Срещи с Буров , авт. М. Топалов - Памукчиев

МихаилТопалов-Памукчиев
СрещисБуров
Вместоувод
Следдеветисептември1944имахщастиетодапопаднанаединчудесенчовек—
ВладимирПоптомов,отселоБелица,Разложко.Най-благородниятимъдърчовек,
коготопознавамотблизо.Работихснегопрез1945–1946годинаиживяхвдомаму
годинаиполовина.ТогаватойбешеглавенредакторнавестникичленнаПолитбюро
наЦКнабългарскатаработническапартия—комунисти(БРПк).Бешесезавърнал
наскороотСъветскиясъюззаедносГеоргиДамянов.Живеехакатоспартанци—
бедно,безникаквиудобства.
Поптомовбешевеселилюбезенсвсички.Тойпръвразбрапростатажитейска
истина,чеисториятанавремето,катокрасотата,бързопреминава,изадаостане
нещоотнея,трябвадасезаписва.Итъйкатобяхдобърстенограф,меизпратипри
хоратаотминалиярежим—регенти,министри,депутати,генерали,политици,да
вземаминтервюта,тедаприказват,ааздазаписвамтехнитеспомени.
—Мишо,щебъдешмноголюбезенимноговнимателенстях—казвашеми
Поптомов.—Нямадаимвъзразявашостро,дагиобиждашипоучаваш.Тесахора
предостатъчноумнииопитнивживота,коитознаят„дезимуватраците“.Щегледаш
дагипредразположишкъмспокоенисърдеченразговор.Щеимкажеш,четова
оставазаисторията,четенямадаумратбезследно,четехнитемислииплановеще
бъдатоценениотбъднитепоколения.Особеновнимателенщебъдешсбившите
регенти,министри,генералиидепутати.Бившитепълномощниминистрииполитици
можедатеобидятснещо,нотищегопреглътнеш.Можедатедразнят,дате
изругаят,голямаработа.Защотокатосиотидаттезихора,нямаоткъдевечеда
узнаемистинатазамногоисторическисъдбиисъбития.Азисеганапримернемога
дасиобяснязащоследпревратана9юни1925годинабяхаизбитисдружените
земеделциСтоянКалъчев,СергейРумянцев,СпасДупаринов,КрумПопов,аостанаха
живидругиминистриоткабинетанаСтамболийски—ХристоСтоянов,Константин
Муравиев,НедялкоАтанасов.ЕтозащовразговоритесисХристоСтоянови
Муравиев,разпитайзатезинеща.Задавайвсякаквивъпроси,искайдаузнаеш
тайнитепружининаисторията,анесамоплитчините.Товаетвоятазадача.Всеки
разговорщегостенографираш,послещегодешифрирашищемидавашедин
екземпляротнего.Азщегопрочитамищетенапътствамкъдедазадълбочиш,вкоя
галерияназлатнатаминадасезаровиш.Защототезихорасазлатниминиза
българскатаистория…
—Ааконякойоттяхнещедаговори?—попитахаз.
—Щеимаитакива,нонищо.Понещеполучишличнивпечатления—каксеносят,
какживеят,каквикнигииматвбиблиотекатаси.Ето,поетътКирилХристовежив.
ЖивеевОвчакупелсженаси,чехкинятаНоеми.Тойизнемогва,получавасъвсем
малкапенсия.Яидипринего.Занесимуединпакетспровизии,папоседнина
приказки.
—Откъдедавземапровизиите?
—ОтСофийскотокомисарствонаснабдяването.Тамсегаработиид-рЯчо
Кабаивански—„МаркоПоло“,писател.Говорихснего.Тойеприготвилколета.Щего
занесешнаКирилХристовищесеразговорите.Старитехорасасамотнииобичат
някойдабъдекрайтях.Дамуговорят,атойдагислуша.Защотоняманищопо-
ужасноотсамотатанастариячовек.Ох,колкоесамотентозичовек.Атоваеедин
голямпоет,единотнай-големитесиновенаБългария.
—Ноенаписалстихотворение„Жени,вино,виноижени“—казахазеднаот

заученитефрази,втълпенамиотписаниятанаГеоргиБакаловиотмладиагитатори
—ремсистиотСевлиевскатасмесенагимназия.
