Реферат по Обща и възрастова психология

ЮЗУ “Неофит Рилски”
гр. Благоевград
РЕФЕРАТ
по: Обща и възрастова психология
гр. Благоевгра
д

РЕФЕРАТ
по: Обща
и възрастова психология
тема: ВнРЕФЕРАТ
по: Обща и в
ъ
з
растова по:

Обща и възрастова психология
тема: Внимание

Дата
:
………………

гр. Благоевград

Съдъ
р
жанитема: Внимание

Дата:………………

ДДата:………………

гр. Благоевград
Съдържание:
1. Вниманието като процес на съзидание, упра
в
ле
ние, избирателност.
2. Класификация на вниманието:
2.1. Неволев
о
внимание:
А. Неволево внимание – ус
ССъдържание:
1. Вниманието като процес на съзид
1. Вниманието като
п
роцес на съзидан
и
е, упра
в
ление, избирателност.
2. Класифи
к
ация на вниман
и
ето:
2.1. Неволево
внимание:
А. Неволево внимание – ускорител на психич
н
и
те процеси;
2.2. Волево внимание;
2.3. Опосредстващата роля на волевото вниман
и
е;
2.4. Послеволево в2. Класиф
и
кация на вниманието:
2.
1
. Неволево внимание:
А. Неволево внимание – ускорител н
а
психичните процеси;
2
.2. Волево2.1. Неволево внимание:
А. Неволево в
н
имание – ускорител на псих
и
чните процеси;
2.2. Волево внА. Неволево внимание – уско
р
ит
ел на психичните процеси;
2.2. Волево внимание;
2.3. Опосредств
а
щата роля на волевото внимание;
2.4. Послеволево внимание.
3. Регулируеми и нерегулируеми свойства на вниманието.
1. Вниманиет2.2. Волево внимание;
2.3. Опосредстващата роля на волевото внимание;
2.4. Послеволево2.3. Опосредстващата роля на волевото внимание;
2.4. Послеволево внимание.
3. Регулируеми и нерегулируеми свойства на вниманието.
1. Вниманието като процес на съзидание, управление, избира2.4. Послеволево внимание.
3. Регулируеми и нерегулируеми свойства на вниманието.
1. Вниманието като про3. Регулируеми и нерегулируеми свойства на вниманието.
1. Вниманието като процес на съзидание, управление, избирателност
Мнозинството от изследователите, проучващи вниманието приемат, че това е процес, при който се извършва1. Вниманието като процес на съзидание, управление, избирателност
Мнозинството от изследователите, про
учващи вниманието приемат
, че това е процес, при който се извършва концентрация на психическите сили върху един основен обект. Той става своебразен притегателен цеМнозинството от изследователите, проучващи вниманието приемат, че това е процес, при който се извършва концентрация на психическите сили върху един основен обект. Той става своебразен притегателен център на душевната енергия. Всички други обекти се изтласкват в периферията на актуалното „душевно полезрение” или съвсем се изключват (отпадат) от него.
У внимаващият човек протича сложен процес. От една страна се извършва ограничаване на обектите, а от друга – насочване на психическите сили само към един от тях. Този процес на мобилизиране, насочване или пренасочване на психическата активност към определен обект, с цел неговото по-отчетливо изпъкване в съзнанието, се определя като внимание.
Вниманието е особена психическа реалност. Водещото му отличие (в сравнение с другите психически процеси) е, че то няма собствен продукт, т.е. не е самостоятелен процес. Възприятието, представата, въображението създават собствените продукти – съответния вид образ; мисленето – генерира мислите на човека, представени под формата на понятия, съждения, умозаключения. Функцията на вниманието не се състои в сътворяване на психични продукти, а да измени създаван образ или пораждаща се идея по посока на по-голяма отчетливост. В този смисъл то изпъква като регулатор, който само увеличава тяхната яснота в съзнанието.
Съдържанието на вниманието е съдържанието на онзи психичен процес, който в момента е подложен наУ внимаващият човек протича сложен процес. От една страна се извършва ограничаване на обектите, а от друга – насочване на психическите сили само към един от тях. Този процес на мобилизиране, на
сочване или прен
асочване на психическата активност към определен обект, с цел неговото по-отчетливо изпъкване в съзнанието, се определя като внимание.
Вниманието е особена психическа реалност. Водещото му отличие (в сравнение с другите психически процеси) е, че то няма собствен продукт, т.е. не е самостоятелен процес. Възприятието, представата, въображението създават собствените продукти – съответния вид образ; мисленето – генерира мислите на човека, представени под формата на понятия, съждения, умозаключения. Функцията на вниманието не се състои в сътворяване на психични продукти, а да измени създаван образ или пораждаща се идея по посока на по-голяма отчетливост. В този смисъл то изпъква като регулатор, който само увеличава тяхната яснота в съзнанието.
Съдържанието на вниманието е съдържанието на онзи психичен процес, който в момента е подложен на ускоряващо въздействие с цел съответния образ или идея да изпъкнат по-ярко. Всяко изменение на силата на вниманието неизбежно се отразява както върху темпа и дълбочината на функциониране на съответния процес, така и върху яркостта на продукта, представян в съзнанието на човека. В зависимост от решаваната задача и от дВниманието е особена психическа реалност. Водещото му отличие (в сравнение с другите психически процеси) е, че то няма собствен продукт, т.е. не е самостоятелен процес. Възприятието, представата, въображението създават собствените продукти – съответния вид образ; мисленето – генерира мислите на човека, представени под формата на понятия, съждения, умозаключения. Функцията на вниманието не се състои в сътворяване на психични продукти, а да измени създаван образ или пораждаща се идея по посока на по-голяма отчетливост. В този смисъл то изпъква като регулатор, който само увеличава тяхната яснота в съзнанието.
Съдържанието на вниманието е съдържанието на онзи психичен процес, който в момента е подложен на ускоряващо въздействие с цел съответния образ или идея да изпъкнат по-ярко. Всяко изменение на силата на вниманието неизбежно се отразява както върху темпа и дълбочината на функциониране на съответния процес, така и върху яркостта на продукта, представян в съзнанието на човека. В зависимост от решаваната задача и от дразнителите, съдържащи се в обкръжаващата среда, в един момент в съзнанието може да се открои по-ясно образ на предмет, получен при директно въздействие на дразнителя, в друг момент – по-ярко да изпъкне мина
л образ, в трети – д
а се открои най-силно въображаем образ и т.н. Именно по такъв начин вниманието прониква в другите психически процеси, ставайки „съпритежател” на техните продукти.
Едновременно с това, като съдейства образ или идея да заемат господстващо положение в съзнанието, вниманието реализира своите „управляващи възможности” (Л. М. Веккер) спрямо тези процеси. Тези възможности се проявяват в превключването от един начин на решаване на задача къ
м друг начин. Подо
бно пренасочване на вниманието към различни душевни процеси, създаващи образи или идеи го характеризират като феномен, който стои по-високо в сравнение с другите психически процеси. Тъкмо тази управляваща роля на вниманието създава предпоставки за последователност, за подреденост във включването на другите душевни процеси при решаване на жизнени или професионални задачи.
Върху човека непрекъснато въздействат различн
и сигнали. Той дочу
ва шума на приближаващия се автомобил, вижда очертаната разноцветна дъга на небето, долавя миризмата на парфюма на приближаващата се дама, усеща възникваща болка в сърдечната област и т.н. Тук се поражда въпросът: Защо точно определен сигнал се отделя от
множество други и т
Съществуват няколко

