Структура на класификационните системи ДСН-IV

Структура на класификационните системи

ДСН-IV

Разстройствата в класификационната система ДСН са кодирани с 4 или 5 цифри. Тя е структурирана на принципа на осевите системи. Осевата система е направена, за да осигури по-обширна картина на по-комплексни или по-съгласуващи се разстройства, както и употреба на биопсихосоциалния модел в клиничната, образователната и изследователската среда. Мултиосевата система включва оценка на няколко оси, всяка от които се отнася до различно поле информация, която може да помогне на терапевтичния план и за предсказване на последствията. Тя осигурява удобен формат за организиране и предаване на клинична информация, за улавяне на сложността на клиничните ситуации и за описване на различието между индивидите с еднаква диагноза. Състои се от 5 оси:

I ос – „Клинични разстройства. Други разстройства, които могат да станат обект на клиничното внимание”. Описва всички разстройства с изключение на Личностовите и Умственото изоставане. В I ос се включват: депресия, тревожни разстройства, биполярно разстройства, ХАДВ, нарушения от аутистичния спектър, анорексия нервоза, булимия нервоза и шизофрения. Ако не е потвърдена диагноза по I ос, се използва кодът V71.09. Ако е нужна още информация, за да се постави диагноза, кодът е 799.9.

II ос – „Личностни разстройства и умствено изоставане”. Изброяването им в отделна ос осигурява това, че ще се отдели внимание на присъствието им, което иначе може да бъде пропуснато, когато вниманието е насочено към разстройствата по I ос, които обикновено са по-ярки. Тази ос може да бъде използвана, за да посочи забележителни маладаптивни качества на личността, които не са личностно разстройство.

III ос – „Общомедицински състояния”. Включват се и остри медицински състояния и физически нарушения. Тук се намират разстройства, които са отклонения от фактори, които са довели до болест. Включва болести или нарушения, които може да са свързани физиологично с менталните нарушения; които са достатъчно остри да повлияят на настроението или функционирането на пациента; които влияят на избора на лекарства за терапия за менталното разстройство. III ос включва мозъчни увреждания и други медицински/физически нарушения, които могат да влошат съществуващи нарушения или настоящи симптоми, подобни на други нарушения. Когато психично разстройство е директна психологическа последица от общо медицинско състояние, то трябва да бъде по I ос, а медицинското състояние трябва да бъде отбелязано и в I ос, и във III.

IV ос – „Психосоциални проблеми и проблеми, свързани със заобикалящата среда”. Включва условия или ситуации, които влияят на диагнозата, терапията или прогнозата на нарушението. Изброени са следните категории от проблеми:

проблеми с основната група за подкрепа
проблеми, свързани със социалното обкръжение
проблеми в образованието
проблеми в професията
проблеми с жилището
финансови проблеми
проблеми с достъпа до здравни грижи
проблеми, свързани с взаимоотношения с правораздавателната система
други психосоциални и свързани със заобикалящата среда проблеми

V ос – „Цялостна оценка на функционирането”. Използват се скала за цялостна оценка на функционирането - ЦОФ (GAF) и за децата и тийнейджърите под 18-годишна възраст (CGAS). Оценяването на нивото на функциониране има за цел да помогне на лекаря да назначи план за терапията и да оцени прогреса от него. Нивото на функциониране по скалата, която се използва, се измерва по скала от 1 до 100.
След всяко разстройство пише по коя ос е, а, ако това не е отбелязано, то е по I ос с изключение на личностните разстройства. Разграничението между разстройствата от I, II и III ос не намеква, че има фундаментални различия в тяхната концептуализация, че психичните разстройства не са свързани с физическите и биологичните фактори или процеси или, че медицинските състояния не са свързани с поведенческите или психосоциалните фактори или процеси.

Към всеки диагностичен клас в ДСН има поне една категория „Неуточнени”, тъй като не всяка ситуация към едно разстройства може да бъде обхваната.
В българския вариант на ДСН описанията на нарушенията са представени по следната схема:
симптоми
кратко описание, което в повечето случаи липсва
1 – 2 изречения за диагностиката

В ДСН няма дадена информация за терапията или причината за различните нарушения, тъй като диагнозата може да има различни причини и да изисква различни видове терапия. Използван е феноменологичен подход при класифицирането на нарушенията, при който се набляга на наблюдаемите феномени и черти, а не на произхода на нарушението. При повечето от разстройствата, представени в ДСН, е даден и кодът му по МКБ-9.

Класовете по ДСН-IV са следните:
Разстройства, диагностицирани за първи път обикновено в бебешката, детска или юношеска възраст
Делир, деменция, амнестични и други когнитивни разстройства
Психични разстройства, дължащо се на общомедицинско състояние, неуточнени
Разстройства, свързани с психоактивни вещества
Шизофрения и други психотични разстройства
Афективни разстройства
Тревожни разстройства
Соматоформни разстройства
Мними разстройства
Дисоциативни разстройства
Сексуални разстройства и разстройства на половия идентитет
Разстройства на храненето
Разстройства на съня
Разстройства на контрола върху импулсите, неуточнени
Разстройства в адаптацията
Личностови разстройства

Подтиповете на разстройствата в ДСН определят взаимно изключващи се подгрупи. Уточнителите не е нужно да са взаимно изключващи се или заедно да изчерпват типологията. Петата цифра от кода на дадено разстройство може да се използва за кодиране на подтип или уточнител, както и да посочва тежестта. Уточнителите по I и II ос могат да бъдат „лек”, „умерен”, „тежък”, „непълна ремисия”, „пълна ремисия” и „предходна анамнеза”.
в непълна ремисия – при пациента не се срещат вече всички диагностични критерии; някои симптоми могат да останат
в пълна ремисия – при пациента липсват симптомите за продължителен период от време, но отбелязването на диагнозата е запазило своята значимост
предходна анамнеза – при пациентите вече не се срещат критериите за тази диагноза; от клинична гледна точка е полезно да се включи тази диагноза
лек – малко или почти никакви симптоми към тези, чието наличие се изисква, за да се постави диагноза; има леко нарушение в професионалното и социалното функциониране
умерен – интензивността на симптомите е между „лек” и „тежък”
тежък – има много допълнителни симптоми към тези, които се изискват за диагноза; друг вариант е да има няколко симптома, изразени особено тежко; симптомите може да водят до значителни нарушения в социалното и професионалното функциониране