Срокове на извършване на резитбите

В зависимост от това дали резитбата се извършва през периода на зимния покой или по време на вегитацията, резитбените операции биват зимни и летни.Зимна резитба:Зимните резитбени операции се извършват от листопада до набъбване на плодните пъпки на пролет, а летните от започването на растежа
д
о листопада.Най–често практикуваните зимни резитбени операции са прореждането или просветляването на короните и съкращаванет. По време на зимната р
езитба може д
а се извърши и наклоняване на скелетните клони и разклонения, да им се даде определен наклон. Оронването на пъпките от които не трябва да се развиват леторасли също се отнася към зимната резитба.Масово приложение в практиката имат зимните резитби. Най-благоприятсващия срок за извършването им е след преминаването на големите зимни студове.При извършване на резитбата късно на есен и особено по време на големите зимни студове раните зарастват по-трудно, защото засъхват и отмират повече клетки близо до направените отрези, докато се за сили канбиалната дейност през пролетта( когата започва зарастването на раните)Когато стопаните са принудени да извършват резитбата през есента и зимата, насажденията трябва да се степенуват по видове и по възрастово състояние . Сравнително добре понасят зимната резитба преди настъпването на зимата през зимния период ябълките, крушите и сливите. При прасковите за предпочитане резитбата да се извършва след преминаването на големите зимни студове , за да се вземе под внимание евентуално измръзване на част от цветните пъпки. От плододаващите дървета рано през есента , както и с известно закъснение на пролет може да се режат онези , които имат силен вегетативе растеж. Загубата на част от запасите асимилати и следователно отслабването им в известна степен не е от голяма значение за такива растения до ката при дърветата със слаб растеж не трябва да се допуска загуба на резервни асимилати от предивременно или закъсняло извършване на зимната резитба. При зимната резитба може да се прави и наклоняване на скелетните клони при онези системи на формиране където това е необходимо но това е по-трудно от колкото през вегетационния период.Резитбата влияе както върху растежа, така и върху плододаването на овощните дръвчета. Чрез нея се регулира до голяма степен равновесието между растежните и репродуктивните прояви на растенията.Най-очебийно е влиянието на резитбата върху растежа на дърветата.Колкото по-силна е резитбата през невегетационния период, толкова по-силен е растежът през следващия вегетазионен период.Засилването на растежа в резултат на резитбата се дължи на подобреното снабдяване на растежните точки с резервни асимилати рано през пролетта, а впоследствие – на подобреното им снабдяване с вода и минерални хранителни вещества.рез зимната резитба се премахват клони и клонки от короните на растенията. С това се намалява броя на листните пъпки. Намалените в резултат на резитбата растежни точки се поставят при условия на подобрено снабдяване с резервни асимилати, които през зимния период се съхраняват в кореновата система, стъблото и дебелите клони, тъй като тези части не се засягат от резитбата и запасите на растенията не сенамаляват.Предизвиканият от резитбата по-силен вегетативен растеж продължава и по-късно през пролетта и лятото, когато за растежа на леторастите се използуват предимно новообразуващите се асимилати.Това се дължи на подобреното снабдяване с вода и минерални хранителни вещества, което е резултат от една страна, на снабдяването на намален брой растежни точки , а от друга, на съкратения път между кореновата система и леторастите. Резитбата ,особено силната , се отразява неблагоприятно и върху развитието на кореновата система на дърветата поради съществуващата зависимост между развитието на надземната и подземната част на растенията.Затова резитбата трябва да бъде съобразена с биологичните особености на видовете и сортовете , с възрастовото състояние и с особеностите на растежа и плододаването.При младите растения, които се намират в период на силен растеж и още не плододават, резитбата има определено отрицателно влияние. Особено вредна в такива случаи е силната резитба. Тя предизвиква излишно силен растеж, короната се сгъстява прекомерно и за да се просветли, необходимо е на следващата година отново да се извърши силна резитба.По този начин растението се насочва вместо към плододаване , към образуване на излишна дървесина.Поради това резитбата при младите растение трябва да бъде намалена до възможния минимум , а в някои случаи може и въобще да отпадне.При плододаващите растения, особено през периода на пълното плододаване, засилването на растежа чрез резитбата поддържа равновесието между растежа и плододаването.Резитбата в този случай е необходима, за да се стимулира растежът , да се подменят застаряващите клонки с млада, жизнена плододаваща дървесина.При извършване на резитбата за плододаване трябва да се има предвид различието в ефекта между прореждането и съкращаването.