Реферат за паметта

1.Същност и характеристики на паметта.Паметта е централен психичен процес сред познавателните процеси.Паметта е форма на психично отражение на действителността, изразяваща се в запомняме, съхраняване и възпроизвеждане на опит. Съдържанието на това психично отражение, това са образи на по-рано възприети предмети и явления и свързаните с тях мисли и чувства. Тази възприета в общата психология дефиниция за същността на паметта вече подсказва, че става дума за особена форма на психичен живот на човека, без която не е възможна неговата съзнателна дейност. Без паметта всички усещания биха били интерпретирани като субективно нови и непознати.Мисленето и въображението са невъзможни без паметта, защото предполагат опериране с понятия.Дори най-елементарното действие изисква задържане за определено време на всеки отделен момент и свързване с останалите моменти.Както и трупането на опит и знания е немислимо без паметта, защото се осъществява на базата на запаметените вече предмети и явления.С помощта на паметта човек натрупва знания и ги използва в нужния момент.Формирането на навици и умения е немислимо без сглобяването на отделните действия във паметта. С помощта на паметта човек разпознава предметите, асоциира, разпознава отраженията на реалният предметен свят и явленията на действителността.Има два вида асоцииране:прости и сложни асоциации.
Простите асоциации се делят на три вида:по идеи, по сходство и по контраст.1)Асоциации по цели – проявява се във връзка с обекти или явления, които са едно след друго или по едно и също време.Спомнянето и запомнянето на едните е невъзможно без спомнянето на други елементи, които са редом или преди първите.Например:за да запомним някоя улица, ние трябва първо да запомним и после да се сетим магазините и сградите които са на нея и в съседство.2)Асоциации по сходство – проявяват се в установени връзки на обекти или явления, които имат сходство.Например:спомняне за едно и в паметта ни изниква друго, което има сходна черта.3)Асоциации по котраст – се проявяват в установени връзки между съвсем противоположни предмети и явления.Спомнянето и запомнянето на едното зависи от тях запомнянето и спомнянето на други, противоположни на първото.Така в тих безветрен ден в нашето съзнание изплува споменът за шумът прибоя на морето.
Сложните асоциации представляват по само себе си установление на причинно-следствените връзки, отразяват най-много важните, съществените връзки между предметите и явленията.Така, разказвайки урока по изобразително изкуство с картини на И.Е.Репин „Не ждали“, ученик от 5ти клас разпознава не само лицето и художествените средства, но и факти от биографията на художника, историческата епоха в която е работил И.Е.Репин, причини, които са подбудили великият руски художник да нарисува картината.
Образуването на причинно-следствените асоциации е свързано с активното участие на мисловните дейности във втората сигнална система.Втората сигнална система се занимава със водещата позиция на процесите на запаметяване на човека, което се явява като отличителна особеност на човешката памет.
2.Теории на паметта1)ПсихологическиВ съвременната психология постепенно се утвърждава и нов подход към паметта. Наченки на такъв подход могат да се търсят още в зората на “класическата” немска психология – по думите на Херман Ебингхаус, “постиженията на фантазията не са нищо друго освен функции на паметта” (1908). Най-ярък представител на новия подход е украинският психолог Григорий К. Середа (1985). Той разработва интенциония подход към паметта, нейната природа и механизмите й в продължение на повече от две десетилетия. Разграничава двата взаимосвързани подхода и лаконично определя паметта като психически процес – продукт на предходимо и условие за предстоящо действие. Всеки психически процес се превръща в памет в момента, когато става условие за осъществяване на друг процес или следваща стъпка на момента, когато престава да бъде собствено “целеви” елемент на познавателния процес и придобива служебна функция по отношение на новия елемент, заемащ мястото на целта. В съответствие с двете времеви модалности, приложими към паметта, се деференцират и две основни нейни функции: отражение на миналото и служене на бъдещото (ориентиране в него), като първото е необходимо за второто. Към известните процеси на паметта се добавя още един – реконструкция, преработка на съхраняващия се опит.2)ФизиологичниФизиологичната теория на паметта се основава на постиженията в областта на изследването на висшата нервна дейност, на закономерностите й, на протичането на възбудните и тормозните процеси в кората на мозъка. Постиженията на И. М. Сеченов, който определя паметта като възпроизвеждаща усещанията способност, и на И. П. Павлов, който разкрива свойствата на процесите възбуждане и задържане и по-конкретно разкрива същността на условната връзка и нейния активен характер, т.е. способността й да свързва новото със старото възбуждане, допринесят за разкриване механизмите на паметовите процеси и по-конкретно ролята на подкрепянето при образуването на условния процес. Процесът подкрепяне се свързва с целите на действието, с предстоящата цел. Всяко едно подкрепяне при образуването на условния рефлекс е стъпало към постигането на целта.
