Реферат по Когнитивна психология

ПУ „Паисий Хилендарски”
РЕФЕРАТ ПО ПСИХОЛОГИЯ

І.Внимание
В научната психология терминът внимание се появява твърде късно. Едва в началото на 20 век, когато другите психични явления вече са обособени и описани.В този период се появяват и развиват психологическите школи.Всяка има различна обосновка на вниманието.За раз‌лика от другите психични процеси, които в някаква степен са свърза‌ни функционално с относително определени и фиксирани физиоло‌гични особености на мозъка,вниманието, изразя‌вайки насочеността на психиката към задоволяването на някакви пот‌ребности,по скоро се превръща в една регу‌лираща психиката дейност, която осигурява протичането на психич‌ните процеси. Вниманието е своеобразен организатор на човешката психика, без да притежава познавателен характер. Чисто психологическото направление придава на вниманието приоритетни функции пред другите психични процеси, без да вниква във физиоло‌гичните му особености. Изследователи като Н. Н. Ланге ограничават вниманието и по-точно колебанията му до чисто биологични ритми. Разработките на
И. П. Павлов за механизмите на висшата нервна дейност допринасят за изясняване на същността и особеностите на вниманието. Въпреки неимо‌верната популярност на вниманието в живота на хората от своя страна датският психолог Едгар Джон Рубин (1886-1951) допринесъл най-много за постановката, разработ‌ката и експерименталното изследване на вниманието – сам пледира за „несъществуването на вниманието и като научна категория и като термин“. „Думата „внимание“ – пише той – е в повечето случаи излишна и вредна.“ А това са оценки и декларации на човекът, който е съставил и предложил най-значителните и ориги‌нални прибори (изображения) за демонстриране и изследване на ролята на вниманието в процеса на възприятието, на неговото осмисляне, на темата „фигура и фон“ и на цялото своеобразие на възприятието, проявявано и акцентирано от вниманието.Принципно като дума „внимание“, има широко значение което включва и прояви на загриженост, на вежливост, на етикет, на любопитство, любознателност и наблюдателност.
В самата структура на психичния живот вниманието заема едно гранично положение между психология на познанието и психология на дейността.
Вниманието е психичен процес на активно насочване и съсредоточаване на съзнанието и психичната дейност върху една страна, една сфера, факт, детайл или нюанс от реалността, при игнориране на всичко останало, което се обуславя от външни (обективни) или вътрешни (субективни) причини или Вниманието е насочеността на психиката, респективно съсредо‌точеността и разпределителността на едни или други психични проце‌си (поединично или в комплекс действащи), към значими или незначими, но ярки външни обекти или вътрешни със‌тояния на личността.Вниманието регулира, контролира и организира протичането на психичната дейност. Развитието на вниманието е свързано с развитието на цялата пси‌хична дейност и се осъществява в различните форми на дейност като играта, учението , изискванията на професиите, в областта на изкуст‌вото.
Вниманието има следните функции:
- насочва психичните процеси, в подбора на значимите за субекта предмети, свързани с потребностите му
- способността на вниманието да концентрира процесите върху задържането и съхраняването тези обекти
- вниманието изпълня‌ва регулационна и контролна функция в протичането на психичните процеси и преди всичко на познавателните психични процеси усе‌щането,възприятието, мисленето, паметта, въображението и предс‌тавите.Като регулационна и контролна функция вниманието се изявява на различни нива, две от които са ярко очертани
- на сензорно ниво, когато регулира и контролира текущата усетливост и възприемането на информацията
-на интелектуално ниво, когато човек обработва информация чрез понятия и съждения, концепции и разсъждения.Има различни становища за класификация според Л. Леви то се класифицира като „преднамерено“ и „непреднамерено“ Така се обуславят двете основни и качествено различни прояви на вниманието.Той отхвърля термините произволно и непроизволно защото това означава то да бъде независимо от влиянието на външната среда или от субективните стимули и намерения! Според тава мнение става дума за друго равнище на клас‌ификацията на вниманието, което се обуславя от участието на волята. И в този смисъл само преднамереното внимание може да се квалифицира като волево или неволево, т.е. различията са от това дали се обуславя и подхранва от волята или от интереса.Л. Леви определя вниманието като психичен процес- динамичен, пос‌тоянно променящ се и е абсурдно едно или друго негово състояние да се определя от предшествалите го.
Друго становище по въпроса е,че в зависимост от участието на съзнанието и волята в протичането на процесите на вниманието бива волево, неволево и послеволево.
Неволевото внимание има за предпоставка действието на факто‌ри като: особеността на самия дразнител (сила, яркост, внезапност и действие).Такива дразнители отклоняват вниманието от една към друга сфера и то остава извън волята на човека. Неволевото внимание възниква и в резултат на драз‌нител, носещ новости, носещ характерна и неизвестна информация.Тези дразнители също отклоняват човека от едно към друго действие. Друг фактор за предизвикването му е по‌явата на значими за личността дразнители, които предизвикват мо‌тиви или се включват в мотивите и потребностите на човека.В случая е налице съвпадение меж‌ду външното, случайното и потребността, вътрешното състояние.
