Административни аспекти на сестринското обслужване при психично болни
Психиатрията, като дял от медицината се занимава с изучаването на психичните заболявания: има 2 групи псих.забол.-непсихични (неврози, псхипатии, харектопатии и др) и психични. Непсих.болести се характеризират с това, че при тях се запазва съзнанието. Те съзнават своето заболяване и необходимостта от лечение. При психозите, настъпва промяна в съзнанието, изграждат налудни изживявания, халюцинации, псивдо халюцинации и др. психично болните не осъзнават своето заболяване и откзват съответното лечение.
Особености при приемане на болни в психиатрична клиника.
Специфика при приемане на болен в кризисно състояние.
Мероприятия за задължително и принудително настаняване на псих.болен за лечение в психиатрична клиника.
Приемането може да бъде-доброволно, недобровоно (задължително и принудително). Основни задачи при приемане: тихо и спокойно място; да се осигури непрекъсване на приемането; мс трява да се представи, както и всички членове на екипа; разяснява се вътрешния ред, личните вещи се съхраняват от старша мс.; пациента се изслушва и се отговаря на неговите въпроси, проверява се за остри и режещи предмети в присъствието на свидетел; измерват се ОЖП, определя се степента на опасност; когато пациента се приема чрез органите на реда се уведомява прокуратурата в рамките на 24ч. принудително настанените се транспортират до психиатричното отделение с линейка и полиция. Изисква се информитрано съгласие от близките на болния.
Задължения на МС при диспансеризация на болни с псих. разстройства.
До 2001г.е била задължителна, след нейното отменяне се затрудняват грижите за психично болните т.е. лекаря не разполага с информация за хроничното протичане и проложението на лечение. Когато нещо бъде извършено от психично болен, веднага се изнасят всичките му данни и информция за състоянието му. Не съществуват служби и обучени екипи, които да продължат да проследяват състоянието им, като голяма част от тях се нуждаят от социална и психологическа работа.
Поведение и СГ при болни с разстройство на възприятно-представната дейност- илюзии, халюцинации.
Една от най-важните псих.дейности е въприятно-представната дейност. Тя се изгражда от усещания, възприятия, представи и въображение. Разстройства: анестезия-безчувственост; хипостезия-намалено усещане; хиперстезия – повишено усещане; илюзия – изопачено или лъжливо, невярно възприятие на реално съществуващи предмети и явления. Среща се както при здрави хора, така и при болни.; халюцинации- сложен феномен. Характеризира се с изживяване на обективната реалност. Псевдохалюцинации-нямат характер на обективна действителност.
Поведение на МС- да се ограничи нарастващата възбуда, която може да застраши, както самия пациент, така и околните. Успокояване с думи. Ако сред околните има лице, което го дразни, то трябва да напусне. Затваряне на прозорците и вратите и премахване на опасните предмети. Ако възбудата продължава, пациента се мобилизира. По назначение на лекаря се дават невролептици.
Поведение и СГ при пациенти с разстройство на мисленето.
Мисленето е основно средство и качество на личността, чрез която тя субективно изразява обективната действителност, отразена в реч.
Разстройства- свръхценни идеи- нарушения на мисловния процес по съдържание; нарушения на съжденията и умозаключенията. Налудни идеи- извратено, изопачено възприемане и тълкуване на обективната действителност, те могат да бъдат параноидни, мегаломанни и депресивни.
Поведение на мс – непрекъснато наблюдение на пациента. Премахване на опасните предмети, не се дават обещания на пациента, не се държим арогантно, да отговаряме на всеки един въпрос, да не се караме и повишаме тон. Ако не се успокоява пациента се имобилизира. По лекарско назначение се прилага медикаментозна терапия
Поведение и СГ при пациенти с разстройство на паметта.
Памет- способността за фиксиране, задържане и възпроизвеждане на усещания, възприятия и мисли.
Разстройства – количествени – хипермнезия- повишена паметова способност.; хипомнезия-намалена паметова способност; амнезия – липса на памет. Качествени – аломнезия-видоизменения на възпроемането, на действително случило се събитие; криптомнезия – нещо прочетено или видяно се преписва, като собствено изживяване.
Поведение на мс – ако пациента е възбуден той трябва да се успокои, защото това може да застраши както него ,така и околните. Успокояваме го с думи, премахваме опасните предмети и се затварят прозорците и вратите. Да не се дават обещания, да се държим мило и вежливо, да не се караме. Ако има човек от персонала, които го дразни, той трябва да напусне. Ако пациента продължава да е възбуден се имобилизира и по лекарско назначение се осъществява медикаментозната терапия.
Поведение и СГ при пациенти с разстройство на интелекта- олигофрения.
Интелектът е способността на индивида успешно да реагира в нови ситуации т.е. приспособяване на мисленето към нови изисквания.
Олигофрения (интелектуална недостатъчност) при тях има забавено или нарушено развитие на цялата психична дейност, а не само на умствената. Най-леката степен е дебилност – беден речник, преобладава конкретно-областно мислене. Имбецилност- невъзможност за абстрактно мислене. Идиотия – може да се каже е при тях липсват психични функции
Повлияването на това състояние изисква много усилие и време, а резултатите зависят най-вече от степента на увреждане при конкретния индивид.Провеждат се терапии с психостимулиращи средства. Ако състоянието е придружено от други заболявания, се приемат и специфични медикаменти. Прогнозата обаче невинаги е добра.
