Социализация на личността

Реферат по социална психология

на тема

СОЦИАЛИЗАЦИЯ
НА
ЛИЧНОСТА

Всяка група, общество или социална система контролира поведението на своите членове чрез стандарти, норми и правила на поведение. Тяхната цел е да подържат стабилното й съществуване. Функциите на тези контролни механизми са жизнено важни за съществуването на обществото и има няколко средства за тяхно налагане.
Социализацията представява начинът по който обществото постига контрол връху индивида. По принцип социализация е консервативен, но не и статичен процес.Обществата са динамични системи, които се променят с времето. Взаимоотношението между индивида и неговото общество е отношение на вземане и даване и вариациите на поведението на отделните членове е това, което в крайна сметка създава промяната в обществото. Начинът, по който човекът организира концептуалния си опит и разбира своя свят както и символите на езика които използва, за да представи идеите си и да общтува с други, само преподадени чрез социализация. Дори себеуважението и самооценката са социализирани.
Интегрираният набор от стандарти и конвекции, които дефинират социализацията в дадено общество, по същество обобщтава неговата култура. Тези стандарти се променят съществено в отделните общества. Законите или наредбите са формализирани стандарти, които предвиждат наказание за действията нарушаващти интересите на обществото. Други стандарти обаче остават неформални и имплицитни, например обичаи, традиции или народен бит. Тези стандартизирани правила на поведение, формални и неформални се наричат социални санкции. Терминът табу се използва от антрополозите за описание на твърде сурово налагане отрицателни санкции, обикновено тези, имащи отношение към дейности, които представяват особено голяма заплаха за стабилноста на обществото. Кроскултурния подход към психологическо изследване е особено добре пригоден за изучаването на социализацията.
Следователно, тъй като идеални условия за изучаване на социализацията просто не съществуват, методите на изследване, използвани за натрупване на психологическо познание връху този аспект на човешкото поведение, са извлечени предимно от следните три източника: сравнителни изследвания на поведението на членове на различни култури, изследвания връху нормалните модели на психично развитие в дадена култура и изследвания на отделни случаи на анормална или възпрепятствана социализация.
Терминът социализация се отнася до последователността от преживявания на социално учене, които водят до интегриране на индивида в обществото. Процесът на социализация може да се описва и да се анализира по отношение на асимилацията на човека в определена група.
Терминът социализация обаче се използва и за описание на дълги и сложен процес на социално учене, чрез който бебето се асимилира в обществото по време на растежа си към зрялата възраст.
Ключът към процеса на социализация е социалното учене. Типът учене, от който най – вече се интересува социалната психология, е всяко учене, осъществяващо се във връзка със социалната елементи в средата: другите хора, групи или културни продукти и институции. Винаги когато се появят открити поведенчески промени, вероятно се е осъществило учене. Следователно процест на учене се отнася до мотивацията и ценностите: приемане, че човек трябва да е мотивиран да постигне някаква цел, за да осъществи поведеническо приспособяване и промените, които наричаме учене. Последствията от определена поведеническа промяна са от критично значение за насочване на процеса на учене.
Има три типа последствия, които могат да се появят след всеки поведенчески акт: действие, което доближава човека към целите му и потпомагащо тяхното постигане(награда), действие което поставя човека в болезнена ситуаци или в дистрес и пречи или е несъвместимо с постигането на целите (наказание) и действие, което може да не предизвика видима промяна и нито потпомага, нито пречи на постигането на целите (липса на награда). Наградата консолидира поведението, довело до постигането на положителни условия или потпомогнало постигането на целта. С други думи, наградата засилва вероятноста дадено действие да се появява отново в подобни ситуации в бъдеще. Наградата не само насочва хода на натрупването на навици у индивида, но е критичната основа на много от неговите нагласи, цености и ситуациите, на които той се научава да се наслаждава. Наказанието възпира поведението. То намалява вероятноста дадено действие да се появява в бъдеще. Този заучен страх се нарича тревожност. Индивидът може да демонстрира отбягващо поведение и да отказва дори да влиза в подобни ситуации в бъдеще. Липсата на награди (отсъствието на наказание или награда след поведенчески акт) обикновено оставя човека в пръвоначалното статукво по отношение на услилията, насочени към постигането на дадена цел.
