Съдопроизводство по углавни дела от 1880 г

СЪДОПРОИЗВОДСТВО по углавните дела, които са
подсъдни на мировите съдии

Утвърден с указ от 25.05.1880 г., под № 226, обн., ДВ, бр. 49 от 4.06.1880 г.

ГЛАВА I.

1. (Измененъ: З. отъ 16 февруарий 1896 г.) Подъ ведомството на мировите съдии
подлежатъ:

а) всичките нарушения, предвидени въ наказателния законъ , дялъ II, съ изключение
на нарушенията, предвидени въ гл. Х отъ същия дялъ - чл. чл. 529 - 534 .

б) (Измененъ: З. отъ 19 декемврий 1905 г.) престъпленията, предвидени въ членовете
отъ наказателния законъ: 134, 135 , 154 , 188 , 229, 230 , 234, 235, 236 алинея втора , 265 ,
293, 294, 298 алинея втора, 301 , 302, 304, 305, 309 алинея първа пунктове 1 и 2 , 311
алинея втора, 314, 320 , 334, 335, 338 алинея втора , 344 алинея втора , 380 алинея втора ,
408 алинея втора, 415 алинея първа и 416 алинея първа.

Забележка I. Мировите съдии, при определянето на наказанията и глобите, се
ръководятъ отъ уставите за нарушение на казаните управления, устава за повинностите и
за търговията, устава за питейните сборове, устава за акциза и тютюня и др. тямъ подобни
устави, безъ да излязатъ вънъ отъ максимума на наказанията, предвидени въ
престъпленията и нарушенията, означени въ предидущия членъ, до колкото делата по
нарушенията на тези устави не са изключени отъ ведомството имъ съ особни закони.

Забележка II. Означените въ предидущия членъ дела не подлежатъ на разглеждане отъ
мировите съдии въ следующите случаи:

а) когато наказанието за простъпъка е съпряжено съ запрещение да търгува или
промишлява, или съ затваряне дюкяна или промишленото заведение, и

б) когато възнаграждението за причинена вреда или загуби, чрезъ престъпление или
нарушение, надминава хиляда лева.

2. (Отмененъ: З. отъ 19 февруарий 1905 г.).

3. На всеки мирови съдия са подсъдни само тези постъпки, които са станали въ
неговата околия. Когато няколко престъпни действия се обнаружатъ изведнажъ въ разни
мирови околии по едно дело, то делото е подсъдно въ тоя мирови съдия, въ околията на
който е станалъ най-важния простъпъкъ.

4. Всеки мирови съдия си решава самъ, на него ли подлежи да разгледва постъпилото
дело, споредъ рода на подведомствените му дела или по званието на подсъдимия. И ако

види, че не подлежи нему, мировиятъ съдия го направлява по принадлежность или го
предава на другъ мирови съдъ, или на подлежащето военно началство, или пъкъ на
духовния съдъ.

5. Препирни за подсъдность между мирови съдии отъ същия съдебенъ окръгъ се
разрешаватъ отъ окръжния съдъ въ тоя окръгъ, а между мирови съдии отъ разни съдебни
окръзи се разрешаватъ отъ онзи окръженъ съдъ, въ окръга на който се е захванало най-
напредъ прението.

6. Препирни за подсъдность между мирови съдии и съдебенъ следователь се
разрешаватъ въ онзи окръженъ съдъ, при който е съдебниятъ следователь.

7. (Отмененъ съ чл. 63 отъ углавното съдопроизводство).

ГЛАВА II.
Редътъ, по който се захващатъ делата при мировите
съдии.

Отделение I.
Поводи за захващане на делата.

8. Мировиятъ съдия пристъпва до разглеждане на делата:

1) по жалбите на частни лица, които са претърпели вреда или загуба;

2) по съобщение отъ полицейските или административните власти;

3) по непосредствено усмотрение отъ него самаго на престъпно действие, което
подлежи за преследване независимо отъ жалбата на някое лице.

9. На мировия съдия се подаватъ жалби отъ частни лица за вреди или загуби или отъ
тяхъ самите, или отъ други лица, които по закона иматъ право да ходатайствуватъ за тяхъ,
или отъ техни повереници.

10. (Измененъ: З. отъ 19 декемврий 1905 г.) За поверениците се пазятъ правилата,
които са изложени въ книга II, глава VIII отъ гражданското съдопроизводство .

