта в преживяването е накарало У.Джеймс да твърди, че тя не е отделен елемент, а по-скоро атрибут на психиката. Паметта е специфична функция, вплетена в човешките дейности. Те я усъвършенстват и в същото време зависят от нея.
3 . Характеристики на паметта
Важни характеристики на паметта можем да открием в количествено-структурните й особености , в равнищата на запомняне, както и в личностния аспект на паметовите процеси .
Формирането на паметта се осъществява чрез приемане на информация от екстерорецептори и интерорецептори , съответно от външната и вътрешната среда на индивида . В основата на тази информация е специализацията на рецепторите , на аферентните пътища ( , които провеждат нервните импулси към мозъка ) и на коровите клетки.Тези три елемента в своята съвкупност образуват функционална система, наречена анализатор. Следователно по отношение на формирането си паметта е многоканален процес .
Тя се характеризира с няколко нива на организация. Доказано е , че съхранението се осъществява на логическо , психично , физиологично и биохимично ниво. Аналогична е организацията и при останалите паметови процеси – запомняне и възпроизвеждане.
Паметта се характеризира като глобален процес , тъй като тя се реализира не в строго определени зони в кората на мозъка , а обхваща много корови клетки. Тази характеристика на паметта (глобалност) се отнася и по отношение на функционирането й : чрез интерференция (пренасяне ) на информацията от една корова зона в друга ; чрез възможността за образуване на условни връзки , които носят определена информация и други.
Друга характеристика на паметта - многовариантност е обусловена от наличието на различни видове памет – емоционална , двигателна , зрителна , образна и други. Многовариантността на паметта определя централното място на този познавателен процес сред останалите такива. Паметта е сложно преплетена с мисленето и с въображението .
Всеки един от паметовите процеси се характеризира с известна самостоятелност. Качества като скорост , точност , обем , услужливост и други обуславят автономността и протичането на тези процеси.Тези качества характеризират и паметта като цялостен познавателен процес , защото носят индивидуален и личностен характер.
Паметта е фундаментална по своята същност и това се основава не само на нейните характеристики , но и на мястото й в системата на другите когнитивни процеси.
4. Механизми за работа на паметта.
Предполага се , че структурите отговарящи за паметта се разполагат в различни участъци от главния мозък , в зависимост от това на какви реакции на организма те са основани. Лимбичната система , малкият мозък и отделни участъци от кората на главния мозък – това са местата, в които функционират паметовите процеси , но основната част от неврофизологичната дейност протичат в хипоталамуса и в двете полукълба на главния мозък.
Работата на паметта зависи от функционирането на нервните клетки ( неврони ). Сигналите между тях се предават чрез специални вещества, наречени невромедиатори.Основен невромедиатор е ацетилхолин. При недостига му се нарушава способността за запаметяване и функционира само спонтанната памет, основана на сетивните реакции на организма.
Метаболитните процеси на организма включват окислението на глюкозата и мазнините, при което се получава енергия, необходима за синтез на ацетилхолин в мозъка.В процеса на естественото стареене на организма, количеството на синтезирания ацетилхолин постепенно намалява, но остава достатъчно, за нормалното протичане на мисленето като познавателен процес.Ако намаляването на ацетилхолина и други невромедиатори се осъществи по- рязко, може да настъпи задържане на мисловните процеси, което ще доведе до нарушения в паметовите процеси.За да не изгуби човекът своята активност по време на процесите на стареене е необходимо да живее спокойно ( известно е , че паметта на човека отслабва пропорционално на ръста на неговото безпокойство ).Ако той започне да нервничи по повод на кратковременни проблеми с паметта, ще влоши своето състояние. За компенсиране на понижената умствена активност е нужно човекът да овладее нови стратегии на мислене, облекчаващи и ускоряващи извличането на необходимата информация от паметта.Това ще гарантира нормалното й функциониране до дълбока старост ( при условие – добро общо състояние на организма ).
При децата паметта дава възможност за организиране на вътрешния опит. Малкото дете не притежава достатъчно развити стратегии за организиране на материала.То използва по - различен тип памет, тъй като активността , мотивацията и интенциите му в този период не изискват сложни форми на памет.
Основната разлика между малкото дете и по-възрастния човек е в това, че децата помнят по-добре скорошните събития, а старите хора - събития по-отдалечени във времето, тъй като новата информация те обработват недостатъчно ефективно.
Най – общо казано паметта се адаптира към жизнените условия и функционира нормално до дълбока старост, при условие , че човекът постоянно я използва.При недостатъчна работа тя отслабва.