Поптомовменакарадаседнадонего.Сложиръканаколянотоми,катобащана
син,изаговориполека:
—Слушай,момчемладо,вживотаседопускатгрешкиипристрастия.Товае
борба.Жестока,свирепаборба,задасеспечеличовекътидасепривържекъм
твоятаидея.Каквоправишти,задаспечелишчовека?Пишешснерв,сярост.
Намирашсипротивникимунанасяшудари.ТазиброшураеписанаотГеорги
Бакаловвлевосектантскияпериодиимасвоитеслабости.Товаенеизбежно.Георги
Бакаловпринесеголямаползазанашатапартия,нонаправиигрешки.Неазщего
съдясега,нитопъкти.Товащеоставимнаисторията.
По-важноедругото—даотидешприКирилХристовидазапишешнеговите
спомени.КирилХристовечовексфеноменалнапамет.Тойзнаевсичко.Помни
всичко.Иакогопредразположиш,щетикажемногонеща.Следтоващеотидешпри
ТеодорТраяновиприЕкатеринаКаравелова,председателканажените—писателки
вБългария.Товасазлатнирудници…Иданезабравимнай-важния—Буров…
Внимавайстоядявол.Знаевсичко.Помнивсичкоиимаотговорзавсичко.
Гениаленипрозорливгорнооряховчанин,банкериполитик,дипломатистратег.
ВожднафашиститевБългарияпрез1921година.Тойименноенакаралстудента
ДочоХристовотСевлиеводаподпалинашияпартиендомнаплощад„Лъвовмост“,
къдетосенамирасегадирекциятанаНароднатамилиция.Тойебилтарторътна
тъмнитесиливБългария,душатанасумазаговориипреврати.Носиимасвоята
ахилесовапета—суетене.Неискадаумира.Искадаживеевечно.Дасеговориза
негоиследсмърттаму.Вярвам,чещесеразприказва.Ищекажемногоинтересни
неща…
—Съмнявамсе—рекохаз,—генералИванВълковнещедаговори.
—Защотокаквотоидакаже,щебъдеобвинениесрещунего.Тойеуменчовек.
Впрочем,нямаглупавиипростихоранатозисвят,момче.Товадагознаешотмене.
Запомнигодобре.Затовасеотнасяйкъмвсекичовексериозно,катокъмпо-уменот
теб.Никоганеподценявайникого.Хоратаняматлиинтерес,несеусмихватдори.
Интересътдвижиисториятаиполитиката.Буровнай-добрезнаетова.Тойеучил
дипломациявИтънколеживЖенева,познавабанковотодело,дипломацията,
аферитевБългарияипосвета.ПознаваКлемансо,ЛойдДжордж,президентитена
Европа,царетеикралетепоцялатапланета…Билеминистърнавъншнитеработи,а
товазначимного.Пращамтенавеликизпит,момче.Вярвам,чещеуспееш.Тиси
млад,открит,весел.Хоратаобичаттакивакатотеб.Затворенитеинавъсенитенямат
успехвживота.Червататидасевлачат,щеказваш:„поясътмисевлачи“ищесе
усмихваш.Усмивкатаотварявсякавратаиотключвавсякосърце.
Непоказвайзнаниятаси(акогиимаш)—остависъбеседникадатипокажекакво
знае.Чух,чеБуровмногопсувал—некасипсува.Билсеозлобилнасветаина
евреите—дасисеозлобява.По-важнотозанаседакажекакдасеоправиедна
икономикаследвойната.Така,кактосеоправиБългарияслед1918година.Тойзнае
тайнитенаикономиката,набанкерствотоинаполитиката.Утрещегитърсимтези
хора,нонямадагиима.Сегагиимаизатовасегащеводимразговористях.Ето,това
етвоятавеликамисия.Некасиговоряткаквотосиискат—щезаписвашвсичко.
Псувни,ругатни,обиди,мисли,сентенции—всичко.Даимаметехнияжаргонитехния
начиннамислене.Товаеценнотонаеднастенограма—данепресява,адазапази
всичко,всичко,всичко…
>
АтанасБуровбеподдомашенарествдомасинаулица„11август“1,къдетое

сегацентралатанаАПН.Товабешеединразкошенапартамент,обзаведенспоред
тогавашнитемиразбираниясмайващо.
—ГосподинБуров,Виепознаватесветовнатаисторияиполитика…
—Даречем.
—Обиколилистецелиясвят…
—Истинае.