11. (Измененъ: З. отъ 19 декемврий 1905 г.) Жалбата, която се подава на мировия
съдия, бива писмена и трябва да носи подписа на тъжителя.

12. (Измененъ: З. отъ 19 декемврий 1905 г.) Въ писмена жалба трябва, по
възможности, да са показани:

1) името, фамилията, званието, прякора, както и местожителството на обвинителя;

2) престъпното действие, времето и мястото, дето е извършено;

3) претърпените вреди и загуби;

4) обвиняемото или подозреваемото лице, както и местожителството му;

5) свидетелите или други доказателства, съ които се подтвърдява жалбата, и

6) годината, месецътъ, деньтъ, когато е подадена.

13. Ако не се има на лице обвиняванъ или подозреваемъ въ престъпното действие, за
което е подадена жалба, или ако доказателствата, които го подтвърдяватъ, са
недостатъчни, мировиятъ съдия може да поръча на местната полиция да му събере и
представи всички необходими по това дело сведения, когато престъпното действие
принадлежи въ числото на тези простъпки, които се преследватъ отъ закона, независимо
отъ жалбите на частни лица.

14. Лицата, които са претърпели вреда или загуба отъ престъпно действие, могатъ и
сами да се обръщатъ направо къмъ местната полиция, която е длъжна да направи
потребните издирвания и за резултата да съобщи своевременно на мировия съдия.

15. Полицейските и другите административни власти съобщаватъ на мировия съдия за
онези престъпни действия, които те са открили и които по закона подлежатъ на
преследване и безъ жалби отъ частни лица.

16. Въ съобщенията си, били те писмени или устни, полицейските и другите
административни власти трябва да показватъ:

1) кога и де е станало престъпното действие;

2) на кого пада подозрението и какви доказателства има за туй;

3) има ли граждански ищецъ и свидетели, и

4) местожителството на всичките показани лица.

17. При съобщението на мировия съдия за престъпно действие, обвиняемиятъ може да
се докарва съ съобщението въ следующите случаи:

1) когато хванатия при свършване простъпъкъ е непознатъ на полицията или не може
да представи удостоверение за името, фамилията и местожителството си, и

2) когато работата е за престъпни действия, заради които споредъ закона,
обвинениятъ се затваря въ тъмница, и при туй има възможность да избегне, ако се остави
свободенъ, или може да изглади следите на престъпното деяние.

18. Споредъ своето лично усмотрение, по някое престъпно действие, мировиятъ съдия
може, ако го види за потребно, да поръча на полицията да направи предварително
издирване споредъ правилата.

19. Ако полицията не изпълни възложената поръчка отъ мировия съдия, то той има
право за важни опущения, направени отъ нея, да съобщи на прокурора или неговия
помощникъ.

Отделение II.
Повикване страните и свидетелите.

20. Повикването въ съда на единъ обвиняемъ става чрезъ писмена призовка, а когато
живее въ същия градъ на мировия съдия, става и устно.

21. Призовката трябва да съдържа точно:

1) кое лице се иска;

2) кога и де да се яви;

3) делото, поради което се вика обвиняемиятъ, и

4) последствията за неявяване.

Призовката се подписва отъ мировия съдия.

22. Призовката се връчва на тогозъ, който се вика чрезъ разсилния, който се нахожда
при мировия съдия, или чрезъ местното околийско или общинско управление.

23. Призовката се връчва на същото лице, което се вика. Ако го няма у дома му, тя се
дава на едного отъ домашните му, особено на най-стария, или на стопанина на къщата, или
на местния околийски началникъ, или же на старшия полицейски.

24. (Измененъ: З. отъ 19 декемврий 1905 г.) Като се връчва призовката върху втория
екземпляръ отъ нея се отбележва времето, когато е връчена, подписва се отъ получателя и
отъ лицето, което е я връчило, и се повръща на мировия съдия.

25. (Измененъ: З. отъ 19 декемврий 1905 г.) Ако оня, комуто е адресирана призовката,
не може или не желае да я подпише, връчительтъ отбележва това, както и причината на
неподписването, върху самата призовка и удостоверява всичко това съ своя подписъ и съ
подписа на двама свидетели. По същия начинъ се постъпва и когато призовката се връчва
на неграмотно лице, на което, въ всеки случай, се обявява съдържанието на призовката.

