САЩ в началото на 20в.

36.САЩ в нач.на 20в.
Прогресивизъм в САЩ наричат теорията, че правителството трябва да се намесва повече в икономиката, за да осигури добър жизнен стандарт на хората и преди всичко на работниците. За периода на прогресивизма е характерна висока политическа активност на средната класа и социалните низини, довела до мащабни социални и политически реформи. Последователи на прогресивисткото движение има сред членовете и на Демократическата, и на Републиканската партии. Привържениците на империализма смятат, че САЩ трябва да поддържа силен военноморски флот и да продължава да завоюва територии. В края на 19 и началото на 20-ти век САЩ вече са по-активни в международен план. През 1898 страната влиза във война с Испания – Испано-американската война, която печели и придобива Пуерто Рико, Гуам, Гуантанамо иФилипините. Заедно с покупката на Аляска и анексията на Хавай, САЩ придобиват почти днешната си територия, като известни промени настъпват след Втората световна война. По това време както Америка, така и Европа се отварят за търговия с Китай след Опиумните войни и Боксерското въстание според т.нар. „доктрина на отворените врати“. Рузвелт е президент от началото на 20 век През 1901 г. президент става републиканецът Теодор Рузвелт. Той е ветеран от Испано-американската война и привърженик на външна политика, известна като „голямата тояга“:
да се поддържа голям военноморски флот и да се упражнява контрол над Латинска Америка. През септември 1901г. е убит президента Мак Кинли и вицепрезидента Теодор Рузвелт става най-младия президент в историята на САЩ на 42г..Той е привърженик на активната външна политика, според него между народите в света съществува голяма разлика.Той е на мнение, че цивилизованите народи са англо-сансонците и тефтонците, а останалите са цветнокожите, славяните и латино-американците. Представите на новия президент са, че цивилизованите нации произвеждат индустриалните стоки, а останалите нации само доставят само суровините за готовите изделия. Рузвелт е убеден, че цивилизациите общества имат право да се намесват във вътрешните работи на нациите от задния двор. Той е привърженик на използването на сила, като политика на голямата тояга. Той смята, че политиката на отворени врати е от жизнено значение за американската търговия в далечния изток, негова цел е да предотврати надмощие на друга държава, в този район.
През 1904г. японците неочаквано нападат руския флот в пристанището Порт Артур. Това е южна Манджария, която е китайска провинция контролирана от Япония и Русия. Рузвелт, който се опасява, че една от двете нации може да получи надмощие, приема ролята на посредник. Неговата мисия е много успешна и той получава нобелова награда за мир. Но през следващите години отношенията между САЩ и Япония се влошават т.к. Япония става главна морска сила в района и не допуска американската търговия в районите, който контролира. В САЩ враждебността към Япония приема характера на национално движение. Ограничен е достъпа на японци в САЩ, а в Калифорния дори има анти-азиатски бунтове. Разпространяват слухове за жълта опасност и в САЩ са създадени отделни училища за децата от далечния Изток. За да покаже на Япония могъществото на САЩ, Рузвелт изпраща на околосветско пътуване 16 американски бойни кораба, които посещават и Япония. Рузвелт разширява доктрината Монро с добавка, според която САЩ има право не само да се противопоставя на европейските интервенции в Америка, но и да се намесват във вътрешния живот на съседите си. Най-възхваляваното дело на Рузвелт е построяването на Панамския канал. Свързването на два океана Тихия и Атлантическия е мечта на много народи. Рузвелт избира тресе през Никарагуа, но по-късно му е предложен друг проект. Тресе между Панама и Колумбия започнато от френска компания. Дипломацията на сАЩ успява да сключи договор с Колумбия и срещу 10 милиона долара САЩ получава вечни права в заната на канала, но този сума предизвиква възмущение в сената на Колумбия, които отказва да ратифицира договора. Колумбия иска 20 милиона долара, тогава САЩ организира революция в Панама, отстраняват войските на Колумбия и признават Панама за независима държава. Нейното правителство веднага приема условията на САЩ и панамския канал е открит 1914г. По времето на Рузвелт започва да се обръща голямо внимание на лошите условия на живот в американските градове. Реформаторски настроени журналисти и писатели пишат статии и книги на тема злоупотребата с господстващо положение от страна на крупния бизнес, лошите хигиенни условия във фабриките и положението на бедните. В отговор през 1906 г. са прокарани Закон за чистотата на храната и лекарствата и Закон за инспекцията на месото. Друга последица от това реформаторско движение е засилена антимонополна дейност на правителството, при която големи компании се разбиват на по-малки. Най-крупната компания, раздробена по този начин, е Стандарт ойл (Standard Oil Company) през
1911. Прогресивистите извоюват регулация на индустрии като месо-разфасоването, лекарствата и железниците. Приети са и още четири конституционни поправки — от 16-та до-19, с които се въвежда федерален данък върху доходите, директен избор на сенаторите, забрана за употреба на алкохол и правото на глас на жените. Прогресивисткото движение трае до около 1920 г. като най-активно е през 1900–1918.
