Система на международните отношения

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ГР. СОФИЯ
КУРСОВА РАБОТА
ПО МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ТЕМА:
СИСТЕМА НА МО.
МЕТЕРНИХОВА, ВЕРСАЙСКА,
ЯЛТЕНСКА СИСТЕМИ НА МО.
НОВ СВЕТОВЕН РЕД - ИДЕИ И
РЕАЛНОСТИ
Проверил: Доц. д-р Игор Дамянов
Гр. София

2009г.
СЪСТАВИЛИ:
1. Станислава Кръстева - 2613415, гр. 3607
2. Веселка Иванова - 2613414, гр. 3607
3. Мария Вълчева - 2613432, гр.3607
4. Мария Христова - 2613416, гр. 3607
5. Борислав Шопов - 253488, гр. 3607
6. Полина Гороломова - 2613409, гр. 3607
7. Борислава Йорданова - 2613411, гр. 3607
8. Ася Гиздина - 2613535, гр. 3611
9. Крум Стойнов - 2613516, гр.3611
10. Димитър Димитров - 2613531, гр. 3611
11. Марио Иванов - 2613527, гр 3611
12. Радостин Ценов - 2613518, гр. 3611
2

СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Система на МО....................................................................................4
2. Метернихова система на МО...........................................................46
3. Версайска система на МО................................................................53
4. Ялтенска система на МО..................................................................66
5. Нов световен ред - идеи и реалности.............................................68
6. Използвана литература....................................................................77
3

СИСТЕМА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ
ОТНОШЕНИЯ
Терминът система се използва широко в литературата на обществените
науки и по-специално в политологията и литературата и дискусиите, засягащи
международните отношения. Теоретичното мислене за характерни
международни модели, особено в десетилетията след средата на XX век, се
фокусира върху концепцията за една международна система. В основата на тази
концепция лежи предположението, че хората, било то като индивиди или групи,
действат по начини, създаващи сред тях модели на поведение, които може да
бъдат описани като системи. Макар терминът система да е бил в центъра на
бихейвиористката революция, той задминава тази фаза в развитието на
теорията за международните отношения. Разглеждането на международната
политика като система или системи е по необходимост част от
концептуализацията на нивата на анализ, където глобалната система съдържа
държави или други единици или подсистеми, които на свой ред съдържат групи
от индивиди. Интерактивните модели за поведение се осъществяват в рамките
и между различните нива на анализ. Теорията на неореализма придава
основно значение в структурата на международната система (брой и видове
участници или агенти и разпределение на потенциала сред тях), когато установява
поведенчески модели за единиците, съставляващи системата. Терминът
система описва как единиците си взаимодействат една с друга. Като се
основаваме на теорията на неореализма-стурализма, ще разгледаме обширните
трудове върху полюсността или за това как се смята, че алтернативните
структури влияят върху поведенческите модели и по този начин формират онова,
което се нарича международни системи.
Системата като концепция е била прилагана в рамките на ши рок
спектър от теории за международните отношения. Освен тео рията на
неореализма тук се включват и онези, свързани с интеграцията, процеса на
взимане на решения, конфликта и нивата на анализ в международната политика:
·Модели на международни системи, където са специфицирани
характерните начини на взаимодействие.
·Процесите, чрез които взимащите решения на ниво национална единица
формулират външна политика, взаимодействайки помежду си и реагирайки на
4

влиянието на вътрешната и международната околна среда, макар че, както
отбелязва Реймънд Тантър, „подходите в стил международна система
може да предполагат модели на взаимодействие, докато подходите в стил
външна политика може да предполагат модели на взима не на решение".
Общото, което и двата вида имат обаче, е фактът, че една системна
конструкция може да бъде използвана, за да се изследва как се формулират
външните политики и как държавите или другите единици си
взаимодействат и се свързват една с друга.
·Взаимодействие между националната политическа система и нейните
подсистеми - като обществено мнение, групи по интереси и култура, - за да
се анализират моделите на взаимодействие.
·Външни свързани групи, което означава други политически системи,
играчи или структури на международната система, с които изследваната
национална система има преки отношения.
·Взаимодействието между външните свързани групи и онези вътрешни
групи, които са най-тясно свързани с външните събития, като елитите в
сферата на външните работи, въоръжените сили и бизнесмени, занимаващи
се с търговия в световен мащаб.
Тези фокуси на анализа по никакъв начин не са взаимноизключващи се.
Разбирането на процесите по взимане на решения и системите на национално
ниво са от съществено значение за разбирането на взаимодействието между
националните единици на международната система. Структурният реализъм се
занимава с анализ на ниво международна система като източник на
поведенчески модели от решаващо значение. Структурата влияе върху това как
единиците или агентите се свързват или взаимодействат помежду си.
Фокусирането върху взимането на решение на национално ниво означава да
изучаваме нещо, което бихме могли да определим като подсистема на
международната система.
Теоретизирането, основаващо се на системата, събира заедно два основни
подхода в теорията за международните отношения. Първият се фокусира върху
участниците и взаимодействието, което се осъществява между тях, независимо
дали става дума за индивиди, групи от хора, като нации например, или
бюрократични единици. Този подход се нарича редукционистки, защото се
намира на ниво индивидуални участници или единици, например национални
държави, а не на ниво международна система. Вторият подход поставя ударение
на структурите, които създават рамката, в чиито граници се осъществява
взаимодействието. Твърди се, че именно структурата упражнява решаващо
влияние върху взаимодействието между отделните участници. Според теорията
на структурализма, когато се съберат действията на индивидите или групите, те
водят до модели за поведение, напълно различни от поведенческите модели,
които биха съществували, ако индивидуалният участник беше част от друга
5