3.Процеси на паметтаОсновните процеси на паметта са запомняне, съхранение, възпроизвеждане и забравяне.1)ЗапомнянеЗапомнянето може да бъде преднамерено/произволно и непреднамерено/непроизволно.-1-Непреднамерено/непроизволноЗа непроизволното запомняне е характерно отсъствието на специални цели за запомняне.Непроизволното запомняне протича без особени усилия.Обичайно непроизволно запомняне са обектите, като виждаме свойствата им:големина, цветове, форма и т.н.Непроизволното запомняне е и това, което е свързано с емоционални преживявания, с теми или интимни чувства.Влияние върху непроизволното запомняне оказва интересът.Непроизволното запомняне са и факти, събития, яления, предмети, които са непосредствено свързани с дейността ни.Благодарение на непроизволното запомняне жизненият опит на човека постоянно се разширява, разпиряват се знанията и представите, без особени волеви усилия.-2-Преднамерено/произволноПроизволното запомняне се характеризира със съзнателна цел-запомня се определен материал.За достигането на тези цели човек прилага волеви усилия, съставя конкретен план и използва другите методи за продуктивно запомняне.От всяка дейност(играене, учене, труд), обусловено от определени цели и задачи, се запомня само основата, същността, съдържанието на тази дейност.Така например учебната дейност се основава на произволно запомняне на знания и умения.Произволното запомняне може да е механическо или логическо.-3-ЛогическоЛогическото(осмислено) запомняне е основано на разбиране на съдържанието, главното от материалът, разкриващо смислови и логически връзки, които съществуват между отделните части.Осмислянето въздейства на образуването на характера.За по-лесно възприемане на заучавания материал и процеса на запомняне се използват различни начини – често се използва приемането на смислови групировки от даден материал.Така материалът се разбива на части, в които се съдържа главното и същественото, и се съединяват.-4-Механично запомнянеМеханическото запомняне представлява често последователно заучаване на части от материала без осмисляне на връзките между частите.Ученик, механически заучил един или друг материал, може да го прераскаже „точка по точка“, но при първия въпрос, когато трябва да разкрие съдържанието на заученото, причинно-смислените връзки между описваните в текста явления, предмети, събития, се запъва и отказва да говори.Това е обяснението, че материалът е механически заучен, не осмислен, не е вникнато във съдържанието, в частите и детайлите.Механическото запомняне е повърхностно, недобре усвоено знание, изискващо не много време.2)СъхранениеВ този процес се осъществяват процеси на преработка на информацията, където тя си взаимодейства с по-рано получената. Така че информацията, която е съхранена се изменя и обогатява, т.е. този паметов процес не е пасивен, а е динамичен. Основна функция на съхранението е да се запази информация докогато тя е необходима.3)ВъзпроизвежданеВъзпроизвеждането може да е произволно и непроизволно.Непроизволно възпроизвеждане – когато непреднамерено възпроизвеждане, когато образите изплуват без усилие в съзнанието на човек. Често това непроизволно възпроизвеждане се появява като асоциация. Например, виждаме картина с есенна природа, и в този миг си спомняме, че преди време сме видяли подобен пейзаж.Произволно възпроизвеждане – съзнателен, преднамерен процес на възпроизвеждане в паметта на мисли, чувства, впечатления от действителността.Произволното възпроизвеждане се характеризира с активност и избирателност.В зависимост от сложността на материала, съхранението му в паметта на произволното възпроизвеждане може да протече леко или със значителни волеви усилия. Активно, осмислено възпроизвеждане, свързано с напрежение в нервната система, с волеви усилия, е назовано припомняне.4)ЗабравянеНе всичко се запазва в паметта.Забравянето може да бъде пълно или частично, временно или продължително.Пълното забравяне е свързано не толкова със възпроизвеждането, колкото с неговото познаване.Непълното, частично забравяне на материала се наблюдава тогава, когато човек възпроизведе фрагмент или възпроизвежда неправилно.Продължителното забравяне се назовава забравяне, тогава, когато човек не може в продължителен период от време да възпроизведе необходимия материал в нужния момент, но в по-далечен момент успява.Процесът на забравяне е наравномерен – в началото споменът е бистър, после започва да отслабва и накрая бледнее.Повторението спомага да не се забравя, но материалът трябва да се повтаря преди да бъде забравен за да има ефект.Теория за влошаването.Според тази теория миналото време е причина за забравянето, колкото е по-стара дадена информация, толкова тя все повече се влошава и избледнява. Колкото повече време изминава информацията не се използва и повтаря тя все повече затихва, това е нормално тъй като нещо, което не се използва губи своята сила. Критиките към тази теория са, че тя не обяснява влиянието на процесите ставащи между първоначалното заучаване и последващото възпроизвеждане. Защото върху забравянето могат да влияят следващи събития, способни да блокират възпроизвеждането на стари събития.Теория за ситуативното забравяне.Според тази теория признаците на сегашната ситуация се разминават, с това, което той се опитва да си спомни, т.е. достъпът до тази информация е временно изгубен, паметта е наред, но е налице липса при извличане на информацията от паметта. За да се извлече информация е нужно само да се стимулира правилно това, което Тълвинг нарича ситуативно забравяне. Според него това, как дадена информация е запомнена определя кой е най-добрия начин за нейното извличане. Когато човек не си спомня дадена информация, извличането е претърпяло неуспех, защото той е загубил достъпа до насоките за извличане.Теория за интерференцията.Такива влияния, които действат потискащо се обозначават като потискане на паметта. За най-важната им причина се приема интерференцията, която настъпва между следващите един след друг във времето процеси на преработката на информацията.Видове паметови разстройства.Разстроиствата на паметта могат да бъдат количествени (засилване,отслабване,пълна загуба)или качествени, при които спомените се променят, или се появяват лъжливи спомени. Амнезията е количествено разстройство на паметта, което се изразява в невъзможност да бъдат извикани паметови следи за минал опит. Амнезията може да бъде функционална, когато паметта е блокирана по психологически причини (пълно забравяне на тягостни събития) и органична- при мозъчни увреждания.Разграничават се следните видове амнезия: ретроградна –за събития , предхождащи определен момент, напр., мозъчна травма със загуба на съзнанието; антероградна – за събития, следващи след даден момент (напр. амнезия за период от няколко часа след изнасилване). Качествена промяна на паметта, при