Социалните санкции могат да се налагат по различни начини. Определени източници на социален контрол остават външни за индивида и направляват поведението му чрез наградите и наказанията, налагани от другите, за да го накарат да се придържа към конвенционалните стандарти. Такива директни награди и наказания могат да се прилагат индивидуално от родители, учители и други авторитетни фигури, които испълняват функциите на фактори на културата. Възможно е да се прилагат и колективно като одобрение и приемане (или неодобрение и отхвърляна) от колегите, връсниците и равните по статус. В социализацията на хората най – важните външни източници на социален контрол са конкретните фактори на обществото, които им предават неговите цености, убеждения и конвенционални стандарти, подготвяйки ги за асимилацията, в обществото на възрасните. Факторите на обществото осигуряват два основни типа обучение на малкия човек. Първо, те манипулират и оформят поведението чрез директно поткрепление и управление на условните връзки (включително награди, липса на награди и наказания или наказания ) . Второ осигуряват моделите или примерите, които демонстрират пред детето подходящото или конвенционалното поведение, което обществото очаква от него. Управлението на условните връзки на поткреплението от факторите на социализацията е много важна сила в раното поведенческо развитие на детето, особено от гледна точка на по- късното му приспособяване към обществото. Наградите и наказанията за поведението понякога могат да се прилагат колективно под формата на социално одобрение или отхвърляне. Произходът на мотивацията за тръсене на одобрение в раната детска зависимост е продължителен процес в човешката социализация. В младенчеството зависимоста пръвоначално е необходима (инструментална зависимост) но по - късно започва да се цени само по себе си (емоционална зависимост). Просто да си обичан и обгрижван става награда само по себе си. Следователно приемането от друг човек или група в крайна сметка започва да носи определена ценост. Социалното приемане и отхвърляне става много силно средство за социален контрол което потпомага обществото да контролира поведението на своите членове. След като в процеса на социализация човек се научава да е чувствителен към одобрението и приемането на равните по статус, той става неговия критерий за собственото му одобрение или неодобрение. По същия начин този кодекс е свързан с друга основа на социалния контрол – социална желателност. Тя има отношение към стандартите на обществото за приемливо поведение и рядко се формулира експлицитно и формално, но въпреки това е мощен стимул за упражняване на самоконтрол и за развитие на нравствеността.
Ерънфрийд диференцира две категориални техники за социализацията: техниките на въвеждане разчитат на появата на наградите за желателното поведение, като нежелателното поведение се натъква на липса на награди и наказания (безразличие). Осигуряват се ясни модели, демонстриращи желателното поведение, а появата на наказанието се минимизира. Обратното, техниките на сентисизиране разчитат главно на появата на наказанието за нежелателното поведение. Желателното поведение се третира като очакван минимален стандарт, който не заслужава специално внимание. Ерънфрийд смята , че в нашата култура мъшката роля по принцип се преподава чрез сенситизиране( т.е. малките момчета са обучавани да отбягват да бъдат женствени), докато женската роля се преподава чрез въвеждане( т.е. малките момичета са учени да бъдат като майка си). Това съответсва на общото наблюдение в културата, че мъжественоста е силно стереотипизирана, докато женственоста е по неопределена и променлива. За ефективноста на межуличностното одобрение като подкрепител за манипулиране на човешкото учене е установено че се променя като функция на характреистиките на даващия и на получаващия одобрение. Индивидът , който е особено чувствителен към този тип социален контрол, обикновено е любезен, помагащ, скромен, себеомаловажаващ се и търси подкрепа. Вероятно е той да демонстрира хронични високи нива на тревожност. Освен това вероятно е бил отгледан от родители, които са подчертавали междуличносните или ориентирани към любовта техники за дисциплиниране. Резултатите непрекъснато показват, че децата( и дори колежаните) са особено чувствителни към социалното поткрепление от членовете на други пол. С други думи, одобрението на мъжете влияе връху изплънението на момичетата повече, отколкото на момчетата, а одобрението от жените влияе върху испълнението на момчетата повече, отколкото на момичетата. Стандартите за социално приемливо поведение в някои случаи се формализират от обществото като етични и морални принципи, за които се смята, че се налагат от свръхестествени същества.Обикновено те са преплетени с религиозни убеждени и практики на обществото.Ефективността на тези контролни механизми обаче силно зависи от способността на човека да отлага задоволяването на потребностите. Освен директното награждаване и наказване на поведението на детето съобразно социално дефинирани стандарти, опосредствани и филтрирани през личните им стандарти, родителите осигуряват и модели, които децата са насърчвани да имитират. Детето е подтиквано директно и индиректно чрез няколко типа натиск да приеме същите типове поведенчески модели, демонстрирани от неговите родители, учители и други възрастни. Скинър разработва анализ на оперантното обуславяне, който подсказва, че в хода на ученето на абсолютно нов тип поведение действията на индивида постепенно се оформят чрез последователни приближения, които водят до ниво на максимална ефективност. Анализът на Скинър на ученето обаче не отчита директно ролята на моделите или примерите като критерии, според които се оформя поведението.
Родителите, педагозите, професионалистите и дори политиците са изразявали загриженост за влиянието на телевизията и филмовите герои върху социализацията на младите хора в нашето общество, особено по отношение на насилието и агресията.
Важно последствие от социалните вариации в убежденията, ценостите, идеите