Психологическо измерване

ПСИХОМЕТРИЯ
(Психологическо измерване)
доц. Емилия Алексиева

ЧАСТ I. Процесът на конструиране на тестове.
(20.10.1995; 27.10.1995)
Тема 1. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ТЕСТИРАНЕ. Първи изследователи на умствено изостаналите. Първи психолози-експериментатори.
I. Дефиниране на термина “тест”.
*<$FПараграфите, отбелязани с този символ, съдържат информация от други източници.> Думата “тест” е от тези, които се използват твърде нашироко, като рядко се правят опити да се дефинира какво следва да се разбира под този термин. Следната (най-синтетична) дефиниция принадлежи на Лий Кронбах<$FLeon J.Cronbach, психометрично ориентиран психолог. Името му би трябвало да се произнася като “Лиън”, но вероятно “Ли” или “Лий” е по-популярно. Ще го срещате на много места в лекциите само като Кронбах.>:
“Тестът представлява систематична процедура за наблюдение и описание (измерване) на поведението (извадка от индивидуални поведения) с помощта на числови скали или точни категории”.
Терминът “систематична процедура” отразява факта, че всеки тест бива конструиран, провеждан и оценяван по предварително приети правила. Тестът е систематичен по отношение на следните три аспекта - неговото съдържание<$FСъдържанието на айтемите систематично се извлича от областта, която трябва да се измерва.>, процедурите по провеждането му<$FЗа всички изследвани лица тестът се провежда по една и съща строго определена процедура, която се нарича “стандартизирана”.> и начина за извличане на количествената оценка (бала) по теста<$FСистематичността по отношение на оценката отразява нейната обективност; предопределя се от правила за регистриране и оценка на отговорите от ИЛ. Тази систематичност е необходима, за да се минимизира влиянието на нерелевантни личностни и ситуативни променливи върху индивидуалния тестови бал>.
В стриктния смисъл на думата, всеки тест е ограничен да измерва само поведението, което се проявява при тестирането, т.е. да мери отговорите на ИЛ по айтемите от теста. Следователно, всяко съждение или извод по отношение на интелектуалната или личностната структура на индивида, правено на базата на оценки от тестове, задължително носи условен характер. Тестовете не мерят толкова определено поведение или нашия конструкт за него, а измерват само извадка от възможни поведения.
Систематичността на тестирането се характеризира със събиране на информация от изследваните лица (вкл. наблюдаване на ИЛ) в една и съща ситуация или в сравними ситуации (стандартизирана процедура на провеждане). Като цяло психологическото тестиране измерва различията между човек и човек или реакциите на един и същи човек в сравними ситуации.
Зад представата за измерване в психологията стои идеята, че с помощта на тест можем да сравняваме две или повече лица, защото балът на един индивид по даден тест не би имал смисъл, ако не съществува някакъв стандарт за сравнение. В психологическите измервания използваният почти универсален стандарт е изпълнението на други хора, които по релевантен начин могат да бъдат класифицирани като подобни на изпълняващото теста лице, т.е. психометрията по своята същност е релативистична.
Училището е един от основните потребители на тестове. Тестовете се използват при приемането на децата в училище (за проверка на готовността за училище), за проверка на равнището на успеваемост по различните дисциплини (дидактични тестове) и др. Възникват и редица проблеми, свързани с трудностите при обучението (не винаги тези проблеми са следствие от интелектуалното равнище) - проблемът с надарените деца, но и проблеми в междуличностните отношения, в семейството, пренасящи се върху децата и др.
Другата сериозна сфера на приложение на тестирането е промишлеността, най общо - сферата на трудовата дейност. Най-вече тестове се използват по отношение на подбора и разпределението на персонала; тук възникват проблемите за уволнение на определени хора, разместването им и т.н.
Друга голяма сфера на приложение на тестовете е армията (военните структури), за подбор и разпределение на войниците в различните родове войска. Началото на тестирането в армията е в 1917 г. (САЩ).
Друга сфера на приложение на тестовете е клиничната практика. Тук изпъква чисто диагностичната функция на тестовете. Тестират се различни функции и нарушения на личността. В клиничната практика освен за диагностика тестовете се използват и за отчитане на ефекта от психотерапията.
Психологическите тестове се използват и в психологическото консултиране, за самопознание, във фундаменталните психологически изследвания и т.н.
Този вид дейност (психологическото тестиране) по света е строго регламентирана и е фиксирана в съответните стандарти на националните психологически асоциации. У нас тя няма строго юридеческо регламентиране, а по-скоро се определя от професионалните и човешки етически норми.
II. Първи изследователи на умствено изостаналите.
1. Френският лекар Е.Ескирол (1772-1840). В средата на 19 век той предлага да се възприеме по-хуманистично отношение към душевно болните (при които няма налице “интелектуален дефицит”, а нарушението на психиката е породено от други причини) и към умствено изостаналите<$FПрипомнете си, че Ескирол е ученик и приемник на делото на Филип Пинел, който в края на 18 век “снема веригите” от психиатрично болните и благодарение на когото психично разстроените официално се признават за болни.>. На преден план изпъква необходимостта от изработване на точни критерии за разграничаване на болните именно на тази база. Душевната болест не е непременно свързана с нарушение в интелектуалните функции, дори напротив. През 1838 г. Ескирол публикува два тома, в които прави опит за такова разграничение и за описание на интелектуалния дефицит. Описва различни форми на умствена изостаналост и се опитва да ги подреди от “почти норма” до “дълбока идиотия”. Неговият извод е, че като критерий за разграничение на душевно болните от умствено изостаналите може да се приеме начина на използване на езика. Голяма част и от съвременните психологически тестове се базират на вербални критерии.
