СТАНДАРТИЗАЦИЯ НА СЧЕТОВОДНАТА СИСТЕМА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР

127Стандартизация на счетоводната система на предприятията
СТАНДАРТИЗАЦИЯ НА СЧЕТОВОДНАТА СИСТЕМА
НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР
Даниела Фесчиян
1

Веселка Павлова
2
1. Стандартизацията на счетоводната система в предприятията
от публичния сектор като обективно необходима иновация
Счетоводството в предприятията от публичния сектор може да бъде опреде-
лено като основен механизъм за отчитане, контролиране, анализиране и прогно-
зиране дейността на бюджетните единици. Това определя голямото му значение
за мениджмънта на публичния сектор. Посредством счетоводството се осигуря-
ва информация за нуждите на управлението на бюджетните организации.
Общите изисквания към организацията на счетоводството в предприятията
от публичния сектор са обект на нормативно регламентиране в Закона за счето-
водството. С ДДС № 20
3
(Министерство на финансите, 2004) се регламентира
прилагането на Националните счетоводни стандарти за бюджетните предприя-
тия. В него се твърди, че са възприети основните принципи, регламентирани в
Международните счетоводни стандарти.
Съгласно чл. 5а от Закона за счетоводството, за бюджетните предприятия
министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан, ко-
ито са в съответствие с:
33изискванията на Европейския съюз за отчетността, статистиката и бю-
джетирането на публичния сектор;
33счетоводната рамка, принципите и концепциите на Методическото ръко-
водство за държавна финансова статистика, издадено от Международния
валутен фонд;
33международните счетоводни стандарти за публичния сектор на Между-
народната федерация на счетоводителите;
33изискванията на българското законодателство по отношение на бюдже-
тирането, отчитането на изпълнението на консолидираната фискална
програма и управлението и контрола на средствата и разходите на бюд-
жетните предприятия.
Логично е да си зададем въпроса изпълнени ли са тези законови изисква-
1
Даниела Фесчиян е доктор по икономика, доцент в катедра “Счетоводство и анализ”
на УНСС; сл. тел.: 81-95-612, d.feschiyan@gmail.com .
2
Веселка Павлова е доктор по икономика, професор в катедра „Статистика и икономе-
трия“ на УНСС; сл. тел.: 81-95-537, v.pavlova@dir.bg .
3
МФ, ДДС №20/14.12.2004 г. Относно прилагането на Националните счетоводни стан-
дарти от бюджетните предприятия.

