Същност и състав на капитала

РАЗДЕЛ ВТОРИ
РЕСУРСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

ГЛАВА СЕДМА
КАПИТАЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
7.1. Същност и състав на капитала
Понятието “капитал” води своя произход от латинската дума
caput, с която римляните означавали заетата под лихва парична сума.
Стопанското разбиране за предназначението на капитала в исторически
план се среща за пръв път в научните трудове на Тюрго и Адам Смит.
С развитието на икономическата теория се променя и
разбирането за същността на капитала. Необходимостта от капитал в
предприятието се свързва не само с получаване на печалба, а и с
пределната му ефективност. Тя отразява вътрешната възвращаемост на
вложените в производството средства, изразена като допълнителен
доход, който носи единица допълнително вложен капитал.
От гледна точка на счетоводството и отчетността в отделното
предприятие, повечето автори характеризират капитала общо, като
отъждествяват понятията “имущество” и “капитал”. Тези понятия се
разграничават при свързването им с категориите “актив”, разбиран като
имущество, и “пасив” –източник на това имущество. В този смисъл
капиталът се определя като паричен израз на вложените в
предприятието активи, т.е. отъждествява се с пасива, разбиран като
източник на средства за предприятието. Затова при изучаването на
структурата и динамиката на предприятието балансовата форма е най-
лесния начин за възприемане, анализ и оценка на произхода и
приложението на капитала.
От гледна точка на икономиката на предприятието капиталът е
източник на ресурси за финансиране на неговите активи. По размера и
вида му се съди за икономическата мощ на предприятието и за
зависимостта му от външните фактори. Следователно, капиталът като
икономическа категория притежава някои характерни особености:
насочен е към инвестиции, производство и печалба и е предназначен за
възпроизводствено натрупване; натрупването на капитала за
инвестиране е основата за икономически растеж; отразява източниците
на средства; осъществява постоянно движение – ако спре кръгооборота
на капитала ще изчезне и свойството му да само нараства, т.е. няма да
има печалба.
В своя кръгооборот капитала преминава последователно през три
форми – парична, производствена и стокова. Кръгооборот на капитала

е процесът на неговото движение от появата му в една функционална
форма до възвръщането му в нея (фиг. 7.1). През това време той
преминава през производствения процес, излиза от него в стокова
форма, реализираща се на пазара, и завършва с нарастнала парична
стойност. Преминавайки през трите стадия капиталът се възвръща с
нараснал размер в първоначалната си парична форма. Процесът на
непрекъснатото повторение на кръгооборота на капитала формира
неговия оборот. Една от целите на предприятието е да се минимизира
времето на кръгооборота и да се максимизира броя на оборотите.

Фиг. 7.1. Кръгооборот на капитала
Резултат от функционирането на капитала са продуктите на
труда, които се предлагат на пазара. След тяхната реализация
вложеният капитал се възстановява в парична форма и в увеличен
размер, с което се създава възможност за разширяване на
производствено стопанската дейност. В случай, че се налага дейността
да бъде разширена по-бързо, то не се изчаква естественото нарастване
на собствен капитал, а се прибягва към временно привличане на чужд
капитал. Следователно понятието капитал е израз на съвкупната
разполагаема икономическа сила, влагана според целите и нуждите на
предприятието в конкретни имуществени форми.
Капиталът на предприятието може да бъде класифициран по
различни признаци, но един от най-важните е разграничаването му
според собствеността на собствен и привлечен. Основа и необходимо
условие за съществуването и осъществяването на дейността на
предприятието е неговият собствен капитал. Собствен капитал са
паричните средства, които съдружници те предоставят на
предприятието за осъществяване на дейността му. За целите на
представянето му във финансовите отчети собственият капитал се
разделя на отделни елементи – основен капитал, допълнителен капитал,
резерви и финансов резултат. Към елементите на собствения капитал с
известна условност може да се отнесе и стойността на изкупените
собствени акции.
Основният капитал на предприятието е статичен израз на
собствеността. Той се формира при учредяване на предприятието и е
относително постоянна величина. В зависимост от организационно

