Концептуалната основа на психологическа помощ за възрастните.

Увод.

Проблемът за психологическото съпровод на възрастен човек има дълбоки корени на теоретично-методологични и се съсредоточи върху редица важни методологически предизвикателства: създаване на ясна картина на съвременното развитие в по-късните онтогения (посочва нейните характеристики, акцент в изучаване на механизмите на развитие, идентифициране на ключови точки в системата на теоретични концепции и емпиричните знания), както и обосновката за конкретна стратегия теоретично експериментални изследвания (определена от постиженията на Руската психология, модерен тип на научната рационалностдоставчик и разбиране на категориите на "развитие", "самоопределение", "геронтогенез"). По този начин решението на проблема за организацията и прилагането на системата на психологическото педагогически съпровод на възрастен човек трябва да насърчава развитието, разбиране на принципа на самоопределение като жива личност, непрекъснато разширяване на процеса. Подобно тълкуване на личностно-психологическо битие за един възрастен човек в света може да бъде на нуждите на съществуването и развитието на обществото, което трябва да осигури на своите членове силно психологическа структура, преодоляване е възможно ситуативен контекст на поведение, дефицитарност на дейност, емоционално напрежение и временна дезаадаптивност.
През последното десетилетие, субективният подход се развива в редица понятия: функционирането на личност, която е отразяването развитието на субективност, развитието на субективна реалност и субектно генетична концепция. В съответствие с основните разпоредби на регионалния подход като един от обещаващите начини за развитие на личността на един възрастен човек трябва да се счита му лични самоопределение като условие за Саморазвитие в специално организирана от учебния процес и себереализация в социални дейности.
През последното десетилетие и по-често се срещат в литературата на напреднала възраст като възрастта на развитие. Изследователи, по-късно онтогения точка, че стареенето не е постепенно замира далеч от функции на човешкото тяло и се състои от комбинация от придобиването и периоди на спад.
От гледна точка на тема подход самостоятелно развитие е свързано с натрупване, възлагане на социално необходимите свойства и качества като тема и себереализация, самосуществяване предложи човешкото общество чрез социално важна дейност си самостоятелно представителство. В старостта нужда от Себереализация не винаги разбират, често притъпена от живот опит на собствената безпомощност. Следователно задачите на психологически педагогически съпровод помага един възрастен човек да реализира големи живот трябва да бъде готов, социално в търсенето, оценява живота си опит като реална възможност да действа и да запишете на пространство на посока взаимодействие като космически развитие.
По този начин можем да заключим, че има за академичен стандарт и практически искане за цялостно проучване на лични самостоятелно-възрастните хора, функцията промени и личностно развитие в един от най-критичните фази от развитието си – на етапа на отдалечаване от активно участие в продуктивен живот.
Специална роля в развитието на психологически проблеми придружава възрастен човек играе от концепцията за самоличност. Концепции, които формират основата на психологически педагогически съпровод на възрастен човек: 1) лични самоопределение може на всеки етап от gerontogeneza при условия на отсъствие на психични разстройства; 2) на личностните характеристики на самоопределение в напреднала възраст е повлияна от типа на застаряването на населението и съответните стратегии за адаптиране към gerontogeneza; 3) психо-педагогически поддръжка организация трябва да вземат под внимание индивидуалните характеристики на gerontogeneza, стареене и определен тип личност за самоопределение за възрастните хора.
Изграждането на модел на психо педагогически съпровод на възрастен човек се основава на следните разпоредби:-по време на криза среща със старост хора с различна степен на информираност е изборът на стратегия на застаряването на населението. Първата стратегия е как да се запази старата човешки тенденция и за формирането на нови социални връзки, което му дава възможност да чувстват общото добро. Стратегията определя оптимално типа на застаряването на населението. Втората стратегия се характеризира с желание, преди всичко, да продължи своето съществуване в състоянието на индивида, тоест, преход към "оцеляване" на дейността. Това е вид на нормалното стареене, по-възрастните хора не са открити признаци на деменцията стратегия. Разработен от типологията, има дълбоки корени в теоретичните и методологичните идеи разграничават два режима на съществуване и на теорията на два вида от старост.
- Лични самоопределение като съзнателен акт на идентифициране и одобряване на собствената си позиция в живота е възможно в напреднала възраст, но неговата форма и съдържание се определят от индивидуалните характеристики на живота и тип на застаряването на населението. Най-добрият вид на застаряването на населението предполага по принцип на лични самоопределение в процеса на единството на Саморазвитие и самореализация, докато опцията нормално стареене включва възможността за самостоятелно развитие и самоопределение само вътрешните стойност семантични условия, по отношение на ориентация в своя капацитет.
- Психо-педагогически модел ескорт възрастен човек включва два модула. Първият модул описва алгоритъма, принципите, механизми и технологии на условията за създаване на цялостен поглед на живота, положителна образуването на лична идентичност, които са в резултат на самоопределение като Саморазвитие на личността в нормален тип на застаряването на населението. Вторият модул описва принципите на алгоритъма, технологии и механизми на условията на процеса на личностно самоопределяне като единство на Саморазвитие и самореализация, което е възможно с оптимална стареене.
- Психо-педагогическа помощ лични самоопределение възрастни характеризират с оптимално и положителни стареене тип стратегия, включва в процеса на обучението си, по време на която е тяхното самостоятелно развитие и психологична помощ при избора и прилагането на социални дейности като форма на самостоятелно изпълнение.
- Обучение на възрастните хора е важна част от тяхната психо педагогическа подкрепа, ако той се очертава като основа на съзнанието за самостоятелно развитие самостоятелно реализация в социални дейности. Антропоцентрирани стойности като психологически ресурс, техните лични растеж, размисъл и живота преживявания като един психологически механизъм чрез който процес лично чувство и промени по време на обучение в щото са психологически база на обучение на възрастните хора да се гарантира тяхната лична самоопределение.
- По време-инициира психо педагогически съпровод за социални дейности и увеличени компетенции са проявява в успеха на старейшините работа с деца от различни възрасти. Резултатите от работата засяга положителна промяна в отношението към възрастните хора от страна на учители и социални работници, които са участвали в експериментите, които в крайна сметка засегнати динамиката на отношението към старост и стареене на възрастните лица, себе си и способността им за самостоятелна актуализация.

