социално-икономическо развитие на Германия след Римските договори

Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Философски факултет
Катедра Европеистика

КУРСОВА РАБОТА
„Съвременно социално-икономическо развитие на държавите--членки на ЕС“ след Римския договор“
„Съвременно социално-икономическо развитие на Германия след Римския договор“ (след Римския договор)"
Минуси от членството на България в Европейския съюз
(Дебат)

Изготвена от: А. Ангелова 99842
С. Христова 99828
И. Славова 99831
Г. Бояджиева 99801
Д. Филипова 99794: В. Ангелова 99787
Х. Илиянова
И. Славова 99831
Ръководител: доц. д-р. Калоян Симеонов

Въведение:
Германия е една от водещите икономически сили в ЕС. Със своята богата култура и история, страната честно е описвана като „Двигателят на Европа“
В тази курсова работа ще проследим Германия в исторически, икономически и социален план през последните десетилетия на ХХ век.
Oбща характеристика на Германия:
Федерална Република Германия заема обща територия от 357 021 кв.км. Общия брой на жителите е 82 млн., като по този фактор заема първо място в ЕС и второ в Европа след Русия. По форма на управление е федерална парламентарна република с 16 провинции като федералната столица е Берлин. Провинциите се делят на 439 окръзи като две от тях са свободни градове - Хамбург и Бремен. Административните области са 22. Член е на няколко международни организации - ООН, НАТО, Г-8, Г-20, ОИСР и СТО.
Икономика: Германия е сърцето на Еврозоната. Официалната валута е Евро. Преди еврото официална валута на Германия е Германска марка, която излиза от обръщение през 2002 година.
Страната има изключително добре развита икономика, най-голямата в ЕС и 4-та най-голяма в света. Германия отбелязва и най-голям БВП и се определя като най-важния пазар в Европа. Тя е втора по чужди инвестиции като общо сумата е 630 бил. долара.
Икономиката на Германия има някои характерни черти като например изключително силно развитата промишленост, която се смята за гръбнака на немското стопанство. Произвеждат се световно известни марки автомобили, черна и бяла техника, козметични продукти и др. На практика страната произвежда почти всичко необходимо от технологична гледна точка на едно развито и модерно общество. Имена като Мерцедес, БМВ, Опел, Нивеа, Сименс и др. са световноизвестни, а изразът „произведено в Германия” се е превърнал в синоним на качество. Всъщност немската промишленост превъзхожда по редица показатели дори Съединените Щати. По тази причина Германия често е наричана „фабриката на света“. Едно от най-забележителните постижения на Германия в международната икономика е, че страната се е превърнала в най-големият износител на стоки в света. Силно развитата икономика е превърнала немското общество в еталон за висок стандарт на живот, а немския социален модел е мечта за стотици държави по света. Известен факт е например, че немските граждани са най-големите туристи и пътешественици в наши дни. По тази причина немският туроператор ТУИ се е превърнал в най-големия в света и разполага с множество представителства в различни точки на света.
Германия е един от световните лидери във висшето образование, тъй като страната влага огромни средства в развитието на науката, здравеопазването и новите технологии. По една от своите характеристики Германия напомня повече на Съединените щати, отколкото на останалите европейски страни. Това е фактът, че много германци предпочитат да учат в колеж, което им дава в по-голяма степен практически умения, отколкото да завършат класически университет. Това е напълно разбираемо като имаме предвид, че в Германия е много добре развита промишлеността, а практическите умения ще дадат на младите хора шанс да бъдат по-конкурентноспособни на трудовите пазари.
Друга характерна особеност е инфраструктурата, която е развита по начин, осигуряващ максимално предимство на местната икономиката. Германия се счита за страната с най-добре развита транспортна мрежа в Европа, а и в света. Голяма част от територията и е прорязана от магистрали, които не само че свързват големите градове на страната, но също така играят и важна роля на транспортен коридор между Източна и Западна Европа, както и между северните и южни части на континента. Високоскоростните влакове са още един елемент на високоразвитата немска инфраструктура. Германия има много силно развит самолетен транспорт, както между градовете, така и с чужбина. Летището във Франкфурт се смята за едно от най-модерно оборудваните и големи летища на планетата. Интересен факт за Германия е, че страната има изключително добре развит речен транспорт. Много от големите немски реки са свързани по между си посредством плавателни канали. Това се отразява добре на немската икономика, тъй като по този начин се осигурява евтин транспорт.
В Германия също така има широка подкрепа за зелената партия, тя е първата такава в света, като от тук започва и началото на екологичното движение и политиката, насочена към екологично опазване. Страната отдава голямо значение на възобновяемите източници на енергия - тя има най-амбициозния план за използване на подобна енергия в Европа. През 2005. страната произвежда 35% от вятърната енергия в света, по територията ѝ има ок. 20 хил. турбини. Намира се на трето място в света по рециклиране на отпадъци.
Някои отделни факти за икономиката: страната е втора по консумация на бира в света (след Чехия) - 107л. на човек годишно, на територията ѝ има 1,300 пивоварни и се произвеждат 5 хил. вида бира. Втора е по производство на коли в света. Първа по запазване на патент и авторови права. Тук се намира и най-голямата ЖП гара - в Берлин. Отбелязан е и най-висок корпоративен данък (40%). В зоната на Франкфурт има най-много милионери на глава на населението.