128Даниела Фесчиян, Веселка Павлова
ния. Според нас заложената в бюджетния сметкоплан структура от сметки, как-
то и принципите и правилата на признаване, измерване и класифициране на
активите, пасивите, приходите и разходите, в голяма степен са съобразени с
концепциите и счетоводната рамка на Ръководството за Държавна финансова
статистика на Международния валутен фонд (GFS 2001), както и на Системата
от национални сметки на ООН (SNA 93) и на Европейската система на нацио-
нални сметки (ESA 95).
Акцентът при разработването на сметкоплана е поставен върху осигурява-
нето на финансова информация за целите на макроикономическия и фискалния
анализ, тъй като такива са изискванията на основните потребители на финан-
сова информация за публичния сектор. Изборът на такава счетоводна рамка
позволява по-прецизно съгласуване и хармонизиране на данните за отчетност-
та на публичния сектор с тези на останалите три макростатистики: Система-
та от национални сметки, Паричния отчет на банковата система и Платежния
баланс. Като цяло, отчетността на публичния сектор в България се базира на
същите фундаментални общоприложими счетоводни концепции, принципи и
правила, залегнали в счетоводното ни законодателство и в концептуалната рам-
ка на Международните счетоводни стандарти. Поради това, при разработване-
то на сметкоплана е изхождано от предпоставката, че в счетоводната система
на предприятията от публичния сектор ще се прилагат и общите правила и про-
цедури на счетоводното законодателство в страната.
Едновременно с това се запазва и Единната бюджетна класификация – като
счетоводна рамка за отчетността на публичния сектор на касова основа, предвид
законово регламентираната практика по изготвянето и отчитането на държавния
бюджет, общинските бюджети, автономните бюджети и извънбюджетните смет-
ки и фондове на касова основа, както и предоставянето на международни инсти-
туции и организации на данни за публичните финанси на касова основа.
Можем да обобщим, че с приемането на сметкоплана за публичния сектор
е започнал процесът на адаптиране на счетоводната система на предприятията
от публичния сектор към тази на страните – членки на ЕС. Този процес стар-
тира от началото на 2001 г. с приемането на бюджетния сметкоплан и трябва
да продължи до приемането на Международните счетоводни стандарти за пу-
бличния сектор. Според нас принципите и правилата на класифициране на ак-
тивите, пасивите, приходите и разходите в бюджетния сметкоплан са в съответ-
ствие с тези на Ръководството за Държавна финансова статистика на Междуна-
родния валутен фонд (GFS 2001), Системата на националните сметки на ООН
(SNA 93) и Европейската система на национални сметки (ESA 95).
Не може да не посочим обаче и наличието на редица несъвършенства на бюд-
жетния сметкоплан, които трябва да бъдат обект на бъдещата работа по усъвърше-
стване на структурата и съдържанието му. По конкретно тези недостатъци са:
33Неточно класифициране и представяне на сметки за разходите в групата
на сметките за приходите – например в несъответствие със счетоводна-
та логика е съществуването в раздела за приходите на счетоводни смет-
ки, чрез които се отчитат намаления с характер на отрицателни курсови

129Стандартизация на счетоводната система на предприятията
разлики от операции с валута, ценни книжа, отрицателни разлики, фор-
мирани от преоценки на активи и пасиви, както и отчетната стойност на
приватизирани обекти;
33Неточно класифициране и представяне на явно пасивни счетоводни
сметки в раздела за отчитане на сметките за разходите – например смет-
ка 6048 „Сторнирани разходи за провизии на персонала“, сметките от
подгрупа 672 „Сторнирани/възстановени провизии за несъбираеми взе-
мания“ и др. Това представяне противоречи на икономическата същност
на разходите като динамично проявление на активите
4
(Трифонов, 1999).
Този проблем може да бъде решен, като за сторнирането на провизиите
се въведе използването на регулиращи/корективни сметки, които да са в
пряка кореспонденция със съответната основна сметка
33Липсата на възможност за представяне на разходите по функционално
предназначение. В раздел 6 „Сметки за разходи“ са предвидени само
сметки за отчитане на разходите по икономически елементи;
33Включването на сметки за отчитане на положителни и отрицателни кур-
сови разлики от операции с ценни книжа в групата за отчитане на прихо-
дите от приватизация и други финансови операции. Ясно е, че приходите
и разходите от операции с ценни книжа са елемент на финансовата дей-
ност на предприятието от публичния сектор. За да бъде спазена тяхната
теоретична същност и практико-приложен характер, те трябва да бъдат
пренесени в състава на финансовите приходи и разходи в сметкоплана на
бюджетните предприятия;
33Недостатък на бюджетния сметкоплан са и непрецизно формулираните,
или прекалено дългите наименования на някои от сметките.
Според нас посочените несъвършенства са преодолими и не бива да омало-
важат позитивните възможности, които са дадени с приемането на сметкопла-
на за бюджетните предприятия. Ние изразяваме становище, че към настоящия
момент бюджетният сметкоплан е единственият написан счетоводен „стан-
дарт“ за предприятията от публичния сектор.
По съвършено различен начин обаче стои проблемът със стандартизацията на
счетоводната система в предприятията от публичния сектор. По наше мнение ви-
зираното по-горе законово задължение за приемането на счетоводни стандарти
не е изпълнено. Според нас счетоводната система в предприятията от публичния
сектор трябва да отговаря на следните шест качествени характеристики:
1. Да бъде цялостна и завършена по строеж и организация информационна
и контролна система.
2. Да осигури възможности за надеждно регистриране, измерване, оценява-
не и анализиране, контролиране и представяне във финансовите отчети на
активите, капиталите, пасивите, приходите и разходите на предприятието.
3. Да осигури информация за изготвянето и изпълнението на държавния
4
Трифонов, Т., 1999, Теория на счетоводството, София, с. 69.

