РОЛЯТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ ЗА СТОПАНСКИЯ РАСТЕЖ

ККУРСОВА РАБОТА

ТЕМА: РОЛЯТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ (ВЪТРЕШНИ, В

ТТЕМА: РОЛЯТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ (ВЪТРЕШНИ, ВЪНШНИ) ЗА СТОПАНСКИЯ РАСТЕЖ

2002 година

Постигането на устойчив и балансиран икономически растеж е основния
т средносрочен
пр
иоритет на България. Икономическите инструменти са запазването на сис
тема

22002 година

Постигането на устойчив и ба

П
Постигането на устойчив и балансиран икономически растеж е основният средносрочен приоритет на България. Икономическите инструменти са запазването на системата на валутния борд и гъвкавата фискална политика. Основните фактори, които ще катализират очаквания растеж в р
азглеждания сре
дн
осрочен план, са чуждестранните инвестиции и външното потребление. В
България все о
ще не мож
е да
се
направи доб
р
а
кол
ичествена оценка на производството и шоковете върху икономиката през последните години не позволяват да се определи ясно някакъв бизнес цикъл. Приемливите нива са 4 - 5.25% растеж.
Прогнозира се устойчиво на
р
астване на преките чуждестранни инвестиции за периода до 2005 г., от които се очаква да „финансират“ този растеж. Делът на чуждестранните инвестиции в БВП все още е много нисък (около 20%), докато нормалното ниво е 26 - 33%, а в някои страни и доста повече. В абсолютни стойности тази година се очакват 120.2 евро преки чуждестранни инв
е
стиции на човек от н
а
с
е
лението, а през