—УчилистеистеживеливъвФранция,Швейцария,Германия…
—ИвБългария.
—КоеспоредВасенай-ценнотокачествонаединнарод?Това,коетоВие
уважаватенай-много.
—Труденвъпрос,господинПамукчиев.Многотруден.Азмисля,ченай-ценното
качествонаединнароделюбовтамукъмотечеството.Нескромността.Не
честността.Неитрудолюбието.Защотоседоказа,ченай-трудолюбивитенародинай-
честоставатплячкананегодниците,катоасирийцитеинемците.Последнатавойна
годоказа.Азживеехсмисълтадовчера—домай1940година,ченасветаиматри
страни,самотристрани,коитосаготовидаумрат,дазагинат,ноданепревиятврати
колянопредпротивникаси,предсвоявраг.
—Икоибяхате?
—Русия,АнглияиФранция.Обачекатовидях,чеФранцияпревивратиколяно
преднемеца,загубихтазивяравнея.Заменефранцузинътнеетова,коетосъмсиго
представял.СамоРусияиАнглиясадветестранинасвета,коитосаготовидаумрат,
дазагинат,ноданепозволятврагдасегавристях.Защотоспобедениявинагисе
гаврят.Ебатмужената,изнасилватмудецата—тоймигаимълчи.Душатго,бесятго,
колятго—тойпакмълчи.Изземватмувсичко,доридецата—тойпакмълчи.Няма
нищопо-страшнооттова,датепобедят.СамоРусияиАнглиянепозволиханаХитлер
дасегавристях.Изатуйазнай-многоуважавамтезидванарода.Иценянай-високо
товатяхнокачествородолюбието,гордосттананацията.Нациябезгордостнее
нация.Никойдругнарод,освенанглийскияируския,незастанапреднемецаинему
стовариюмрукасивзурлата.Самотезидванародаказаха„Стой.Дотук.“Иму
превихаврата.Казватетрудолюбието…Каквоетрудолюбието?Глад,страхот
утрешнияден,жаждазапари—товасапружините,товасамоторите,коитотласкат
шайбатанатрудолюбието.Неевътрешнатапотребност.Казват,чебългарският
народбилтрудолюбив.Народ,койтоимапокалендар169черковнииофициални
празници,неетрудолюбив.ЧеркватавБългария,колкотоидобродаенаправила,
развратитозихубавнашнарод,направигохайлазин…Тямуебамайката.Тяго
накарадапразнувамишинден,бабинден,Зарезан,СветиСилвестър—ивсенесе
работи.Всесепиеисепочива.Тявпиянчитозхубавнашнарод,тягонаправи
дембелин,хайлазин.
Защо,питатемеВие,господинПамукчиев,българскаталитературанепрекрачи
границитенаБългария.Защонесепревеждапосвета,катофренската,английската,
руската,испанската?Защо?Защотонашитеписателисахайлази.Дембели,не
познаватсилатанатрудаинаталанта.Теразчитатсамонаталанта.Природата
надариЯворовснай-великияпоетиченгенийнасвета.Тойбепо-надаренотГьоте,от
Шилер,отБайрон,отПушкин—нещеисъмнение—товаВигоказвамаз,койтосъм
изучаваличелсветовнитеавтори,койтосъмбилна„ти“сЯворов.Аз,койтознам
цялатамудрама,комедияитрагедия.Неговиятживотнеесамоеднатрагедия,както
дрънкатвашитеписачи—глупаци.Тенемогатдаразбератедингений.Генияго
разбирасамогений.Изагениятрябвадапишесамогений.Каквозначитова
„трагедия“.Трагедиятаеполукомедия.Млад,хубавмъж,надървилхуйкатокросно,с
горещатракийскакръв,сарабскипримес,щеостанесамоседнажена?Къдего
търсишти,какоЛоро?Къде?Койхубав,здрав,гениаленмъж,катоЯворовеостанал
самоседнафуста?Кой?Няматакъв.Яворовсибекурварчеотсветовнакласа.В

Париж,когатосабилинастажнаспециализациясЕлинПелин,сабиликатодва
полюса.Пелинко,шопчетоПелинко,сиекъталосантимите,събиралосиепаричките
дасикупикимикостюмче,кимикалеврици,кимикнижки…АЯворовеизучавал
тънкиязанаят.Тойепоет.Тойнепести.Тойнемислизаутрешнияденкатобатиси
Пелинко.Тракиецътсиетракиец.Акотърситеценнитекачестванабългарина,
господинПамукчиев,търсетегивТракия,анепришопите.ЕлинПелинникоганее
посещавализложби,галерии,аЯвороввинагиебилтам.