5. Характеристика на паметовите процеси
5.1. Запомняне
Запомнянето е процес на запечатване на възприетото чрез осъществяване на връзки с по-рано запаметеното и съхраненото.Това е първият по време на осъществяване процес и понататъшното протичане на останалите паметовите процеси ще зависи от това, как се е реализирало запомнянето. Като психически процес то е зависимо от личността и нейната мотивация. Запомнянето зависи от обсега на дейността , от сферата на потребностите и мотивите на човека. Най – лесно се запомня това, което заема важно място в структурата на неговата дейност, това което е емоционално украсено. Доказано е от опитите на П.И.Зинченко (1), когато той изследва неволевата памет на човека.
По експериментален път А.Н.Леонтиев (1) доказва , че запаметяването се улеснява, когато е опосредствано . При изследването, което е провел той се отчита и ролята на възрастта като фактор, определящ ефективността на запаметяването. Наличието на минал опит при по-възрастните го улеснява.
Според гещалтпсихологическата школа по-добре се осмисля и запомня този материал, който е добре структуриран / цялостен /. Материалът се преобразува от субекта, който ще го използва – логически свързан и подреден в думи, мисли , стихове.Така той се запомня по-бързо и се възпроизвежда по-дълго време с лекота.
В края на 50-те години възниква когнитивната школа. Представителите й изучават различните мнемически действия.Според тях по-лесното запомняне ще се осъществи, когато материалът се раздели на смислови части. Те се регистрират около смислов център , жалон. Анализираният текст се подрежда в смислови групи – основна мисъл /идея /,илюстриране на основната мисъл, полемична част, доказателствена част и пояснение / пример /.Така създаденият план може да се използва и при бъдещото припомняне на материала.
При изследване на паметовите процеси А.Смирнов показва взаимовръзката между памет и мислене.Той провежда експеримент, с който доказва, че осмислянето на текста улеснява неговото запомняне.
5.2. Съхранение на запомненото
Съхранението на запомненото е вторият в последователността от паметовите процеси.Той се изразява в задържане на запомненото в паметта и в този смисъл заема централно място – ако има задържане, ще има и възпроизвеждане ,а запомнянето е било ефективно.
От физиологична гледна точка този процес е свързан с изменения в коровите клетки на мозъка.
То се определя и от наличието на активно действащи потребности и мотиви за личността. Експериментално К.Левин (1) показва афективното отношение на човека към информацията, появата и действието на квази-мотивите.Когато дадена дейност все още не е приключила квази-мотивите продължават да действат.Тази закономерност е доказана и при опитите, проведени от Б.Зейгарник (1).Те потвърждават факта, че ако получените в процеса на обучение знания се свържат с бъдещи практически задачи / т.е. действат квази –мотиви /, те ще се съхранят за по-дълго време.
Задържането зависи и от устойчивостта на условните рефлекси , които са се образували.
5.3. Възпроизвеждане
Възпроизвеждането е процес на актуализиране на запомненото , връзка между актуалното преживяване с миналия опит.То може да бъде съзнателно и несъзнателно.Съзнателното възпроизвеждане бива свободно и серийно. При свободното припомняне елементите се възпроизвеждат в случаен ред, а при серийното - в определена последователност . Необходимо е и фокусиране на вниманието.
Несъзнателното възпроизвеждане е предизвикано от случаен дразнител и бива зрително, слухово и тактилно.
Ефективността на възпроизвеждането зависи от редица фактори : мотивация, наличие на минал опит, емоционална значимост и други.
Цялостното протичане на паметовите процеси определя формирането на различните видове памет.Чрез запомнянето, съхранението и възпроизвеждането се създават асоциациите, системите от условни връзки /условни рефлекси/, изграждат се понятия и структури от понятия. Паметовите процеси обуславят протичането на много други психични процеси . Тяхната цялост и ефективност осигуряват завършеността на отделната личност.
6. Видове памет
6.1. Според времетраенето на съхранение
6.1.1. Мигновена памет.
Всички наши преживявания предизвикват в нервната ни система физиологична промяна ,която се нарича паметова следа.Но не всички промени остават постоянни.Ето защо и някои паметови следи могат да траят цял живот, други няколко минути или час, трети – секунди, а има и такива, които наричаме сетивни спомени.Сетивните спомени траят по-малко от секунда.Те съставят мигновената ни памет.
Мигновената памет е връзка между настоящето и току-що станалото.Същността й се състои в запазване на възбудата в нервната система, дори след като дразнителят е престанал да действа.В този смисъл мигновената памет удължава времето за възприемане на дразнителя и позволява той да привлече вниманието ни, да бъде разпознат и да се предаде на съзнанието.
6.1.2. Кратковременна памет.
Информацията в нея се задържа за кратък период от време – от 18 до 30 секунди, ако няма вътрешно повторение.При кратковременната памет информацията идва “отвън “ - при преработка на текущата информация. Тя се използва при осъществяване на контрол и оценка върху речеви съобщения – фрази или изречения.Съдържани