стопанската форма на предприятието основния капитал може да се
подразделя на акции или дялове.
Допълнителният капитал се формира в съответствие с устава на
предприятието от парични вноски на собствениците, но има временен
характер и подлежи на връщане. Основното му предназначение е да
отразява промените в капитала през текущия или близки с него отчетни
периоди в резултат на направени дялови вноски над първоначално
определения им размер. Служи като допълнителен резерв за
осъществяване на дейността на предприятието. Допълнителният
капитал обикновено се използва за финансиране на рискови проекти на
предприятието – внедряване на нови производства или продукти,
подобряване условията на труд, стимулиране на персонала и др. За
сметка на този капитал предприятията могат да предоставят
краткосрочни кредити на други стопански единици.
Резерви се формират от отчисленията от печалбата и
предназначението им е да покриват загуби. Общата стойност на
резервите се определя от устава на предприятието. Те могат да се
използват за удовлетворяване исканията на кредиторите. Освен това
средствата от резервите могат да бъдат прехвърляни в състава на
основния и на допълнителния капитал на предприятието. От своя
страна резервите се разграничават на:
 Законови – създават се строго целево от печалбата; величината
им е регламентирана по законодателен път и по своята същност са
своеобразна защита за интересите на кредиторите.;
 Свободни – определят се от собствениците или органа на
управление; служат за достигане на определени цели и нямат строго
фиксирана големина и състав.
Финансовият резултат намира израз в печалбите и загубите на
предприятието. Тя може да бъде както от текущата година, така и от
предходни години.
Привлеченият капитал включва задълженията и приходите за
бъдещи периоди на предприятието. Значителен ресурс за
функциониране на предприятието са средствата под формата на
задължения към държавата, социалното осигуряване, персонала и
доставчиците. Особено място в групата на привлечения капитал заемат
банковите и облигационните заеми. Очевидно в състава на този
капитал се включват чужди парични средства, които са предоставени
временно за използване от предприятието срещу определена цена.
Разделя се на следните основни групи:

1. Заеми – чужди парични средства, с които предприятието
разполага за определен срок по предварително уточнени направления
за използване. Заемите биват краткосрочни, дългосрочни и
облигационни. Краткосрочните са със срок на ползване до една година,
обикновено се отпускат за закупуване на суровини и материали и
допълват краткотрайните активи на предприятието. Дългосрочните са
със срок на ползване над една година и обикновено допълват
дълготрайните активи на предприятието. Облигационните са получени
средства от продажбата на облигации, а размерът им не може да бъде
по-голям от този на основния капитал.;
2. Задължения – парични средства, които предприятието дължи на
доставчици, на персонала, на Държавно обществено осигуряване и др.;
3. Финансирания – чужди парични средства, получени при участие
в различни конкурси; източник на тези средства може да бъде
държавния бюджет и/или специализирани фондове.
Източниците за осигуряване на капитал могат да бъдат вътрешни
и външни за предприятието. Разграничаването им е трудно и условно,
защото се базира на конкретизацията на източника и неговата
собственост. Към вътрешните източници обикновено се отнасят
неразпределената печалба, амортизацията и освобождаването на
капитал. Външните източници са в сферата на дяловото и кредитното
финансиране на капитала. Кредитното финансиране се осъществява
чрез банкови заеми и емитиране на облигации, а дяловото посредством
увеличаване размера на дяловото участие на съдружниците или
привличане на нови и с емисия на акции.

7.2. Структура на капитала
Структурата на капитала е съотношението между собствените и
привлечените средства в общата стойност на капитала на
предприятието. Състоянието и динамиката на структурата на капитала
е под въздействие на комплексното влияние на редица производствени
и финансови фактори. Финансовите фактори произтичат от равнището
на развитие на капиталовите пазари, а производствените се определят
от характеристиката на дейността на предприятието. Към
производствените фактори се отнасят сезонност на производството,
продължителност на производствения цикъл, стойност на
технологичното оборудване и др.
Показателят “капиталова структура” има решаващо значение за
бизнеса. В икономическата теория са познати и се използват три
степени на капиталовата структура:

1. Ниската степен – собственият капитал е до 25 % от общата
стойност на капитала; неизгодна е за предприятието, защото то е силно
зависимо от кредиторите и няма собствена политика, а реализираната
печалба се усвоява от кредиторите.;
2. Средна степен – относителният дял на собствения капитал варира
между 30 % и 55 %; благоприятна е, тъй като рискът е относително
равномерно разпределен, а за най-благоприятно се счита
съотношението 50% : 50%.;
3. Високата степен – собственият капитал е над 55 %; изгодна е за
собствениците, защото плащат най-малки лихви, а предприятието е
независимо от кредиторите. В същото време предприятието не ползва
евентуални облекчения и преференции за лихвите, които са характерни
за определени производства и отрасли (например, селско стопанство) и
носят допълнителна печалба.
Увеличаването на дела на привлечения капитал предизвиква
както отрицателни, така и положителни ефекти. По-съществените
положителни ефекти са нарастване възвращаемостта на собствения
капитал, намаляване значимостта на данъчните облекчения и др. От
отрицателните ефекти силно въздействие оказва нарастването на
финансовия и бизнес риск. Бизнес рискът се проявява като несигурност
на предприятието да достигне планираната печалба от дейността
поради непредвидено изменение на приходите при установените
разходи. Финансовият риск се изразява