структура. В този смисъл поведенческите характеристики и влиянието на
поведенческите модели като цяло са по-големи и различни от онези на
индивидуалните части. Както пише Робърт Кокс, подходът участник-
взаимодействие се опитва да обясни мотивациите за такива взаимодействия и
последиците от тях. Структуралисткият подход се опитва да обясни как
структурите, в чиито рамки съществуват играчите, се отразяват на
взаимодействията между тях, а също как и защо се осъществяват промени в
самите структури. Подходът на структурализма се нарича холистичен или
системен, защото се основава на разработването на обяснения на едно
макроравнище на анализ, като това на международната система, а не на нивото
на държавите като участници.
Според Джон Джерард Руги изучаването на промените е по необходимост
и изучаване на структурите. Като примери за промени може да бъдат дадени
колапсът на Римската империя, възходът на модерната държавна система и
разпадът на Съветския съюз. Структурата създава интерактивни модели, които
се променят заедно с нея. Cтруктурализмът предполага съществуването на
постоянни и непроменливи структури. Така структурата, формираща
международните интерактивни модели, е постоянна, макар нейните основни ха-
рактеристики, включително броят на участниците и разпределението на
потенциала между тях, да преживява промени. Структурата осигурява рам-
ката, където участниците, често наричани агенти, реагират и се свързват едни с
други. В рамките на тези структури системите са групи от участници или агенти,
които си взаимодействат една с друга. Критично важна част от търсенето на
разбиране за промените на системно, холистично ниво представлява въпросът
как играчите са свързани един с друг и какво е отношението структура-
участник/ агент. Според Ричард Литъл важен ключ към разбирането на
широкомащабните исторически промени, изглежда, лежи в отношението
структура-агент. Системите заедно с агентите и структурите формират трите
концепции, съставляващи т. нар. онтология на структурирането.
Според Александър Венд и Раймон Дювал отношението между структура
и агент представлява „взаимно определена невъзможност за намаляване".
Системата от взаимоотношения между агентите става възможна благодарение
на структурата, в която те съществуват. Авторите дефинират социалните
системи като „регулирани практики на агентите, които правят възможни
структурите, които на свой ред създават самите практики и осъществяващите ги
агенти". Взаимодействията между агентите формират структурата, която на
свой ред влияе върху взаимодействията. Социалните структури произтичат от
или са конструирани в резултат на интерактивни модели, точно както самите
обществени структури оказват ефект върху интерактивните модели. Така имаме
основата за една теория на конструктивизма.
От фундаментално значение за теорията на конструктивизма е как се
създават социалните структури и кой ги създава. В онова, което самият той
6

определя като „теория на струк-турализацията", Антъни Гидънс стига дотам да
твърди, че „основната сфера на изучаване от социалните науки според
теорията на структурализацията не са нито преживяванията на индивидуалния
участник, нито съществуването на някаква социална всеобщност, а социалните
практики, подредени в пространството и времето". Авторът е на мнение, че нито
субектът, който е човешкият агент, нито обектът, който е обществото или
обществените структури, са по необходимост по-важни един спрямо друг при
формирането на социалните практики и поведения. Според него „всеки един
субект и обект е създаден чрез повтарящи се практики". С други думи,
агентите формират обществото, като самото общество определя поведението
на агентите в рамките на един интерактивен комплект от модели. Агентите като
индивиди или групи оперират според правилата, които са разработили или
приели. Според Гидънс всяко правило по своята същност подлежи на
трансформации." Неговата теория на структурализацията съдържа онова,
което той вижда като дуализъм на структура и система. Агентите оперират в
рамките па структури. Като правят това, те по някакъв начин се свързват един
с друг, за да създадат повтарящи се поведенчески модели или
взаимодействия, и така изграждат система. Структурите и системите са
неразделно свързани в структурализация, дефинирана като „условия,
определящи непрекъснатостта или трансмутацията на структурите и
следователно р