Бъръс Фредерик Скинър

Тези 4:
Поведението може да се прогнозира и контролира.
Първо се изучават простите организми след това човека.
Анализира се единичен организъм
Изплозва се функционален анализ – независима променлива(променливите на средата – стимул) и зависима променлива (поведенческите реакции)

Иска да превърне психологията в точна наука. Не се интересува от вътрешните психични процеси – те нямат връзка с поведението.
Отрича също и генетичните фактори, а признава само това, което може да се наблюдава и измери.
Човек не е господар на съдбата си, а е зависим от околната среда. Отрича уникалността на човешкото поведение. „Човекът е търсещо свойте стимули и награди същество”. Личността е сбор от поведенчески реакции, като причините за тях са без значение. Основната цел е управляване на поведението.Управлението над хората трябва да се поеме от науката и тя да ги трансформира в по-малко опасни и по-полезни същества.
Мотивацията или драйва за Скинър е равна на емоцията. Признава съществуването им , но не ги разглежда в модела си. Поведението може да променя чрез промяна на условията.
Използва се класическо обуславяне(условния рефлекс) и оперантно обуславяне(стимулиране, поощряване на желаното поведение)

Два вида поведение:
Оперантно поведение(предизвикано) – то се определя от резултата(наградата-подкреплението), което ще го последва. Положителното подкрепление след края на поведението увеличава вероятността за повторение на даденото поведение. Подкреплението не е свързано с подбудителен стимул, а последствие на реакцията.
Респондентно поведение(спонтанно) – то е отговор на вече познат стимул или подкрепление. Типичен представител са условните рефлекси. При него подкреплението е подбудително, тоест преди самата реакция.
Количество контрол – човек има нужда някой да му казва какво да прави(религия, правителство, училище, поговорки). Философията на Скинър е да контролира хората чрез по-отдалечените следствия на тяхното поведение.
Наказателното подкрепление се отрича от Скинър. Наказанието не води до намаляване на вероятността нежеланото поведение да се появи отново. Лошото поведение ще се подтисне за момент и после пак ще се завърне в замаскиран вид. Още по-лошо е че наказанието поощрява наказващия и го кара все по-често да прибягва до него. Така губят и наказващият и наказвания. Трябва да се търсят алтернативни методи на наказание.
Човек е зависим от миналият си опит и от минали подкрепления. Свободата е отсъствие на неприятен контрол. Различията между хората се резултат на различни минали подкрепления. Чувствата не контролират поведението, подкрепленията го контролират, единствените действителни величини са „входящото” и „изходящото”.
Човек се развива , но не поради вътрешен порив , а под въздействието на променящото се обкръжение(среда).
Чрез контрол на средата трябва да се спаси човечеството от ядрен апокалипсис, тероризъм, замърсяването на планетата, което е възможно единствено чрез контрол на обществата и културите им.