През 1912г. за президент на САЩ е избран демократа Уисъл, той има малък опит в дипломацията. С започването на І световна война САЩ обявява неутралитет, но част от американците симпатизират на Германия, между тях са граждани на САЩ с немски произход, както и ирландци, които на обичат Англия, като неутрална държава САЩ търгува и с двете . Воюват троината коалиция и Антантата. Военните поръчки на Англия и Франция в САЩ обезпечават най-забележителния подем в икономиката на САЩ. За 4г. война от длъжник на Европа САЩ се превръща в неин кредитор. По отношение на САЩ Германия използва непознато до тогава тактика-подводната война.
През май 1915г. немска подводница потопява английския пътнически кораб Лузитания, загиват 1200 пътници, между които повече от 100 американци. По-късно се установява, че кораба превозва не само пътници, но и военни припаси, но общественото мнение в САЩ възприема това нападение като акт на враждебност към САЩ. Няколко седмици по-късно инцидента се повтаря с френски пътнически кораб и отново има жертви, граждани на САЩ. Президента Уисън не бърза да ангажира САЩ във войната, преди това подготвя общественото мнение и преди изборите за президент през 1916г. неговата компания преминава под девиза Уисън ни пази от войната. Той печели с малко гласове в повече и започва подготовка за влизането на САЩ в І световна война. Той твърди, че САЩ не преследват никакви материални зели, а иска да създаде нов световен ред. През април 1917х. САЩ влизат във войната, като съюзник на държавите от Антантата т.к. САЩ няма постоянна армия тогава, Уисън въвежда с закон задължителна военна служба и мобилизира 3 милиона души и събира 2 милиона доброволци. В началото на 1918г. той формулира пред конгреса, принципите за които воюва нацията. Те са изброени в 14 параграфа, придобили известност като 14 точки. Уисън предлага конкретни примери за определяне след военни действия границите и за обособяването на нови държави на мястото на Османската империя и Австро-Унгария, които се разпадат. Той апелира за пет общи принципа в бъдещите международни отношения- свобода на моретата, съкращаване на въоръжението, създаване общество на народите, което да помага за прилагането на тези нови принципи. Уисъм отива на мирната конференция в Париж в края на 1918г. и го посрещат като спасител, като държавник, които създава един по-добър свят. Той се надява да играе водеща роля при мирните преговори, атмосферата на идеализъм, която той се опитва да създаде се сблъсква с национализъма в Европа. В изпълнение със злоба Уисъм не получава подкрепа от държавите победителки. Англия изобщо отказва да обсъжда възможността за свобода по моретата. Мирния договор сключен в Париж след войната се отдалечава от идеалите на Уисъм. Той успява единствено в създаването на общество на народите, което да предотвратява конфликтите в бъдеще. Първа световна война Въпреки нежеланието си САЩ влизат във войната на страната на Антантата през април 1917 г., като поводите за това са два: потопяването на пътническия кораб Лузитания от
немска подводница и телеграмата на Цимерман, с която Германия приканва Мексико да се включи във войната срещу САЩ За активната намеса на САЩ спомага и февруарската революция и последвалите събития в царска Русия. В началото на 1918 г. Русия излиза от войната, след като новото правителство начело с Ленин договаря бърз мир и така освобождава германски войски за Западния фронт. По онова време САЩ разполагат само със 131-хилядна редовна армия и 123-хилядна национална гвардия. Правителството е принудено да вземе мерки, за да осигури нужните военни сили за Европа и през май 1917 г. е прокаран непопулярният Закон за военната повинност, с който се въвежда всеобща военна служба на мъжете от 21 до 30 г. Мобилизирани са близо три милиона души, а още два милиона постъпват като доброволци. Към лятото на 1918 г. с помощта на американските подкрепления съюзниците започват контранастъпление, постигат бързи успехи и през ноември германците искат примирие. При организацията на тила са предприети безпрецедентни мерки за държавен контрол в икономиката. Според Закона за федералния контрол от 21 март 1918 г. всички железници преминават под ръководството на Уилям Макаду и е създадено военно железопътно управление за координация на дейността им. Военно-промишленото управление получава разширени пълномощия за контрол над предприятията с цел стимулиране на производството и избягване на излишно дублиране. Хърбърт Хувър застава начело на федерално ведомство за контрол на хранителните продукти и топливото и фиксира високи цени на пшеницата, а с цел осигуряване на продоволствието за армията въвежда т.н. „безмесни“ и „безпшенични“ дни. Предприети са строги мерки и за контрол на производството и разпределението на горивата. Освен всичко друго тези мерки облагодетелстват малоимотните слоеве от населението, в частност фермерите и работниците. Уилсън е автор на идеята за създаване на Лигата на нациите (или Общество на народите) с основна задача да предотвратява бъдещи войни. В хода на мирните преговори той подчинява всичко друго на тази задача и приема редица компромиси с надеждата, че след това в рамките на организацията ще е възможна корекция. Парижката мирна конференция одобрява решението за създаване на Обществото на народите на 25 януари 1919 г. Уставът на Обществото е подписан от 44 държави на 28 юни 1919 г. САЩ обаче не се присъединяват поради отхвърлянето на мирния договор от страна наизолационистите. Ратификацията му е отхвърлена на два пъти от Сената (през 1919 и 1920 г) и формално САЩ остават в състояние на война чак до 2 юли 1921, когато Конгресът (президент вече е Уорън Хардинг) най-накрая приема резолюция за официално завършване на военните действия. В началото на 1918 г. САЩ дава