Стопанско значение,биологични особености и изисквания към екологичните условия

19.
Стопанско значение,биологични особености и изисквания към екологичните условия на слива,череша и вишна:
Сливата
е основен овощен вид за страната и заема второ място по площ и производство след ябълката. Тя се отличава с добра студоустойчивост през фенофазата на дълбокия покой като много сортове понасят до минус 30°С . Развива се успешно в месторастения с надморска височина до 600-700 м. По-големи по площ сливови градини могат да се създават на терени с максимален наклон 12-15%. Подходящи за отглеждане са следните сливови сортове, групирани според срока на зреене на плодовете: - с много ранен срок на зреене - Рут Герщетер (1-10 юли); - с ранен срок на зреене - Опал, Чачанска лепотица, Тулеу тимпуриу (15-20 юли); - със среден срок на зреене - Стенлей, Габровска, Стринава, Нансийска мирабелка, Алтанова ренклода (10-30 август); - с късен срок на зреене - Кюстендилска синя слива, Опал, Ана Шпет (след 1 септември). Един от основните елементи за регулиране на растежа и плододаването на сливовите дървета е резитбата. През първите 4-5 години след засаждането основната цел е да се изгради здрав скелет на короната и придаването на определена форма, които са лимитиращ фактор за оптимален растеж и ежегодно обилно плододаване. Изборът на подходящ тип корона за сливовите дървета зависи в най-голяма степен от биологичните особености на сорта - възбудимост на пъпките, степен и характер на разклоняване, съотношение на едрите скелетни части и обрастващата дървесина. Най-често прилаганите системи за формиране на сливата са: подобрено-етажна корона, свободнорастяща и полуплоска. В комплекса от агротехнически мероприятия торенето е едно от основните средства за повишаване на продуктивността на сливовите насаждения и качеството на продукцията. Оптималната торова норма за азота, ако се внася под формата на амониева селитра, е около 50-60 кг/дка, за фосфора - 50 кг/дка, ако се внася под формата на торен суперфосфат, и калий като калиев сулфат - 60 кг/дка. Посочените количества на фосфора и калия се внасят като запасяващо торене за срок от три години. Азотната торова норма се разпределя 2 пъти през годината, като 2/3 от нормата е добре да се внесе рано през пролетта преди цъфтежа на дърветата, а останалата част - в края на май или през юни, след физиологичното отпадане на завръзите. Освен прилагането на минерално торене в сливовите насаждения трябва да се прилага и органично торене.

Черешата е

широко разпространен овощен вид на умерения климат. У нас има благоприятни условия за евтино производство на висококачествени плодове, конкурентоспособни и на външните пазари. Първоначално черешата е била представена с единични дървета в ниви, лозя, дворове, покрай пътища, по-късно се създават и по-големи насаждения. Поради ценните качества на този плод площите в страната бързо се увеличава. Докато през 1950 г. у нас имало около 9000 дка черешови градини, с общо производство на плодове 23 хил. тона, през 19