Съпоставка между международни и национални счетоводни стандарти

Университет за национално и
световно стопанство
Спец. “Счетоводство и Финансов контрол”
Курсова Работа
по
“МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВИ
ОТЧЕТИ”
Изготвил: Преподавател:
Любка Георгиева Иванова доц. Снежана Башева
Фак. № 2865093
София
2009г.

Съпоставка между международни счетоводни стандарти
и национални счетоводни стандарти
МСС 1 – НСС 1
МСС1 и НСС1 имат за цел определяне на база за представяне на финансовите
отчети с общо предназначение, за да се осигури сравнимост на финансовите отчети на
предприятието, както с неговите финансови отчети от предходни отчетни периоди, така
и с тези на други предприятия. Гореупоменатите стандарти определят общите
положения за представяне на финансовите отчети, предоставят указания и насоки за
тяхната структура и изисквания за съдържанието им на международно и съответно на
национално ниво.
Съществена разлика се наблюдава при структурирането, представянето на
информацията. В националния стандарт има по-подробна регламентация и повече
конкретни изисквания към съдържанието на приложението в сравнение с тези в МСС 1.
В НСС 1 са определени конкретни справки, които трябва да се включат, като част от
ГФО. В МСС 1 при представяне на финансовите отчети не са регламентирани справки с
определено съдържание и форма. Вместо това е дадено по-пълно описание на
минималните изисквания към съдържанието на пояснителните сведения (на
приложението) към ГФО.
Съгласно МСС1 финансовите отчети често се правят по-разбираеми , като се
представя на информацията в хиляди или милиони от отчетната валута’ като при
трансформиране от една валута в друга се посочва изрично курсът, спрямо който е
извършена операцията от една валута в друга. Това е приемливо дотолкова, доколкото
степента на закръгленост при представянето е оповестена и съответно не се губи
значима информация. При НСС отчетите се изготвят в хиляди левове и сумите по
статиите на финансовия отчет, които са отрицателна величина, се посочват в скоби.
Според двата стандарта ГФО се състои от счетоводен баланс (баланс), Отчет за
приходи и разходи (отчет за доходите), Отчет за паричния поток, Отчет за собствения
капитал. Според НСС1 следват приложения, в което се включва по-подробно описание
или анализ на информацията, посочена в счетоводния баланс, в отчета за приходите и
разходите, в отчета за собствения капитал и в отчета за паричните потоци, информация
за счетоводната политика, която е използвана при изготвянето на ГФО, оповестяване на
информация, която се изисква в отделните НСС, допълнителна информация, която не е
представена в други съставни части на финансовия отчет, но чието оповестяване е

необходимо за вярното и честно представяне. Цялата тази информация е
систематизирана в справки. При МСС1 всяка позиция на лицевата страна на баланса,
отчета за доходите, отчета за промени в собствения капитал и отчета за паричните
потоци трябва да има препращаща референция към съответната информация,
представена в пояснителните приложения, които нямат строго регламентирана форма,
но задължително са придружени от Декларация за съответствие с МСФО и
пояснителните приложенията се представят по определен ред.
Предприятието избира и прилага счетоводна политика в съответствие с
конкретна норма, различна за съответния счетоводен стандарт. При НСС1
управляващият орган на предприятието определя счетоводна политика, която да дава
сигурност, че информацията във финансовите отчети е честно представена, както и за
нерешени въпроси в НСФОМСП предприятието е избрало и прилагало политика в
съответствие с МСФО и е оповестило този факт.
При МСС1 предприятието предоставя допълнителни оповестявания, когато
спазването на специфичните изисквания на МСФО е недостатъчно, за да даде
възможност на потребителите да разберат ефекта от конкретни операции, други
събития и условия върху финансовото състояние и финансовите резултати от
дейността.
При изготвянето на ГФО спред МСС1 ръководството на предприятието се води
от принципа на действащо предприятие, което означава, че не възнамерява да
ликвидира предприятието или да прекрати стопанската дейност в обозримо бъдеще.
Изрично е посочено, че предвидимото бъдеще трябва да е не по-малко от 12 месеца от
датата на баланса. При НСС1 не е регламентиран период, който да обхваща обозримото
бъдеще.
При МСС1 съществува дефиницията “Оповестяване” и спрямо ,която се изисква
определени оповестявания на лицевата страна на баланса, отчета за доходите и отчета
за промените в собствения капитал, както и оповестяване на други статии на лицевата
страна на финансовите отчети или в пояснителните приложения към тях. Според
начина на организация на НСС1 за ГФО такава дефиниция няма.
Съществени разлики се наблюдават в МСС1 в Счеотоводния баланс. Определя
се само минимума от статиите които трябва да се съдържат в баланса. Допълнителни
статии, групи и междинни сборове се представят на лицевата страна на баланса, когато
такова представяне е важно за разбирането на финансовото състояние на
предприятието. Този стандарт не предписва определен ред или формат за