Част 1. Концептуалната основа на психологическа помощ за възрастните.
Глава 1. Теоретичен анализ на текущите изследвания развитие на личността в напреднала възраст.

Психологически характеристики на геронтогенеза.

Старението (в психология) е окончателния период на човешкия живот, Начало е свързан с човешки отпадъци от пряко участие в на плодоносния живот на Общността. Хронологичен границите, отделящи определението на зряла възраст, старост не е винаги оправдано поради огромните индивидуални различия в на признаците на стареене. Тези белези се изразяват в постоянно намаляване на функционалността на човешкото тяло. Въпреки това, освен постепенното отслабване на здравето, спад на физическите сили, старост се характеризира с психологическите промени, като интелектуална и емоционална грижа в вътрешния свят, опита, свързани с оценката и концептуализация на краткотраен живот.
Геронтолози казват, че остаряването е предимно биологичен феномен, който е придружен от сериозни психологически промени. Много изследователи са обмисля го като комбинация от загуби или загуба – икономически, социални, индивидуални, това може да означава загуба на автономност в този период от живота. В същото време се посочва, че това е един вид кулминацията на натрупването на опит и знания, интелигентност и личностен потенциал на възрастните хора да се адаптират към промените, свързани с възрастта.
Настъпват промени с остаряването на биологично ниво, тялото става по-уязвими, вероятността от смърт; на социално ниво се пенсионира човекът, променя неговия социален статус, социалните роли, модели на поведение; И накрая психологически, човекът е бил наясно с развитието и се адаптира към тях. Това дава основание да се определи на стареене поради ограниченията на механизми на саморегулиране, намаляване на потенциала им за промени в регламента на основните генетични апарат. По този начин Проблемът на стареене е проблем на хармоничното функциониране на биологична система, която е невъзможно без подходяща психологическа и адаптиране човешки проследяване в общественото пространство в околните. Стареенето е преход в системата на нови социални роли а оттам в новата система на групата и междуличностните отношения.
Ново от стар човек е съдържанието на понятието хомеостаза. Преструктуриране на жизнените процеси на Регламент и адаптация в тялото стареене, тясно свързани с постепенното а в някои случаи доста бързо стават "отвори" към "затворени" системи. Въпреки това, биологичната възраст не може да бъде разглежда като някакъв вид на външни социални, но не са свързани с него. В допълнение, при определянето на възрастните хора, като най-значимите знак за социално икономически праг-пенсиониране, промяна на източник на доход, социален статус, стесняване на социалните роли.
Изследвания на геронтология и gerontopsihologov показват, че старостта е сложен многоизмерен сложни процеси на адаптация към биологични, социални и психологически промени в живота на човек. Този процес не е ограничено до развитие, растеж и по-голяма ефективност във всички аспекти на живота си на субекта. Развитие на различни видове промени там е единство, едно- и система за следващите и стабилни, положителни и отрицателни. В същото време като спадът на умствен капацитет възниква и тяхното обогатяване; inwaluie промени, съчетани с прогресивния характер на тумори е насочена към преодоляване на деструктивни явления в gerontogeneze. Всеки напредък в развитието носи нови адаптивни придобиване, както и загуба на някои предишни способности.
Има два подхода към проблема на