хипотези за изби
р
ателнос
т
та на вниманието. Според една от

тях човек прит
е
жава филтриращ мех
анизъм, който допуска една информация до съзнанието,
а

препятства
д
остъпа до други информационни послания; според втора – ненужната и
н
формация попада в съзнанието,
н
о тя много бързо се заб
р
авя и индивидът дори не си дава отчет, че тя е била въз
п
риемана; според трета

хипотеза (автора, на която е У. Найсер) – индив
и
дът сам избира какво да сл
у
ша, какво да гледа и насочва психическите си сили в опре
д
ел
ена посока. Той става активен или пасивен съучастник в монолог,

мним съдейственик в чужди двигателни актове. Подобно реално или мнимо съучастие подбужда човека да следи хода на събитие или на информационно съобщение, да предвижда тяхното бъдещо развитие. Всичко това задържа вниманието преимуществено в едно направление. Едновременно с това човекът знае, че успоредно с основното събитие става и друго, но той не може да възприеме неговите елементи. Следователно избирателността на вниманието е резултат на едновременност във фиксиране на определен обект (чрез определен начин на съучастничество в неговото функциониране) и заедно с това на абстрахиране от други обекти.
Поддържането на вниманието върху избрания предмет става не само чрез вътрешни сили. В мнозинството случаи то се придружава с външни изразни средства. Те са различни и се определят от това, дали обект на вниманието е външен предмет и
ли вътрешен психичен прод
укт – образ или идея. При условие, че вниманието е насочено към външен дразнител, неговото поддържане става чрез система от външни реакции, които са почти идентични за всички хора. Тук се има предвид накланяне към предмета, насочване на погледа, разширяване зениците на очите, разтваряне на устните и др. В случаите, когато обект на внимание са собствените мисли, представи, преживявания, външните реакции имат по-различен характер. Тогава човек ограничава до минимум външните (по-точно излишните) движения, отправя неподвижен поглед в една посока или затваря временно клепачите на очите, понякога подпира главата с ръка и т.н.
Общото и в двата случая е, че вниманието се поддържа чрез външни сили: при единия то се ускорява чрез активна мимика или пантомимика, а при втория – посредством затихване на външните реакции. Следователно определени външни изменения на тялото служат за стабилизиране на вътрешни движения – в случая за усилване на вниманието. Този извод се подкрепя и от мисълта ма Маудсли: „Който е неспособен да управлява своите мускули, той е неспособен и към внимание”. Безспорно е, че тук управлението става както по несъзнателен път, така и по съзнателен начин.
2. Класификация на вниманието
Душевната картина на човека е не само сложна, но и динамична. Психичният живот протича при непрекъсната смяна на първични и вторични образи, на един вид мисли с друг мисловен поток. Образите и мислите постоянно се асоциират или разпадат. Една преживяна емоция „извиква” на живот определени представни образи или фантазни построения; следващата нова емоция актуализира стари с друго съдържание. Една от основните функц