представянето на статиите. Подхода за представяне на активите и пасивите се дели на
класифициран и некласифициран. В класифицирания представянето на активите и
пасивите е като текущи и нетекущи. При некласифицирания представянето на активите
и пасивите е по степени на ликвидност. Класифицирането и представянето на активите
и пасивите, разграничени на текущи и нетекущи според МСС1 е подходящо, ако
предприятието доставя стоки и услуги в рамките на ясно определен оперативен цикъл.
Най-общо текущите активи и пасиви са тези, които се очакват да бъдат реализирани
или уредени в рамките на оперативния цикъл на дейността на предприятието, както и
тези, които ще се уредят или се очаква да бъдат реализирани в рамките на 12 месеца
след датата на баланса. МСС1 предоставя възможност за прилагането и на смесен
подход на представяне на активите и пасивите в баланса, съгласно който
предприятието може да представи някои от своите активи и пасиви, класификацирани
на текущи/нетекущи, а други – според степента на ликвидността им, когато това
предостави надеждна и по-значима информация. Според МСС1 когато се използват
различни бази за оценяване на отделни групи(класове) от едни и същи активи, всяка
група трябва да се представи като отделна статия. Пример за това са имоти, машини,
съоражения и оборудване, част от които могат да се водят по цена на придобиване, а
други – по преоценена стойност съгласно МСС16. Такова изискване в НСС1 няма. В
НСС1 е възприето класифициране на активите в баланса според степента на тяхната
ликвидност, а на пасивите – според изискуемостта им. Подход на представяне на
активите и пасивите в баланса е единен. В него е представена подробна номенклатура
на задължителните статии, групи и раздели в баланса, като се изисква в баланса си
предприятието да не посочва статии, за които липсва счетоводна информация.
В Отчета за доходите в МСС1 следните позиции трябва да се оповестят на
лицевата страна разпределения на печалбата или загубата за периода:
(а) печалба или загуба, отнасящи се до малцинственото участие;
(б) печалба или загуба, отнасящи се до притежателите на собствения
капитал на предприятието майка.
Предприятието не може да представя каквито и да е статии на приходите и разходите
като извънредни позиции, нито на лицевата страна на отчета за доходите, нито в
пояснителните приложения. При НСС1 няма изисквания, свързани с представяне на
консолидирани отчети.
В други оповестявания според МСС1 се очаква да бъде подадена по подробна
информация за седалището и правният статут на предприятието, държава на

регистрация и адрес на управление (или основно място на дейност, ако е различно от
адреса на управление); описание на характера на дейността на предприятието и
неговите основни дейности; името на предприятието майка и на крайното предприятие-
майка от групата.
НСС се разработва под влияние на тенденциите в МСС. В България се е
наложило разбирането, че счетоводството е преди всичко текущо. Правното обвързване
на счетоводството е много силно. Обикновено предимството на съдържанието над
формата е неприложим принцип сред по-голямата част от специалистите, а
счетоводните правила са зависими от изискванията на отделни търговско и гражданско
– правни норми. Счетоводството се развива все още в данъчно-статистически.
Финансовите отчети са смесица от статистически форми и даръчно обвързване на
резултатите. Ползата от информацията, заложена в годишните отчети е все още
недооценена от управленския състав на предприятията, съответно не се ползва за
вземане на правилни управленски решения и стратегии.
Ползвана литература:
Сайт: www.online.apis.bg – продукт “Апис Финанси”