Поведение и СГ при пациенти с разстройство на интелекта- деменция
Интелектът е способността на индивида успешно да реагира в нови ситуации т.е. приспособяване на мисленето към нови изисквания.
Деменцията представлява придобито оглупяване и опадък на интелекта, след като той е бил оформен или правилно се е развивал до заболяването. Най-характерна е за старческата възраст. Намалява записът от думи, изпълнението на елементарни умствени задачи се затруднява. Деменцията има 2 степени: лаконарна-болния забелязва интелектуалните си промени,но се опитва да ги прикрие. Глобална-характеризира се с пълна безкритичност от страна на пациента.
СГ-Особено важно е да се организира подходяща и индивидуална психотерапевтична и рехабилитационна програма за болните. В провеждането й е добре да бъдат включени – психолог, невролог, социален работник, мс, които екипно и пълноценно да подпомогнат болния и да отложат максимално дълго моментът, в който ще има нужда от чужда помощ, за да извършва ежедневните си дейности. При наличието на такава патология от първостепенно значение е да се работи с членовете на семейството на такива болни, на които трябва да бъде разяснена същността на заболяването, необходимостта от по-голямо внимание към болния, промените които настъпват в поведението на техния близък и фактът, че те са несъзнавани и незлонамерени.
Поведение и СГ при пациенти с разстройство на емоциите
Разстройствата биват количествени – хипертимия – болестно повишено настроение.; хипотимия- отслабена емоция или намалено настроени.; дистимия – болестно намалено настроение, апатия, липса на настроение, еуфория, дисфурия-гневно настроение. Качествени – паратимия- несъответствие между повода и реакцията. Емоционална амбивалентност – едновременно изпитване на двойнствени чувста
Поведение на мс – първоначално трябва да се успокои пациента, защото това може да застраши него и околните. Успокояване с думи. Премахване на опасните предмети, затваряне на прозорците и вратите. Не се дават обещания на пациента. Трябва да сме мили и вежливи с него. Постоянно наблюдение. Ако е все още възбуден се имобилизира, ако се дразни от човек от екипа той трябва да напусне. По лекарско назначение се дава медикаментозната терапия.
Поведение и СГ при пациенти с разстройство на волята
Разстройствата на волята са количествени: хипебулия-повишена волева активност; хипобулия- намалена волева акттивност.; абулия-липса на волева активност. Качествени –парабулии- кататонна възбуда и кататонния ступор; Каталепсия – запазване на неестествено положения на тялото за продължително време.
Поведение на мс – първоначално трябва да се успокои пациента, защото това може да застраши него и околните. Успокояване с думи. Премахване на опасните предмети, затваряне на прозорците и вратите. Не се дават обещания на пациента. Трябва да сме мили и вежливи с него. Постоянно наблюдение. Ако е все още възбуден се имобилизира, ако се дразни от човек от екипа той трябва да напусне. По лекарско назначение се дава медикаментозната терапия.
СГ при болни с психомоторна възбуда-ПВ
Психомоторната възбуда е състояние, при което пациентите могат да буйстват, крещят, да се блъскат в стената или вратата или да нападат. Други белези са тичане, поскачане, кършене на ръце, драскане по себе си, ругаене, неадекватен смях. ПВ може да е израз на страх, паническо бягство от халюцинации и преследвания. Някои пациенти са със силно изразено разстройство, често са склонни към насилие или самонараняване. Вегетативните рефлекси на психомоторната възбуда са учестено дишане, разширени зеници, изпотяване, сухи устни, ускорен пулс. ПВ може да бъде овладяна чрез вербална интервениця, екипен подход, медикаментозно и принудителна изолация в отделна стая, която може да е отделна или комбинирана. При вербална интервенция мс трябва да стои поне на 11/2 ръка разстояние, за да не навлиза в личното пространство на пациента. Да избягва резки движения, да говори спокойно, да не дава обещания, които не може да изпълни и заплахи. Да не спори с пациента, винаги да внимава и да не забравя, че дори видимо спокоен пациент, той може да е изключително опасен. Ако пациента е агресивен и неовладян се пристъпва към екипен подход.
Екипния подход се състои от 5члена. Предварително се махат всякакви окрашения, писалки и предмети с които може да се застраши здравето на пациента или мед.работници. Всеки от тях хваща крайник и единия държи главата и говори.
Интервенции-ако е необходимо се поставя инж.през дрехите на пациента и екипа изчаква, докато се успокои.
Принудително изолиране- необходимо е максимално наблюдение от мс за да се проследи ефекта от медикаментозното лечение. При необходимост пациента се фиксира в рамката на леглото с цел да се избегне нараняване. След преминаване на възбудата мс я отразява в рапортната тетрадка. При нанесена телесна вреда или повреда на инвентара се отразява в тетрадката за проишествия. Пациентите с по-буйно и хаотично поведение, когато са опасни за останалите се хвъля одеяло върху главата му. Ако двама души влизат в конфликт, вниманието се насочва в друга посока или се поставят в отделни стаи с повишен надзор.
Поведение на МС и грижи при болни с кататонен ступор
Състояние, което се характеризира с повишена (възбуда) или пониже
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте