Спомени за българските въстания , авт. Никола Обретенов

J J .
Обретеноб
тетин ия
a m
на Отечествения
фронт

ТфОИЧНй
х е ю п и с
ПОПУЛЯРНО ИСТОРИЧЕСКО ЧЕТИВО

И Л КОЛА ОБРЕТЕНОВ

Н и к о л а
О б р е т е н о в
СШ Ш ЕНИ
з а о ъ л г а р
с к и т е
в ь с т а м и п
с х а р а к т е р и с т и к а
д о б а в к и и п о п р а в к и
о т А к а д е м и к М и х а и л А р н а у д о в
И з д а т е л с т в о
н а О т е ч е с т в е н и я ф р о н т —
С о ф и я , 1 9 7 0 г .

Н И К О Л А О Б Р Е Т Е Н О В И Н Е Г О В И Т Е „ С П О М Е Н И "
I
А в т о р ъ т н а т а з и к н и г а н е е с ъ в с е м н е п о з н а т н а н а ш е т о
о б р а з о в а н о о б щ е с т в о . К о й т о е ч е л „ З а п и с к и т е п о б ъ л г а р
с к и т е в ъ с т а н и я “ н а З а х а р и С т о я н о в и л и б и о г р а ф и я т а н а
Х р и с т о Б о т е в п а к о т н е г о — а к о й п р о с в е т е н б ъ л г а р и н н е
с е е з а ч и т а л с у в л е ч е н и е в т е з и в д ъ х н о в е н о н а п и с а н и к н и г и ,
п р е и з д а в а н и и д о д н е с п о с т о я н н о , — т о й с е с е щ а к о л к о ч е с т о
с е г о в о р и т а м з а Н и к о л а О б р е т е н о в , е д и н о т н а й - д е й н и т е
ч л е н о в е н а р е в о л ю ц и о н н а т а о р г а н и з а ц и я о т 1 8 7 2 г о д . , б л и
з ъ к с ъ т р у д н и к н а Б о т е в , к о г о т о и п р и д р у ж а в а в п о х о д а м у
с „ Р а д е ц к и “ . Т р я б в а о щ е д а с е п р и п о м н и , ч е н я к о и о т н а й -
в а ж н и т е ф а к т и и е п и з о д и в „ З а п и с к и т е “ н а З а х а р и с е д ъ л
ж а т т ъ к м о н а с в е д е н и я и р а з к а з и о т О б р е т е н о в , и о с о б е н о
х а р а к т е р и с т и к а т а н а з н а м е н и т а т а б а б а Т о н к а , п о к р о в и т е л
к а н а р е в о л ю ц и о н е р и т е . Б е з д а п р и т е ж а в а м а й с т о р с т в о т о
н а З а х а р и к а т о п о в е с т в у в а т е л , н о с п о с о б е н в с е п а к д а н и
д а д е е д н о в я р н о и т в ъ р д е з а н и м а т е л н о и з л о ж е н и е , О б р е т е
н о в д о п р и н а с я с ъ с с в о и т е „ С п о м е н и “ т в ъ р д е м н о г о з а п р а -
в и л н о т о о с в е т л е н и е н а е д н а е п о х а , и н т е р е с н а з а в с и ч к и ,
к о и т о и с к а т д а в н и к н а т в п о л и т и ч е с к и т е и к у л т у р н и т е п р е д
п о с т а в к и н а н о в а Б ъ л г а р и я . П р и е м с т в е н о с т т а — и с т о р и ч е
с к а и п с и х о л о г и ч е с к а — т у к е н а л и ц е и с а м о п о е д н о н е д о р а
з у м е н и е м о ж е ш е в н а ч а л о т о н а О с в о б о ж д е н и е т о о т 1 8 7 8 г о д .
д а б ъ д е т я п р е н е б р е г в а н а .
Н е с ъ м н е н о д н е с с м е в е ч е т в ъ р д е д а л е ч о т к р а т к о т р а й
н а т а з а б л у д а н я к о г а , к о г а т о л е к о м и с л е н о с е е х в ъ р л я л а
7

забрава върху легендарната героична епоха и когато з а Щ
харн Стоянов се е виж дал предизвикан д а оправдава някак Ч
своите проучвания върху нея. Току след Освобождението
нашата интелигенция, погълната от грижи по устройството I
на новата държ ава, е могла още д а се възхищ ава от граж
данската или военната доблест на герои, прочути по цЯл
свят, но като е подценявала мъжеството и подвизите на
свои сънародници, достойни за възхвала и признателност. 1
Огорчен от подобно преклонение пред чуждото, свързано
с недовиждане на великото у нашите възрожденци от Пай- I
сий до Раковски и Левски, Захари пише в биографията на
Левски от 1883 год.: „Доволно сме кадили там ян пред оне
зи идоли. . . (думата е за политически и военни лица в
чужбина). Нима нашите собствени братя, наш ите герои как
вито и да са те, не заслуж ават горните почести?“ Сам З а
хари не е отричал ни за миг значението на световните герои
на мисълта и делото, допринесли за търж еството на прав
дата и свободата другаде; но той не е могъл да бъде рав
нодушен пред забравата на велики дейци у нас, оставили
ни неоценимо нравствено наследство и достойни да се тачат
от поколенията. „Ние имаме, твърди той, герои, наш а на-
родна гордост, като Любен Каравелов, Левски, Хаджи Д и
митър, К арадж ата, Ботев, Бенковски, Волов, Каблеш ков;
за малко от тях се знае где почива свещеният им прах,
нищо не е направено за да се увековечи тяхната п а м е т , т^о-^!
гато отечеството им, за което са станали ж ертва, е днес I
свободи о.“
Че строгият укор е бил напълно основателен, може да
се съди и по факта, че все по това време на увлечение о т '
задачите на деня и поетът Вазов се е чувствувал угнетен от
липсата на признателност към сенките на великите бълга
ри. създали революционния ентусиазъм, при който
Е д н о дело об щ о, едничка цел св ята
в д ъ хв аш е душ и те, сгр я ва ш е съ р ц а та .
В своята „Епопея на забравените“ от 1882—84 год. В а
зов извикваш е във въображ ението на новите поколения
българи образите на Паисий и братя М иладинови, на Р а
ковски и Л евски, на К арад ж ата и на опълченците при Ш ип
ка, възстановявайки така светлата патриотическа вяра и
готовността за самопожертвуване в името на високите н а
ционални и хуманни идеали, без които един народ е обре
8

ч е н н а з а г и в а н е . П о я в и х а с е п о с т е п е н н о м е м о а р и и и с т о р и
чески б е л е ж к и в ъ р х у е п о х а т а , з а в ъ р ш е к н а в е к о в н и б о р б и
за н е з а в и с и м о с т и д о с т о й н о н а р о д н о б и т и е , и т а к а с е д о й д е
д с а п о т е о з н а А п р и л с к о т о в ъ с т а н и е , ж и в и д о д н е с в б ъ л
г а р с к а т а д у ш а . В т а з и р е а б и л и т а ц и я н а в е л и к о т о м и н а л о
и м а с в о я с к р о м е н , н о з н а ч и т е л е н д я л и Н и к о л а О б р е т е н о в ,
с ъ с с в о и т е и з д а д е н и с е г а о т н о в о „ С п о м е н и “ .
Е д и н о т в а ж н и т е м о т и в и н а н а ш и я м е м о а р и с т д а х в а н е
п е р о т о , п р и о т с ъ с т в и е т о н а в с я к а а м б и ц и я д а с е н а т р а п в а
н а в н и м а н и е т о н и к а т о п и с а т е л , е б и л о о б с т о я т е л с т в о т о , че
н я к о и а в т о р и н а с п о м е н и , с к л о н н и д а н а д ц е н я в а т л и ч н а т а
с и р о л я в с ъ б и т и я т а , с а с и п о з в о л и л и д а п р е ц е н я в а т т в ъ р д е
с у б е к т и в н о д е л а т а н а п р о я в е н и д е й ц и , в н а с я й к и у м и ш л е н о
и з а б л у д и , о п а с н и з а у с т а н о в я в а н е н а и с т и н а т а . Т а к ъ в е
б и л н а п р и м е р с л у ч а я т о т 1 9 3 3 г о д ., к о г а т о С т о я н З а и м о в ,
п о з н а т и я т о р г а н и з а т о р н а с ъ з а к л я т и е т о в ъ в В р а ч а н с к о , е
б и л к л е в е т е н о т н е п о с в е т е н и в р а б о т и т е и с т о р и о г р а ф и . П р и
в е ж д а й к и д у м и т е н а Б о т е в и я б и о г р а ф Н и к о л а Н а ч е в : „ В с е
п а к щ е с е н а м е р я т п о - с т а р и х о р а в Р у с е , к о и т о д а п о м н я т
к а з а н а т а с л у ч к а “ , О б р е т е н о в , о с н о в н о з а п о з н а т с н е я , в к о я
т о с е е з а м е с в а л о и м е т о н а З а и м о в , з а я в я в а в е д н а с т а т и я :
„ Д а , в я р н о е , л е с н о н е с е з а б р а в я , о щ е п о в е ч е о т о н о г о в а ,
к о й т о з а е д н о с ъ с З а и м о в е и м а л с ъ щ а т а у ч а с т . “ И з а д а н е
с е ч у д и е д и н д е н п о т о м с т в о т о , к о й к а з в а и с т и н а т а п р и р а з
н о г л а с и е м е ж д у с ъ в р е м е н н и ц и т е п о д а д е н в ъ п р о с , т о й с е
р е ш а в а д а с в и д е т е л с т в у в а о т к р и т о , п о з о в а в а й к и с е н а д ъ л
г и я с и о п и т : „ Б я х ч л е н н а Г ю р г е в с к и я к о м и т е т о т 1 8 75 г о д .
а п о с т о л н а А п р и л с к о т о в ъ с т а н и е и ч е т н и к о т Б о т е в а т а ч е т а
п р е з 1 8 7 6 г . С л е д р а з п р ъ с в а н е т о н а ч е т а т а б я х п р е д а д е н с
д р у г а р и т е с и о т б ъ л г а р и п р и с е л о т о Ш и п к о в о , Т р о я н с к о . М и
н а х п р е з з а т в о р и т е Т р о я н с к и , Л о в ч а н с к и и С е в л и е в с к и и в
Т ъ р н о в с к и з а т в о р б я х о с ъ д е н н а с м ъ р т ч р е з о б е с в а н е о т и з
в ъ н р е д н и я к о м и с а р А л и Ш е ф и к б е й . П р и с ъ д а т а н е с е п о д
п и с а в е д н а г а , а о с т а н а з а д р у г и я д е н ; н о п р е з н о щ т а Р у с -
ч у ш к и я т к о м и с а р п о и с к а л т е л е г р а ф и ч е с к и б у н т о в н и ц и т е д а
с е и з п р а т я т в Р у с е , з а д а с е с ъ д я т з а е д н о с х в а н а т и т е и м
д р у г а р и о т Б о т е в а т а ч е т а . “ З а к а р а н в Р у с е , О б р е т е н о в в и ж
д а т а м н е о ч а к в а н о З а и м о в и к а т о н е г о б и в а о с ъ д е н н а з а т о
ч е н и е . А к о , м и с л и т о й с е г а , н я к а к ъ в в р а ч а н с к и б у н т о в н и к ,
б е з д а з н а е т о ч н о к а к с а с т а н а л и р а б о т и т е , г о в о р и п о г р е ш н о
з а д ъ р ж а н е т о н а З а и м о в , т о в а с ъ в с е м н е з н а ч и , ч е и с т и н а т а
м о ж е д а с е у к р и е , о с о б е н о а к о з а н е я с е з а с т ъ п я т н а й -
с и г у р н и с в и д е т е л и . „ Т а к а с е с ъ з д а в а т п р о т и в о р е ч и я н е с а м о
9

между Захари Стоянов и Заимов, но и между всички, Ко
то днес пишат история на въстанията. Едни дадоха широ*
простор на фантазията си, други, като не знаеха същността
на работата, измислюваха много неща.“1
Обретенов не може да мълчи, когато зле осведомени или
пристрастни мемоаристи и коментатори излагат събития от
миналото в разрез с действително станалото. Веднаж на-
пример той поправя и Захари Стоянов, когато става дума
за това где и как е загинал Ботев. Вземайки повод от пи
саното в сп. „Златорог“ от проф. Боян Пенев за разните
версии по въпроса, който все още, и 50 години след смъртта
на войводата, не намира правилния си отговор, за да се
тури край на произволните догадки, Обретенов заявява:
„Истината е само една, както сам той я излага, и по нея
греши дори Захари Стоянов, въпреки иначе добрата му
воля да бъде точен. Захари е събирал сведения от много
лица и неволно дава в случая вяра на някои погрешни све
дения. „Макар че на Захари Стоянов материал за Ботевата
чета и неговата смърт да бе даден от мене, той пак беше
заблуден от четниците-самохвалци . . . Никакъв Боянов, ни
какъв арнаутин и други момчета нямаше около Ботев, освен
Перо, Апостолов, аз, Сава Пенев и Димитър Тодоров.“ То
зи непознат никому Боянов и Ю. Кършовски, които въобще
не са се мяркали около Ботев при трагичния му край, д а в а т
на Захари сведението, че Ботев бил ударен в челото, а не в
сърцето. И когато по-късно, след излизане на „Записките“,
Обретенов запитва Стоянов, защо се е доверил повече на
онези лица, получава странния отговор: „За по-голям
ефект.“ Все за такъв ефект, непотребен за истинската био
г р а ф и я на героя, и един игумен на Черепишкия ,манастир
п о к а з в а л сабята, запазена там, която Ботев уж бил носел,
м а к а р Обретенов да видял някаква чужда казашка сабя, а
не собствената шашка на войводата.2 И Обретенов добавя:
„ К о г а т о се пише историята на революционната дейност на
Б о т е в , д а не се забравя, ч е има още живи свидетели, между
к о и т о с ъ м и аз. Има събития в живота на хората, които
с е в р я з в а т в паметта им и докато са живи не могат да ги
з а б р а в я т , винаги ясни, като че са преж ивени вчера. Такова
1 Н. Обретенов, „С тоян Заим ов и Априлското в ъ с т а н и е “ , . Б ъ л г а р с к а
мисъл II (1936 г.) кн. V I 366 сл. Тази статия е поместена сега в добав
ките към „Спомените“ . ш
3 Н. Обретенов, „ Д е и как е убит Ботев?“ Независимост, 14 и 15
октомври, 1925,

съ б и т и е в м о я ж и в о т е Б о т е в а т а чета. Н и к о й не е гледал тоя
п о х о д с т а к о в а в н и м а н и е , к а к т о с ъ м гледал аз, защ ото, като
е д и н о т о р г а н и з а т о р и т е н а чети и един от тия, които увля
к о х а Б о т е в а д а с т а н е в о й в о д а на ч е т а т а ,. . . см ята м себе си
з а в и н о в а т п р е д т и я х о р а , к о и то и зл о ж и х на ж ива смърт,
и о с о б е н о п р е д Б о т