В своето съчинение “Върху халюцинациите при душевно полните” той за пръв път разграничава илюзиите от халюцинациите. Пръв описва различни индивидуални характеристики на душевната болест. Особено големи са заслугите му за издигане на клиничното мислене на психиатъра.
2. Един друг французин - Сеген (Seguin) смята, че умствено изостаналите трябва да бъдат обучавани (тренирани) за сетивно разграничаване, т.е. той е привърженик на т.нар. “физиологичен метод”. Пръв се заема с обучението на умствено изостаналите. Дотогава се е смятало, че те не подлежат на никакво обучение. През 1837 г. Сеген основава училище за обучение на умствено изостанали деца. През 1848 г. заминава за САЩ и там идеите му получават ново развитие. Той разработва множество методики за развитие на чувствителността (сетивността) - негови са и “дъските за вгнездяване”. Много от тях все още се използват за обучението на умствено изостанали деца.
3. Около 50 години след Сеген, Бине също акцентира върху необходимостта деца, които не се справят с обучението в масовото училище, да се тестират преди да се насочат към специални училища. Бине и Симон създават първата скала (“метрическа стълбица”) за измерване на интелигентността (умствената възраст) отново във връзка с умствено изостаналите деца (необходимостта от диагностицирането им за препращане в специални училища), 1905 г.. Съдържанието на теста на Бине-Симон е доста промемено със Станфордската ревизия, осъществена от Луис Терман през 1916 г. в САЩ<$FКолеги, названията “Станфорд-Бине тест” и “Терман-Мерил тест” са синоними: става въпрос за едно и също нещо - в Станфордския университет (САЩ) Луис Терман през 1916 г. адаптира теста на Бине, а в същия университет през 1937 г. Терман и М.Мерил предлагат нова ревизия на теста. По-подробно този тест ще бъде разгледан в Тема 13.>.
III. Развитие на психологическото тестиране.
През 1957 г. Кронбах посочва две линии (логически разграничени) по които могат да се диференцират моделите в психологията:
1. Едната линия се свързва с разкриване на индивидуалното, с фокус върху единичните, индивидуалните прояви на общите закономерности (идиографичен подход). Свързва се с корелационния, факторния анализ - с квазиексперименталните методи, чрез които се търси интериндивидната вариация, за да се намери мястото на всеки индивид в групата. Тази линия започва с теста за интелигентност на Бине, въвеждащ параметрите на централната тенденция: средна интелигентност (100%) и стандартно отклонение (20).
През 20-те години (около Първата световна война) се създават и невербални тестове, като груповото тестиране в този момент се явява следващата голяма стъпка в развитието на тестирането. Необходимо е създаването на инструмент, при който факторът “време” да е минимализиран. Новобранците в американската армия през I св. война трябва да се изследват бързо, като се има предвид, че много от тях не разбират английския език - нито писмено, нито говоримо. Така се създават Army Alpha (and Beta) Examination, като втората форма (Бета) на този тест за интелигентност е невербална<$FПрипомнете си лекциите по Диференциална психология.>. След Първата световна война обаче бързо се стига до пълна и безконтролна употреба на тестовете за интелигентност, което естествено е и предпоставка за последвалото разочарование от тестирането. След 20-те години се наблюдава застой в тестирането, като специалистите по психометрика работят върху теоретичната страна на проблема (т.е. натрупват много научни факти).
2. Другата линия на тестиране се свързва с експерименталните методи (с начало изследванията от края на 19 век - Лабораторията на Вундт в Лайпциг). Тази линия се свързва с разкриване на общите механизми, процеси, динамика на психиката; генералните акценти (номотетичен подход). Тук на индивидуалните различия не се обръща внимание или се схващат като артефакт<$FРезултат, породен единствено от неконтролирани условия на опита.>, като “шум”, който трябва да се игнорира от дизайна на изследването - иначе алгоритъмът не може да бъде спазен. В тази връзка наблюдаваните индивидуални различия се разглеждат като отклонение. С тази линия са свързани психологията на познанието, физиологичната психология, психофизиката и др.
IV. Първи психолози-експериментатори.
Първите експериментатори в психологията са представители на точните науки, като придават акцент върху сензорните феномени.<$FВиж материала на Стърнбърг за “метафорите на ума” от Диференциална психология.>
1. В края на 19 в. експерименталната психология повлиява върху стандартизацията при тестирането. Началото поставя сър Френсис Галтън<$FFrancis Galton (1822-1911), английски психолог и антрополог. Фамилията му се произнася и като Голтън.>, който се счита за един от основоположниците на тестирането с разработените от него тестове за сензорно разграничение. Пръв използва оценъчните скали, анкетирането и теста на свободните асоциации. Разработва методите на математическата статистика за анализ на данните и за установяване на индивидуалните различия.
На основата на използваните от него експериментални и математически методи той пръв разработва учение за съществуването на индивидуално-психични различия между хората - диференциална психология. Под влияние на един от принципите на еволюционната теория на Дарвин, Галтън обяснява тези различия предимно с наследствените фактори. Преувеличаването на значението на тези фактори, обаче, е довело до едностранчиви изводи, игнориращи социалната същност на човека. Като пледира за наследствения характер на умствените способности, същевременно Галтън създава теорията за нормалното разпределение на тези способности в популацията, изразена в крива на дисперсията, по която се разпределят човешките способности от най-ниските до най-високите им степени. По този начин наред с преодоляната в наши дни негова идея за наследствената обусловеност на способностите, Галтън допринася за отстраняване на преобладаващото тогава схващане за същест