130Даниела Фесчиян, Веселка Павлова
бюджет, осигуряването на финансовата дисциплина и правилното про-
веждане на определената от правителството фискална политика.
4. Да осигури информация за контрол върху спазването на основните прин-
ципи, заложени в Закона за устройството на държавния бюджет и годиш-
ните закони за бюджета, при разходването на паричните средства.
5. Да създаде условия за законосъобразност, целесъобразност, икономич-
ност и прозрачност при оценяване, анализиране и контролиране на усво-
яването на бюджетните кредити.
6. Да създаде условия за стандартизирано отчитане на аналогични обекти в
различните предприятия от публичния сектор с оглед съпоставимост на
информацията при оценки и анализи.
За да се изпълнят тези изисквания, е необходимо приемането на Междуна-
родните счетоводни стандарти за публичния сектор (IFAK, 2012)
5
, с което да се
създаде стандартизирана счетоводна система на отчитане в предприятията от
публичния сектор. Така ще се създадат възможности за адаптирането на счето-
водната система към тази на страните от ЕС, като се гарантира консолидирано-
то отчитане с прилагане на принципа на текущо начисляване, изготвянето на
надеждни отчети и засилване на контрола при бюджетното изпълнение.
Според нас в България липсва стандартизация на счетоводната система на
предприятията от публичния сектор. С ДДС № 20 (Министерството на финан-
сите, 2004) се регламентира прилагането на Националните счетоводни стан-
дарти за бюджетните предприятия. В текстовете на тези указания са налице
редица съществени недостатъци и явни отклонения от фундаменталните сче-
товодни принципи
6
при счетоводното отчитане на определени обекти в
предприятията от публичния сектор. За аргументиране на това наше
твърдение представяме следните два факта:
Първо – Приетите стандарти с ДДС № 20 не са специално разписани за
предприятията от публичния сектор, те са по-скоро указания как действащите
през 2004 г. и вече отдавна отменени Национални счетоводни стандарти (НСС)
да се приложат в бюджетните предприятия. Само по себе си това говори за
адаптивния и преходен характер на стандартите. За допълнително аргументи-
ране посочваме и факта, че много дълъг времеви период – повече от 8 години,
те не са променяни или обновявани. Като недопустима определяме и практи-
ката на ежегодни указания за годишното счетоводно приключване в предприя-
тията от публичния сектор. Считаме, че е необходимо категоричното приемане
на стандарт – Международен или Национален, за годишното счетоводно при-
ключване, формата и съдържанието на финансовите отчети в тези предприяти-
ята. От 1997 г. до днес Комитетът по Международни счетоводни стандарти за
публичния сектор към Международната федерация на счетоводителите е приел
33 Международни счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС), кои-
5
International Federation of Accountants, Handbook of International Public Sector
Accounting Pronouncements, UK, 2012.
6
Чл.4, Закон за счетоводството, в сила от 01.01.2002 г., Обн. ДВ. бр.98 от 16 Ноември
2001г., посл. изм. ДВ. бр. 15 от 15 февруари 2013 г.

131Стандартизация на счетоводната система на предприятията
то се прилагат в повечето страни – членки на ЕС. Една от основните цели на
тези стандарти е прилагане на принципа на текущо начисляване, уеднаквява-
не на счетоводната методология в публичния и в частния сектор, осигуряване
на сравнимост на финансовите отчети и ясни правила за тяхното представяне,
структура и съдържание. По този начин се постига надеждност, сравнимост и
прозрачност на информацията във финансовите отчети.
Според нас, верният път за усъвършенстване на счетоводната система на
предприятията от публичния сектор