2005 г. т
ази
сума трябва да достигне 167.7 евро на човек. Дали прогнозите ще се изпълнят или не ще зависи от това какво ще направи правителс
т
вото оттук нататък за чуждестранните инвеститори, защото до момента е направено много малко. Едно от основните неща, за да се привлекат инвестиции, е да се направят най-вече реформи в държавната администрация.
Следва да се отчита влиянието на икономическите процеси с международното положение върху икономиката в ст
ран
ата. В България към момента никой не е сметнал например 1% ръст или спад на американската икономика какво отражение може да даде вър
х
у ръста на българския БВП. Разработването на подобен модел наистина е трудно, но ако не е направен, не
мо
жем да правим реални прогнози. Така например спадът в с
ветовната икономика през 2001 г. с
е е отразил
не
благоприятно върху платежния баланс
и темповете за растеж на износ
а са се забавили.
Преходните икономики от Централна и Източна Европа през 1990-1995г. бяха основно икономики на неравновесието и несигурността. Забавянето на политическите и икономически реформи, и неравномерният прогрес на тези реформи в много ст
рани (
като, Алб
а
н
ия, България,
ФР Югославия, Румъния и може би Хърватска), както и войната в Босна и Херцеговина удължи този мъчителен период. Оценявайки дългосрочните прос
п
екти на тези икономики, едно трябва да се има в предвид приПрогнозира се устойчиво нарастване на преките чуждестранни инвестиции за периода до 2005 г., от които се очаква да „финансират“ този растеж. Делът на чуждестранните инвестиции в БВП все още е много нисък (около 20%), докато нормалното ниво е 26 - 33%, а в някои страни и доста повече. В абсолютни стойности тази година се очакват 120.2 евро преки чуждестранни инвестиции на човек от населението, а през 2005 г. тази сума трябва да достигне 167.7 евро на човек. Дали прогнозите ще се изпълнят или не ще зависи от това какво ще направи правителството оттук нататък за чуждестранните инвеститори, защото до момента е направено много малко. Едно от основните неща, за да се привлекат инвестиции, е да се направят най-вече реформи в държавната администрация.
Следва да се отчита влиянието на икономическите процеси с международното положение върху икономиката в страната. В България към момента никой не
е сметнал например 1% ръст или спад на американската икономика какво отражение може да даде върху ръста на българския БВП. Разработването на подобен модел наистина е трудно, но ако не е направен, не можем да правим реални прогнози. Така например спадът в световната икономика през 2001 г. се е отразил неблагоприятно върху платежния баланс и темповете за растеж на износа са се забавили.
Преходните икономики от Централна и Източна Европа през 1990-1995г. бяха основно икономики на неравновесието и несигурността. Забавянето на политическите и икономически реформи, и неравномерният прогрес на тези реформи в много страни (като, Албания, България, ФР Югославия, Румъния и може би Хърватска), както и войната в Босна и Херцеговина удължи този мъчителен период. Оценявайки дългосрочните проспекти на тези икономики, едно трябва да се има в предвид при политическите рискови фактори. С други думи, от множеството характерни рискови фактори за страните, тези свързани с правителствените политики и външното (геополитическото) обкръжение се очакват да
и
граят решителна роля и, следователно трябва да им се обърне основно внимание. Войната във ФР Югославия измести акцентът от вътрешните към международните политически рискови фактори. Тези ф
а
ктори се делят на пет категории, като на тези, свързани с интернационален риск трябва да се даде преимущество:
а) индикатори на интернационален риск: вероятност за вой
н
а, външни шокове, блокирани търговски пътища, пазарен протекционизъм, т. н.;
б) индикатори за вътрешни политически рисков: продължителност на реформата и правителствените анга
ж
именти към реформите, стабилност на икономическата среда, входни и изходни бариери, транзакционни разходи, права на собственост и договорни задължения и т. н.;
в) вътрешни индикатори: структура на инвестициите, НВП на гла
в
а
от населението, инфлация;
г) вътрешни индикатори: текущите сметки като процент от НВП
,
внос/изн
ос
колебания, експортната структура, условия на търговия и т. н.;
д) дългови индикатори: съотношение дълг към НВП, съотношение по обслужване на дълга, структура на дълга, вторичен (държавен) пазар на държавния д
Успешните български инвестиции биха повишили заетостта на населението, а следователно и доходите на домакинствата. Това би рефлектирало в по-високо потребление, стимулиращо развитието на икономиката. В бюджета ще постъпват допълнителни данъчни приходи в резултат на пе
чалбите от стоп
ан
ска дейност и от повишената заетост. Аналогичен благотворен ефект ще
има и за социа
лното оси
гуря
ван
е. Ще се уве
л
ич
и Б
ВП като общ универсален изразител на равнището на една икономика и благоденствието в обществото.
Тези разсъждения са реалистични, ако стопанската дейност - предмет на инвестиране, е конкурентоспособна в сравн
е
ние с чуждестранните си аналози. В противен случай в условия на свободна пазарна конкуренция по- евтините и по-качествени стоки, внасяни отвън, ще обезсмислят инвестиционната активност в икономиката.
Именно това е проблемът на българската индустрия - тя не може да създава качествени продукти с ниска себестойност.
Ограничаването на вн
о
са на високотехнолог
и
ч
н
и и по-евтини п
р
одукти от
св
оя страна би имало отрицателен ефект, защото ще спъва развитието на индустрията, а следователно и - нейната конкурентоспособност
.