Неволевото внимание възниква и в резултат на натрупания пре‌дишен опит у човека.То се базира изцяло на ориентировъчния инстинкт.Нарича се първично и инстинктивно и се активира спонтанно, бързо и принудително. Неволевото внимание се съпътства от наситени емоции и ефекти – на уплаха, безпокойство, гняв, любопитство и др. При активиране на неволевото внимание организмът изпитва повишен физиологичен стрес. Проявите на неволевото внимание са наситени, краткотрайни и провокирани от усещания или възприятия, т. е. от външни фактори.
Волевото внимание: умствената активност на човека протича главно на основата на волевото внимание, то е съзна‌телно и волево протичане на едни или други психични процеси в опре‌делена форма на дейност при наличието на цел . Характер‌но за този вид внимание е не ролята и силата на външните дразнители и фактори , а онази вътрешна активност на психиката, коя‌то е подчинена на определена цел.Волевото внимание е свързано с цялостното умствено развитие на личността.Волевото внимание протича на основата на определена цел, на основата на налични потребности, мотиви, развити психични процеси, а не на базата на случайно появили се дразнители, както е при неволевото внимание. Този род внимание има голямо значение за формирането на навици,рефлекси и създаване стереотипи на определена дейност. То е в определена степен автоматизиране на това, което е било волево, съзнателно и целенасочено, след време бла‌годарение на многократните повторения става неволево.
Послеволевото внимание се появява тогава когато индивидът развие силна положителна мотивация за някакъв вид дейност. Това внимаване започва преднамерено и с известна принуда от страна на Аза, но след това става след-волево или волево.
Вниманието, насочено към преживяванията, или по-точно вниманието, породено от тях (чувства, памет, образи, мисли), форми‌ра редица положителни черти в личността.Този вид внимание, насочено не към самоцелни преживявания, а към творческо използване на собствения си инте‌лектуален потенциал в дадена област, съдейства за развитието на ин‌телекта на човека.
ІІ.Емоции и чувства.Езикът на тялото
Емоция е понятие, изразяващо психологичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде положително (радост, възторг), отрицателно (скръб, покруса), но и състояние на безразличие (апатия). Емоцията е вътрешно състояние на организма, винаги свързано с физиологични промени и винаги има своя външен израз.
В ежедневието, понятието “емоция” е синоним на “чувство”, но от гледна точка на психологията, те се различават. Емоцията е високо интензитетно състояние, на силна краткотрайна възбуда и временно психологическо състояние.
Чувството е форма на отразяване на отношението на отделния индивид към околната среда-обект или субект. То също може да бъде положително (обич, любов), отрицателно (омраза, ненавист) или чувство на безразличие. Чувствата се характеризират и със своята сила и слабост. Могат да протичат силно и незабелязано. Чувствата са по-продължителни и устойчиви състояния от емоциите. Повечето чувства са генетически заложени, но се формират в обществото и имат огромна роля за поведението на човека.
Емоциите и чувствата са даденост в човешкото съществуване.
Различните чувства и емоции са резултат от формирано отношение към едно или друго явление, към един или друг предмет.Емоционалните процеси са форма на отражение на реалния свят.За разлика от познавателните процеси,които отразяват в образи предметите и явленията,емоцията и чувствата отразяват в преживявания значимостта на тези предмети и явления.
Емоциите способстват да се концентрират усилията на организма и психиката за изпълнение на най-важната и необходима задача. В това се състои биологичната и регулираща роля на емоциите, афектите, страстите. Несъмнено чувствата имат и познавателен характер, както и значителна мотивационна сила в много насоки: някои чувства активизират, правят поведението по-ефективно, други отслабват, дезорганизират поведението и действието.
Възникването и протичането на всеки емоционален процес е свързано с потребностите на субекта.
Индивидът взаимодейства с обкръжаващия го свят не като проста механическа съвкупност от наредени една до друга потребности,а като субект на дейността,като личност.
Емоциите и чувствата са психически процеси,които под формата на разнообразни преживявания отразяват отношението на индивида към предметите и явленията на действителността,както и значението на обектите за самия индивид.
Емоциите и чувствата възникват в дейността на човека-трудова,учебна,спортна.Веднъж възникнали,те оказват силно влияние върху всички прояви на личността.При всички случаи емоциите и чувствата се характеризират с действеност.
По-значимата дейност поражда повече и различни чувства и емоции,а те от своя страна активизират и одухотворяват дейността на човека.
Емоционалните процеси имат своята физиологическа основа.
Във физиологическите основи на емоционалните процеси лежат много и твърде разнообразни структури и функции.Емоционалните процеси не правят изключение от другите психически процеси-те също имат рефлекторна природа,като възникват в резултат на външни и вътрешни въздействия.
Механизмът на възникване на чувствата и тяхното протичане в неделимо единство и посредством емоциите се свързва с в