История на Германия след Втората световна война
Края на войната и нулевия период:
На 08 юни 1945г. фелдмаршал Вилхелм Кайтел разпуска Вермахта, с което се поставя края на Втората Световна Война. Започва така наречената нулева година. Германия е окупирана от чужди войски; унищожени са градовете и инфраструктурата; страната е залята от бежанци, чиито домове остават в териториите дадени на Полша и СССР. След края на войната аншлусът на Австрия е анулиран. Судетската област е върната на възстановената Чехословакия, а Елзас и Лотарингия вече са в пределите на Франция.
Страната претърпява икономически срив, глад, безработица, мизерия и епидемии. Процъфтява черната борса. Поради тази криза победителите вместо репарации изземат държавното имущество, авоарите от чуждестранните банки, държавния флот и др.
Окупацията:
Разделението е обсъждано на много конференции: Казабланка през 1943г., Техеран 11.1943г. и Ялта 02.1945г., където се взимат окончателни решения. Тримата големи решават да разделят Германия на четири окупационни зони, по една за Франция, Великобритания, СССР и САЩ.

В Съветската зона индустрията се национализира и икономиката се преустройва по социалистически модел. СССР се опитва да създаде едно социалистическо общество. Разбира се, взема своите компенсации за загубите във войната голяма част от фабриките (предимно за уран) работят за Съюза. Друга част са демонтирани от зоната и монтирани в териториите на СССР. Полша също получава материални компенсации за сметка на Източна Германия.
В зоната на САЩ виждаме стремеж за премахването на нацистите и създаване на едно демократично и либерално общество.
В Английската зона също се опитва да се извърши национализация на индустрията. Но тъй като Великобритания още преди края на войната е против радикални мерки срещу Германия, за да не се поражда реваншизъм, а и не иска да облага допълнително данъкоплатците си, на 01.01.1947г. Английската и Американската зони се сливат в т.нар. Двузония
Франция отделя с митническа бариера Саарската област и започва да я експлоатира. Тя е за сурово наказание над Германия с откъсването на левия бряг на Рейн и поставянето му под контрола на Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. Същото предлага и за Рурската област. Франция не е била на конференцията в Потсдам и не се съобразява с решението за създаване на една демократична Германия, а търси своята компенсация за войната.
В следвоенните години германският проблем, т. е. проблемът за подписването на мирен договор с обединена Германия, се оказва най-сложният проблем на Европа. С него се занимават победителите и германското общество. На 20 септември 1949 г. избраният от населението на Западна Германия парламент обявява създаването на Федерална република Германия (ФРГ), с канцлер – Конрад Аденауер, а на 7 октомври 1949 година, е приет Манифестът за създаване на Германска демократична република ( ГДР )
На 25 март 1957 г. в Рим, Италия, държавните ръководители на шест европейски държави - Франция, ФРГ, Белгия, Италия, Холандия и Люксембург, подписват Договор за създаване на Европейска икономическа общност /ЕИО/. Договорът представлява своеобразна конституция за обединителните процеси в Европа, а през 1990 година, ФРГ и ГДР сключват договор за обединение на Германия.
Икономическо развитие на следвоенна Германия:
Германското “икономическо чудо” от 1945 г. e базирано на системата на социално пазарно стопанство, което е въведено като понятие от Лудвиг Ерхарт след Втората Световна война. Основните му принципи са: пазарна конкуренция, лична отговорност, концентрация на държавната власт върху съществените задачи, стабилна валута (ценовата реформа от 1949г., която въвежда новата парична единица – германската марка) и участието на широки обществени класи в икономическия растеж (“благоденствие за всички”).
Динамизмът на германската икономика е обусловен от историческия фактор, който ѝ влияе изключително неблагоприятно, поставяйки Германия и в позиция на жертва, и в позиция на агресор.
Основните черти в икономическото развитие на следвоенна Германия до 1989 г. могат да се обособят в 3 групи:
постепенно спадащ икономически растеж: продължителни излишъци и колеблива структурна реформа. В първия период се открояват четири фази: на реконструкция (1949-1950 г.), на икономическо чудо(1950-1960 г.) поради високите печалби, ефективното оползотворяване на капиталовите резерви, високото равнище на предлагане на трудовия пазар и ниските заплати.
През 1960г. започва нормализирането, икономическия растеж отслабва и доближава равнището на развитие на останалите западни държави. През 1966-67г. се наблюдава и първата рецесия на германската икономика.
От 1973 г. насам тече процес на забавяне и изоставане на икономическия растеж поради намалената производителност на факторите за производство, безработицата расте и достига до 4.7%. През 60-те години структурната реформа е забавена от вторичния и третичния сектор, гастарбайтерите и засилващия се корпоративизъм.
Освен съществената финансова и материална помощ от САЩ и приобщаването ѝ към Европейските общности, бумът на германското икономическо развитие се дължи изключително на социалния фактор. Схващането за силно национално самосъзнание у германците, изключителната способност за концент