ЕлинПелиннай-многодаеплатилнанякоякурвазаполовинчас.Яворовебил
естетиеухажвалкрасавицитенаПариж.Защотоепоет,апоетътнеекатодругите
хора.Тойебамбашкачовек.Надаренеотприродатадасъздавакрасотаипоезия,а
недасъздаванедоносчета.ХвалятЕлинПелин—„голямписател,голямтворец“.Че
каквомуеголямото?Тойняманитоеднакнига,нитоединразказ,коитодамогатда
изскочатвънотБългария.„Земя“енедоносчеслошкрай.Братубивабратаси—
баналнаистория,сълзливатрагедийкаитолкоз.„Гераците“—хубаваработа,ночисто
шопскаистория.
—Имаразкази.
—Разказивсекиможеданапише.Дайми„Войнаимир“,дайми„Престъплениеи
наказание“,дайми„Бруденброкови“,дайми„Фауст“или„Ад“—товаискамазот
българскитеписатели.Щомединбългарин—ГригорийЦамблаксееудостоилс
честтадабъденаКонстанцкиясъбор,дасъдиЯнХус,дабъдевсинедрионана
великитемагистриисъднициотсветовенранг,защобългарскитеписателидане
бъдатвсинедрионанавеликитетворцинавсичкивремена—катоДанте,катоЛев
Толстой,катоДостоевски,катоГьоте,катоШилер,катоБайрон?Защо?Каквоим
пречи?
—КаквоспоредВасимпречи,господинБуров?
—Липсатанатрудолюбие…Липсатана„гащи“,на„дупе“.Даседнатидамислят,
даработят,дапреработват,даживеятсамоскнигитеси,самосидеитеси,самос
творчествотоси.Ето,товаимлипсва.Българинът,катоседнедаработисесеща,че
трябвадаизживееживотасидоволноищастливо,„данесемине“.Надървигои
тръгвадатърсинещозаебане.Ето,товамуебавамайкатанабългарскияписател,
поет,художник,журналист,артист,ковач,хлебар…Ито,акоможедаебезпариидае
чуждо.Българинътнеенаучендаплащазасвоитеудоволствия.Тойгледадамине
гратис.Атаканедаватникъде.СамоЯворовбеартиствтоваотношение—никой
друг.ЗатоваивсичкиженинаСофиябяханеговиигообичаха.Нееималослучай
Яворовдапожелаеженаитядамуоткаже.
АЕвгенияМарссииграешесИванВазов.Тягонаправинастаригодинизасмях.
—Защо?
—Защотознаешеценатасиигоправешесамозапари.Тягоизцедикатолимон
—обрамувсичко.Дажеилавровиямувенецвзе.Нетоййгодаде.Тяговзесрещу
едноебане.Искатеотменеинтимнинеща,истинскиистории,безгрим,безкрасота,
безподплата.ЕтоВиги.
АзсъмбилвпартийнотобюронанашатаНародна(неНародняшка,кактовие,
комуниститеянаричате)партия.Народна.Русофилскапартия,товабешенашата
партия.АзиВазовбяхмевнейнотопартийнобюродо1921година,досмърттаму…
Азгопознавамдобре.Тойумрябеден,обранотоназикурветина,наречена
НевенаЕлмазова,майкатанаоновакопеле—ПавелЕлмазов.
Вазовбеполоватлет.Половгигант,половгений,ностиснатчовек.Пинтия.
Боешесекатовсекисамотен,старчовекотгладинемотия.Затовапестешепарата.
НевенаЕлмазоварешидасииграеснегоидагообере.Тябероденасводницаи
проституткаотсветовенранг.Красива,нежна,чаровница,носпокваренадуша.
Жадназапари.ИнамеризлатнатаминауИванВазов.
Азясрещнахединденнаулица„Раковски“и„Вълкович“,преддоманаВазов.Бях

спрялдазапаляцигаратасиитяизлезеотдомаму.Заговорихмеснея,поканихяв
„Юнионклуб“,начашкаабсент.
ОбичамВаз