Съвсем логично стигаме до извода, че българската икономика няма реални възможности самостоятелно да преодолее дълбокия крах, задлъжнялостта, допълнителната липса на капитали за инвестиции и технологичната пропаст между нейното равнище и това на индустриалния свят. Никак не е чудно, че през последните 12 години, ча
стн
ото предприемачество в България се ангажира преимуществено в областта на услугите, а не с производствена дейност. За сравнение - пон
а
стоящем България внася от Чехия трамваи, леки автомобили, печатарски машини и много други промишлени с
ток
и.
Очевидно е, че за да се насочат чуждестранните капит
али към България, трябва да се съз
дадат услови
я
за висока икономическа печалба на и
нвеститорите.
Няма магически р
ешения за този процес. Устойчивият растеж изисква продуктивни инвестиции, което осигурява устойчива заетост и спомага за повишаване на дохоТези разсъждения са реалистични, ако стопанската дейност - предмет на инвестиране, е конкурентоспособна в ср
авнени
е с чужде
с
т
ранните си ана
лози. В противен случай в условия на свободна пазарна конкуренция по- евтините и по-качествени стоки, внасяни отвън, ще обезсмислят инвестици
о
нната активност в икономиката.
Именно това е проблемът на българската индустрия - тя не може да създава качествени продукти с ниска себестойност.
Ограничаването на вноса на високотехнологични и по-евтини продукти от своя страна би имало отрицателен ефект, защото ще спъва развитието на индустрията, а следователно и - нейната конкурентоспособност.
Съвсем логично стигаме до извода, че българската икономика няма реални възможности самостоятелно да преодолее дълбокия крах, задлъжнялостта, допълнителната липса на капитали за инвестиции и технологичната пропаст между нейното равнище и това на индустриалния свят. Никак не е чудно, че през последните 12 години, частното предприемачество в България се ангажира преимуществено в областта на услугите, а не с производствена дейност. За сравнение - понастоящем България внася от Чехия трамваи, леки автомобили, печатарски машини и много други промишлени стоки.
Очевидно е, че за да се насочат чуждестранните капи
тали Именно това е проблемът на българската индустрия - тя не може да създава качествени продукти с ниска себестойност.
Ограничаването на вноса на високотехнологични и по-евтини продукти от своя страна би имало отрицателен ефект, защото ще спъва развитието на индустрията, а следователно и - нейната конкурентоспособност.
Съвсем логично стигаме до извода, че българската икономика няма реални възможности самостоятелно да преодолее дълбокия крах, задлъжнялостта, доОграничаването на вноса на високотехнологични и по-евтини продукти от своя страна би имало отрицателен ефект, защото ще спъва развитието на индустрията, а следователно и - нейната конкурентоспособност.
Съвсем логично стигаме до извода, че българската икономика няма реални възможности самостоятелно да преодолее дълбокия крах, задлъжнялостта, допълнителната липса на капитали за инвестиции и технологичната пропаст между нейното равнище и това на индустриалния свят. Никак не е чудно, че през последните 12 години, частното предприемачество в България се ангажира преимуществено
в
областта на услугите, а не с производствена дейност. За сравнение - понастоящем България внася от Чехия трамваи, леки автомобили, печатарски машини и много други промишлени стоки.
Очевидн
о
е, че за да се насочат чуждестранните кСъвсем логично стигаме до извода, че българската икономика няма реални възможности самостоятелно да преодолее дълбокия крах, за
д
лъжнялостта, допълнителната липса на капитали за инвестиции и технологичната пропаст между нейното равнище и това на индустриалния свят. Никак не е чудно, че през последните 1
2
години, частното предприемачество в България се ангажира преимуществено в областта на услугите, а не с производствена дейност. За сравнение - понастоящем България внася от Чехия трамваи, леки автомобили, печатарски машини

и
много други промишлени стоки.
Очевидно е, че за да се насочат чуждестранните капитали
к
ъм Българ
ия,
трябва да се създадат условия за висока икономическа печалба на инвеститорите.
Няма магически решения за този процес. Устойчивият растеж изисква продуктивни инвестиции, което осигурява устойчива заетост и спо
Модернизация на жизнеспособната част от българската икономика е единствения път към повишаване на нейната конкурентоспособност. Българската икономика се нуждае от масирани инвестиции в технологии за производство на продукти с по-висока добавена стойност. Стратегически
въпроси за Бъл
га
рия са също повишаването на производителността и енергийната ефективн
ост.
Никой не
влиза на
паза
р в
който има в
х
од
, а
няма изход. На българският капиталов пазар няма ликвидност и той на практика не функционира. Държавата трябва да се оттегли от управлението на фондовата борса, като вместо това предложи качествени активи, ко
и
то да се търгуват там.
В обобщение, растежът и по-високите доходи в България могат най-добре да се постигнат чрез поддържане на макроикономическа стабилност и смело продължаване на структурните рефо