26. (Измененъ: З. отъ 19 декемврий 1905 г.) Призованиятъ трябва да се яви лично при
разглеждането на делото, но по дела за престъпни деяния, които се преследватъ само по
тъжбата на потърпевшия, както и по дела за простъпки, за които наказанието е глоба или

запиране, обвиняемиятъ може да не се яви лично, а да изпрати повереникъ, за което се
споменува въ призовката.

27. (Измененъ: З. отъ 19 декемврий 1905 г.) По дела за престъпни деяния, по които
обвиняемиятъ е длъженъ да се яви лично, съдията се разпорежда да се доведе, ако не се
яви самъ. Мировиятъ съдия може да се разпореди за довеждане на обвиняемия и безъ да го
призовава предварително съ призовка.

28. Докарване на обвиняемия не става инакъ, освенъ като му се изпрати формална
призовка съ същото съдържание, като кога се вика на съдъ.

29. Обвинительтъ се известява за деня и часа, определени за явяването на обвиняемия.

30. При разглеждане дела, които са повдигнати отъ длъжностни лица, когато те не
могатъ да се явятъ, изпращатъ вместо себе си довереници.

31. Ако самите страни не се задължаватъ да приведатъ свидетели, то мировиятъ съдия
ги вика самъ.

32. Свидетели отъ нижните военни чинове, кога са на действителна служба, се
привикватъ чрезъ най-близкото имъ началство, а офицерите се викатъ направо чрезъ
призовки; но повикването предъ съда не ги уволнява отъ служба, ако не са получили
уволнението отъ началството си.

33. По удостоверението отъ военното началство за невъзможностьта на тоя воененъ,
който се вика за свидетель, поради военни обстоятелства, да се яви лично предъ съда, то
таковиятъ се разпитва отъ местния мирови съдия въ мястото, дето служи.

34. Свидетели отъ свещено звание или монаси, ако не се явятъ по първото
призоваване, повикватъ се чрезъ най-близкото имъ началство.

35. (Измененъ: З. отъ 19 декемврий 1905 г.) Свидетель, който не се яви въ назначения
день, безъ да представи уважителни причини за неявяването си, наказва се съ глоба до
двадесеть и петь лева, споредъ важностьта на делото и състоянието на свидетеля. Ако
свидетельтъ не се яви и следъ повторно призоваване, съдията се разпорежда за
довеждането му.

36. Въ продължение на две седмици следъ като му се обяви определението отъ
мировия съдия за щрафа, свидетельтъ има право да си представи оправданията за
неявяване, които, ако се намерятъ удовлетворителни отъ мировия съдия, той може да
опрости глобата.

37. По причина на болесть, ако някой свидетель не може да се яви предъ съда, то
мировиятъ съдия го изпитва тамъ, дето лежи, и страните, ако са пристигнали,
присътствуватъ при това. По същия начинъ се допитватъ свидетели и въ такива случаи,
когато трябва да се разпитватъ повече свидетели, които живеятъ на едно място.

38. Свидетели, които живеятъ въ чужда мирова околия, далечъ отъ тоя градъ, дето
става разгледването на делото, могатъ да бъдатъ разпитвани отъ мировия съдия въ тая
околия, дето живеятъ, при туй се дозволява да присътствуватъ и страните, които би
пожелали да изслушатъ разпитването.

Отделение III.
Отсрочване на разглеждане на делото и мерки за
прекъсване на средствата за уклонение отъ съда.

39. Когато се явятъ и двете страни предъ мировия съдия и заявятъ, че по някои
причини като не могатъ да представятъ нужните си доказателства, мировиятъ съдия отлага
делото, като му назначи новъ срокъ. Но кога заяви само едната страна, мировиятъ съдия
отлага тогава делото, когато намери заявлението удовлетворително.

40. Мировиятъ съдия може и отъ само себе си да отложи разгледването и решението
на делото, ако го намерва нужно, било да направи огледъ, било да изиска отъ страните или
отъ полицията какви и да е сведения, които са необходими за решение на делото.

41. Когато се отсрочи разглеждането на делото поради неявяването на едната страна
въ назначения срокъ, противната страна може да иска, щото разноските, които тя ще
прави, за да идва други пъть въ съда, да се натоварятъ на страната, която, като не докаже,
че е имала уважителни причини за отсътствие, е станала причина за излишните разноски.

42. (И